Решение № 414 от 11.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 54/2025 г.

Производството по делото е образувано по постъпило оспорване от „РОДНА ИНДУСТРИЯ-91“ ЕООД, ЕИК: 835015265, адрес: гр. Попово, бул. „България“, № 108, представлявано от В. А. В. – управител, срещу Решение №18/23.01.2025 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което жалбата на дружеството срещу действията на публичния изпълнител за определяне на окончателна оценка с изх.№С250025-104- 0000056/15.01.2025 год. издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП Варна, офис - Търговище, е оставена без уважение като неоснователна. Излагат се доводи, че Решението е незаконосъобразно, недопустимо и необосновано, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Последните са правни основания за оспорване, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 АГ1К, вр.§2 от ДР на ДОПК, а доколкото дружеството е адресат на същото, обжалването се явява и процесуално допустимо. Счита, че действията на публичния изпълнител по определяне на окончателна оценка с изх.№С250025-104-0000056/15.01.2025 год. са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Окончателната оценка не кореспондира по никакъв начин с пазарните оценки на имотите около този имот, които били до края на 2024 год. Всички описани и оценени имоти са силно занижени. При описа на поземлен имот /земя/ с КИД57649.503.3741 с площ от 15039 кв.м. не са взети впредвид следните съоръжения: Железобетонна ограда с дължина от 364 м., Два производствени портала, Комин с височина 40 м, Противопожарен резервоар. Иска се от съда да отмени Решението издадено от директора на ТД на НАП – Варна, ведно със законовите последици от това. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да задължи ответника за произнасяне по същество. Ответникът по жалбата, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д., която поддържа становище за неоснователност на жалбата, оспорва същата и прави искане за оставянето й без уважение, по съображения изложени в съдебното заседание. Прави искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на представителя на ответника по жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Срещу „Родна индустрия-91 “ ЕООД, ЕИК 835015265 е образувано изпълнително дело № 25120001466/2012г. с публични задължения в размер общо на 1 751 408.64 лв. Публичен изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е започнал процедура по насрочване на търг за продажба на имуществото на длъжника - недвижими имоти в гр. Попово- поземлени имоти, производствени и складови сгради. С Решение №18/23.01.2025 г. на директора на ТД на НАП - Варна, директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без разглеждане като недопустима. Изложени са доводи в акта, че се обжалват се действията на публичен изпълнител по определяне на окончателна оценка на имот, собственост на дружеството, описан и обявен за продан по реда на ДОПК. Формиран е извод, че жалбата е подадена в срок, но е недопустима на основание чл. 235, ал.5 от ДОПК, тъй като е налице забрана за обжалване на това действие на публичния изпълнител - чл.235, ал. 5 ДОПК (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) Окончателната оценка не подлежи на обжалване. При извършване на действията по подготовката на търга и съобразно разпоредбите на чл. 235 от ДОПК окончателната оценка за всеки от обектите, предмет на продажба, е определена по нейната пазарна стойност и след назначаването на експертна оценка. Предвид това са изпълнени изискванията на чл. 235, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя. Формиран е извод, че е спазена разпоредбата на чл. 235, ал.З ДОПК - оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка. Представено е удостоверение за данъчна оценка от Община Попово- изх.№ ДООО1605/26.09.2024г. Действията по определяне на окончателна оценка, обективирани в Разпореждане изх.№ С250025-104-0000056/15.01.2025г, връчено на 15.01.2024г. не подлежат на обжалване поради което не се дължи произнасяне по направените възражения. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, "Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието". От съдържанието на жалбата адресирана до директора на ТД на НАП-Варна е безспорно ясно и видно, че дружеството атакува действия на публичен изпълнител по определяне на окончателна оценка на имот, собственост на дружеството, описан и обявен за продан по реда на ДОПК по изпълнително дело № 25120001466/2012г. с публични задължения в размер общо на 1 751 408.64 лв. В такава хипотеза, дори и аргументите на оспорващия по същество да са правилни, АО няма право да ги разгледа по същество, а да остави жалбата без разглеждане, както и е сторил. В настоящото производство подлежи на преценка дали правилно административният орган е оставил без разглеждане подадената пред него жалба. Жалбоподателят има интерес от оспорване на самото решение, по което оспорване при условията на чл. 268, ал. 2 ДОПК съдът дължи произнасяне по същество. /Вж. Определение № 4987 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2024 г., VIII о./ В жалбата до АС доводите са идентични като тези, изложени пред директора на ТД на НАП-Варна. Основните доводи са, че окончателната оценка не кореспондира с пазарните оценки на имотите около този имот, които били до края на 2024 год. Всички описани и оценени имоти са силно занижени. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Обжалваното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и правните основания - чл. 267, ал. 2, т.5 ДОПК. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Не е спорно по делото, че публичният изпълнител е извършил действията по чл.221, ал.2 от ДОПК, с което е и започнало изпълнителното производство. Действията на публичният изпълнител, извършени в условията на чл.235 от ДОПК по оценяване на недвижимия имот са обективирани в акта по чл.226, ал.1 от ДОПК, като с разпореждане главният публичен изпълнител е определил оценка на имота като окончателна по смисъла на чл.235, ал.5 от ДОПК. В условията на чл.266 от ДОПК разпореждането е обжалвано пред директора на компетентната териториална дирекция в предвидения преклузивен срок, като с оспореното понастоящем Решение на осн. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, оставя жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като оценката се явява окончателна по смисъла на чл.235, ал.5 от ДОПК и като такава не подлежи на оспорване. Съгласно чл.235, ал.1 от ДОПК(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камерата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област. Съгласно ал.2 на същия член (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване и по тази причина Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без разглеждане като недопустима жалбата, именно с оглед цитираната разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК. Това становище на решаващия орган напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 235 от ДОПК сочи начина по който се оценява описаната вещ. От страна на публичния изпълнител са изпълнени изискванията залегнали в разпоредбата на чл. 235, ал. 1, ал. 2, и ал. 3 от ДОПК, а от своя страна ал. 5 на чл. 235 от ДОПК сочи, че окончателната оценка не подлежи на обжалване, като разпореждането за определяне на окончателната оценка. Предвид казаното, правилни са изводите на решаващия орган, че жалбата, с която се обжалва извършването на оценка на имота е недопустима за разглеждане. В случая редът за принудително събиране на вземания, включително относно извършването на опис, оценка и извършване на продажба на недвижими имоти и връчване на съобщенията за тези действия извършвани от ПИ е изчерпателно уреден в ДОПК, по която причина и разпоредбите на ГПК уреждащи същата материя не намират приложение, т. к. разпоредбата на § 2 от ПР на ДОПК препраща към ГПК единствено по отношение на неуредените в ДОПК въпроси относно принудителното събиране на вземания, какъвто не е настоящия случай. Публичният изпълнител, в условията на оперативна самостоятелност извършва преценка дали при извършване на оценката по чл.235, ал.1 от ДОПК да привлече оценител, вписан в регистъра на Камерата на независимите оценители в РБ. Едва при извод за необходимост, се привлича вписан в регистъра оценител, респ. друго лице от съответната професия или област. Законодателят в цитираната норма задължава оценителят да изготви в писмена форма своето заключение, което да бъде предоставено на публичния изпълнител, но нормата намира приложение само и единствено, ако публичният изпълнител е преценил, че такава следва да се извърши от вписан в регистъра на Камерата на независимите оценители в РБ или съответно от друго лице със специална професионална квалификация в съответната област /арг. чл.235, ал.1 изр. последно от ДОПК/. Това е негово субективно право, като неупражняването му не води до правен извод, че извършената самостоятелно оценка по реда на чл.235, ал.1, изр. първо от ДОПК не може да се окачестви като окончателна по смисъла на чл.235, ал.5 ДОПК. Този извод се подкрепя и от волята на законодателя, тъй като публичният изпълнител мотивирано определя окончателна оценка в смисъла, вложен в ал.2 именно в хипотеза на представяне на заключението на привлечения оценител, различен от публичния изпълнител. В случая оценката е извършена от лицензиран оценител. Приложени са доказателства за данъчна оценка на описаните имоти. Следователно е изпълнен фактическият състав на чл.235, ал.1, изр. първо от ДОПК и изготвената оценка се явява окончателна по смисъла на ал.5 от същия член. Същата е изготвена при съблюдаване нормата на чл.235, ал.3 от ДОПК. Правилно в оспорения административен акт директорът на ТД на НАП Варна е мотивирал решението си да остави жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, именно поради отмяната на чл.236 от ДОПК, считано от 01.01.2016г. и липсата на процесуална възможност за обжалване на определената с разпореждане оценка от публичния изпълнител, явяваща се окончателна по смисъла на чл.235, ал.5 ДОПК. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника, то на същия се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Производството по чл. 266 - чл. 268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, във връзка с, ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00 лв. (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Административен съд - Търговище,