РЕШЕНИЕ

№ 1562

гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова Членове: Фаня Т. Рабчева Калчишкова Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300502221 по описа за 2024 година С решение №2738 от 17.06.2024г., постановено по гр.д.№19323/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. състав Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на управление гр. ••••• е ОСЪДЕНА да заплати на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление гр. •••••, със законен представител Б. К. сумата в размер на 13 402.38 лева /тринадесет хиляди четиристотин и два лева и 38 ст./, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, пълни с гориво, собственост на Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“ за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., с която неоснователно се е обогатила за сметка на „Пловдивска консерва“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното плащане, съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ДА „Държавен резерв и военновременни запази“, с която се излага становище за неправилност на атакувания съдебен акт. Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд приел за доказано, че за процесния период по партидата на ищцовото дружество се води наличие на 248, 192 тона ГПКЦ. На 19.01 и 20.01.2011г., на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар Рекорд“ АД, била извършена проверка от Агенция „Митници“, която установила наличност на гориво в общо количество от 268, 578 тона, представляващо непредадено на купувача по борсовия договор гориво, като в резервоар №2 наличното гориво от 65, 342 тона било „тежко масло- газьол“, а в резервоар №6 наличното гориво от 203, 236 тона било „тежко масло – тежко гориво“. Така установените горива били запечатани от митическите органи поради неплатен акциз. Твърди се, че в периода 06.07.2011г. – 15.07.2011г. било извършено преместване на това количество в цистерни, разположени на площадка на „Пловдивска консерва“ АД в гр. •••••, като с Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. установеното гориво било оставено за отговорно пазене на изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД, като отново били постановени пломби от Митница Пловдив. Сочи, че с влязло в сила НП №36/2011г. в полза на държавата било отнето 65, 342 тона „тежко масло-газьол“, като ищецът не доказал, че соченото от него количество гориво – 248, 192 тона се опазвало на негова територия за времето на претендирания период. Така посоченото количество от 248, 192 тона не съвпадало и с описаното в Протокола за отговорно пазене от 2011г. количество от 203, 236 тона. Твърди, че с Борсов договор №143/17.02.2022г. съхраняваното в резервоарите на ГСМ площадката на „Пловдивска консерва“ АД газьол в размер на 178, 740 тона било преместено, като така преместеното гориво не съответствало на количеството от 248, 192 тона, твърдяно от ищеца. Резервоарите 10 бр. били проверени физически след изтеглянето и било установено, че са празни. От друга страна, количеството гориво, оставено на отговорно пазене в размер на 203, 236 тона не се съхранявало на територията на „Пловдивска консерва“ АД. Резервоарите били запечатани от АМ през 2011г., през исковия период от 01.01.2019г.-30.06.2019г. не били извършвани замервания и пресмятания на горивото, поради което могло да се приеме, че приетите по делото писмени доказателства от 2022г. установяващи различно количество на горивото, били относими към процесния период. Ищецът не бил лишен от възможността да използва имота си и не пропуснал да увеличи имуществото си, тъй като към момента на сключване на договора за съхранение, дружеството съхранител било в наемно правоотношение с „Филикон-97“ АД за цялата складова площ на последното. Искането е атакуваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Пловдивска консерва“ АД, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Преклудирани и неправилни били доводите на жалбоподателя относно вида на въпросното гориво, както и относно това, че цистерните били предмет на договор за наем с „Филикон-97“ АД, като последното възражение на жалбоподателя вече било отхвърляно като неоснователно по предходни правни спорове. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното Решение на районния съд да бъде потвърдено. Претендира сторените и във въззивното производство разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявена искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД от „Пловдивска консерва“ АД за осъждане ответната страна да заплати сума в размер от 13 402.38 лева, представляваща обезщетение от по 2233.73 лева на месец, съставляващо среднопазарен наем, дължим за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. за неоснователно ползване на собствени на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, пълни с 248.192 тона гориво, собствено на ответника, разположени на полощадка на ищцовото дружество в гр. •••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Твърди се в исковата молба, че между „Пловдивска консерва“ АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запази“ бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси №23 от 14.03.2008г., по силата на който ищцовото дружество съхранявало запаси срещу възнаграждение, като договорът бил надлежно прекратен от „Пловдивска консерва“ АД с писмо от 09.11.2009г., на основание чл. 21, т.1 вр. с чл.4, ал.1 и ал.2 от него, като по този начин, считано от 01.01.2010г. отношенията между страните били прекратени и не били уредени с нов договор. След прекратяване на договора ответникът не предприел действия по преместване на съхраняваното от ищеца гориво в негови собствени цистерни, като дейностите по опазването му продължили. След прекратяването на договора за съхранение бил съставен Констативен протокол от 06.08.2010г., в който било констатирано от органите на ТД „ДР“-••••, че се опазвало дизелово гориво, което било освободено с Протокол №4/26.09.2007г. - 499.000 тона, а останлото количество гориво било освободено с Протокол №2 от 20.02.2008г. В тази връзка Агенцията не изпълнила законовите предписания на чл. 24, ал.3 ЗДРВВЗ да реализира горивата в едногодишен срок, като едва през месец август 2010г. бил сключен Борсков договор №402 за продажба на горивото, представляващо газьол за промишлени и комунални цели, което към онзи момент било в количество от 969.358 тона. Сочи се, че купувачът по Борсовия договор ЕТ „Андри -64- А. К.“, на основание заповеди на председателя на ДА „ДРВВЗ“, от месец ноември 2010г. до 19.01.2011г., получил общо 655.824 тона от горивото, а при ищеца останал остатъка от 313.534 тона. На 19 и на 20.01.2011г. от последно посоченото количество гориво /313.534 т./, било задържано и запечатано от митническите органи, чрез поставянето на пломби на наетите от ищцовото дружество резервоари, намиращи се на площадка на „Балканкар-Рекорд“ АД в гр. •••••, следното количество: 65.342 тона – отнето в полза на държавата и 203.236 тона. Процесното гориво от 248.192 тона останало в собствените на ищцовото дружество цистерни. Задържаното количество гориво от 203.236 тона и 65.342 тона, последното отнето в полза на държавата, било преместено от наетата площадка на „Балкан-Рекорд“ АД в цистерни, собствени на „Пловдивска консерва“ АД, намиращи се в гр. •••••, за което били съставени и протоколи и което гориво, вкл. и 44.956 тона, до м. март на 2022г. стояло в цистерните на ищцовото дружество. От общото количество гориво от 313.534 т. Следвало да се приспадне отнетото в полза на държаата – 65.342 т., като така оставало количеството от 248.192 тона, което до март 2022г. се опазвало от „Пловдивска консерва“ АД. Така ищецът обеднял от невъзмжността да използва собствените си цистерни в гр. •••••, тъй като същите били пълни с гориво на ответника, като дружеството е пропуснало да реализира доход от отдаването им под наем през исковия период, а ответника се обогатил неоснователно, спестявайки разход за заплащането на наемна цена.

