Решение № 367 от 14.7.2014 г. на Районен съд - Радомир по дело № 367/2014 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Радомир, 14.0 7.201 4 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети юни, през двехиляди и четиринадесетата година, в състав:

Районен съдия: К. Б.

при секретаря М.М., и с участието на прокурора……………, като взе предвид докладваното от съдията гр.дело № 367 по описа за 201 4 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „М.”ООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.”Л.”, ул.”П. Г.”№., представлявано от управителя Е. Е. А., чрез В. А. Р. – адвокат от гр.София, със съдебен адрес гр.С., ул.”Л. К.”№., ет., ап.. срещу В.А.Т., с ЕГН: •••••••••• •••.

Предявен ият иск е с правна квалификация чл.422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.583 и сл. от ТЗ, във вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ.

Ищецът твърди, че п о силата на Договор №. г. за финансов лизинг на автомобил „М." ООД е отдало под финансов лизинг на „Р.П.И." ЕООД лек автомобил, подробно описан в договора. Сочи, че н а 21.12.2007 г. „М." ООД е предало автомобила на ответника с Приемо-предавателен протокол от 21.12.2007 г. Сочи, че в изпълнение на условията по лизинговия договор „Р.П.И." ЕООД е следвало да заплаща месечни вноски на всяко 21-во число от съответния месец в размер на по 315.12 евро всяка, съгласно Погасителен план /Приложение № 1/, представляващ неразделна част от договора. Твърди, че д лъжникът е изпаднал в забава и не е платил лизинговите вноски по договора от № 11 до № 25 за периода от месец о ктомври 2008 г. до месец декември 2009 г. включително, за които са издадени 15 броя фактури, всяка на стойност 616.32 лева, представляващи левовата равностойност на 315.12 евро. Сочи, че п оради това на 21.12.2009 г. управителят на „Р.П.И." ЕООД е отправил до „М." ООД писмена молба натрупаните задължения по договора да бъдат разсрочени до края на лизинговия период. Твърди, че с Анекс № 1 от 21.12.2009 г., натрупаните задължения в общ размер на 4 726.80 евро са разсрочени на една месечна вноска от 102.60 евро и 45 месечни вноски от по 102.76 евро всяка една от месец я нуари 2010 г. до края на лизинговия период — месец о ктомври 2013 г., включително. Сочи, че е д оговорена и лихва за разсроченото плащане в размер на 925.98 евро, разсрочена на 46 месечни вноски от по 20.13 евро всяка една от месец Януари 2010 г. до края на лизинговия период - месец Октомври 2013 г., включително. Твърди, че н аред с тези суми се дължат и лизинговите вноски по договора за финансов лизинг - 46 месечни вноски от по 315.12 евро всяка една, от месец Януари 2010 г. до края на лизинговия период - месец Октомври 2013 г., включително. Сочи, че е п одписан нов п огасителен план от 07.01.2010 г. към договора и анекса /Приложение № 1/. Твърди, че о бщият размер на лизинговите вноски за периода от месец Януари 2010 г. до края на лизинговия период - месец Октомври 2013 г. е: първа месечна вноска от 437.85 евро, платима на 21.01.2010 г. и 45 вноски от по 438.01 евро всяка една, платими на всяко 21-во число от съответния месец, за периода от месец Февруари 2010 г. до края на лизинговия период - месец Октомври 2013 г., включително. Твърди, че за периода от месец Януари 2010 г. до месец Декември 2010 г., включително се дължи сумата от 5 255.96 евро, а за периода от месец Януари 2011 г. до месец Декември 2011 г., включително се дължи сумата от 5 256.12 евро. Сочи, че з адължението за плащане на лизинговите вноски е обвързано със записи на заповед, без протест, издадени от „Р.П.И." ЕООД в полза „М." ООД и авалирани от В.А.Т.. Твърди, че в секи един запис на заповед има пореден номер, свързан с номера на лизинговия договор и съответната година, през която се дължат 12 лизингови вноски по Погасителния план от 07.01.2010 г. Сочи, че и здадените записи на заповед, без протест, отговарят на всички изисквания на чл. 535 от Търговския закон. Твърди, че п оради неизпълнение на задължението за плащане на лизинговите вноски з аписите на заповед б или предявени на „Р.П.И." ЕООД и на В.А.Т. на падежа, което е удостоверено от тях. Твърди, че в ъпреки това плащане на сумите, дължими по договора за лизинг и съответно записите на заповед, не е извършено. Сочи, че поради това на 11.12.2012 г. е било образувано частно гражданско дело №. г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав срещу „Р.П.И." ЕООД и В.А.Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадени от „Р.П.И." ЕООД и авалирани от В.А.Т. 2 бр. записи на заповед, както следва:

