Решение № 290 от 7.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 625/2025 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Наказателното производство пред САС е образувано по повод на постъпило искане за възобновяване, озаглавено като „жалба“, подадено от А. М. А., депозирано по ЧНД № 445/25г. на СРС. В жалбата /искане/ се сочи, че инстанционните съдилища са игнорирали представени от молителката доказателства, както и не са се съобразили с решение на Европейския съд по правата на човека, с което е осъдена Държавата. Счита, че второинстанционният съд неправомерно и незаконосъобразно е потвърдил определението на СРС от 14.01.25г. по ЧНД № 445/25г., без да установи обективната истина. Сочи, че е тъжителка от съдия П. С., който умишлено бил игнорирал изложените факти и доказателства и не е взел предвид изложените уточнения и нанесъл вреда и загуба на делото, въпреки, че е осъдила Държавата. Поддържа, че при новото разглеждане на делото е необходимо да се отстранят последиците от нарушенията. След като се запозна с искането /“жалба“/ и приложените към него ЧНД №445/25г. на СРС, ВЧНД 814/25г. на СГС, и материалите по досъдебно производство № 159/2013г. на СДВР-МВР, настоящият състав на САС установи следното: С постановление от 30.10.2023г. на прокурор от СРП на основание чл.243, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 159/2013г. на СДВР-МВР. В качеството си на пострадала от престъплението А. М. А. в законния срок е обжалвала посоченото прекратително постановление. В производство по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК с определение от 14.01.2025г., постановено по ЧНД № 445/25г., СРС, НО, 16 състав се е произнесъл по така постъпилата жалба от А. М. А. срещу постановление от 30.10.2023г. на прокурор от СРП, и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК го е потвърдил. Против определението на СРС в законния срок е постъпила въззивна жалба от А. М. А.. В производство по реда на чл.243, ал.7 от НПК с определение от 24.02.2025г. по ВНЧД № 814/25г. СГС, НК, VІІ въззивен състав е потвърдил определение от 14.01.2025г., постановено по ЧНД № 445/25г. СРС. При така установеното по делото, настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице едно от изискванията на чл.420, ал.2 НПК, за да се произнесе по така направеното искане. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1, изр.2 от НПК на проверка по реда на Глава 33 от НПК подлежат и определенията по чл.243, ал.6, т.1 и т.2 от НПК, какъвто е съдебният акт, предмет на настоящото дело. Същевременно обаче, за да е допустимо произнасянето на Апелативния съд в производство по Глава 33 от НПК, следва да е изпълнен и императива на чл.420 от НПК, който очертава кръга на лицата, които са оправомощени да направят искане за възобновяване. Ал.1 на посочената разпоредба очертава правомощията на прокурорите, които могат да направят искане за възобновяване. Съгласно ал.2 на чл.420 от НПК „Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл.422, ал.1, т.4-6.“. Молителката А. М. А. е имала качеството на пострадало лице от престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК във воденото досъдебно производство № 159/2013г. на СДВР-МВР. Доколкото наказателното производство не се е развило в неговата съдебно фаза, а е приключило с прекратяването му на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, по делото не са конституирани страни, респ. А. не е придобила качеството на частен обвинител и/или граждански ищец. Като пострадало лице и по аргумент от чл.420, ал.2 от НПК А. няма процесуална легитимация да инициира извънредно производство по възобновяване по глава XXXIII от НПК. А. А. разполага с принципната възможност да отправи искането си до Главния прокурор на РБ, който след преценка на изложените обстоятелства, като процесуално легитимиран, по свой почин може да направи искане за възобновяване. С оглед на гореизложеното не са налице законовите предпоставки, позволяващи разглеждане на настоящото производство съобразно реда, указан в Глава 33 от НПК, поради което САС