С отговора на исковата молба ответникът сочи, че с Борсов договор №402/25.08.2010г. цялото количество гориво от 989.358 тона било продадено на ЕТ“ А. 64-А. К.“, като общо предаденото количество гориво на купувача възлизало на 655.824 тона. Твърди че при извършена проверка от Агенция „Митници“ на 19.01 и 20.01.2011г. на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар Рекорд“АД, гр. •••, която площадка била ползвана под наем от ищеца, било установено наличност на гориво от 268.578 тона. В резервоар №2 било налично 65.342 тона „тежко масло-газьол“, а в резервоар №6 – 203.236 тона „тежко масло тежко гориво“. Така установеното гориво било запечатано от митническите органи поради неплатен акциз. В период от 06.07 до 15.07.2011г. било извършено преместване на това количество гориво на площадка на „Пловдивска консерва“ АД в гр. •••••, като горивото било оставено на отговорно пазене на изп.директор на ищцовото дружество с Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. В полза на държавата с влязло в сила НП№36/2011г. било отнето гориво в количество от 65.342 тона „тежко масло-газьол“, като за останалото количество гориво не били ангажирани доказателства от ищеца, че същото в исковия период и в соченото количество от 248.192 тона се опазвало на негова територия. Количеството гориво, преместено в резервоарите на ищеца било 203.236 тона, като за разликата до пълния размер от 248.192 тона не били представени доказателства. Сочи се, че в периода септември-декември 2021г. на територията на „Пловдивска консерва“ АД, гр. ••••• бил извършен количествен контрол от „Булгарконтрола“ АД на наличното гориво в резервоарите на ищеца, като от изготвените сертификати за инспекция било видно, че количеството гориво, измерено по обемен метод било 183.527 тона, което не отговаряло на претендираното количество от 248.192 т. По-късно горивото било реализирано с Борсов договор №143/17.02.2022г. Цялото налично количество газьол за промишлени и комунални цели в размер на 178.740 т., съхранявано в резервоарите на ищеца било преместено. Резервоарите 10 бр. били проверени физически след изтеглянето и било установено, че са празни. Количеството гориво, оставено на отговорно пазене в размер на 203, 236 тона не се съхранявало на територията на „Пловдивска консерва“ АД. Ищецът не е бил лишен от възможността на използва имота си, тъй като към датата на възникване на правоотношението за съхранение на запасите, дружеството съхранител било в договорни отношения с „Филикон-97“АД, по силата на договор за наем от 01.02.1999г.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел за безспорно, че между „Пловдивска консерва“ АД и ДА“ Държавен резерв и военновременни запази“ бил сключен договор №23 от 14.03.2008г., по силата на който ищцовото дружество съхранявало гориво, собственост на ответника срещу възнаграждение. Съдът приел, че този договор бил прекратен в края на 2009г. и за периода от 01.01.2019г.-30.06.2019г. не били налице договорни правоотношения между страните. След обсъждане на представените по делото доказателства решаващата инстанция стига до извода, че „Пловдивска консерва“ АД съхранявала дизелово гориво, собственост на ответното дружество, в размер на 969.358 тона, като от това количество 263 тона се намирали в собствена база на съхранителя, а останалото количество от 706.358 тона се съхранявало на територията на „Балканкар Рекорд“ АД в гр. •••••. С протокол за отговорно пазене от 01.06.2011г. от Агенция „Митници“ на Б. К., в качеството му на изпълнителен директор на „Пловдивска консерва“ АД били оставени за отговорно пазене стоки, намиращи се на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••, а именно: тежки масла в размер на 203.236 тона и газьол в размер на 65.342 т., което количество впоследствие било преместено от металните резервоари на ул. „••••• на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в 13 бр. резервоари на „Пловдивска консерва“ в производствената база на ищцовото дружество, като всички 13 бр. резервоари били запечатани с пломби. Съдът е обсъдил и другите доказателства по делото, в т.ч. Борсов договор от 25.08.2010г., решение на Административен съд – гр. ••••• по адм.д.№3166/2013г., като е стигнал до заключението, че количеството гориво, което се води по партида на ищеца било 248.192 тона. Представените от ответника писмени доказателства – протоколи за извършени проверки от 12.05.2022г., приемо-предавателни протоколи, всички от 2022г., не били относими към процесния период от 01.01.2019г.-30.06.2019г. Решаващата инстнация приела, че за периода от 01.01.2019г.-30.06.2019г. пазараният наем за цистерните възлизал на 2 333.73 лв. месечно, респ. за 6 месечен период общата дължима сума възлизала на 13 402.38 лв., с която сума ищецът се обеднил, като последното заключение съдът гради въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа следното:

Представен по делото е договор за съхранение на ВВЗ №23 от 14.03.2008г., сключен между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в качеството си на възложител и „Пловдивска консерва“ АД, в качеството си на съхранител, като в чл. 1 от договора е уговорено, че възложителят предава на съхранителя за съхранение и опазване материали, собственост на ДА „ДРВВЗ, срещу възнаграждение. Представено по делото е и предизвестие за прекратяване на Договор за съхранение на ВВС №23 с изх.№344/09.11.2009г., изпратено от „Пловдивска консерва“ АД до председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което последният е уведомен за прекратяването на договора, считано от 01.01.2010г.

В съдържанието на Констативен протокол с изх.№1866/22.06.2010г. от държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е посочено, че дизелово гориво в размер на 263 тона се намира на база и се съхранява на територията на „Пловдивска консерва“ АД, а останалите 706.358 тона дизелово гориво се съхраняват на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••.

Представен е и Констативен протокол с изх.№ УКДР 70-11- 2526/06.08.2010г., като в т. I – “Количество и качество на материалите, места и условията на съхранението им“ е посочено, че в „Пловдивска консерва“ АД, съгласно Ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, се съхранява промишлено дизелово гориво от 969.358 т., а при извършено фактическо замерване се установява, че количеството гориво е повече – 969.546 тона. Последното количество гориво е описано и в Протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво №2526/06.08.2010г.

Като доказателство е приет и Борсов договор №402 от 25.08.2010г., сключен между ДА „Държавен резерв и военновременни запаси, от една страна и ЕТ „А. 64- А. К.“, като КУПУВАЧ от друга страна, респ. представено е и приложение към Договор №402, в което е посочено количество на горивото от 2 684.723 тона.

Приложен е и Анекс към борсов договор №402/25.08.2010г. от 23.12.2011г., в чл.3, т.3 на който е посочено, че количеството газьол за промишлени и комунални цели, съхранявани от „Пловдивска консерва“ АД се намалява с 313, 776 тона, като същото се променя от 969.600 т. на 655.824 тона.

Видно от протокол за отговорно пазене от 01.06.2011г. на Б. И. К., в качеството му на изпълнителен директор на „Пловдивска консерва“ АД, в изпълнение на чл. 107б, ал.2 от ЗАДС, са оставени за отговорно пазене задържаните на основание чл. 107б, ал.1 от ЗАДС стоки, намиращи се в метални резервоари в гр. ••••, ул. „•••••, на ГСМ площадка на „Балканкар- Рекорд“ АД, същата наета по договор за наем от 24.04.2009г., а именно: „Тежки масла“ - „Тежки горива“ в общо количество от 203.236 мт, намиращи се в резервоар №6, с поставени митнически пломби, както и „Тежки масла – „газьол“ в общо количество от 65.342 мт, намиращи се в резервоар №2, с поставени митнически пломби.

Приети са и 6 бр. протоколи от Агенция „Митници“ за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от следните дати: от 06.07.2011г.; 11.07.2011г.; 12.07.2011г.; 13.07.2011г.; 14.07.2011г. и 15.07.2011г., видно от които последно посочените количества горива са преместени от металните резервоари на ул. „•••••, на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, в 13 броя резервоари, намиращи се в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД на бул.“••••• в гр. ••••, като резервоарите са запечатани с пломби.

В съдържанието на Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. е посочено, че Б. И. К. приема на отговорно пазене в производствената база, собственост на „Пловдивска консерва“ АД, на бул. „••••• в гр. •••• задържаните на основание чл. 107б, ал.1 вр. с чл.107а ЗАДС стоки, както следва: „Тежки масла“ – Тежки горива“ в количество от 203.236 мт, както и „тежки масла“-„газьол“ в количество от 65.342 мт. От съдържанието на протокола е видно още, че стоките се намират в 13 бр. резервоара, пломбирани с митнически пломби, респ. са описани резервоарите.

Представени по делото са Решение №3120 от 10.05.2013г. на Административен съд – •••••- град, II касационен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №36/2011г., издадено от зам.директора на Агенция „Митници“, както и Решение от 17.07.2014г. на Административен съд – Пловдив, XIX състав, с което е оставено в сила Решение №628 от 24.03.2014г. на РС-Пловдив, отменящо НП №475 от 18.10.2011г., с което на „Пловдивска консерва“ АД е наложена имуществена санкция, както и на основание ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоки общо 203.236 мт „тежко масло“ – „тежко гориво“.

Представени са Решение №496 от 05.12.2016г. на ПОС, търговско отделение, XII- ти състав, постановено по т.д.№784/2015г., с което са отхвърлени предявените искове от ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ – ••••• против „Пловдивска консерва“ АД-•••• за заплащане сумата от 331.341 лв. – парична равностойност на 248.192 тона гориво, получен на съхранение газьол за промишлени и комунални цели по силата на договор за съхранение на военно временни запази от 14.03.2008г. и прекратен на 31.12.2009г., както и Определение №272 от 30.05.2018г. на ВКС, първо търговско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №313/14.11.2017г. по т.д. №46/2017г. на ПАС, с което е потвърдено решение № 496 от 05.12.2016г. на ПОС.

Представени още са Решение №18 на ВКС от 25.02.2021г., търговска колегия, състав на I т.о.; Решение №260565 от 21.04.2021г., постановено по гр.д.№451/2021г. на ПОС, V I I гр.състав; Решение №795 от 10.06.2022г., постановено по гр.д.№891/2022г. на ПОС, I X гр.състав; Решение №1448 от 22.11.2023г., постановено по гр.д.№1933/2023г. на ПОС, X гр.състав;

В писмо с изх.№ 1319/09.03.2022г. от „Държавен резерв и военновременни запаси“, адресирано до ТД „Държавен резерв“ и до изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД е посочено, че Агенцията води на отчет в съхранителя запас от газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248.192 тона.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, в заключителната част на която е посочено, че средномесечният пазарен наем за процесния период за цистерни, пълни с 248.192 тона гориво възлиза на 2 233.73 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Не е спорно, но също се установява от представените по делото доказателства, че между страните е съществувало правоотношение по силата на сключен договор за съхранение на ВВЗ №23 от 14.03.2008г., по силата на който „Пловдивска консерва“ АД се задължила да съхранява и опазва материали, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу възнаграждение, като същият договор е прекратен чрез изпратено от съхранителя писмено предизвестие с изх. №344/09.11.2009г., като считано от 01.01.2010г. съглашението между страните е преустановило действие си.

Не е спорно, че след прекратяване на договорните отношения между страните, „Пловдивска консерва“ АД е продължило да съхранява стоки, собственост на Агенцията. Спорен се явява въпросът относно точното количество гориво, което се съхранявало в резервоварите на ищцовото дружество през процесния период.

На първо място от представения в първоинстанционното производство Констативен протокол с изх.№1866/22.06.2010г., изготвен от служители на Агенцията се установява, че към „Пловдивска консерва“ АД е съхранявала дизелово гориво в общо количество от 969.358 тона, като от тях 263 тона се намирали в собствена на дружеството-съхранител база, а останалите количества горива от 706.358 тона били съхранявани на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••. Информация за тези факти се черпи и от друг представен по делото Констативен протокол с изх.№ УКДР 70-11- 2526/06.08.2010г., където отново е констатирано, че дружеството-съхранител, съгласно ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, съхранява гориво от 969.358 тона. Така обсъдените доказателства водят до извода, че „Пловдивска консерва“ АД действително е съхранявало гориво в посоченото количество – 969.358 тона, като част от него, а именно 706.358 тона се съхранявали на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••, а останала част на територията на ищцовото дружество.

От представения Борсов договор №402 от 25.08.2010г., както и от Анекс към борсов договор №402/25.08.2010г. от 23.12.2011г. се установява на следващо място, че 655.824 т. газьол за промишлени и комунални цели, съхранявани от „Пловдивска консерва“ АД са продадени, респ. предадени на купувача по договора ЕТ „А. 64- А. К.“. По този начин на съхранение при ищцовото дружество са останали 313.534 тона гориво. Безспорно е по делото, че на основание чл. 107б, ал.1 ЗАДС, митническите органи задържали стоки, които се намирали в резервоари в гр. ••••, на ул. „•••••, на ГСМ площадка на „Балканкар-Рекорд“ АД, а именно 203.236 мт. „Тежки масла“ - „Тежки горива“ и 65.342 мт и „Тежки масла – „газьол“, като само последното количество от 65.342 мт. било отнето в полза на държавата, обстоятелство, по което липсва спор. Същите количества горива, с Протокол за отговорно пазене от 01.06.2011г., били оставени за отговорно пазене на изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД в лицето на Б. И. К.. Същите гориво впоследствие били преместени от резервоарите на ул. „••••• в 13 бр. резервоари, намиращи се в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД на бул.“••••• в гр. ••••, като резервоарите били запечатани с пломби, което обстоятелство по безспорен начин се доказва от представените по делото 6 бр. протоколи от Агенция „Митници“ от 06.07.2011г.; 11.07.2011г.; 12.07.2011г.; 13.07.2011г.; 14.07.2011г. и 15.07.2011г., като следва да бъде посочено още, че от представения протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. се установява, че изпълнителният директор на „Пловдивска консерва“ приел за отговорно пазене точно тези горива, които бяха посочени, а именно: „Тежки масла“ – Тежки горива“ в количество от 203.236 мт, както и „тежки масла“-„газьол“ в количество от 65.342 мт.

Отново следва да бъде посочено, че безспорно се установява от приложените по делото констативни протоколи, че общото количество гориво, съхранявано от ищцовото дружество било в размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се намирали в собствена на дружеството-съхранител база, а останалите количества горива от 706.358 тона били съхранявани на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••, като се доказа, че 655.824 тона от това общо количество било продадено, респ.предадено на купувача по посочения по-горе Борсов договор ЕТ“ А. 64-А. К.“, а безспорно е, че 65.342 тона гориво били отнети в полза на държавата с влязлото в сила наказателно постановление №36/2011г. По този начин се получава общо количество 248.192 тона, което е било собственост на Агенцията и което било съхранявано от ищцовото дружество, като част от него, а именно 203.236 тона първоначално било позиционирано на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „•••••, а впоследствие било преместено в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД на бул.“••••• в гр. ••••. Именно това е и количеството от гориво - 248.192 тона, което се претендира от ищцовото дружество.

Не на последно място, следва да се обсъди и приетото по делото писмо с изх.№ 1319/09.03.2022г., което представлява извънсъдебно признание, тъй като в него е посочено, че към 2022г., видно от изходящия номер на писмото, Агенцията води на отчет в съхранителя запас от газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248.192 тона, каквото количество бе установено и от събрани в хода на производството доказателства.

Следва да бъде зачетена и силата на пресъдено нещо на предходни съдебни решения, постановени за същото вземане, между същите страни и на същото основание, но за предходни периоди. Такова е Решение №260565/21.04.2021г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д.№451/2021г., което касае периода 01.07.2016г. до 31.12.2016г. и в което е прието, че в цистерните на ищцовото дружество се съхранява гориво в общо количество от 248.192 тона, Решение №795/10.06.2022г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д. №891/2022г., което касае периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г., Решение №1448/22.11.2023г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д.№1933/2023г., което касае периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., Решение №334/11.03.2024г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д.№3354/2023г., което касае периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., както и решение №1126/27.09.2024г. на ОС- Пловдив, постановено по гр.д.№1549/2024г., което касае периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г., последният период се явява и предхождащ на процесния в настоящото производство, а именно 01.01.2019г. до 30.06.2019г. Действително съдът не е обвързан от СПН по отношение на самия период, за който се иска присъждането на парична сума, но следва да се посочи, че при липса на събрани доказателства за осъществени различни факти след последния период, предхождащ процесния, не би било обосновано да се правят от настоящия състав и различни правни изводи.

Действително ответната Агенция предоставя писмени доказателства, които установяват различно количество гориво от това, което се твърди от ищцовото дружество, но всички предоставени писмени доказателства от Агенция касаят периоди, които СА ПОСЛЕДВАЩИ на процесния, поради което същите доказателства са и неотносими към предмета на доказване.

Въззивната страна сочи, че в случая дружеството-съхранител не пропуснало да увеличи имуществото си, тъй като към датата на възникване на договорното правоотношение по съхранение, същото било в договорни отношения с друго дружество по силата на сключен договор за наем, респ. от там получавал и месечна наемна цена. Настоящият състав намира възражението за напълно неоснователно доколкото в настоящия случай обезщетението по чл. 59 ЗЗД се дължи поради това, че съхранителят е бил лишен от възможността да използва имуществото си, в частност резервоарите, именно поради обстоятелството, че същите били пълни с говриво, собственост на Агенцията. Обстоятелството за сключен договор за наем с друго дружество е напълно ирелевантно с оглед спецификата на института на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и по-конкретно – основанието на което се дължи заплащане на обезщетение, а то е лишаването на собственика от възможността да използва собственото си имущество поради чуждо неправомерно поведение.

Сочи се още във въззивната жалба, че на обезщетяване подлежали само реалните вреди, а пък сигурността на пропуснатата полза следвало да се докаже в процеса. В тази връзка следва да се посочи, че при неоснователното ползване на чужда вещ, респ. при предявен иск по чл. 59 ЗЗД, вредата за собственика не се доказва, като тя е резултат от невъзможността за последния да използва собственото си имущество за конкретния период от време. След като собственикът не може да използва собствеността си, тъй като друг го прави вместо него и то без да има основание за това, то несъмнено имащият права търпи вреди, които следва да бъдат обезщетени.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и сторените разноски. Предствен по делото е Договор за правна защита и съдействие от 01.08..2024г. между „Пловдивска консерва“ АД и адв. С. С., като договореното възнаграждение е в размер на 1900 лв. В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивната страна е релевирала и възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Основен ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. В случая фактическата сложност на делото е завишена. Наведени са множество факти касателно точното количество гориво, съхранявано от съхранителя, наведени са твърдения са други приключили съдебни производства, имащи връзка с предмета на делото и пр. Следва обаче да се посочи, че в настоящото производство е проведено само едно съдебно заседание, не са събирани доказателства /изкл. Приложеното по делото съдебно решение, представено от адв. С./, не са осъществявани голям брой процесуални действия. С оглед горното, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано на 1700 лв., което се явява и аналогично на сложността на настощия правен спор.

Водим от горното съдът: