Решение № 229 от 4.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3301/2024 г.

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Тия Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 115509125, чрез пълномощника адв. С. П. от АК Пловдив, срещу решение № 3150/12.07.2024г. по гр.д. № 390/2022г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Тия Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 115509125, против А. Х. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Пловдив, ж.к. ••• обективно евентуално съединени искове по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, и чл. 59 от ЗЗД вр. чл. 61, ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 138.49 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ -незаплатена част от дължимите разноски за поддръжка на припадащите се към притежавания от него жилищен имот 4, 929% от общите части на Блок 1, находящ се в жилищен комплекс „•••“, за периода от юли 2018 г. до декември 2020 г., както и сумата от 1 064 лв. /хиляда шестдесет и четири лева/ -дължими разноски за поддръжка и управление на притежаваните от него 67/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, явяващи се парко място № 17, с площ от 11.25 кв.м., 38/4073 идеални части явяващи се парко място № 7, с площ от 10.20 кв.м., за периода октомври 2018 г. -декември 2020 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда11.01.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че първата инстанция не е направила правилна преценка на събраните доказателства по делото. Твърди се, че исковите претенции са доказани от гласните доказателства и писмените доказателства по делото - разпитани свидетели, приети експертизи, като по делото е доказано, че дружеството ищец е извършавало дейност за административни дейности, поддръжка на целия комплекс като охрана, почистване, счетоводно обслужване и т.н. Искането към въззивния съд е обжалваното решение да бъдe отменено и вместо него да бъде постановено на ново решение, с което исковата претенция на ищеца да бъде уважена изцяло. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. Х. Г., ЕГН ••••••••••, подаден чрез пълномощника му адвокат Караасенова-Дойкова, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните. Първоинстанционният съд е сезиран от „Тия Мениджмънт“ ООД, ЕИК 115509125, против А. Х. Г., ЕГН ••••••••••, с евентуално обективно съединени искове- главен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и първи евентуален осъдителен иск с правна квалификация по чл. 61, ал. 3 във вр.с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и втори евентуален иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С главния осъдителен иск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД се претендира осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 138.49 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ -представляваща незаплатена част от дължимите разноски за поддръжка на припадащите се към притежавания от него жилищен имот 4, 929% от общите части на Блок 1, находящ се в жилищен комплекс „•••“, за периода от юли 2018 г. до декември 2020 г., както и сумата от 1 064 лв. /хиляда шестдесет и четири лева/ -дължими разноски за поддръжка и управление на притежаваните от него 67/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, явяващи се парко място № 17, с площ от 11.25 кв.м., 38/4073 идеални части явяващи се парко място № 7, с площ от 10.20 кв.м., за периода октомври 2018 г. -декември 2020 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда-11.01.2022 г. до окончателното й изплащане. За присъждането на горните суми са предявени и първи евентуален осъдителен иск на осн.чл. 61, ал. 3 от ЗЗД във вр.с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в случай че се приемат за извършени дейностите въпреки волята на ответника и втори евентуален осъдителен иск на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик от 06.03.2008 г. на недвижим имот-Апартамент № 16, бл. 1, ет. 4 в ж. к. „•••“ със застроена площ от 104.08 кв.м., изба No 16 със застроена площ от 4, 16 кв.м. и ведно с 4, 929% идеални части от общите части на блок 1, построен в УПИ 1- 300, жил. застрояване, кв. 9 по плана на ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив, 67/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, от УПИ I - 300 жилищно застрояване включващи право на реално ползване на паркомясто № 17 с площ от 11.25 кв.м., а от 10.03.2016 г. е придобил право на собственост на други 38/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, и право на реално ползване на парко място № 7, с площ от 10.20 кв.м. На 30.10.2019 г. ответникът е придобил и собствеността върху СОС с идентификатор 56784.501.330.1.28 -ГАРАЖ № 4 - находящ се на сутеренен етаж на блок 1 от жилищен комплекс ••• със застроена площ от 21.24 кв.м. - ведно с 0.967% идеални части от общите части на блок 1 построен и 11, 175 % идеални части от подземна улица. В жилищен комплекс ••• има построени 19 жилищни сгради с подземни гаражи и магазини. В общите му части се включват всички междублокиви пространства, зелени площи, огради, павилиони на портиери, охрана, улици, тротоари. Твърди се, че на 06.03.2007 г. между ищеца и ответника и неговите праводатели е сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „•••“ срещу заплащане на месечни такси. Поетите задължения от ищеца са били: да поддържа чистотата на общите части на комплекса и на блока, включително улици, тротоари, паркоместа, стълбища, площадки, тавани, фасади и др., като осигури цялостното им редовно почистване, поне веднъж седмично, а при необходимост и по- често, с необходимия персонал и материали; да поддържа зелените площи в комплекса, като ги полива и почиства редовно и като осигурява специализиран персонал за поддръжката им, както и при необходимост да заменя погинали растения или да посажда нови; да осигурява 24-часова физическа охрана на целия комплекс и строг пропускателен режим за влизане в него, както и постоянно наблюдение чрез записващи видеокамери; да извозва редовно сметта от комплекса в сътрудничество със съответните общински фирми най-малко два пъти седмично; да осигури поддръжка и нормално функциониране на всички съоръжения и комунални услуги в общите части – електроснабдяване, водоснабдяване и канализацията и др., като отстранява всяка повреда в срок от 24 часа от информирането за нея; да осигурява техническа поддръжка и редовна профилактика на асансьорите в блоковете, както и ремонтирането им в случай на повреда в срок до 24 часа от информирането за повредата; да осигурява персонал на 24-часово разположение за поддръжка и поправка на всякакви уреди, общи части и т.н., включително като подменя счупените или изконсумирани уреди и материали - ел. крушки, ел. ключове, различни видове инсталации, окабеляване и съоръжения, в срок до 2 часа от информирането за повредата; в случай че съответната повреда в който и да е елемент на общите части изисква намесата на специализиран персонал, да осигури такова лице в срок до 12 часа от информирането за повредата; да осигурява съдействие на възложителя по отношение на всякакви повреди или неизправности, в които и да е елементи или съоръжения на общите части; да постави отделни електромери и водомери, които да отчитат поотделно консумативи за изразходвана вода за почистване на общите части на комплекса и за поливане; консумация на ниво блок - изразходван ток за асансьор; коридор и стълбище на Блока; коридора, водещ до избите; подземна улица; консумация на ниво комплекс - изразходван ток за видеонаблюдение и всякакви други уреди, използвани от изпълнителя във връзка с поддръжката; за лампи в комплекса, заплаща ежемесечно тези разноски; да поддържа добрия външен вид на блоковете и комплекса, като отстранява всякакви козметични дефекти или повреди срещу месечни такси. Срок на действие е 5 години от подписването му между страните, като при липса на уведомяване от страна на възложителя за прекратяване в срок от една седмица преди изтичане на същия, е налице автоматично продължаване с още пет години. Липсва уведомяване след изтичане на първоначалноопределения срок поради, което срокът на горепосочения договор е бил общо 10 години и е изтекъл на 06.03.2017 г. В периода ищеца е изпълнявал задълженията си, а ответника редовно е заплащал определените такси. След изтичане на срока дружеството продължило да изпълнява задълженията, доколкото имал такива по действащи договори, сключени с други собственици на обекти в жилищния комплекс. До края на месец юни 2018 г. ответника заплащал дължимите такси, знаейки какви дейности се финансират с тях, без да е давал изрично съгласие за осъществяването им и без да се е противопоставял на това. От месец юли 2018 г. преустановил изцяло заплащането на дължимите от него суми за поддръжка и управление на общите части на жилищен комплекс „•••“, но продължил да заплаща частично таксите дължими за поддръжка и управление на Блок 1, в който е разположен неговия апартамент. Към него са отправяни покани за заплащане на всички такси. За периода м. 10.2018 г. –м. 12.2020 г. от ищеца са заплатени разходи за комплекса и блока на ответника. Последния дължи сума от 320, 45 лв. за разходи за блока и 1069, 59 лв. за комплекса. От тях са заплатени 148, 40 лв. за разходи за блока. Разходите се определят като площта на притежавания от ответника имот-апартамент 104, 08 кв. м. се съпоставя с площта на блок1-2085, 94 кв. м. и съответно с всички обекти в комплекса, които не са постоянна величина. Таксите се разпределят съразмерно на броя на апартаментите в блока-24 и комплекса. Последните за периода м. 10.2018-.м. 4.2019 са били 419; за м. 5.2019-м. 6.2019-435; м. 7.2019-м.2.2020-457; м.3.2020-м. 8.2020-499; м.9.2020-м.12.2020-522 В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Х. Г., с който е оспорила предявените искове по основание и размер. Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства - -НА 186, том І, рег. № 1808, дело № 156/2008 г.; НА 188, том І, рег. № 1810, дело № 158/2008 г.; НА 73, том І, рег. № 1052, дело № 55/2016 г.; НА 37, том ІІ, рег. № 7756, дело № 363/2019 г.; скица на ПИ с идентификатор 56784.501.883 и ПИ с идентификатор 56784.501.330, че А. Х. Г. е собственик на недвижим имот апартамент в блок 1 от жилищен комплекс „•••“ построен в УПИ І-300 в кв. 9 по ПУП ПРЗ в гр. Пловдив (понастоящем ПИ с идентификатор 56784.501.330 ККККР на гр. Пловдив) с площ от 4073 кв. м; както и 67/4073 ид. части от УПИ І-300 изразяващи се в реално ползване на паркомясто № 17 с площ от 11, 25 кв. м. На 10.03.2016 г. ответника е придобил собственост и върху 38/4073 ид. части от същото УПИ изразяващи се в реално ползване на паркомясто № 7 с площ от 10, 20 кв. м. На 30.10.2019 г. Г. придобил и собственост върху гараж с площ от 21, 24 кв. м., находящ се на подземно ниво на блок 1 от жилищен комплекс „•••“ Видно от договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „•••“ се установява, че на 06.03.2007 г. между А. Х. Г. като Възложител и „Язов - Т“ ООД /с настоящото наименование „Тия мениджмънт“ ООД/ като Изпълнител е сключен нотариално заверен Договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „•••“, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса и на блок 1 от същия. Договорът е сключен предвид посочените в него обстоятелства: че ответникът като възложител е собственик на апартамент № 16; че „•••“ представлява жилищен комплекс от затворен тип, с ограничен достъп до него, охрана, видеонаблюдение и множество общи части, включително зелени площи, които изискват непрекъсната поддръжка; поетото от възложителя задължение в предварителен договор за покупко- продажба да сключи договор за поддръжка и управление на комплекса; че изпълнителят е сключил договор за управление с инвеститора на комплекса „•••“; че страните осъзнават значението и важността на поддръжката на общите части на комплекса и сградите в него за съществуването на целия комплекс и нормалното му ползване; че изпълнителят ще предоставя услуги по договора на всички собственици на обекти в комплекса. Няма спор за облигационната обвързаност на страните от договора за управление и поддръжка на жилищен комплекс „•••“ до 06.03.2017 г., когато е прекратен с изтичане на срока му. По делото се установява, че с Протокол за проведено ОС на ЕС на бл. 1, ж.к. ••• от 04.10.2018 г., е взето решение собствениците Ж.Т. и К.К. да представляват етажната собственост на сградата на съвместни общи събрания с етажната собственост на останалите блокове от комплекса. С Протокол № 1 от 20.10.2018 г. за проведено ОС на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, район Северен, ж.к. •••, блок 1, са взети решения за приемане на правилник за вътрешния ред на бл. 1 /т.1/. Прието е, управлението на ЕС да се осъществява занапред от ОС и управител /т.2/. Избрани са за управител на ЕС, касиер на ЕС, членове на КС - с мандат от 2 години /т.3/. Определен е размерът на ежемесечната вноска за разходите за управлението и поддържането на ОС на сградата от по 10 лева /т.5/. Определени са средства за фонд ремонт /т.6/. С Решение № 1586 от 09.05.2020 г., постановено по гр. д. № 18381/2018 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е отменено решението по т. 6 от дневния ред на общото събрание на ЕС, проведено на 20.10.2018 г., както и е отхвърлен искът за отмяна на останалите решения по т. 1 до 5 и т. 7 от протокола на ОС. По делото не са представени доказателства относно влизането в сила на Решение № 1586/ 09.05.2020 г. по гр. д. № 18381/2018 г., ПдРС. Според писмо с изх. № 3-9400-20919 от 16.01.2019 г. на Община Пловдив – Район Северен, сградата, находяща се на адрес: гр. Пловдив, ж.к. •••, бл. 1, намираща се в режим на ЕС, съгласно изискванията на ЗУЕС се представлява от Я.Т. – Управител на етажната собственост, избрана с Протокол от общо събрание на 20.10.2018 г., е регистрирана в район „Северен“ под № 18РЕС1239(1)/09.11.2018 г. Посочено е, че това е първата и единствена направена регистрация на сградата, съгласно изискванията на ЗУЕС. От приетите пред районния съд ССЕ се установява, че направениет разходи за комплекса от ищеца в периода м. 08.2018-м. 12.2020 г. възлизат на 478903, 60 лв. Разходите за блок № 1 са 31235, 19 лв. От тях на ответника са определени такива в размер от 1355, 63 лв. общо. Разходите за апартамента на ответника за периода са 1318, 64 лв., а за гараж-37 лв. В периода е заплатена от последния сума в размер от 75, 27 лв. на два пъти-26.03.2020 г. и 13.11.2020 г. По делото са разпитани свидетелите С.Д.М., Я.С.Т. и Т.С.Н.. Свидетелката Маринова, която работи при ищцовото дружество излага преките си наблюдения за извършената от ищцовото дружество поддръжка на общите части на комплекса, състоящ се от 22-23 блока, подземни гаражи, два детския кът, зелени части, храсти, поливни системи, за които се грижили като почиствали и поддържали. От показанията на св. Т. става ясно, че живее в блока на ответника. Посочва, че е домоуправител на етажната собственост от 2018 г. Имало много недоволни от дейността на „Тия мениджмънт“ ООД. В периода 2018 – 2020 г. за блок 1 почти нищо не било направено. Смяна на стълбищни автомати и крушки, никога не е правено.За асансьора са заплатени над 2500 лева. Същия се качвал само до четвъртия етаж. Стълбищните автомати са сменени от ЕС. В блок 1 има стая на чистачки и сървърно помещение. Те са прикачени към електромера на блока. През периода 2018 до 2020 г. ежедневно не е почиствано. Никога не е почистван блока ежедневно отгоре до долу. Техническа поддръжка в блока относно брави, врати за периода 2018 - 2020 г. не е извършвана. В подземното ниво лампите са сменени от ЕС, защото само две работели. В момента се заплаща много по-малко ток от преди. Сега е около 50 - 55 лева ток за асансьора и стълбището, а преди над 100 - 120 лева. Комплекса е разположен върху две УПИ. Блок 1-ви, 2-ри и 3-ти блок, са в едното, останалите в другото. По средата има общинска улица. Около блок 1 има 4 - 5 дървета и няколко храста. Тревата е 2-3 квадрата под дърветата. Поддръжка на дърветата няма. ЕС не е възлагала на ищеца някаква поддръжка. Достъпа до блока се осъществява през общинската улица. Чрез нея се достига до паркоместата на блок 1. Бариерата е поставена на общинската улица. В комплекса има някаква охрана. Има сметосъбиране и сметоизвозване единствино и само от фирма „Чистота“. Те влизат през общинската улица. Казаните са накрая. Затова се плаща такса смет. Има поставени улични лампи, които невинаги са светели. „Тия Мениджмънт“ заплащали тока за общите части и за асансьора по причина, че няма самостоятелна партида в ЕВН. За този период свидетелят занесъл на С.М. 500 лева, за преки разходи към блок- вода, електричество и такса за асансьор. Почистване на общите части на входа на блока се извършваше от повечето от собствениците. Миело се и чистело с метла и парцал. Никога не е имало дератизация в блока. Поддръжка на гаражите, смяна на крушки не е извършвано. Преди светели само две крушки, а сега- всички. Детски площадки не са собственост на блок 1 или на живущите в него. Блок 1 е с два входа и може да се влезе през единия от входовете без да се преминава през бариерата. Бариерата е на около 25 – 30 метра от входа на блок 1. От входа директно се излиза на общинската улица. Самият комплекс има ограда, но не навсякъде. От северната страна на блока няма ограда, има тротоар. Между блока и общинската улица, на която е сложена бариерата има тротоар, няма ограда или врата и може да влезе всеки. Разстоянието е около 2, 5 м. Според свидетеля Т.Н., който живее в компрекс „•••“ в блок 1, ет. 1, ап. 1, ищецът не е предоставял услуги в блока през периода 2018 - 2020 г. През този период нямало осветление в блока и в гаража също. Светела само една лампа. Не се почиствал блока. Оплаквали се на домакинката С. и не се отзовавала. Асансьорът не работел до 5 етаж-последен. Камерите не виждат всичко. Няма ограда. Има ограда само на втори блок от страната към реката. На други места няма ограда. Достъпът се извършва до комплекса с бариера. Там където няма ограда може да се влезе от всякакви хора. На улиците в комплекса има лампи. Пред блок 1 има 3 дървета и бетонни паркоместа. На другия край на комплекса има шатра и детска площадка. Има и два парка. Осветлението пред блок 1 не светело през този период. Общите части пред блока не се почиствали. Сега се почистват чрез фирмата, за която си наели. От общината се извършва сметосъбирането и сметопочистване, като влизат през бариерата. Не е извършвана дератизация с отрови за мишки и други гризачи. От общината са влизали да пръскат, но от фирмата не. За периода 2018 - 2020 г. си плащали тока на домоуправителя, не на С.. Поддръжката на асансьора си плащали, като давали парите на домоуправителя. Смяна на крушки и осветителни тела в блока е извършвана от домоуправителя Я.. С. отказала да ги смени. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Наведените в исковата молба твърдения и отправеният въз основа на тях петитум обуславят извод за предявяване на главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал.2 от ЗЗД. Воденето на чужда работа без пълномощие /гестия/ е основание за възникване на извъндоговорна отговорност, т. е., разходите, направени от този, който е поел чуждата работа и вредите, които същия е претърпял по повод на воденето й при наличието на условията по чл. 60-62 от ЗЗД, следва да бъдат възмездени от лицето, в чийто интерес е била предприета работата. Фактическият състав на гестията включва кумулативната проява на няколко елемента: поемане извършването на чужда работа – правна /сключване на правни сделки/ или фактически действия /поправки, ремонти и др. /; работата да е предприета уместно в чужд интерес и да е водена добре, без да е възложена от закона или от лицето, в чийто интерес е предприета, както и действията да са извършени за чужда сметка. В случаите, при които работата е предприета и в собствен интерес, в какъвто смисъл са наведените от ищеца твърдения, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. По делото е установено, че ответникът е собственик на апартамент № 16, находящ в блок 1 от жилищен комплекс „•••“, ведно с изба № 16 и 4.929% ид.ч. от общите части на сградата, както и на правото на собственост върху 67/4073 ид.ч. от УПИ І-300 жилищно застрояване. За да отхвърли така предявените искове първостепенният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало, при условията на пълно и главно доказване, какви точно действия по поддръжка на поземления имот, блока, апартамента и гаража са осъществени в периода и какви суми са заплатени за него. На първо място не се установява работата да е предприета уместно в интерес на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото има конфликт за процесния период от време от октомври 2018г. до декември 2020 година. Като причината за конфликта е бил именно въпроса, че ответникът, както и някой други етажни собственици от блок 1 в този жилищен комплекс са били недоволни от услугите по поддръжка на етажната собственост предоставяни от „Тия Мениджмънт“ ООД. Част от собствениците на жилища в блок 1 ясно са изявили на ръководството на това дружество на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в този блок в началото на исковия период, че не са доволни от качеството на услугите предоставяни от ищцовото дружество. Като потвърждение на своите думи същите са спрели да плащат вноските си по посочения по-горе договор за поддръжка и управление. И за още по-голяма яснота на правоотношенията част от собствениците на самостоятелни обекти в този блок на общо събрание от 04.10.2018г. са учредили своя самостоятелна етажна собственост по ЗУЕС, като същата е вписана като такава в специалния регистър на район Северен при Община Пловдив от 09.11.2018г. /л.146/. Опитите на някой етажни съсобственици да отменят тези решения на общото събрание на тази ЕС са отхвърлени със съдебно решение №1586/09.05.2020г. по гр.д. №18381/2018г. на ПдРС. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал размера на обогатяването на лицето, в чиято полза е водена работата. По делото липсват доказателства за това. За да се докажат тези факти, следва да се установи каква работа е свършена в полза на всичките етажните собственици на блок 1 в комплекса, като например колко ток е платен за блока в комплекса, колко вода е платена за блока в комплекса, какви дейности по почистване, ремонтиране и охрана на този блок са извършени от ищеца и след това да се калкулира стойнността на обогатяването за цялата етажна собственост на блок 1 в комплекса, след което от тази стойност да се изчисли каква е стойността дължима от конкретния ответник, собственик на един апартамент. Като при това следва да се вземе предвид дали някой от собствениците на жилища не са си плащали вноските на „Тия Мениджмънт“ ООД за процесния период от време, за който факт има данни по делото, като с тази стойност се намали общата дължимост на суми за блок 1. Като при това се вземе предвид как са били осчетоводявани и допълнително платени суми от блок като например доказано платена сума от 500 лева. Като при това следва да се реши и правния въпрос как точно ще се изчисли дължимото от всеки един собственик на самостоятелен обект в тази сграда, при условие че са плащани суми и предоставяни услуги за цялата етажна собственост, а не за отделни собственици. Дали ще се прилага принципа посочен в чл.51 ал.1 от ЗУЕС разходите да се плащат поравно според броя на собствениците или ще се изхожда от критерия обща застроена площ за обект в сградата. Нищо подобно по делото не е доказано. Освен това разпределението на т. нар. консумативни разходи и такси не следва да се извършва между етажните собственици, съразмерно застроената площ на притежавания от тях самостоятелен обект, нито според броя на самостоятелните обекти, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗУЕС, която предвижда, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Посочената правна норма е императивна. Приетата по делото счетоводна експертиза е изчислявала дължимите суми само на база счетоводни записвания от ищцовото дружество. Но счетоводните записвания не са доказателства за дължимост на суми, ако не е доказано на какво основание същите се дължат и как са изчислени. Според тази ССЕ сумите дължими от ответника са изчислени на база на всичките разноски направени за поддръжка на всички блокове в ж.к.•••. Предвид отхвърлянето на иска по чл.61, ал.2 ЗЗД въззивният съд следва да се произнесе по първия предявен при условията на евентуалност иск по чл.61, ал.3 ЗЗД за присъждането на горната сума като такава за предприета работа без пълномощия в чужд интерес въпреки противопоставянето на ответницата. Въззивният съд намира, че доколкото по делото се установява нарушение на разпоредбата на чл.51 ЗУЕС при определяне на дължимите от ответницата разходи и такси за поддръжката на общите части на Блок 1, то претенцията за тяхното присъждане за исковия период се явява неоснователна и на осн.чл.61, ал.3 от ЗЗД, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. На следващо място съдът следва да се произнесе и по втория евентуален осъдителен иск на осн.чл.59 ЗЗД. Искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен като е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск (чл. 59, ал. 2 ЗЗД), което в настоящия случай не се установява. Неоснователността на отхвърлените искове не обосновава приложението на чл.59 ЗЗД. Ето защо следва да се остави без уважения и втория евентуален иск по чл.59 ЗЗД. Не се установява каква е стойността на необходимите и полезни разноски направени в полза на блок 1 и каква част от тази сума се дължи от ответника. Това води до извода, че предявените искове са изцяло недоказани по основание и размер. Поради гореизложеното обжалваното решение на РС Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от настоящия съд. На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело, които са в размер на 500 лв. за платен адвокатски хонорар. Мотивиран така съдът