Решение № 1644 от 7.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 162/2025 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 83 от 18.12.2024 г., постановено по АНД № 170/2024 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 127 от 29.07.2024 г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на И. Н. Т., [ЕГН], от с.Малчика, общ.Левски, обл.Плевен, [улица], затова че на 24.01.2024 г., в землището на с. Трънчовица; община Левски, на място с географски координати: 43.506353 - северна ширина и 25.052767 - източна дължина, като ловец в ловна дружина с.Трънчовица, притежаващ Ловен билет №430755 и Членска карта №[рег. номер], заверени за 2024 г., ловува по смисъла на чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, като се движи извън населено място, в землището на с.Трънчовица, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, марка „ИЖ“, калибър 16, с фабричен номер••••, извън определените в представеното разрешително за лов места. Представено е Разрешително за индивидуален лов на хищници Серия СЗ №165729/05.01.2024 г., издадено за ловище №3 на ловностопанския район на ловна дружина - с.Трънчовица, а лицето е установено в ловище №5 на същия ловностопански район. Няма убит дивеч - нарушение по чл.84, ал.1, предл. трето от ЗЛОД, във вр. чл.57, ал.1 и чл.43, ал.3, предл. второ, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, и на основание чл.84, ал.1, предложение трето от ЗЛОД, във вр. с чл.57, ал.1 от същия закон, във вр. с чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание лишаване от право на лов за срок от 3 г., а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД и чл.20, ал.1 от ЗАНН е отнета в полза на държавата описаното ловно оръжие. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч - И. С., който счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, доколкото НП е законосъобразно. Твърди, че изводите на РС, че Т. е ловувала в местността „Червената пръст“, за където има издадено разрешително за лов на хищници, като същата местност се намира в ловище №5, и при извършване на проверката, Т. се е намирала именно в ловище №5 са неправилно. Твърди, че посочените координати, на които е установена Т., са в местността „Соватя“, съгласно данни на АГКК, на 1537 м от местността „Червената пръст“, на 4500 м от ловище №3 и на 1213 м от регистрираното на нейно име чакало. Моли да се отмени решението и да се потвърди НП, като се присъди на РДГ-Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Ответника по касация е представил писмен отговор на касационната жалба, чрез адв.Р., в който се сочи, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че местността „Червената пръст“ попада в ловище №5, а не в посоченото в разрешителното ловище №3. Твърди, че правилно РС Левски е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, доколкото вписаното ловище не обхваща местността, която е посочена в разрешителното. Моли да се потвърди съдебното решение и да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба №1. В съдебно заседание касаторът - Директор на регионална дирекция по горите гр. Ловеч – редовно призован, се представлява от юрисконсулт ••• и от юрисконсулт Цв.Й. с пълномощни по делото. Юрк. П. сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че И. Т., в качеството й на правоспособен ловец е имала разрешително за индивидуален лов на хищници издадено за Ловище № 3, местност „Червената пръст“. Твърди, че по данните от преписката е видно, че по време на проверката е установена в Ловище № 5, местността „Соватя“, а не „Червената пръст“. Твърди, че от приложената по делото ловоустройствена карта е видно, че има местност „Червената пръст“, която се намира на около 1, 5 км от мястото където е установена жалбоподателката. Счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени географски координати, от които е най-точно установено къде се е намирала жалбоподателката. Счита, че Решение № 83/18.12.2024 г. по АНД № 170/2024 г. на Районен съд - Левски е незаконосъобразно и неправилно. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени цитираното решение и съответно да се потвърди издаденото наказателно постановление. В случай, че се потвърди наказателното постановление, моли да бъдат присъдени в полза на Регионална дирекция по горите – Ловеч разноски за юрисконсултско възнаграждение в на размер 150 лева. В случай, че се остави в сила решението на Районен съд – Левски, моли да се присъди на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в минимално предвидения за това размер с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Юрк.Й. представя писмени бележки. Твърди, че от данните по делото е видно, че мястото където е намерена да ловува жалбоподателката представлява едно незаконно чакало, пред което е имало изсипана царевица, масла, солища – нещо, което се прави единствено за лов на едър дивеч, което е за подборен отстрел, а тя не е имала право на такъв лов. В представените писмени бележки допълнително сочи, че Т. е водела със себе си ловно куче, което е несъвместимо при лов на хищници чрез издебване. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И. Н. Т. – редовно призована, се явява лично и се представлява от адвокат Р.Р. с пълномощно към отговора на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Левски е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е установено несъответствие между местността, за която е издадено разрешение за лов и вписания номер на ловището, в което се намира жалбоподателката. Твърди, че е налице противоречие и неяснота относно разрешеното място за лов, като вписаната местност „Червената пръст“ не е част от вписаната в разрешителното Ловище № 3, а попада в границите на Ловище № 5, поради което изводът на РС – Левски, че деянието е несъставомерно е правилен. По изложените съображения, моли да се потвърди решението на Районен съд – Левски. Моли да бъдат присъдени направените разноски съобразно представен списък. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, доколкото според касатора РС неправилно е приел, че не може да бъде вменено виновно поведение на санкционираното лице, че не е ловувало в ловището с номер, вписан в разрешителното, доколкото това ловище не обхваща местността, за която е издадено разрешително за лов. Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са неоснователни. В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Левски фактическата обстановка, че Т. е ловец в ловна дружина с.Трънчовица, притежавала ловен билет №430755 и членска карта №[рег. номер], заверени за 2024 г. Имала и издадено Разрешително за индивидуален лов на хищници Серия СЗ №165729/05.01.2024 г. На 24.01.2024г., свидетелите /пред РС/ П. и К. - горски инспектори при РДГ Ловеч, получили сигнал за незаконно чакало, построено в землището на с.Трънчовица, общ.Левски. Същите извършили проверка и установили незаконно построеното чакало в ловище №5 съгласно ловоустройствена карта, неразделна част от ловоустройствен проект на ДГС - Плевен. След като открили незаконното чакало, св.К. останал при него, а св.П. извършил проверка на района. По време на извършвания обход, около 13, 30 часа, св.П. установил Т. в землището на с.Трънчовица, на място с географски координати: 43.506353 - северна ширина и 25.052767 - източна дължина, попадащо в ловище №5, като се движила с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, марка „ИЖ“, калибър 16, с фабричен номер••••. От нея било поискано да представи разрешително за лов, от което било установено, че същата има право да ловува в друго ловище от ловностопанския район - ловище №3. За установеното от служителите на РДГ - Ловеч, същите съставили Констативен протокол, сер. Б00А 2020 г. №000444/24.01.2024 г. Със съдействието на служител от служба КОС, било иззето притежаваното от Т. ловно оръжие. На 22.02.2024 г. П. съставил АУАН сер. Б00А 2020 г. №127/07.03.2024 г. срещу Т. за това, че на 24.01.2024 г., 13, 30 ч., в землището на с. Трънчовица; община Левски, на място с географски координати: 43.506353 - северна ширина и 25.052767 - източна дължина, като ловец в ловна дружина с.Трънчовица, притежаващ Ловен билет №430755 и членска карта №[рег. номер], заверени за 2024 г., ловува по смисъла на чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от Закона за лова и опазването на дивеча, като се движи извън населено място, в землището на с.Трънчовица, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, марка „ИЖ“, калибър 16, с фабричен номер••••, извън определените в представеното разрешително за лов места. Представено е Разрешително за индивидуален лов на хищници Серия СЗ №165729/05.01.2024 г., издадено за ловище №3 на ловностопанския район на ловна дружина - с.Трънчовица, а лицето е установено в ловище №5 на същия ловностопански район. Няма убит дивеч - нарушение по чл.84, ал.1, предл. трето от ЗЛОД, във вр. чл.57, ал.1 и чл.43, ал.3, предл. второ, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган Директор на РДГ – Ловеч, издал обжалваното наказателно постановление №127/29.07.2024 г., в което са изложени фактически обстоятелства, идентични с тези в съставения АУАН. Въз основа на така установените факти, РС е приел, че спорно по делото е дали санкционираното лице е ловувало извън определените в разрешителното му за лов места. От отразеното в констативния протокол и от показанията на свидетелите П. и К., че Т. е била установена да ловува в ловище №5 съгласно ловностопанската карта на ловностопанския район. Съгласно чл.90 от Правилника за прилагане на ЗЛОД разрешителните за индивидуален лов на хищници в ловно-стопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство към сдружението. Максималният брой на издадените разрешителни за индивидуален лов на хищници е до 3 на всеки 500 ха. Специалистът по ловно стопанство издава разрешителното за лов, като в него вписва трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешените за отстрел хищници, ловището (местността) и датите на ловуване. Първият екземпляр от разрешителното за лов се предоставя на ловеца. Съгласно Указания на ИАГ от 2016 г. във връзка със зачестили случаи на бракониерство при индивидуален лов на хищници, в разрешителното за лов следва да се посочи точният район на ловището, в който ще се провежда лова, ловуването да се извършва само индивидуално чрез методите причакване и примамване, като за целта да се устроят стървилище и чакало, които да се регистриран в съответното ДГС или ЛС. Видно от издаденото на Т. разрешително за индивидуален лов, на същата е разрешен лов на хищници с вписано място на ловуване - ловище „№3 „Червената пръст“. Установява се от показанията на свидетелите Я. и С., както и протокол от 23.11.2023 г. и рапорт от същата дата, че разрешителното за лов на жалбоподателката е било издадено след направени от същата чакало и стървилище в местността „Червената пръст“, в изпълнение на указанията по-горе. Съставен бил протокол, подписан от св.С. и специалиста по ловно стопанство – св. Я., който не е извършвал проверка на място, а чакалото му било показано на снимка от съпруга на жалбоподателката, който заявил, че се намира в местността „Червената пръст“. Установява се, че чакалото и стървилището били проверени от св.С., който след това съставил рапорт за законно построените чакало и стървилище и положил подписа си в протокола. Видно от справка от ТП ДГС Плевен, местонахождението на изграденото от Т. чакало и стървилище е в ловище №5 „Калинкин дол“, съгласно ловностопанската карта към действащия Горскостопански план на ТП ДГС Плевен от 2015 г., в местността „Червената пръст“ в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, обл.Плевен. Съгласно справки от СГКК - Плевен и ОСЗ - Левски, на кадастралната карта няма имоти, за които да е вписано, че се намират в тази местност, такава местност не е открита в землището на с.Трънчовица и при извършена проверка в регистрите на ОСЗ. Установява се обаче, че местност „Червената пръст“ е нанесена във всички представени по делото ловностопански карти и извадки от карта на ЛРС Левски, ПЛР Трънчовица. Показанията на свидетелите П. и К., както и обясненията на Т. са еднопосочни и безпротиворечиви, че „Червената пръст“ е местност, в землището на с.Трънчовица. Видно от представените карти, местност „Червената пръст“ попада в границите на ловище 5 „Калинкин дол“. Така установеното от нанесеното по картите е в съответствие със справката от ТП ДГС Плевен относно местонахождението на изграденото от Т. чакало и стървилище, съгласно която същото се намира в ловище №5 „Калинкин дол“, местност „Червената пръст“, землището на с.Трънчовица. При така установеното следва извод, че в документа, издаден на жалбоподателката, указващ разрешените за лов места, нарушаването на които води до ангажиране административно-наказателна отговорност по чл.84, ал.1 ЗЛОД, е налице противоречие и неяснота относно разрешеното място за лов - вписаната местност „Червената пръст“ не е част от вписаното ловище №3, а попада в границите на ловище №5. Така констатираното противоречие е обяснено от лицето, издало разрешителното за лов - св.Я. - специалист лов при СЛРД - гр.Левски, с твърдението, че вписаният в разрешителното номер, не указва номер на ловище, а пореден номер на разрешително за лов за определена местност, предвид изискването на чл.90 от Правилника за прилагане на ЗЛОД относно максимален брой на издадени разрешителни за индивидуален лов на хищници - до 3 на всеки 500 ха и с цел свидетелят Я. да не дублира разрешителните и да издаде повече от 3 за определена местност. Изяснява, че при издаване на разрешителното се е водил от местността, в която се разрешава ловуване, като не е направил справка в картата в кое ловище попада съответната местност и не може да каже дали местност „Червената пръст“ се намира в ловище №3. Дори и така дадените от св.Я. показания да не бъдат кредитирани и да се приеме за неустановено дали вписания в разрешителното номер указва пореден такъв, или се касае за грешка в номера на ловището или др., несъответствието между местността, за която е дадено разрешение за лов и вписания номер на ловище, в която се намира същата, е налице. С наказателното постановление административно-наказателната отговорност на Т. е ангажирана за ловуване в ловище №5 при издадено разрешително за ловище №3. Това са фактическите рамки на нарушението, по които същата следва да се защитава. От обясненията на Т., неопровергани от други събрани по делото доказателства, се установява, че същата е ловувала в местността „Червената пръст“, за която има издадено разрешително за лов. Същата местност се намира в ловище №5 видно от представените писмени доказателства, а не в ловище №3. Безспорно се установява от показанията на лицата, извършили проверката, които са в съответствие със съставения констативен протокол, че Т. се е намирала именно в ловище №5. При така установеното основателен е наведения от защитата довод, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Не може да бъде вменено виновно поведение на санкционираното лице, че не е ловувало в ловището с номер, вписан в разрешителното, доколкото това ловище не обхваща местността, за която е издадено разрешително за лов. Налице е грешка, изключваща умисъла за вмененото административно нарушение. На това основание РС е отменил НП и е осъдил РДГ да заплати разноски. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при следните потвърждаващи и допълващи мотиви: РС правилно е установил фактическата обстановка, като по делото не се спори за географските координати на мястото, на което Т. е установена да ловува по смисъла на ЗЛОД, като спорът е по въпроса дали за това място е имала съответното разрешително, ако не – дали е имала убеждението, че й е разрешен лов именно в местността, в която е ловувала. По този въпрос съдът съобразява следното: Съгласно чл.90, ал.3 от ППЗЛОД, уреждащ индивидуалния лов на хищници, „Специалистът по ловно стопанство издава разрешителното за лов, като в него вписва трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешените за отстрел хищници, ловището (местността) и датите на ловуване. Първият екземпляр от разрешителното за лов се предоставя на ловеца.“ Не е спорно, че в разрешителното за индивидуален лов, издадено на Т., е посочено място на ловуване – ловище №3, „Червената пръст“. Установява се, че същата местност „Червената пръст“ е посочена като част от ловище №5 на приложените карти от РДГ /л.л.39, 40 от делото пред РС/. В тази местност е изграденото от Т. чакало, надлежно регистрирано по законовия ред – в този смисъл са протокол и рапорт от горския стражар А. С. /л.л.64, 65 от делото пред РС/. Също така от събраните писмени доказателства е видно, че местност „Червената пръст“ е посочена само на съответните карти, изпратени от РДГ, но такава местност не съществува за СГКК и ОСЗ /писма от тези ведомства на л.л.54, 57 от делото пред РС/. В касационната жалба се твърди, че и законното чакало, и мястото, на което е установена Т. при проверката, са в местността „Соватя“, каквато местност на ловностопанските карти не е посочена. Не са налице други доказателства по делото, от които да се направи извод, че това е наименованието на местността. При сравнение на извадките от ловностопанските карти, приобщени на л.л.78, 79 и 87 от делото пред РС е видно, че местност „Червената пръст“ е описана като част от ловище №5, като наименованието на местността е поставено в северозападна част на ловище №5, а законно изграденото чакало на Т. съгласно писмо от ДГС Плевен /л.77 от делото пред РС/ е с координати 43.3011.457 - северна ширина и 25.218.288 - източна дължина. Видно от същите карти, същото законно чакало попада в ловище №5, но не и в неговата крайна северозападна част. Следва да се посочи обаче, че и другите посочени местности в ловище №5 са посочени по същия начин – в най-крайната централна източна част е посочена местност „Калинкин дол“, а в най-крайната югозападна част е посочена местност „Червен бряг“. Местност на име „Соватя“, за която от касатора се твърди, че в нея са законното чакало на Т. и мястото на проверката, не е посочена. Къде са границите между съответните местности в ловище №5 също не е ясно, но не може да се приеме, че законното чакало и мястото, на което е установена Т. при проверката, не принадлежат към никоя местност. С оглед на горното самите ловностопански карти са неясни относно разположението на местностите в ловище №5. Т. е изградила чакало за лов на хищници, като по нейно убеждение същото е в местността „Червената пръст“, и е надлежно проверено и регистрирано като такова в тази местност. В тази връзка съдът отбелязва, че в цялата писмена документация, създадена до проверката, никъде за това законно чакало не е посочено в кой номер ловище се намира. Както признава специалистът по ловно стопанство, издал разрешителното за индивидуален лов – св. пред РС Я., по отношение на разрешителните /л.71 от делото пред РС/, „…трябва по картата да се направи, но в случая не съм го направил…“ „…на картата, която имам, не е обозначено къде точно се намира чакалото…“. Съдът отбелязва, че едва след проверката са нанесени /и вероятно за първи път измерени/ координатите на законното чакало, като същото попада в ловище №5. С оглед на факта, че в разрешителното е посочена местността „Червената пръст“, Т. има право да ловува в тази местност. Дали посочването едновременно на ловище №3 и „Червената пръст“ от специалиста по ловно стопанство като място на ловуване се дължи на незнание, недоглеждане, неправилно номериране или друга причина при специалиста по ловно стопанство, в случая няма значение. Т. има право да ловува в посочената местност. Не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че същата местност е само незначителна част от ловище №5, защото е абсурдно схващането, че в ловище №5 само крайните северозападна, централна източна и крайна югозападна част попадат в индивидуализирани местности, а основната част от ловището не попада в никоя от местностите, означени на ловностопанската карта. След като не е доказано от наказващия орган, че Т. е ловувала извън местността „Червената пръст“, за която има разрешително, въобще липсва посоченото нарушение на ЗЛОД. В АУАН и в НП е посочено, че Т. е ловувала в ловище №5, за което няма разрешително. В същите АУАН и НП не е посочено нищо относно факта, че Т. има право да ловува в местността „Червената пръст“. Липсата на такова посочване в случай като настоящия, когато тази местност не е част от посоченото ловище №3, е съществено процесуално нарушение, доколкото наказващият орган е следвало да посочи и докаже, че Т. не е била и в тази местност по време на ловуването. Липсата на такова посочване опорочава изначално административно наказателното производство, доколкото за да се накаже законосъобразно Т., следва да бъде надлежно посочено и доказано, че не е била и в местността „Червената пръст“. След като ППЗЛОД изисква в разрешителното да се вписват ловището /местността/, в което/която се разрешава ловуване, в случаи като настоящия следва да се посочат не само географските координати, на които е установено лицето, но и в коя местност, съответно ловище същите попадат, за да може се направи извод дали се ловува на разрешеното ловище/местност или не. Посочването на ловище и местност, която не попада в него, в издаденото разрешителното за лов, не съответства на чл.90, ал.3 от ППЗЛОД, но ловецът не може да носи отговорност за същото посочване, направено от друго лице, доколкото ловува в посочената в разрешителното местност. Следва да се отбележи, че неправилни са твърденията, че Т. може да ловува хищници само на чакалото. В разрешението за индивидуален лов се посочва съответното ловище или местност съгласно чл.90, ал.3 от ППЗЛОД, а не съответното чакало. Посочените указания също не съдържат такова изискване, а ако съдържаха, същото би било в противоречие с ППЗЛОД и не би следвало да се прилагат. Освен това, твърденията, че хищници не се ловуват с кучета, са неоснователни – видно от приложените указания на ИАГ /л.л.66-68/, при лов на хищници се използват кучета кръвоследници и кучета за подземен лов. Липсват и ограничения – както в указанията, така и в ЗЛОД и ППЗЛОД, да се ловуват хищници през деня. По отношение на останалите твърдения на касатора съдът съобразява следното: Наличието на незаконно чакало в близост до мястото, където Т. е установена, не доказва, че същата го е построила или използвала, а и такива обвинения не са налице в АУАН и в НП. В случая нарушението не е доказано, поради което не следва въобще да се съобразява чл.28 ЗАНН – същият се прилага само при установени и доказани нарушения. Ловът на хищници съгласно дадените указания от ИД на ИАГ се извършва чрез методите на причакване и примамване, метод „издебване“ не е посочен. С оглед на изложеното, настоящият съд приема, че съдебното решение е валидно, допустимо, съобразено e с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. От адв.Р., представляваща ответника по касация своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лева съгласно приложен списък /л.44 от делото/. Същият размер е минимален с оглед размера на глобата, поради което не е прекомерен и следва да се присъди изцяло. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д от ЗАНН, съдът