• Запис на заповед. без протест, издаден на 07.01.2010 г., в гр. София, от „Р.П.И." ЕООД, в полза на „М." ООД, и авалиран от В.А.Т., с падеж 21.12.2010 г. и място на плащане гр. С., ул. „П. " №., издаден за сумата 5 255, 96 евро. Твърди, че з аписът на заповед е бил предявен на 21.12.2010 г., но плащане на дължимата сума не било направено;

• Запис на заповед., без протест, издаден на 07.01.2010 г., в гр. София, от „Р.П.И." ЕООД, в полза на „М." ООД, и авалиран от В.А.Т. с падеж 21.12.2011 г. и място на плащане гр. С., ул. „П. " №.., издаден за сумата 5 256, 12 евро. Твърди, че з аписът на заповед е бил предявен на 21.12.2011 г., но плащане на дължимата сума не е било извършено. Сочи, че в полза на „М." ООД по посоченото частно гражданско дело б ила издадена заповед за изпълнение и съответно изпълнителен лист за сумите от:

• 5 255, 96 евро, представляваща главница по запис на заповед от 07.01.2010 г., с падеж на 21.12.2010 г.;

• 5 256, 12 евро, представляваща главница по запис на заповед от 07.01.2010 г., с падеж на 21.12.2011 г.;

• законната лихва за забава, начислена върху главниците за периода от 11.12.2012 г. до окончателното им изплащане;

• 411, 20 лв. - разноски по делото за държавна такса;

• 2 280 лв. - разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.

Твърди, че с молба б ило образувано изпълнително дело №. г., по описа на ЧСИ М. И. Б., per. №. в Камарата на ЧСИ, с район на действие: Софийски градски съд. Сочи, че е п остъпило възражение от длъжника В.А.Т. срещу издадената заповед за изпълнение, съгласно Определение от 30.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. №. г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав. Твърди, че с определение от 29.11.2013г. състав на СРС е прекратил производството по делото в частта по отношение на предявения иск против първия ответник – „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД и е върнал исковата молба на ищеца.

Искането към съда е да бъде установено спрямо В.А.Т., с ЕГН: ••••••••••, че дълж и при условията на солидарност с „М." ООД, ЕИК. заплащането на всички суми, посочени в з аповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.01.2013 г. и и зпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. №. г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав, а именно:

• законната лихва за забава, начислена върху главниците за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (11.12.2012 г.) до окончателното им изплащане;

Претендират се и направените в рамките на настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 12. 08.201 3 г. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции.

Ответникът е направил изявление, че о спорва изцяло по основание и размер предявения иск. Твърди, че п редявеният иск е недопустим. Сочи, че в ъзражението по чл.414 ГПК е подадено само от В.А.Т., а дружеството „Р.П.И." ЕООД не е възразило. Твърди, че п о отношение на „Р.П.И." ЕООД разпореждането на съда за незабавно изпълнение е влязло в законна сила и съдебният изпълнител извършва л изпълнителни действия по силата на издаденият изпълнителен лист. Твърди, че дело то е образувано както срещу В.А.Т. така и срещу „Р.П.И." ЕООД. С очи, че ищецът е злоупотребил с правото си като е предявил иска и срещу дружеството вместо само срещу физическото лице. Твърди, че п редявеният иск е неоснователен. Сочи, че и щец ът е представил два броя "запис на заповед" – п ървият, издаден на 07.01.20 10 г. от „Р.П.И." ЕООД за сумата от 5 255, 96 евро с падеж 21.12.20 10г., който запис на заповед е авалиран от В.А.Т. като представляващ „Р.П.И." ЕООД и вторият, издаден на 07.01.20 10 г. от „Р.П.И." ЕООД за сумата от 5 256, 12 евро с падеж 21.12.2011г., който запис на заповед е авалиран от В.А.Т. като представляващ „Р.П.И." ЕООД. Твърди, че п одписът върху лицевата страна на ценната книга презюмира поемане на авала, освен ако се касае за подпис на платеца или на издателя. Сочи, че в конкретния случай В.А.Т. е подписал авала като представляващ „Р.П.И." ЕООД, т.е. авалът е от името и за сметка на „Р.П.И." ЕООД като издател. Твърди, че т ози извод се налага л от граматичното и логичното тълкуване на израза „В.А.Т. представляващ „Р.П.И." ЕООД". Твърди, че п лащането на менителницата и на записа на заповед се обезпечава чрез менителничното поръчителство /авал/. Сочи, че т о се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, чрез употребата на формалния израз "като поръчител" или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл.484, ал.1 ТЗ/. Сочи, че в двата процес н и „записа на заповед" по категоричен начин се установява лицето, което е поело поръчителството по ценната книга и това е именно дружеството „Р.П.И." ЕООД", представлявано от неговият управител В.А.Т.. Твърди, че а ко В.А.Т. се е задължил като физическо лице, то той не би добавил израза „представляващ „Р.П.И." ЕООД". Твърди, че с ъщо така никъде в договора за лизинг и анексите към него не е уговорено издаване на записи на заповед като обезпечение както от дружеството така и от физическото лице В.А.Т.. Сочи, че процес ни те "записи на заповед" издадени от „Р.П.И." ЕООД и авалирани от „Р.П.И."ЕООД не почиват на каквото и да е каузално отношение. Т върд и, че между н его и ищеца не съществуват каквито и да е неуредени облигационни отношения. Твърди, че н икъде в лизинговият договор и анекса към него няма уговорка за обезпечаване на вземанията чрез издаване на запис на заповед или каквото и да е друго поръчителство. Сочи, че с умите от 5 255, 96 евро и сумата от 5 256, 12 евро не кореспондират по никакъв начин с ъс задължението на „Р.П.И." ЕООД към „М." ООД по повод лизинговите договори. Т върд и, че процес ни те "записи на заповед", издадени от „Р.П.И." ЕООД и авалирани от „Р.П.И." ЕООД не почиват на каквото и да е каузално отношение. Сочи, че ф изическото лице В.А.Т. няма никакви задължения към „М." ООД сумите от 5 255, 96 евро и 5 256, 12 евро по никъв повод. Направил е и възражение за изпекла погасителна давност по чл.531 ТЗ и/или чл.147 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено от фактическа и правна страна следното:

П о силата на Договор №. г. за финансов лизинг на автомобил ищцовото дружество „М." ООД е отдало под финансов лизинг на „Р.П.И." ЕООД лек автомобил, подробно описан в договора. Н а 21.12.2007 г. „М." ООД предало автомобила на ответника с п риемо-предавателен протокол от същата дата. В изпълнение на условията по лизинговия договор „Р.П.И." ЕООД следвало да заплаща месечни вноски на всяко 21-во число от съответния месец в размер на по 315.12 евро всяка, съгласно п огасителен план /Приложение № 1/, представляващ неразделна част от договора. Дружеството-д лъжник изпаднал о в забава и не е платил о лизинговите вноски по договора от № 11 до № 25 за периода от месец о ктомври 2008 г. до месец декември 2009 г. включително, за които били издадени 15 броя фактури, всяка на стойност 616.32 лева, представляващи левовата равностойност на 315.12 евро. Н а 21.12.2009г. управителят на „Р.П.И." ЕООД отправил до „М." ООД писмена молба натрупаните задължения по договора да бъдат разсрочени до края на лизинговия период. С а некс № 1 от 21.12.2009г. натрупаните задължения в общ размер на 4 726.80 евро били разсрочени на една месечна вноска от 102.60 евро и 45 месечни вноски от по 102.76 евро всяка една от месец я нуари 2010 г. до края на лизинговия период — месец о ктомври 2013 г., включително. Д оговорена била и лихва за разсроченото плащане в размер на 925.98 евро, разсрочена на 46 месечни вноски от по 20.13 евро всяка една от месец я нуари 2010 г. до края на лизинговия период - месец о ктомври 2013 г., включително. Н аред с тези суми се дълж али и лизинговите вноски по договора за финансов лизинг - 46 месечни вноски от по 315.12 евро всяка една за периода от месец я нуари 2010 г. до края на лизинговия период - месец о ктомври 2013 г., включително. Бил п одписан нов п огасителен план от 07.01.2010 г. към договора и анекса /Приложение № 1/. О бщият размер на лизинговите вноски за периода от месец я нуари 2010 г. до края на лизинговия период - месец о ктомври 2013 г. възлизал на следните суми: първа месечна вноска от 437.85 евро, платима на 21.01.2010 г. и 45 вноски от по 438.01 евро всяка една, платими на всяко 21-во число от съответния месец, за периода от месец ф евруари 2010 г. до края на лизинговия период - месец о ктомври 2013 г. включително.

