Решение № 17934 от 5.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8537/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК. Образувано е по искова молба на С. Р. В., с ЕГН: ••••••••••, доуточнена с молба с вх. № 68304/13.03.2023 г. чрез адв. В. П. срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/ като главен ответник и срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /ДКИС/– като евентуален ответник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 3900 лева /главница/, представляваща дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/ и 2/ сумата от 635, 68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищцата е назначена като служител на длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР, считано от 18.02.2019 г., а на 27.09.2022 г. е преназначена на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция, като съгласно Закона за МВР при изпълнение на посочените дейности е била със статут на държавен служител. Твърди се, че на 01.11.2022 г. служебното й правоотношение е прекратено поради постъпване на друга държавна служба. Ищцата поддържа, че по време на действие на служебното й правоотношение, заедно с получаваното трудово възнаграждение е имала право да получава ежемесечно и т.нар. „порционни пари“ на осн. чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗМВР в размер, определен със заповед на Министъра на вътрешните работи. Поддържа, че месечният размер на безплатната храна, респективно – нейната левова равностойност не се облага с данъци и се дължи ежемесечно, едновременно със заплащане на възнаграждението за труд. Посочва, че разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави разграничение между служителите на МВР, за разлика от други разпоредби, в раздел пети на глава седма от ЗМВР и се отнася до всички служители на МВР, независимо от техния статут и независимо от това, в коя група попадат по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, поради което поддържа, че е имала право на заплащане на посочената равностойност на безплатната храна. Поддържа, че правото да получава ежемесечно левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР неправомерно е ограничено от чл. 1 на Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, с което последният е излязъл извън законовата делегация по чл. 181 от ЗМВР. Посочва, че през цялото време, в което е работила в МВР, нито веднъж не й е заплащана месечната равностойност на порциона за храна в размер от 120 лева за месец. Посочва, че настоящата искова претенция е съобразена 3- годишния давностен срок. Твърди, че с неплащането на порциона за безплатна храна ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на която е следвало да заплати дължимите суми. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени следните документи: Заповед № 8121К-5620/13.02.2019 г.; Заповед № 8121К-11517/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-12695/01.11.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника МВР, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Виржиния Табакова, е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото през процесните периоди ищцата е била в служебно правоотношение към ДКИС на МВР, поради което МВР няма материална и процесуална легитимация да отговаря по предявения иск – доколкото ДКИС е самостоятелно ЮЛ и има свой бюджет. Посочва, че МВР няма правомощие да отговаря за задълженията на своите структури, които са самостоятелни юридически лица и отговарят самостоятелно с предоставеният им бюджет за задължения към техните служители. По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищцата е била служител в ДКИС към МВР. Твърди се обаче, че в МВР работят три различни групи служители, чийто правен статут се определя в различни закони, като поддържа, че през процесния период ищцата е била държавен служител, чието правно положение се е уреждало от ЗДСл., съобразно императивната уредба на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Излага подробни доводи, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат към държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и само тази категория служители имат право на безплатна храна или нейна равностойност. Поддържа, че Наредба № 8121з-733/01.07.2015 г. на МВР за условията и реда на получаване на храна или левовата й равностойност, министърът не е излязъл извън законовата делегация, не е ограничил права на служители, а е конкретизирал кои служители в МВР имат право на безплатна храна. С тези аргументи се иска предявените делото срещу МВР да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Към отговора на исковата молба са представени следните писмени доказателства: Заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; Заповед № 8121з- 211/20.02.2020 г.; Заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з- 1723/31.12.2021 г.; Заповед № 8121з-742/10.06.2022 г.; удостоверение, относно обстоятелствата по чл.7 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г.. издадено от ДКИС с рег.№ 5290Р-6050/29.03.2023 г.; кадрова справка на ищцата с peг. № 5290- 6045/29.03.2023 г. по описа на ДКИС; 34 бр. платежни бележки; Заповед № 8121к-3298/13.02.2020 г.; Заповед № 8121к-3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121к-3823/15.08.2022 г.; представена е и съдебна практика: копие от 11 бр. решения и 5 бр. определения. В срока по чл. 131 ГПК от ответника МВР – Дирекция „Комуникационни и информационни системи“, чрез главен юрисконсулт Таня Бекярова, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, макар през процесния период ищцата да е била държавен служител в ДКИС на МВР, доколкото ищцата е назначена като държавен служител със заповед на МВР, а ДКИС към МВР е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. По същество оспорва правото на ищцата да получава безплатна храна или нейна левова равностойност с твърденията, че в МВР има три категории служители, като според чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавен служител (извън полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението) се урежда от разпоредбите на ЗДСл, където не е предвидено право на изплащане на левовата равностойност на храна. Излагат се подробни аргументи от историческото и сравнително тълкуване на ЗМВР в подкрепа на тезата, че право на безплатна храна имат само държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по ЗМВР, но не и останалите държавни служители в администрацията – чийто статут бил уредено по ЗДСл. Посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е изменена през 2017 г. и 2020 г., като след измененията изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т 2 от ЗМВР се полага безплатна храна или нейна левова равностойност, при извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки или левовата им равностойност за периода от 22 ч. до 06 ч. Поддържа, че в исковата молба ищцата не излага твърдения да е извършвала специфични дейности или да е полагала нощен труд. С тези аргументи се иска предявените делото срещу ДКИС МВР да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът представя следните писмени доказателства: Кадрова справка рег. № 5290р-6045/29.03.2023 г.; удостоверение рег. № 5290р- 6050/29.03.2023 г. за използвания платен годишен отпуск; Заповед № 8121К- 11517/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-5895/15.08.2022 г.; Заповед № 8121К- 3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121К-3298/13.02.2020 г.; 32 бр. платежни бележки; Заповед №8121з-1464/31.12.2019 г.; Заповед № 8121з- 1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г. В съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща свой представител. Процесуалният представител на ответната страна ДКИС – МВР не се явява, излага допълнително становище по делото, с което поддържа отговора на исковата молба, Явява се процесуалният представител на МВР – юрк. Табакова, която поддържа доводите на неоснователност на исковете. Обръща внимание, че досежно спорния по делото предмет е налице образувано тълкувателно дело - № 1/2024 г. На ВКС, по което обаче нямало постановено решение. Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Страните по делото не спорят, че през част от процесния период ищцата заема длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР (считано от 18.02.2019 г.) – по силата на заповед от 13.02.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Впоследствие, видно от заповед от 27.02.2022 г. ищцата е преназначена на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция. Във втората заповед е изрично вписано, че ищцата се назначава по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – като е държавен служител по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Видно от заповед от 01.11.2022 г. служебното правоотношение на ищцата е прекратено поради постъпване на друга държавна служба. По делото не се спори, че по време на действие на служебното й правоотношение, ищцата НЕ е получавала наред с трудово възнаграждение т.нар. „порционни пари“. Липсва спор между страните, че сумата за „порционни пари“ възлиза на 120 лева месечно през целия процесен период – като този размер се установява и от приложените заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. и заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г. Между страните не се оспорва и правилното изчисление от математическа гледна точка на исковата претенция за главница – възлизаща на 3900 лева за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/, респ. за обезщетение за забава – сумата от 635, 68 лева за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, във вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР – за сумата от 3900 лева респ. с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 635, 68 лева. В тежест на ищеца е да докаже, че се е намирала в служебно правоотношение с ответника, по което е полагала труд при ответника; ищцата да попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размер на равностойността на безплатната храна респ. поставяне на ответника в забава за плащането й. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните от него суми. По допустимостта: Настоящият състав намира предявеният иск за допустим. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ). В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител със статут по Закона за държавния служител – чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Видно от приложените по делото заповеди орган по назначаването на ищцата е министърът на вътрешните работи. По тези съображения съдът счита, че именно МВР е пасивно легитимирано да отговаря по процесния иск, доколкото е работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. По основателността: Съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява по делото ищцата да е извършвала дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична. Основанието за заплащане на сумите за храна /отменени и действащи / са разпоредбите на ЗМВР/, а именно – чл. 223 ал. 2 от ЗМВР /отм.-обн. ДВ бр. 122 /1997 г./; чл. 204 ал. 1 от ЗМВР/отм.-обн.ДВ бр. 17/2006 г., в сила от 5 01.05.2006 г. / и чл. 181 ал. 1 от сега действащия ЗМВР. До 02.02.2017 г. /със заповед № 8121к- 2461/07.02.2017 г. / статутът на служителите в МВР като държавен служител се е уреждал по реда на ЗДСл и същите са имали право да получават левовата равностойност на храната, като законодателят е регламентирал размера й да се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. След 02.02.2017 г. съгл. §68 ал. 6 ПЗР ЗИЗЗМВР на служителите се определя индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181 ал. 1 от ЗМВР. В чл. 1 от ЗМВР от 1991г., отм.ДВ бр. 122/19.12.1997 г. се уреждат функциите, устройството и органите на управление, правата, задълженията и отговорностите на личния състав, като в чл. 57 законодателят е изброил личния състав, а в чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани военни звания, т.е. статутът им изцяло е бил определен от отменения ЗМВР. В ДВ чл. 122 /1999 г. е обнародван ЗМВР, според чл. 192 ал. 1, от който личният състав се състои от офицери, сержанти и гражданска администрация, чиито права и задължения се определят от този закон. С изменението на чл. 192 в ДВ бр.29/2000 г. изрично в ал. 3 е посочено, че възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни служители –граждански лица се урежда по реда на ЗДСл, доколкото в ЗМВР не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 192 ал. 3 е изменена в ДВ бр. 17/21.03.2003 г., като се дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на държавните служители-граждански лица, като за неуредените случаи се прилага ЗДСл. Съгл.чл. 169 ал. 1 от ЗМВР/Обн.ДВ бр.17/2006 г., отм. ДВ бр. 43/2014 г./ служителите на МВР са държавните служители и лица, работещи по трудово правоотношение, като статутът на държавните служители в МВР се уреждат с този закон – ал. 2. Както стана дума по-горе, с обнародбаното в ДВ бр. 14 /20.02.2015 г./ изменение на чл. 142 от ЗМВР законодателят ясно е разграничил три групи служители в МВР – 1/държавни служители– полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР; 2/държавни служители със статут по ЗДСл, каквато е ищцата и лица, работещи по трудово правоотношение със статут по ЗМВР и КТ. С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на § 69от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно самият закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Ето защо, считано от 01.02.2017 г., левовата равностойност на храната не се начислява отделно, а представлява компонент от получаваното от лицето основно възнаграждение. При това положение правилно е прието, че служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът като държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то той би 7 бил поставен в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, доколкото би получавал храна, респ. равностойността й веднъж като съставна част от основното му възнаграждение и втори път отделно като допълнително плащане. Затова нормата на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми на закона, както и с посочените по—горе норми от отменения ЗМВР, с действащите норми на ЗМВР и норми на други закони, регламниращи статута на служители в други ведомства, доколкото законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР, каквато е ищцата, да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й равностойност. Отново следва да се подчертае и че в ал. 6 на §69 от ПЗР ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Този правен статут се подкрепя и от направеното изменени на ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР /ДВ бр.97/2017 г. /, в което изрично се посочва, че на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22 часа до 6, 00 часа. Няма спор, че ищцата не е била в посочената хихотеза на чл. 181 ал. 3 ЗМВР през процесния период. Разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР, приложими към сатута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР, поради което и неоснователно е искането на ищцата за приложение спрямо нея. Този извод се подкрепа и от последното изменение на чл. 142 ал. 4 ЗМВР /предишна ал. 3-ДВ бр. 81/2016г., в сила от 14.10.2016г., изм.ДВ бр. 60/07.06.2020 г. /, съгласно текста на който с татутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, 8 ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон –т.е. тексът на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не е след изчерпателно изброените разпоредби, приложими към статута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР. Статутът на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР следва да се сравнява с този на останалите служители в държавната администрация и получаването на левовата равностойност на храна от тях би довело до поставяне на служителите с аналогични длъжности в другите министерства и администрации на централната изпълнителна власт в дискриминационно положение спрямо тези от МВР. Само на последно място следва да се отбележи и че на настоящия състав е служебно известно за образувано Тълкувателно дело № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС по спорния по настоящото дело въпрос. По същото обаче не е постановено решение – като са налице две групи становища, от които съдът поддържа разясненото по-горе. Спрямо евентуалния ответник ДКИС МВР производството подлежи на прекратяване, доколкото както се изложи по-горе работодател на ищицата е МВР. По исканията за разноски на страните: Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора. С оглед изход на делото такива се дължат само на ответника МВР. Разноските за юрисконсулт съдът определя в минимален размер от 100 лева – като същите се дължат на МВР. Водим от горното, Софийският районен съд: