Решение № 1555 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 374/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО / Кодекс за социално осигуряване /. Образувано е по жалба от Р. И. Р., [ЕГН] с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.2, офис 11, против Решение №2153-27-77/25.07.2024 г. на директор на ТП на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-80/28.06.2024 г., подадена от Р. И. Р. с адрес: [населено място], [улица], срещу разпореждане [номер] по Протокол № 01199/28.05.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В жалбата се изразява несъгласие с поставеното решение, като оспорващият счита, че същото е незаконосъобразно и противоречи на материалния закон. Сочи, че на 13.04.2024 г. е подал заявление- декларация чрез Регионална картотека на медицинската експертиза до ТЕЛК за преосвидетелстване, поради влошено здравословно състояние с вх. № 22023041329483, по повод което е издадено ЕР на ТЕЛК №91910-76/17.04.2024 г., постановено по документи, като в ЕР било посочено: „ЕР на ТЕЛК се издава на днешна дата, поради пренатовареност на единствения ТЕЛК – състав в област Шумен“. Счита, че съгласно чл.97, ал. 1 от КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране или за прекратяване, ако заявлението е подадено в [възраст] срок от тази дата или от подаването му, когато срокът е пропуснат. Сочи, че получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена на 01.11.2021 г. с ЕР на ТЕЛК № 93085/29.11.2022 г., като по подадено заявление – декларация за преосвидетелстване от 13.04.2023 г. е издадено ЕР № 91910-76 от 17.04.2024 г., в което е обективирана 71% трайно намалена работоспособност (ТНР), без потребност от чужда помощ с дата на инвалидизиране 28.11.2018 г. и срок на инвалидността – пожизнено. Счита, че с това компетентния орган на медицинска експертиза на работоспособността, в случая ТЕЛК е приел, че не е преставал да бъде инвалид, считано от 13.04.2023 г. и то с ТНР 71%, тъй като след подаване на заявление за преосвидетелстване, поради натовареността на ТЕЛК, документите са разгледани със закъснение. Оспорващият счита, че се налага извод, че не е преставал да бъде инвалид, тъй като в решението е обективирана дата 28.11.2018 г. с над 70 % ТНР, каквото е изискването на чл. 72 от КСО. Изложени са допълнителни съображения в подкрепа на твърденията. Посочена е и актуална съдебна практика. Отправено е до съда искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото разпореждане само в частта на последното относно датата на възстановяване на пенсията. Преписката да бъде върната за издаване на разпореждане, с което да бъде определена начална дата за възстановяване на личната пенсия за инвалидност, считано от датата на нейното прекратяване 02.11. 2021 г. или от дата 13.04.2023 г., на която е подадено заявление-декларация за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното пред съда решение. Твърди, че датата за отпускане на пенсията за инвалидност на жалбоподателя била правилно определена. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: С разпореждане [номер]/прот. №01125 от 02.04.2019 г. на оспорващият била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.11.2018 г., със срок на инвалидността, съгл. ЕР№3063/193 от 28.11.2018 г. 3 години, до 01.11.2021 г. С ЕР № 90402/20 от 28.01.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) I състав към „МБАЛ Шумен“ АД. [населено място], във връзка със Заявление-декларация № 272021111684758/16.11.2021 г. на Р. е определена 71% ТНР, със срок 3 години, въз основа на което е издадено разпореждане [номер]/прот. Р01008 от 25.02.2022 г., със срок за изплащане от 02.11.2021 г. до 01.01.2025 г. Във връзка с обжалване на горопосоченото ЕР, с ЕР № 90606/73 от 24.06.2022 г. НЕЛК отменя и връща на ТЕЛК към „МБАЛ Шумен“ АД. [населено място] за ново освидетелстване. С разпореждане [номер]-27-371#5 от 25.08.2022 г. на осн. Чл.98 ал.1 във вр. С чл.95 ал.1 т.6 от КСО и чл. 11 т.7 от Наредбата за пансиите и осигурителния стаж е разпоредено спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия. С ЕР № 93085/229 от 29.11.2022 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) I състав към „МБАЛ Шумен“ АД. [населено място] е определил 40 % ТНР, въз основа на което с разпореждане [номер]-27-371#8 от 07.03.2023 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност от 02.11.2022 г. Със заявление-декларация с вх. № 272023041329483 /13.04.2023 г., подадено чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) [населено място] до ТЕЛК, Р. поискал преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. С експертно решение № 91910/76 от 17.04.2024 г. ТЕЛК 1 състав към „МБАЛ Шумен“ АД, [населено място], определя 71 на сто ТНР, дата на инвалидизиране 28.11.2018 г. и срок на определение процент ТНР - пожизнен. С разпореждане [номер]/прот. 01199 от 28.05.2024 г. е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 17.04.2024 г. – датата на постановяване на ЕР, с пожизнен срок. Срещу това разпореждане Р. подал жалба, озаглавена заявление/възражение/ вх. № 1012-27-80/28.06.2024 г., по повод която е постановено Решение №2153-27-77/25.07.2024 г. на директор на ТП на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-80/28.06.2024 г., подадена от Р. И. Р. с адрес: [населено място], [улица], срещу разпореждане [номер] по Протокол № 01199/28.05.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Това експертно решение дава право на лицето отново да получава инвалидна пенсия, която следва да бъде възстановена. Административният орган приел, че Р. има право на инвалидна пенсия с така определения процент ТНР, като началната дата, от която се отпускат пенсиите и добавките към тях е определена съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и 3 от КСО. Датата на инвалидизирането е определяща за началната дата, ако заявлението за отпускане на пенсията е подадено в 2-мессчен срок от датата на инвалиднзирането (чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО). В случаите, когато двумесечния срок не е спазен, определянето на началната дата се извършва съобразно чл. 94, ал. 3 от КСО - пенсията се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Когато е пропуснат едномесечения срок по ал. 3 на чл. 94 от КСО, добавката за чужда помощ се отпуска от датата на подаване на заявлението в териториалното поделение на НОИ на основание чл. 94. ат. 1. изречение второ от КСО. Прието е, че за Р. цитираната по-горе норма на чл. 94 от КСО е неприложима, тъй като е относима само при отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а той вече имал отпусната и получавана такава до 02.11.2021 г., когато е прекратена. При възстановяване на прекратена пенсия се съблюдава разпоредбата на чл. 97 от КСО. Съгласно чл. 97. ал. 2 т. 1 от КСО. прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в [възраст] срок от тази дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението. В конкретния случай за дата, на която отпада основанието за прекратяване на пенсията е приета 17.04.2024 г. - дата на експертно решение, с което ТЕЛК определил на Р. трайно намалена работоспособност - 71 на сто, като с този процент той отново има право да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решението е получено от Р. на 22.08.2024 г., който недоволен депозирал жалба вх. № 2103-27-27/02.09.2024 г. до ШАС. Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане в частта относно началната дата, от която следва да се възстанови пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното: Оспорването е процесуално допустимо като направено от лице, за което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решение №2153-27-77/25.07.2024 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - [населено място], в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т. посочване на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите, установени чрез тях под хипотезата на визираните правни норми, за което съответно е изложил конкретни мотиви. Съдът не установи да има допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - [населено място], така и решаващият орган в развилото се пред него контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия и съотв. не е налице и основание за отмяна на решението. Спорът по делото се свежда до правния въпрос правилно ли органите на НОИ са определили началния момент на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Р.. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 от КСО, а прекратяването в чл. 96 от КСО. Съгласно чл. 97, ал. 1 от КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в [възраст] срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. В случая получаваната от Р. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена на основание ЕР № 93085/229 от 29.11.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) I състав към „МБАЛ Шумен“ АД. [населено място], с което е определен 40 % ТНР, въз основа на което с разпореждане [номер]-27-371#8 от 07.03.2023 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност от 02.11.2022 г. С експертно решение № 91910/76 от 17.04.2024 г. ТЕЛК 1 състав към „МБАЛ Шумен“ АД, [населено място], определя 71 на сто ТНР, дата на инвалидизиране 28.11.2018 г. и срок на определение процент ТНР – пожизнен, като изрично е посочено, че заявлението на Р. е подадено на 13.04.2023 година. Това означава, че компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е приел, че пенсионерът Р. Р. не е преставал да бъде инвалид, считано от 28.11.2018 г., и то с трайно намалена работоспособност над 50%, каквото е изискването на чл. 72 от КСО. Съгласно чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. От съдържанието на цитираните текстове се налага изводът, че правното основание за получаване на пенсия за инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, а не самото експертно решение на органите на експертизата на работоспособността, което е удостоверителен документ, и в процесния случай е издаден по документи, като изрично е посочено, а не се събраха доказателства, че по-късното освидетелстване е по вина на лицето. Компетентният орган за медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е определил пожизнен срок на инвалидността, като е посочил, че датата на инвалидизиране е 28.11.2018 г. Това означава, че датата, от която освидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност над 50%, което представлява основание за определяне на лична пенсия за инвалидност и възниква не от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК, а от датата, от която лицето има трайно намалена работоспособност над 50% или в процесния случай от 13.04.2023 г. - именно това е датата, от която е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията, и това следва да бъде началната дата на възстановяване на пенсията, съгласно правилото по чл. 97, ал. 2, предложение първо от КСО. Аргумент, че за дата на възстановяване на пенсията Р. следва да се приеме – 13.04.2023 г. е и обстоятелството, че съгласно чл. 103 от Закона за здравето, срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявление — декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза. В параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дефинирано "Забавяне на медицинска експертиза" — неустановяване на вида и степента на трайно намалена работоспособност на лицата в трудоспособна възраст в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване. В този смисъл са и следните решения на Върховния административен съд, VI отделение - решение № 6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 486/2022 г., решение № 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020 г., VI о., решение № 4802 от 2.04.2012 г. по адм. д. № 15819/2011 г., решение № 5936 от 30.04.2014 г. по адм. д. № 1489/2014 г., решение № 3171 от 6.03.2013 г. по адм. д. № 15297/2012 г. Предвид изложеното административният орган неправилно е определил началната дата на възстановяване на личната пенсия поради общо заболяване на Р. И. Р.. Ето защо следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният акт и потвърденото с него разпореждане, само в частта на последното относно датата на възстановяването на пенсията, а преписката следва да бъде върната за издаване на разпореждане, с което да бъде определена начална дата на възстановяването на личната пенсия за инвалидност на лицето, считано от 13.04.2023 година. Поради гореизложените съображения и с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, административният акт и потвърденото с него разпореждане, само в частта на последното относно датата на възстановяването на пенсията, следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за разглеждане на заявлението на Р. И. Р. при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.