З а периода от месец я нуари 2010 г. до месец д екември 2010 г., включително се дълж ала сумата от 5 255.96 евро, а за периода от месец я нуари 2011 г. до месец д екември 2011 г. включително се дълж ала сумата от 5 256.12 евро. З адължението за плащане на лизинговите вноски било обвързано със записи на заповед, без протест, издадени от „Р.П.И." ЕООД в полза „М." ООД и авалирани от В.А.Т. в качеството му на представляващ „Р.П.И." ЕООД.

П оради неизпълнение на задължението за плащане на лизинговите вноски з аписите на заповед б или предявени на „Р.П.И." ЕООД и на В.А.Т. - представляващ „Р.П.И." ЕООД на падежа, което е удостоверено от съдържанието им. П лащане на сумите, дължими по договора за лизинг и съответно записите на заповед, не било извършено. Н а 11.12.2012г. било образувано частно гражданско дело № 58 822/2012 г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав срещу „Р.П.И." ЕООД и В.А.Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадени от „Р.П.И." ЕООД и авалирани от В.А.Т. в качеството му на представляващ дружеството 2 бр. записи на заповед.

В полза на „М." ООД по посоченото частно гражданско дело б ила издадена заповед за изпълнение и съответно изпълнителен лист за сумите от:

На основание депозирана молба б ило образувано изпълнително дело №. г., по описа на ЧСИ М. И. Б., per. №. в Камарата на ЧСИ, с район на действие: Софийски градски съд. По делото п остъпило възражение от В.А.Т. срещу издадената заповед за изпълнение, съгласно о пределение от 30.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. №. г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав. С определение от 29.11.2013г. състав на СРС прекратил производството по делото в частта по отношение на предявения иск против първия ответник – „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД и върнал исковата молба на ищеца.

Искането към съда е да бъде установено спрямо В.А.Т., с ЕГН: ••••••••••, че дълж и при условията на солидарност с „М." ООД, ЕИК. заплащането на всички суми, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.01.2013 г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. №. г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав, а именно:

По делото е установено със силата на присъдено нещо, че записите на заповед, издадени от дружеството „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД са валидни, т.е. по отношение на тях не е постъпило възражение в срок от дружеството по ч.гр.д.№.. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 40 състав, поради което, макар и да не е проведен исков процес, в случая следва да се счита, че по отношение на дължимостта на сумите по издадените два записа на заповед производството е приключило и сумите по тях са дължими от дружеството /след това длъжникът би могъл да оспори вземането само при условията на чл.424 от ГПК/. Спорният въпрос по настоящото дело се състои в обстоятелството в какво качество ответникът по делото е подписал авала върху лицевата страна на двата записа на заповед, представени по делото – дали в качеството на управител на „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД от името и за сметка на дружеството, или като физическо лице. Авалът по своята правна характеристика е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице /хонорат/. В сравнение с договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект /в случая върху издадената ЗЗ/ или върху прикрепен към него лист /алонж/. Ето защо, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото /главното/ задължение по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го обезпечава. Това изискване за формата на авала е с оглед неговата действителност и инкорпорирането му в документа, с който се поражда менителничното задължение не му придава характера на едно и също задължение, съответно на една и съща сделка.

Задължението на менителничния поръчител не е акцесорно, а самостоятелно и независимо от менителничното задължение, за което е дадено. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението за което е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. В настоящия случай е налице разрешен спор със сила на пресъдено нещо по отношение на издадения запис на заповед от страна на „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД, тъй като в производството по издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№.. по описа на Софийски я районен съд не е постъпило писмено възражение в законовия срок, поради което и заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Т.е. „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД не е оспорило, че дължи сумите, предмет на заявлението по ч.гр.д.№.. по описа на Софийски районен съд, поради което и в случая хипотезата на посочената разпоредба на чл.485, ал.2 от ТЗ се явява невъзможна, т.е. евентуално възражение от страна на ответника по делото във връзка с посоченото изключение на ал.2 на чл.485 от ТД за недостатък на формата би било неоснователно, а такова и не е било направено от ответника.

При това положение, направените възражения от страна на ответника във връзка с липсата на облигационни отношения между него и дружеството „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД, както и между него и „М.”ООД са ирелевантни за процесния спор. По тази причина не следва ищцовата страна да бъде задължавана от съда да доказва наличието на евентуални свои неуредени задължения с ответника. Няма основание да се търси и изрична уговорка в договора за възможността на ищцовата страна да обезпечава вземанията си чрез записи на заповед или авалирането им – това не е необходимо и става по преценка на страната - съдоговорител.

Съдът намира също, че възражението за изтекла погасителна давност по чл.531 от ТЗ от ответника се явява неоснователно – двата записа на заповед са били издадени на 07.01.2010г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в Софийския районен съд на 11.12.2012г., поради което същото е подадено преди изтичането на давностния срок. От друга страна, разпоредбата на чл.147 от ЗЗД не намира приложение в случая, поради което не би могло да се възприеме и възражението по чл.147 от ЗЗД.

По настоящото дело единственият спорен момент е в какво качество ответникът се е подписал на лицевата страна на записите на заповед – дали като управител на „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД или като физическо лице.

В случая при тълкуването /семантично, граматическо и логическо/ на текста на авала не би могло да се приеме, че е доказано по безспорен начин поемането на лично задължение от страна на ответника. Това е така по следните съображения: На първо място, самият термин „представляващ” означава поемане на задължение от чуждо име и за чужда сметка. Това означава, че не е ясно дали волята на ответника при подписването на авала е била да се поеме задължение от него в лично качество – това се потвърждава от обстоятелството, че в текста на авала фигурира термина „представляващ“, като същият освен това е написан с удебелен/учернен шрифт. Това идва да покаже, че е поставен акцент върху термина „представляващ”, което от своя страна означава, че поемането на задължението е станало от чуждо име и за чужда сметка, в случая – от името на дружеството и за сметка на дружеството. Не би могла да се приеме тезата на ищцовата страна за използваното множествено число в записите на заповед и за използването на единствено число в текста на авала, тъй като когато едно лице се подписва като представител на друго лице, естествено е да то използва единствено число. Освен това, при предявяването на записите на заповед на ответника е използвано както единствено, така и множествено число, което отново внася съмнение по отношение на обстоятелството дали поемането на задължението е станало от ответника в лично качество. Не може да се възприеме и доводът за поставянето на печат върху записа на заповед и, съответно, липсата му в авала, тъй като печатът не променя с нищо волеизявлението на лицето.

В крайна сметка, доколкото формата при сключването на посочените сделки е от съществено значение за действителността на поетите с тях задължения, съдът намира, че в случая се явява недоказан по несъмнен начин именно фактът на поемането на лично задължение от страна на ответника по делото, т.е. дали при полагане на подписа си върху записа на заповед ответникът е направил категорично волеизявление, че поема задължението /респ. че авалира записа на заповед/ в лично качество. Именно това обстоятелство не личи по категоричен начин от текста на поетото задължение. Поради изложеното, съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е налице настъпил валиден менителничен ефект, по който ответникът е авалист в лично качество, поради което същият не би могъл да отговаря както издателя на записите на заповед, респ. не би могъл да носи солидарна отговорност заедно с издателя на записите на заповед – дружеството „Радомир Пласт Инженеринг”ЕООД.

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските, във връзка с изхода на делото, доколкото ответникът е ползвал безплатна адвокатска защита по реда на чл.36, във вр. с чл.38 от Закона за адвокатурата, на основание ал.2 от посочената разпоредба, осъдената страна следва да заплати дължимото на адвоката възнаграждение в размер на 1150, 00 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът