Мотиви към Решение № 409 от 6.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2893/2023 г.

Производство е по реда на чл. 14, ал.4, т.5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд искане за екстрадиция на лицето С.Ч., роден на ••••г. в Китай с цел провеждане на наказателно преследване. В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го съдебни власти в КНР, което аргументира с действащия в международното право принцип на взаимното доверие, на наличната двойна наказуемост и липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция. Предлага молбата за екстрадиция да бъде уважена. Упълномощените защитници на исканото лице С.Ч. –адв. Я.Х. и адв. Д.Ч. изразяват становище за неоснователност на искането за екстрадиция. Изтъкват, че екстрадицията на подзащитния им следва да бъде отказана, тъй като искането не било на основание на извършени от лицето престъпления, квалифицирани като длъжностно присвояване, а опит да бъде преследван заради религиозните убеждения на С.Ч. като будист, както и във връзка с негови бизнес дела, тъй като притежава компании, които са произвеждали и са имали сертификати за производство на ядрено, химическо и военно оборудване през годините. Защитата заявява, че са налице доказателства за политическа и религиозна мотивация, за бъде искана екстрадиция на лицето, тъй като доказателствата, представени по делото и посочени от китайската страна по никакъв начин не водят до извод за каквото и да било длъжностно присвояване, тъй като той няма качество във фирмата, за която става въпрос – „Тибет развитие“. Исканото за предаване лице С.Ч. заявява, че няма позиции в компаниите, описани в документите за екстрадиция. В съдебно заседание исканото за екстрадиране лице не изявява съгласие по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА за незабавно екстрадиране. Настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважавана. Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали и допълнително събраните в съдебното следствие доказателства, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното: Лицето, чието предаване се иска – С.Ч., роден на ••••г. в Китай, регистрационна карта за чужденец № ••••, издадена от ДАБ-МС на Република България, китайско гражданство и гражданство на Антигуа и Барбуда, с настоящ адрес: гр. София, бул. ••••, женен, неосъждан, занимава се консултации и услуги в Хонконг. Преписка № 8955/23 по описа на СГП е образувана във връзка с постановление 3155/29.04.2023г. на ВКП, където на същата дата по мейл, в електронен вариант е постъпила нота 147/2023г. от посолството на КНР с официална молба за екстрадиция на лицето С.Ч., ведно с придружаващи документи съгласно чл. 9, ал.3 ЗЕЕЗА. На 04.05.2023г. от МП на РБ във ВКП с писмо 99-Е-49/04.05.2023г. са постъпили, получени от китайските власти - молба за екстрадиация на лицето ведно със заверен превод на български език, като на 17.05.2023г. документите са изпратени в СГП. Молбата за екстрадиция е придружена от посочените в Договор за екстрадиция между Република България и Китайската народна република / наричан за краткост Договорът/ документи, както следва: посочени са органите, които искат екстрадицията- китайските съдебни власти, описани са подробни данни за самоличността на исканото лице, като безспорно самоличността му е установена и чрез изготвена лицево- идентификационна експертиза; направено е описание на извършеното деяние, неговите последици и нанесените материални щети; посочени са текстовете на съответните законови разпоредби, квалифициращи деянието като престъпление, посочени са минималния и максимален размер на предвиденото наказание; както и текстовете на закона, касаещи давностните срокове в наказателното производство за това престъпление. В съответствие с Договор за екстрадиция между Република България и Китайската народна република във връзка с искането за екстрадиция са приложени и заповед за арест №234, изд. на 03.07.2019 от Отдел за обществената безопасност на Лхаса в Тибетски автономен район; Решение за задържане под стража на заподозрения С.Ч. от 14.06.2019г; Решение за завеждане на дело на С.Ч. -Бюро за обществена безопасност на град Лхаса, Тибетска автономен район 2018/2204; червена бюлетина за издирваното лице с данни за самоличността на издирваното лице и негова снимка, От приложената по делото молба за екстрадиция и придружаващите я документи се установява, че молбата е издадена на 26.04.2023 г. от Бюро за международно сътрудничество към Министерство на обществената безопасност на КНР. С молбата се иска предаване на китайския гражданин С.Ч. на китайските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по обвинение в извършено деяние, осъществено през периода от август 2017 до юни 2018, като ЧУ е заподозрян в длъжностно присвояване. Описано е инкриминираното деяние, а именно С.Ч., който е основен акционер на Т.И.–технологично развитие ООД, наричано накратко „Т.д.“ ООД в тайно споразумение с Л.С.- финансов касиер на „Т.д.“ ООД е подтикнал У.Ч. –законен представител, председател и генерален мениджър на търговско дружество „Тибет развитие“ ООД да вземе заем в размер на 287, 8 милиона юана от името на „Т.д.“ и да преведе парите на дружества и на индивидуални сметки, свързани със С.Ч. и Л.С.. Действията на С.Ч. и Л.С. са довели до съдебен процес за дълг на компанията „Т.д.“ООД, на стойност 287, 8 милиона китайски юана, което довело до рязък спад в цената на акциите на компанията на стоковата борса и големи загуби за акционерите. Деянието е квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 272 НК на Китайска народна република – длъжностно присвояване-договорна измама. Според наредбите С.Ч. е заподозрян в договорна измама, за която не носи максималното наказание смърт. Съгласно чл. 87 НК на КНР – относителната давност -10 години не е изтекла. В производството по чл. 17 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че молещата държава е изпълнила своите задължения в съответствие със закона. В настоящото производство предмет на съдебна проверка е наличието на условията за двойна наказауемост и предпоставките за недопускане на екстрадиция, съществуването на абсолютните или относителните основания за отказ, както и наличието на основания за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция. Съдът намира, че искането на съдебните власти на КНР следва да бъде уважено, и гражданинът С.Ч. следва да им бъде предаден за провеждане на наказателно преследване за посоченото в молбата за екстрадиция престъпление. На първо място се установява, че екстрадицията на С.Ч. се иска за провеждане срещу него на наказателно преследване за извършено престъпление "длъжностно присвояване“ по смисъла на чл. 272 НК на КНР, за което се предвижда наказание "Лишаване от свобода" от три до десет години. Тъй като текстът на чл. 272 НК на КНР съдържа две различни хипотези с различен диапазон на наказания – се взе предвид не само заявеното в молбата за правна помощ твърдение, че молбата за екстрадиция е в рамките на давността, но и съдържащата се информация в червената бюлетина, издадена от Интерпол- отдел за обществена безопасност на Лхаса- Китай № А-11139/10-2019; Престъплението "длъжностно присвояване", предвид включените съгласно китайското законодателство в неговия фактически състав елементи, отговаря на изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА и на разпоредбите на Договор за екстрадиция между Република България и Китайската народна република за наличие на двойна наказуемост, тъй като съответства на престъплението по чл. 202, ал. 1, т.2 от НК на Република България, за което също е предвидено наказание "Лишаване от свобода" от една до десет години; По делото не се установяват основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6, 7 от ЗЕЕЗА, респ. Договора– исканото лице не е български гражданин; на С.Ч. не е предоставено убежище в Република България; той е чужд гражданин, но не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България; и не е наказателно неотговорно лице съгласно българското законодателство; замолената страна няма основателни причини да счита, че искането за екстрадиция, отправено от молещата страна, е насочено към предприемане на наказателно преследване или към изпълнение на наказание спрямо търсеното лице на основание неговата раса, религия, националност или политически убеждения, като няма основания да счита, че положението на търсеното лице би могло да бъде застрашено по време на съдебното производство по една от изброените по- горе причини; не се установяват данни за опасност исканото лице да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. В хода на съдебното следствие защитата на исканото лице представи множество писмени доказателства със становище, че С.Ч. е будистки активист в района на Тибет, който активно е съдействал за изграждането на тибетски храмове, както и че подсъдимият е преследван по религиозни и политически причини. В подкрепа на това се представиха множество документи, които тематично могат да се разделят в две групи- документи, свързани с религиозната принадлежност на исканото лице и документи, свързани с осъществяваната от него търговска дейност. Следва да се отбележи, че всички документи бяха представени в незаверени копия. Съдът се запозна с приобщените документи/ фотокопия, нелегализирани/, относими към твърденията на защитата за преследване на исканото лице по религиозни причини, както следва: копие на сертификат за церемония по посвещение в будизъм- от 09.05.2012г.; копие от банково извлечение за извършено дарение на Храм Паба в размер на 50 000 юана от дата 22.08.2022г; Сертификат за дарение от Манастира Маркан Гънба Мейдуо за дарителска дейност в периода 2013-2018г, издадено на 29.03.23г; Свидетелство за дарение от Манастир Джага, окръг Гандзъ Ядзян от 29.03.23; При съпоставка на времевия диапазон на инкриминираното деяние, посочен от китайските съдебни власти, а именно периода от август 2017г. до юни 2018г. съдебният състав установи, че церемонията по посвещение в будизъм е пет години преди деянието, а извършеното дарение, за което е представено банково бордеро, е четири години след инкриминирания период. Видно от молбата за екстрадиция сигналът за извършено престъпление е подаден на 12.08.2018г. от Л.МВ./ китайска гражданка/- акционер в „Т.д.“ като сигналът е постъпил в Отдела за икономическо разследване на общинското бюро за обществена безопасност в Лхаса на Тибетски автономен район. Поради горното не може да се приеме твърдението, че исканото лице се преследва по религиозни причини, тъй като инкриминираното деяние е преди датата на дарението. Въпросното дарение е единственото, за което макар и като фотокопие има данни за извършен банков превод. По отношение на останалите –дарствени актове- копия на Сертификат за дарение от Манастира Маркан Гънба Мейдуо за дарителска дейност в периода 2013-2018г, издадено на 29.03.23г; Свидетелство за дарение от Манастир Джага, окръг Гандзъ Ядзян ог 29.03.23; същите не могат да се ценят като документи с доказателствена стойност- представени са фотокопия, като всички дарствени актове са издадени на една и съща дата 29.03.2023г. – период, през който исканото лице не се е намирало на територията на КНР. Практика е дарствените актове да се изготвят непосредствено след извършването на съответно дарение. Въпросните представени дарствени актове не могат да бъдат ценени като годни писмени доказателства. Същевременно дори да бяха ценени- то от тяхното съдържание не може да се направи извод за преследване на исканото лице по религиозни подбуди, тъй като е налице обвинение за икономическо престъпление. Втората група от документи- отново фотокопия, представени от защитата на исканото лице са относими към извършваната от него търговска дейност, както следва: копие от Бизнес лиценз на търговско дружество „Производство на химическа техника и ядрено оборудване Санджоучуан Съчуан“ ООД с управител С.Ч. от 26.11.2015г., видно от предмета на дейност на дружеството същото се занимава с производство на химически и петролни машиностроителни продукти, електроенергийно оборудване и оборудване за ядрена енергетика, износ на собствено произведени продукти и технологии с изключение на стоки и технологии, които са ограничени от компанията и забранени от държавата за внос и износ. Разрешението за извършване на описаната дейност е от 29.03.2000г. до 28.03.2030г. Във връзка с дейността на дружество е приложено копие от сертификат за качество за производство на изковки, стоманени отливки, тръби и фитинги от неръждаема стоман а с дата на първо издаване на сертификата 28.01.2008г, дата на последно издаване 28.01.2020г, както и валидност на сертификата до 20.01.2023г. Към въпросния сертификат е приложено и копие от сертификат за разрешение за производство на основни тръби, изковки, съдове под налягане, фитинги за тръби със срок на валидност до 31.03.2023г. Видно от представените писмени доказателства / отново нелегализирани, черно- бели фотокопия/, които не могат да се ценят като годни писмени доказателствени средства, същите указват на извършвана от исканото лице производствена дейност, но с изделия, разрешени от закона и за които има предоставен лиценз от държавата - тръби, изковки, съдове под налягане, фитинги за тръби, като в подкрепа на това са и приложените лицензи. Всички представени писмени доказателства касаят само „Производство на химическа техника и ядрено оборудване Санджоучуан Съчуан“ ООД. От представения писмен документ/ доколкото той е достоверен/ се прави извод, че С.Ч. има качеството на управител и представител на дружеството без да е ясно за какъв период и дали същият е и съдружник в дружеството. Дори да се приеме, че освен управител С.Ч. е и съдружник в посоченото дружество „Производство на химическа техника и ядрено оборудване Санджоучуан Съчуан“ ООД, то това не изключва учестието му в посочените в молбата за екстрадиция търговски дружества, както и в непосочени в документите други дружества. Същевременно представените писмени доказателства сочат на напълно легална търговска дейност с приложени изискуеми лицензии за упражняването и като следва да се отбележи, че срокът на посочените лицензии/ разрешения е изтекъл съответно на 20.01.2023г; 31.03.2023г. При анализ на представените документи се установи, че „Производство на химическа техника и ядрено оборудване Санджоучуан Съчуан“ ООД е регистрирано за срок от 29.03.2000г. до 28.03.2030г. като първото издаване на един от сертификатите е през 28.01.2008г. Съдебният състав стигна до извода, че описаното търговско дружество с управител С.Ч. функционира около 23 години, утвърдено и доказало се е в своята сфера на търговска дейност като първият специфичен лиценз във връзка с производството на описаната продукция е от 28.01.2008г.- тогава е издаден първият сертификат, т.е десет години преди инкриминираното деяние. На практика дори да се приемат за достоверни представените копия на документи без легализация, те не водят до извода за преследване на исканото лице по политически подбуди. Във връзка с достоверността на представените документи следва да се обсъди и Копие на справка от Национална имиграционна служба, видно от която лицето е напуснало пределите на Китай на 12.09.2017г. без данни да се е връщало в страната; Посоченото обстоятелство е в противоречие с постъпилата молба от китайските съдебни власти, както и червен бюлетин за издирване, от които се установява, че исканото лице е напуснало пределите на КНР на 17.11.2017г. Същите представляват официални документи, официално подписани и подпечатани с приложен превод на български език, като съобразно чл.8, т. 5 Договор за екстрадиция между Република България и Китайската народна република са освободени от всякакви форми на легализация. По отношение на представено копие на документ заявление за отказ от китайско гражданство- същият на първо място, не може да се цени доколкото липсва доказателство за фактът доколко същият изобщо е подаден в съответното държавно учреждение в КНР. Представеният документ е изготвен от адвокатска кантора Люин, провинция Джъдзян, липсва каквото и доказателство, че е подаван някъде, тъй като липсва реквизит –входящ номер. Липсва и доказателство- официален документ, видно от който исканото лице да е гражданин на Антигуа и Барбуда. Същевременно категорично в официален документ - молбата от китайските съдебни власти с искане за екстрадиция при посочване на идентификационните данни за лицето се сочи, че С.Ч. е китайски гражданин. Същевременно е без значение е гражданството на исканото за предаване лице, доколкото същото е наказателно отговорно, а престъплението за което се иска предаването е извършено на територията на молещата държава. От гореизложеното съдебният състав стигна до извода, че престъплението, за което се иска предаването на С.Ч. не представлява политическо или религиозно преследване, а е криминално престъпление от икономически характер. Същото деяние не е военно престъпление. Исканото лице ще бъде съдено от редовен, предварително установен съгласно законодателството на молещата държава, съд. Следва да се направи анализ и на посочената информация в молбата за екстрадиция на С.Ч.. Видно от същата друго лице- У.Ч., който е имал качеството на законен представител на „Т.д.“ ООД е бил арестуван от Народната прокуратура на район Чънгуан на град Лхаса на 18.01.20189г. по подозрение за длъжностно присвояване като е бил осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 милион юана, т.е и на други лица във връзка с това престъпление са повдигани обвинения за икономическо престъпление и лицата са били осъдени. Аналогично е положението с С.Ч.- налице обвинение за икономическо престъпление като същият при доказване на вината му би изтърпял законово регламентирано наказание в границите между три и десет години. Относно изявлението на защитата на исканото лице С.Ч., че през инкриминирания период не се е намирал на територията на Китай- същото се опровергава категорично от представената информация в молбата за екстрадиция, където е посочен период на инкриминираното деяние от август 2017 до юни 2018, като исканото лице е напуснато Китай на 17.11.2017г след подаването на сигнал за извършено престъпление на 12.08.2018г. от Л.МВ./ китайска гражданка/- акционер в „Т.д.“ като сигналът е постъпил в Отдела за икономическо разследване на общинското бюро за обществена безопасност в Лхаса на Тибетски автономен район. Видно от молбата за екстрадиция договори за заем са подписани от У.Ч. като управител на „Т.д.“ООД на 09.08.2017г.; на 11.02.2018г.; на 23.04.2018г. и на 30.05.2018г под инструкции на С.Ч., след което са преведени от сметката на „Т.д.“ в сметки, свързани с исканото за предаване лице. Съдът обсъди и останалите предпоставки, свързани с исканото за предаване лице и установи, че в Република България не е постановена влязла в сила присъда срещу исканото лице за същото престъпление, а китайското законодателство не предвижда за описаното в молбата престъпление смъртно наказание. Не се установиха и факултативните основания за отказ от екстрадиция по чл. 8 от ЗЕЕЗА – деянието не е подсъдно на български съд; в Република България наказателно производство за същото престъпление не е водено, не е висящо и не е прекратявано; за престъплението в КНР не е постановена присъда, и престъплението не е извършено извън територията на молещата държава. При проверката на обстоятелствата по чл. 18 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че срещу исканото лице в Република България не е налице висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията, поради което не са налице установените в закона основания за отлагане на екстрадицията, или за допускане на временна екстрадиция. Що се отнася до доказателствената обезпеченост на повдигнатите от КНР обвинения, тези въпроси стоят извън предмета на екстрадиционното производство по чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, но именно чрез предаването на С.Ч. на китайските съдебни власти, той ще е в състояние лично да участва при разглеждане на делото и да реализира в пълна степен правото си на защита срещу обвинението като във вр.чл. 15 от Договора са налице и гаранции за исканото лице като без съгласието на замолената страна екстрадираното лице не може да бъде наказателно преследвано или осъдено за каквото и да е друго деяние, различно от това, за което е искана екстрадиция, и извършено преди предаването му, нито пък може да бъде реекстрадирано в трета държава. По изложените съображения съдебният състав прие, че са налице всички законови предпоставки, и отсъстват пречки за допускане на исканата екстрадиция на гражданина С.Ч. на китайските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по обвинение в извършването на престъпление, осъществено през периода от август 2017 до юни 2018 г. на територията на КНР, квалифицирано като "длъжностно присвояване“ по смисъла на чл. 272 НК на КНР, което изисква молбата да бъде уважена. Във връзка с чл. 10 от Договор за екстрадиция между Република България и Китайската народна република по отношение на исканото за екстрадиция лице е взета МНО „Задържане под стража“. По така изложение съображения, съдът изготви мотивите си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.