Решение № 3825 от 15.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 131/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК 126526421, срещу Предписание № 59/19.11.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково.

В жалбата се твърди, че предписанието е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК и Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорване на волеизявлението на органа, като посочва, че дружеството е заинтересовано лице по смисъла на чл. 83 от АПК. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърдението си. Предписанието вменявало на дружеството задължение за незабавно предприемане на ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в [населено място]. Освен това, дружеството било задължено да уведоми писмено РИОСВ - Хасково за предприетите мерки, като предостави данни за стойностите на серния диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания и за товара на енергиен блок 120 MW, в срок до 20.11.2024 г. Вменените задължения били мотивирани с „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“, които създават условия за регистриране на наднормени стойности на серен диоксид в [населено място] на 19.11.2024 г. Посочено било, че Предписанието е издадено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Тази правна норма обаче била обща по своя характер и на практика не се уточнявала конкретната разпоредба - правно основание за характера на предписанието. Според съдебната практика предписанието трябвало да указва конкретни действия за отстраняване на допуснати пропуски. В случая не било ясно за какво нарушение е издадено предписанието и какви са неговите фактически и правни основания. „Отчетените завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“ не можело да се приеме, че са резултат от пропуски или нарушения на дружеството. Не ставало ясно къде и кога е установено завишаване на моментните стойности, като видно от СНИ за процесната дата не показвала съществена промяна, вкл. и значително надвишаване. Очакваните неблагоприятни метеорологични условия не можело да бъдат основание за вменяване на отговорност на „ТЕЦ Марица 3“ АД, тъй като нито в закона, нито в комплексното разрешително на дружеството било посочено, че дейността му трябва да се съобразява с метеорологичните условия. Предписанието било издадено при непълнота на мотивите, която можело да се приравни на пълна липса на такива. Направен е анализ на правната уредба относно осъществяване на контрол. Посочва се при това, че предписанието било издадено без констативен протокол и без установяване на конкретно нарушение, което нарушавало принципа за правна обоснованост и прозрачност. Изискването за представяне на стойности от СНИ също не можело да бъде издадено самостоятелно, без предварителен констативен протокол, в който да е описано какво налага това действие. Твърди се още, че предписанието не било връчено на адресата чрез представляващото го лице, а изпратено по електронна поща, което било в нарушение на реда за връчване на съобщения на юридически лица. Допълнителен аргумент за това било и, че отговорността за изпълнение на предписанието е възложена на изпълнителния директор на дружеството, но самото предписание било изпратено на общия електронен адрес. Посочено е и, че оспореното предписание е издадено в несъответствие с целта на закона. Срокът за изпълнение на предписанието бил „незабавно“, което било обективно невъзможно предвид обема на мерките, които трябвало да бъдат предприети. Административният орган мотивирал акта си единствено с „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“, без да било посочено как са отчетени тези стойности и какви са тези параметри. Липсвали доказателства за две последователни превишавания на средночасовата прагова стойност за серен диоксид, а само едно-единствено в 13: 00 ч на 19.11.2024 г., като самото предписание било изпратено в 12: 31 ч. на същата дата, т.е. предписанието било издадено в нарушение на комплексното разрешително, тъй като се основавало на моментни стойности, а не на две последователни превишавания, и на прогноза, а не на реално нарушение на нормите. Отделно от това, изискването за неправилно изпълнение на мерките при прогноза за замърсяване без реално установено превишение на нормите било несъразмерно и необосновано. Допълва се, че изискването за „реално намаление на емисиите“ било неясно, тъй като не бил предвиден конкретен начин за установяване в момента на реално намаление. Налице била неяснота и по отношение на необходимостта от неговото изпълнение. В предписанието липсвала информация за евентуален пренос на замърсяване от други райони, което било нарушение на комплексното разрешително. Цитира се съдебна практика, според която предписанията трябва да бъдат мотивирани. Липсата на мотиви и нарушенията на формата и реда за връчване били достатъчни основания за отмяна. Моли за отмяна на предписанието, което било издадено необосновано, при груби нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел.

В открито съдебно заседание жалбоподателят „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на издаденото от Директора на РИОСВ – Хасково предписание.

Ответникът Директор на РИОСВ – Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което мотивира твърдението си за неоснователност на жалбата. Предписанието било издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните изисквания на ЗООС, при спазване на административнопроизводствените правила. Твърди се, че по своята същност задължителното предписание било указване на фактически действия, които проверяваният субект следвало да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на дейността си. Следователно предписанието изисквало активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС контролът, осъществяван върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, бил превантивен, текущ и последващ. В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗООС било предвидено, че превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. В изпълнение на своите функции за осъществяване на превантивен контрол Директорът на РИОСВ - Хасково издал оспореното предписание за предприемане на ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в [населено място]. Актът бил изпратен по електронна поща на дружеството на 19.11.2024 г. С изпращането и получаването му единствено по електронна поща не било допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като според разпоредбите на чл. 46 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., правната сила и допустимостта на електронен документ, като доказателство в съдебни производства, не можело да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. По изложените съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Хасково, въз основа на събрания по делото писмен доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

1. С оспореното Предписание № 59/19.11.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с адресат - Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД [населено място], на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС във връзка с отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 19.11.2024 г., е предписано:

• Да се предприемат ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в [населено място]. Срок: Незабавно. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД.

• За предприетите мерки да бъде уведомена писмено РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща. Срок: 20.11.2024 г. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД - За резултатите от предприетите мерки да бъде уведомена РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща, включително за: Стойностите на показател серен диоксид, отчетени от Системата за собствени непрекъснати измервания на 19.11.2024 г.; Товарът на енергиен блок 120 MW на 19.11.2024 г. Срок: 20.11.2024 г. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“АД Посочено е, че предписанието се счита за изпълнено, когато е налице реално намаление на емисиите на серен диоксид в отпадъчните газове на енергиен блок 120 MW.

Предписанието е изпратено по електронен път на датата на издаването му – 19.11.2024 г. Жалбата срещу предписанието е подадена в РИОСВ – Хасково на 20.01.2025 г. 2. С Писмо от 20.11.2024 г. от Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД, [населено място], във връзка с Предписание № 59 от 19.11.2024 г. е изпратена информация по точките от предписанието, както следва:

По точка 1: Предприетите мерки от ТЕЦ „Марица 3“ АД за намаляване на масовия поток на серен диоксид в [населено място] са: намаляване на работните мощности на котела от 12: 25 ч., като в рамките на 5 минути са изключени две мелници и е започнало подаването на газ; натоварването е намалено от 71 MW на 51 MW; завишено е подаването на варов разтвор в СОИ. Мерките за намаляване на товара са продължили до 18: 56 ч.

По точка 2 и точка 3: Изпращаме информацията по електронната поща на РИОСВ - Хасково в срок.

По точка 3.1 са отбелязани в таблица стойностите на показателя серен диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания на 19.11.2024 г. По Точка 3.2: Електрическият товар на енергиен блок 120 MW на 19.11.2024 г. в 12: 25 ч е намален от 71 MW на 51 MW, като работата с намален товар е продължила до 18: 56 ч. След този час товарът е възстановен на 71 MW.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол, вкл. и доколкото тъй като няма забрана за това по аргумент от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Не е спорно от страните, че адресатът на предписанието е уведомен за неговото издаване на 19.11.2024 г. Отделно, в същото не са посочени редът и срокът за неговото оспорване, както и пред кой орган може да се подаде жалба. Приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. Следователно, срокът за оспорване на предписанието е два месеца, които в случая изтичат на 19.01.2025 г. Доколкото последната дата е в неделя, неработен ден, то по аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК подаването на жалбата се счита, че е в срок.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за разглеждане на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД е налице правен интерес от оспорване на процесното предписание предвид неговите съдържание и характер, пряко рефлектиращи в правната сфера на дружеството, създаващи задължения и засягащи непосредствено интересите му /чл. 21, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 АПК/.

Съобразявайки ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСС на ВАС, правният интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. Във всички случаи, при оспорване на административните актове, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси.

В конкретния случай, въпреки че оспореното предписание е адресирано до изпълнителния директор на дружеството и последният е посочен като отговорник за изпълнението /вероятно по аналогия и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗООС, според която предупредителните протоколи, с които се дават задължителни предписания, се съставят на управителните органи на юрдическите лица/, то същото безспорно се отнася до дейността на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД /юридическо лице/, като засяга пряко и непосредствено както правната сфера на дружеството, така и технологичните процеси, оборудването и начина на работа на собствената му централата, вкл. и по отношение действията, които следва да предприеме при осъществяване на контрол от компетентния орган – Директора на РИОСВ - Хасково. В този смисъл, дори и изпълнителният директор да е посочен като отговорник, отговорността за изпълнението на предписанието в крайна сметка пада върху юридическото лице. Действително изпълнителният директор е представител на дружеството, на когото е възложено организационно да осигури изпълнението на предписанията, но те всъщност не касаят негови лични задължения извън рамките на функциите му по отношение на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД. Отделно, предписанията се отнасят до технологичните процеси, оборудването, начина на работа, както вече бе посочено по-горе, но и до екологичните показатели и стандартите за безопасност, които са обективно свързани с производствената дейност на дружеството, а не с дейността на изпълнителния директор. При това се формира извод, че жалбата е подадена от активнолегитимирано лице.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган – Директор на РИОСВ - Хасково /чл. 14, ал. 4 ЗООС/, и предвид посочения в Приложение към чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите териториален обхват на дейност на РИОСВ – Хасково, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, въпреки че е спазена изискуемата писмена форма при издаване на процесното предписание, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, основание за отмяна на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

Съгласно посочените норми административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

В случая липсват фактическите основания, обусловили издаването на акта. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на съответния акт. Посочването на „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на [населено място] на 19.11.2024 г.“ не изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В случая няма посочване на кой показател са отчетени завишени стойности, нито какви са тези установени стойности и към кой момент е установено това завишаване. Неясно е и какви са очакваните неблагоприятни метеорологични условия според административния орган.

В случая липсват и правните основания, обусловили издаването на акта. Цитирана е единствено разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, съгласно която Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на ПАМ и НП, но тя касае само упражненото от орган на контрол правомощие. Разпоредбата определя формата и начина на обективиране на волеизявлението на органа при упражняване на предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност, съответно вида на актовете, които е компетентен да издава. В случая обаче не е посочена приложимата материалноправна разпоредба. В действителност липсата правно основание само по себе си не би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените фактически основания за неговото издаване. Такива фактически основания, както бе посочено по-горе, не се установява да са посочени в оспореното предписание. Съответно - при липсата на ясни и конкретни фактически съображения за постановяването на акта по чл. 14, ал. 4 от ЗООС материалноправни основания за издаването му не могат да бъдат изведени.

Действително, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“. В случая обаче документи, предхождащи издаването на обжалваното предписание не се сочат да са били съставени /изготвени/. Такива не бяха представени и въпреки даденото изрично указание от страна на съда при разпределяне на доказателствената тежест.

Целта на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна е адресатът на акта да може да разбере волята на органа /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/ и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са засегнати. В този смисъл и не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по жалбата, депозирано от ответника, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

На трето място, допуснати са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи основание за отмяна на оспореното предписание по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, като контролът е превантивен, текущ и последващ. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС директорите на РИОСВ са лица, които осъществяват контрол на регионално равнище.

Съгласно чл. 151 ЗООС за установените по време на контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят актове за установяване на нарушенията, в които случаи контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

Съгласно чл. 153, ал. 1 – 4 от ЗООС „превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол. В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства. Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания“.

В случая не се установява извършването на проверка на дружеството, тъй като по делото не само липсва съставен предупредителен протокол, но такъв предупредителен /с функциите и на констативен/ протокол въобще да е бил съставен, което противоречи на цитираните по-горе разпоредби. При това се формира изводът, че в хода на процедурата е допуснато съществено процесуално нарушение. За пълнота, следва да бъде отбелязано и, че подобни протоколи, наименовани констативни, се изисква да бъдат съставени преди издаването на задължителни предписания при осъществяването на текущ контрол съгласно разпоредбата на чл. 155 ЗООС. На още по-силно основание следва да се посочи, че в конкретния случай съществено се препятства преценката какъв всъщност е бил осъщественият от контролния орган контрол – превантивен или текущ, като отговор на този въпрос не може да даден единствено въз основа на становището на органа, представено в настоящото съдебно производство.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗООС изрично се дефинира целта на превантивния контрол, който има за основна задача предотвратяването на потенциални екологични щети, а предупредителният протокол се явява законово установеният инструмент за ефективна реализация на този контрол.

Нормите на чл. 153, ал. 3 и 4 от ЗООС недвусмислено сочат протокола като официален документ за установяване на факти и обстоятелства, които биха могли да доведат до вреди за околната среда, като се обуславя и последващото издаване на задължителни предписания за недопускане на тези факти и обстоятелства. При това фактите и обстоятелствата, обосноваващи издаването на съответните предписания, следва да бъдат посочени конкретно и ясно. В случая липсва въобще описание на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили в действителност и които са от значение за случая, т.е. са юридически релевантни, за да се обуслови и необходимостта от издаването на процесното предписание. От това се следва и извод, че не само се ограничава правото на лицето да разбере в какво точно се изразява неправомерната му дейност, последица от което е и вменяването на конкретни задължения, но и да организира правото си на защита - своевременна и адекватна, както и се препятства преценката на съда кой е приложимият по време, място и лица материален закон и спазени ли са той и неговата цел в случая.

Извод: оспореното предписание е издадено незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна /чл. 172, ал. 2 АПК/.

Въпреки изхода от спора, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково