Решение № 365 от 11.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1095/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, титулувано „молба“, депозирано от осъдения К. И. Л., чрез защитника му адв. С. З., за възобновяване на наказателно общ характер дело № 397/2021 г. по описа на Районен съд, Благоевград и потвърдителното въззивно решение. В искането са наведени оплаквания „за множество процесуални нарушения“, изразяващи се в недопускане до разпит на свидетели, „ключови за крайния съдебен акт“. В искането на осъдения за възобновяване се навежда бланкетно оплакване за завишен размер на наказанието, поради което се претендира то да е несправедливо. Иска възобновяване на производството, без да се посочва стадия, от който то следва да започне отначало. В съдебно заседание упълномощеният защитник, адв. И. Х., поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Конкретизира искането с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, свързани с липсата на обяснения на обвиняемия на досъдебното производство, недопускане до разпит, в съдебната фаза, на ключов свидетел за изясняване на обективната истина - св. С. Д., недопускане на нова съдебно-психиатрична експертиза, недаване на обяснения от подсъдимия, установяване на факти по отношение на предходен период, а не на очертания в обвинителния акт. Осъденият К. И. Л., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмена декларация моли да бъде „освободен“ от присъствие по делото, тъй като ще бъде представляван от адв. Х.. Представителят на Апелативна прокуратура, София, застъпва становище за неоснователност на искането. Намира, че не е допуснато процесуална нарушение, което да е съществено и да е основание за възобновяване на наказателното производство. Право на ръководно- решаващия орган е да прецени дали да допусне до разпит свидетел. Няма процесуално задължение за подсъдимия да дава обяснения и той се е възползвал от правото си да не дава обяснения. По делото е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, която е обоснована и дава отговор на всички, интересуващи предмета на доказване въпроси. Предлага оставяне на искането за възобновяване без уважение. Апелативен съд, София, намира искането за възобновяване за процесуално допустимо, като депозирано от активно легитимирана страна, имаща право на такова искане, в законния 6-месечен срок от влизане в сила на осъдителен акт, непроверен от касационна инстанция и подлежащ на проверка за възобновяване като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Разгледано по същество искането и на двете основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 3, т. 1 и ал. 5 НПК, е неоснователно по следните съображения: С присъда по нохд № 397/2021 г. на РС, Благоевград, подсъдимият К. И. Л. е признат за виновен в това, че около 11, 10 ч. на 16.01.2020 г., в гр. Благоевград, по време на разговор по мобилния си телефон, се заканил с убийство спрямо Е. В. Ш. /“Ако не се вразумиш и не си оправим отношенията до кая на месеца, ще те убия!“/ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 и чл. 54 НК, го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение от 04.12.2023 г. по внохд № 592/23 г. ОС, Благоевград, бил потвърден. По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК за допуснати съществени процесуални нарушения То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност би определила като безпредметно обсъждането на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Несподеляемо е наведеното оплакване за процесуално нарушение, произтичащо от отказа на осъдения да даде обяснения в досъдебното и съдебно производство. Разписаното в Общата част на НПК, в чл. 55, ал. 1, основно процесуално право на обвиняемия, приложимо както в досъдебната, така и в централната съдебна фаза на наказателното производство, е това да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. Неупражняването по собствена воля и автономно решение, без наличие на външни пречки за това, на предоставена от процесуалния закон и гарантирана от ръководно-решаващия орган, за съответната фаза на процеса, правна възможност, не съставлява нарушение на процесуалните права на носителя им. Видно от доказателствата по делото, непосредствено след предявяване на постановлението за привличане на осъдения като обвиняем, в 10, 30 ч. на 08.10.2020 г. и в пълно съответствие с процесуалната норма на разпоредбата на чл. 221 НПК, органът на досъдебното производство е пристъпил към неговия разпит, в 10, 35 ч. на същата дата. Обвиняемият е заявил, че разбира обвинението, разяснени са му правата по НПК и се възползва от правото си да не дава обяснения на този етап. Некоректно защитата се позовава на липса на обяснения на обвиняемия и в съдебната фаза на процеса. Видно от протокола за проведено на 23.09.2021 г. съдебно заседание, след даване ход на съдебното следствие и изложението на прокурора на обстоятелствата, включени в обвинението, председателят на състава, при стриктно съблюдаване на разпоредбата на чл. 277, ал. 1 НПК и след изрично разясняване на правото по чл. 277, ал. 2 НПК, както и на правото да не дава обяснения, е поканил подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Последният е заявил, че след разпита на свидетелите ща даде обяснения. Непосредствено преди приключване на съдебното следствие подс. Л. е заявил, че желае да даде обяснения по случая и дадените такива са инкорпорирани в съдебния протокол от 06.04.2023 г. Апелативният съд преценява за неоснователно оплакването за накърняване на процесуалните права на осъдения поради недопускане до разпит на ключови свидетели, конкретизирани в пледоарията на защитата с името С. Д.. Това е така, не само защото защитата не сочи кои са неизяснените релевантни обстоятелства, установяването на които ще се постигне посредством разпита на С. Д.. Обсъжданото оплакване е лишено от основание, тъй като нито защитата, нито подсъдимият, са заявявали аналогично искане, което да не е било уважено в съдебната или в досъдебната фаза на процеса. Внимателният преглед на процесуалния развой на делото установява, че с въззивната жалба на адв. Н. Р. искания за събиране на доказателства не са направени, необходимостта от такива не е констатирал и ОС в заседанието по чл. 327 НПК. В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция подс. Л. е участвал лично, защитавал се е сам, като отново не е направил искания по доказателствата. Процесуалната дейност на РС правилно е била изцяло утвърдена при въззивната проверка. Първостепенната съдебна инстанция не е фаворизирала държавния обвинител, нито е неглижирала доказателствените искания на защитата. Тъкмо обратното, с цел гарантиране на състезателното начало и зачитане на основния принцип за равенство на процесуалните средства на страните в процеса и разкриване на обективната истина, е уважила направените както от държавното обвинение, така също и от защитата, искания по доказателствата. Така в съдебни заседания на 23.09.2021 г., 10.03.2022 г., 16.06.2022 г. са допуснати до разпит и разпитани сочените от защитата свидетели Т. Т., Н. Я., С. О., Е. М.. Уважено е искане на защитата за получаване на допълнителна информация от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, за разширяване задачата на техническата експертиза с анализ и на изходящи обаждания, за поставяне на допълнителна задача към вещите лица д-р А. И. и С. М., изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. По инициатива на защитата съдът е изискал информация за пътуванията на подс. Л. извън пределите на страната за периода 01.01.-2019 г. до 31.01.2020 г., приобщил е към доказателствената съвкупност гр. дело № 1519/19 г. на РС, Благоевград. Преди приключване на съдебното следствие страните еднопосочно са заявили, че нямат други доказателствени искания. Такива не са заявени и на ДП. Ето защо, претендираното в пледоарията на защитата съществено накърняване на процесуални права на осъденото лице, като неоснователно, апелативната съдебна инстанция отхвърли. Настоящият съдебен състав възприема изцяло застъпената от прокурора позиция, че в правомощията на ръководни-решаващия орган е преценката за уважаване, респ. отхвърляне на искане за събиране на доказателства и за допускане назначаване на повторна експертиза. Доколкото отказът на съда по чл. 153 НПК е надлежно мотивиран по съображения, че на поисканите от защитата задачи вече е даден отговор в експертизата и въпросът как пострадалата си представя реализирането на заканата, че ще бъде убита, не е релевантен за спора, САС не намира нарушение на процесуални правила, ограничили правото на участие и на защита на подсъдимия в процеса. Апелативният съд отхвърли, като неоснователен, довода за установяване на факти по отношение на предходен период, а не на очертания в обвинителния акт. Това е така, защото още в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени факти, свързани с предмета на доказване и обосноваващи твърденията за упражняван физически и психически тормоз спрямо пострадалата Ш. не инцидентно, а и далеч преди инкриминираната дата. Последователно и убедително са изложени фактически констатации за конкретните действия на осъдения и на инкриминираната дата 16.01.2020 г., поради което от процесуалните действия на съда и мотивите към съдебния акт не е изводимо нарушение на процесуални правила, накърнило процесуалните права на осъденото лице и намерило израз в неизясненост на релевантен за разглеждания случай факт. По тези съображения САС приема, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за възобновяване на делото. По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК за явна несправедливост на наложеното наказание САС не намира за основателно и това оплакване. Видно от приложената справка съдимост подс. Л. е осъждан и деянието по присъдата по нохд № 397/21 г., потвърдена с Решение по нохд № 592/23 г. на ОС, Благоевград, е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане по нохд № 955/16 г. РС, Благоевград, в сила от 13.04.2017 г., на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Това очертава настоящето му деяние, и него самия, със завишена обществена опасност. Наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода, в размер близък до законовия минимум на наказанието лишаване от свобода, не е в явно несъответствие на осъщественото и не е налице основание за намаляването му по реда на възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК. Искането на осъдения в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Апелативен съд, София