Решение № 701 от 21.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1279/2024 г.

Административен съд - Пловдив21.01.2025 г.докладчик Янко Ангелов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение №23 ДОИ-97

10

от 14.05.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив обективиращо отказ да се предостави достъп до обществена информация по заявление - вх. №23 ДОИ-97/24.07.2023 г. ВРЪЩА административната преписка на Секретаря на Община Пловдив за произнасяне и предоставяне на достъп до исканата обществена информация по заявление с вх. № вх. №23 ДОИ-97/24.07.2023 г. на Б. И. Л., при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивната част на настоящото решение, като определя 14 дневен срок за произнасяне, от съобщаване на настоящото решение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Делото е образувано по жалбата на Б. И. Л., адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №23 ДОИ-97(10) от 14.05.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив обективиращо отказ да се предостави достъп до обществена информация по заявление - вх. №23 ДОИ-97/24.07.2023 г. Иска се отмяна на решението в оспорената част и задължаване на ответника да предостави информацията в поисканата форма.

В съдебно заседание – Б. И. Л. лично поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

Ответната страна - Секретар на Община Пловдив се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. К., която оспорва жалбатаа, претендира присъждане на направените по делото разноски, представя писмени бележки.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за допустима, а по същество за основателна поради следното установено от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено при нарушение на закона. Административното производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация с вх. №23ДОИ-97/24.07.2023 г., с което жалбоподателят е поискал предоставяне на следната информация: относно обществена поръчка, възложена от Община Пловдив с предмет „Надграждане, модернизация и поддръжка на система за управление на градския транспорт и услуги по организиране, администриране и контрол на продажби на обществени услуги за градска мобилност“, а именно:

  1. Документите за сключване на Договор № 23ДГ-648/12.06.2023 г., с които избраният изпълнител „Тикси“ АД е доказал съответствието си с критерия за подбор, а именно „Критерий за подбор по чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП - Изпълнението предмета на поръчката следва да се осъществява от лице, което изпълнява /е изпълнило/ (с негово участие в изпълнението) дейности с предмет и обем, идентични или сходни с този на поръчката, най-много за последните 3 год. от датата на подаване на оферта за участие в поръчката“;
  1. ЕЕДОП на участника, представена с офертата;
  1. Приложение № 1 - „Подход за управление и изпълнение на поръчката“ и Приложение № 3 - „Концепция за надграждане и модернизация на СГУТ“, неразделна част от Техническото предложение за изпълнение на обществената поръчка. Исканата информация била заявена за получаване по електронен път.“ С Решение № 2300 от 15.12.2023 г. по административно дело № 2069 от 2023 г. на Административен съд Пловдив е отменен по жалбата на Б. Л., Отказ на Секретар на Община Пловдив от предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 23 ДОИ-97(1) от 07.08.2023 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 23 ДОИ-97/24.07.2023 г. съобразно с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като съдът е приел, че в решението на Секретар на Община Пловдив липсва какъвто и да било самостоятелен анализ на информацията, поискана от заявителя и за коя част от нея в действителност се отнася и посочената декларация за конфиденциалност, дадена при това в съвсем друго производство от това по ЗДОИ от страна на трето лице, както и дали е налице липса на надделяващ обществен интерес, за да се постанови процесния отказ.

С решение № 3791 от 24.04.2024 г. по адм.дело № 327 от 2024 г. на Администратевен съд Пловдив е отменено решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив, за отказ за предоставяне на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, като е изпратена преписката на Секретаря на Община Пловдив за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г., подадено от Б. И. Л., при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението, като съдът изрично е указал, че при новото разглеждане, ответният административен орган ще следва при преценка на фактите да отчете даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗДОИ от законодателя съдържание на понятието „надделяващ обществен интерес“, в частност да отчете внимателно и в тяхната пълнота изискванията за прозрачност и отчетност в дейността на органите – субекти по чл. 3 от ЗОДОИ, което от своя страна е гаранция за законност, ефективност и отговорност на управлението, тъй като именно чрез достъпа до обществена информация гражданите могат да си съставят мнение за начина на осъществяване на това управление.

С процесното оспорено Решение №23 ДОИ-97(10) от 14.05.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив не се обосновава и не се излагат мотиви, които да се противопоставят на презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес от получаване на обществената информация.

Няма спор между страните, че исканата информация, предмет на заявлението за достъп, има характера на обществена информация съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По смисъла на сочената разпоредба такава е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора, има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ изчерпателно са изброени хипотезите, обуславящи основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. В конкретния случай отказът е мотивиран с наличие на обстоятелства по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно: достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

ЗДОИ регламентира две хипотези, при които исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, а именно: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци.

В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице, органът, в съответствие с чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, първо следва да се установи, че информацията представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, и второ, да се посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците (арг. от чл. 17, ал. 3 във вр с ал. 2 от ЗДОИ). В обжалваното решение такъв анализ липсва.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ едва след подробна аргументация по посочените обстоятелства исканата информация може да се откаже. Тук подобно на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, е предвидено задължение за предоставяне на информацията, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, когато исканата информация: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по т. "а" до "е". Тази презумпция обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.

В оспореното решение въобще липсва анализ и обосновка дали в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Нито са посочени, нито са анализирани приложимите материалноправни норми на ЗДОИ – чл. 31, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 2 и 3 във вр. с § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ в контекста на търсената обществена информация. В тежест на органа е да мотивира отказа си с конкретни съображения, обусловили липсата на изключващата предпоставка по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, т. е. че не е налице надделяващ обществен интерес. В оспореното решение декларативно е посочено, че не са известни факти възоснова на които административният орган да потвърди наличието на надделяващ обществен интерес.

В действителност разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ предоставя на местната общност възможност за контрол върху местния бюджет, въз основа на определен от общинския съвет ред. Така цитираната разпоредба обаче не ограничава достъпа до обществена информация.

В жалбата се отстоява позицията, че исканата информация има характера на обществена такава – свързана е с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по ЗДОИ субект. Сключването на договори и разходването на средства за тях от бюджета, вкл. общински и от европейските фондове, е част от дейността на общината и е свързано с обществения живот на страната, поради което информацията попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от закона. Чрез предоставянето на исканата информация заявителят и други лица могат да съставят мнение относно дейността и финансовата политика на задължения субект относно ефективното, отговорно, икономично и устойчиво управление на публичните финанси в съответствие с принципите на чл. 20 от Закона за публичните финанси, както и управлението и изпълнението на договорите, финансирани със средства по европейски проекти или програми или с бюджетни средства.

Искането е формулирано така, че отговорите на поставените въпроси и предоставянето на исканата информация не изисква предоставяне на защитена от правото информация, а именно – лични данни за трети лица.

Нещо повече - в разпоредбата на чл. 18 от ЗДОИ изрично е предвидено, че когато е дължима, информацията се предоставя, но "при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личните данни". Няма пречка да бъдат предоставени договори, както и информация, съдържаща се в други документи, от които да се обезличат личните данни - там, където те се съдържат и исканата информация да се предостави.

За предоставянето на исканата обществена информация заявителят не се нуждае от доказване на личен правен интерес. Достатъчно е информацията да има характера на обществена такава по смисъла на закона, искането да е отправено от лице по чл. 4 до субект по чл. 3 от закона. Съдържанието на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ и задължения субект няма правно основание да изисква друго от заявителя, поради което и мотивирането на заявлението и доказването на интерес от исканата информация не е предпоставка за разкриването й. Търсещите информация не са длъжни да дават обяснения защо им е необходима исканата информация, нито да доказват правен интерес, нито да представят някакви документи. При положение, че за предоставянето на обществена информация се обследва личен частен интерес, то няма да сме изправени пред приложението на ЗДОИ, а пред това, на друг, специален закон, предвиждащ издаването на конкретен ИАА или документ, от което заявителят има такъв интерес.

Точно обратното – наличие само на личен интерес от искана и дадена информация би изключило действието на този закон в случая. Целта на ЗДОИ е специфична и тя е функция от конституционно признатото право на информация на гражданите във всички случаи, освен когато предоставянето й не е забранено и не засяга чужди права и законни интереси. Във всеки друг случай те имат право на информация, без да се налага да доказват на когото и да било за какво конкретно ще я ползват и по каква причина предявяват интерес към нея. Как публичните субекти у нас разходват публичните средства е несъмнено информация от обществен интерес, която дава възможност на гражданите да си съставят мнение за тяхната дейност, вкл. и когато събират такава информация за различни публично-правни субекти с цел да сравнят и анализират получената такава.

В настоящия случай се иска разкриване на информация, която е свързана с релевантни факти и обстоятелства / опита и осъществяваната от дружеството дейност/ предпоставили преценката на Възложителя да класира именно "Тикси" АД и да сключи договор по ЗОП.

Съдът намира, че целта на Закона за обществените поръчки (ЗОП), формулирана в чл. 1, е осигуряване на ефективност при разходването на публични средства, както и на средства, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Основен принцип при възлагане на обществените поръчки е публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП). Настоящият състав приема, че информацията, пряко или косвено свързана с общински средства, е всякога обществена по смисъла на ЗДОИ. Търсенето на достъп до такава информация е гаранция за прозрачното и целесъобразно използване на средствата, предоставяни от общинския бюджет на публичноправните субекти във връзка с изпълнение на дейността им и достъпът до такава информация не може да бъде ограничаван, включително и когато е свързан с трети лица.

С оглед посочената вече приложимост на ЗДОИ в конкретния случай, както и предвиденото в разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗОП, че участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка, подходът на административния орган при издаване на обжалвания отказ е бил твърде формален, който в процесния случай води до незаконосъобразност.

Налице е "надделяващ обществен интерес" по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, с оглед на въведената с пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ оборима презумция за наличието на такъв и ограничението по чл. 37, т. 2 от ЗДОИ не намира приложение.

Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачност за обществото относно действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Именно поради тази причина субективното право да се търси и получава информация е закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България.

По изложените доводи, решаващият състав на съда приема, че Решение №23 ДОИ-97(10) от 14.05.2024 г. е незаконосъобразен акт и като такъв следва да бъде отменено, а преписката изпратена на Секретаря на Община Пловдив за ново произнасяне и предоставяне на достъп до търсената от жалбоподателката информация.

Съгласно чл. 174 АПК следва да се определи срок за новото произнасяне от страна на органа, като съдът счита, че това следва да стане в 14-дневен срок от съобщаването при административния орган за изпълнението на влязлото в сила решение.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав

Цитирани разпоредби

30