Решение № 285 от 3.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 572/2022 г.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по две въззивни жалби против решение №260216 от 21.03.2022г. на СГС, ТО, VI-20 състав, постановено по т.д.№ 2340/2019 год.

Ищецът в първата инстанция Р. Д. Г. чрез адв.К. Б. обжалва решението в отхвърлителната част /съгласно уточнителна молба от 12.05.2022г.- л.75/, с която са отхвърлени предявените от него против БНТ искове по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП за сумата от 45 586, 87 лева, представляваща част от претендирано възнаграждение за последващо /вторично/ ползване на епизоди от сезони 1 - 5 на аудиовизуално произведение - телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“, създадени с участието на ищеца като оператор съгласно Договори от 04.20.2011 г., 07.09.2011 г., 01.08.2012 г., 15.01.2014 г. и от 22.01.2016 г. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 25 089, 14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 07.11.2016г. до предявяването на иска – 07.11.2019г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове и приеме, че възнаграждението на ищеца като един от операторите на филма за вторично ползване на произведението следва да бъде начислено съобразно сключените договори за 5-те сезона от сериала върху нетните приходи на продуцента- ответник, ведно със законната лихва за забава, както е поискано в ИМ. Моли съдът да присъди на процесуалния представител и разноски на основание чл.38, ал.1ЗАдв.

В законния срок е постъпил отговор от БНТ чрез адв.М. М. с развити в него подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му отхвърлителни части като правилно и съобразено със закона.

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ чрез адв.М. М. обжалва решението на СГС единствено в частта, с която е уважен иска по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП и БНТ е осъдена да заплати на ищеца възнаграждение за горницата над 28 156, 52 лева до присъдената сума от 43 707, 10 лева. В останалата част намира решението за правилно.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната му осъдителна част решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като неправилно съдът не е признал /изключил е/ от разходите на продуцента някои от тях, подробно описани във въззивната жалба.Твърди, че от брутния приход на продуцента следва да се изключат и тези разходи и едва след това да се начисли дължимото на ищеца-оператор възнаграждение за вторично ползване, което трябва да е процент от нетния приход на продуцента. Моли за отмяна на решението в частта за горницата над 28 156, 52 лева, до която сума признава предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор от Р. Г., с който оспорва жалбата на БНТ като неоснователна. Отговорът е подробно мотивиран. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от БНТ част.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите, съображенията, развити в отговорите и събраните по делото доказателства, приема следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Съдът подробно и аргументирано е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с относимите законови разпоредби на ЗАПСП, както и сключените между страните договори, тълкувал е при условията на чл.20 ЗЗД клаузи от тези договори, установявайки действителната обща воля на страните. Както фактическите, така и правните изводи на съда се възприемат изцяло от въззивния съд, поради което и при дадената му процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща изцяло към изводите на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е уважил частично иска по чл.65, ал.1 вр. ал.2 ЗАПСП за сумата от 43 707, 10 лв., представляваща авторско възнаграждение за вторично ползване на правата му като един от операторите на епизоди от сезони 1-5 на телевизионния сериал „Под прикритие“, съгласно договори от 04.20.2011г., 07.09.2011г., 01.08.2012г., 15.01.2014г. и от 22.01.2016г., ведно с дължимите лихви и разноски, като е отхвърлил исковата претенция на това основание за горницата над присъдената сума до претендираната от 89 293, 97 лв. като неоснователна.

На основание чл.86 ЗЗД е присъдил лихва за забава върху главницата от 41 478, 16 лв. за периода 24.07.2019 г. - 06.11.2019 г. в размер на 1 221, 30 лв., като е отхвърлил иска над този размер до претендирания от 42 926, 05 лв. като неоснователен.

За да уважи исковете по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 ЗАПСП, съдът е приел, че в случаите на използване на авторското произведение на ищеца, продуцентът му дължи „справедливо възнаграждение“ за вторично използване, което се подчинява на първо място на договореното между страните, а само ако то противоречи на справедливостта, размерът му може да се определи по друг начин, според това, което обичайната практика влага в понятието „справедливо възнаграждение“ и което е станало предмет на изследванията на вещите лица по делото. Приел е, че в настоящия случай страните са постигнали съгласие отчислението за вторично ползване да се извършва въз основа на нетните приходи и доколкото справедливият характер не е отречен от вещите лица, не е намерил основания за преизчисляване на този размер от гледна точка на сумата, която авторът би получил пряко от ползвателите. За да стигне до този извод, съдът е взел предвид уговореното между страните в чл.5, ал.3 от договора за Сезон 5 от сериала - 3 % от нетните приходи на продуцента. За Сезони от 1 до 4 уговорката относно размера на възнаграждението се съдържа в препращането към Правилника на БНТ, който от своя страна препраща към Приложение № 13 на Класификатора (ако не е уговорен конкретен размер в индивидуалните договори, би се приел максималният от 3 %). Съдът е определил процесното възнаграждение на база на нетния приход на продуцента, като е аргументирал кои разходи следва да се приспадат и кои не.

Тези изводи напълно се споделят от този състав. Както е отбелязал и първоинстанционният съд, по силата на чл.65, ал.1 ЗАПСП операторът има право на справедливо възнаграждение за вторичното използване на авторското му произведение, като дължимостта му не е обусловена от това дали е уговорена (арг. чл.65, ал.1, изр.1, предл. посл.).

Това възнаграждение може да бъде определено по съгласие на страните (продуцент и автор) при сключване на договора за създаване на произведението, но дължимостта му не отпада, ако не е договорено - законът императивно посочва, че всякога се дължи възнаграждение за вторично използване, като определя неговия размер чрез използване на понятието „справедливо“. Това означава, че в нарушение на императивната норма би било договаряне на такова възнаграждение по начин или в размер, които са в разрез със справедливостта и тогава такава уговорка би била нищожна като противоречаща на императивна законова разпоредба.

В настоящия случай във всеки от петте договора страните са постигнали съгласие относно начина на определяне на размера на възнаграждението, дължимо за вторично използване на произведението от продуцента (в качеството му на ползвател) - съгласно клаузата на чл.5, ал.1 и 2 от договорите /за Сезони от 1 до 4 вкл./ операторът се съгласява да получава това възнаграждение чрез дружеството за колективно управление на авторски права, с което продуцентът има сключен договор и при неговите условия, а ако такъв няма - възнаграждението да се изплаща по цените, посочени в Правилника на БНТ.

В чл.5, ал.3 от Договора от 22.01.2016 г. за Сезон 5 е уговорено, че когато продуцентът отстъпва на трето лице право за използване на филма, ще заплаща на оператора 3% от нетните приходи от съответния вид използване след приспадане на дължимите разноски и такси за този вид използване и разноски за възстановяване на инвестицията в размер от 20 % (чл.5, ал.3 от договора от 22.01.2016 г.).

Основният спорен въпрос между страните както в първата, така и във въззивната инстанция е концентриран върху това, дали отчислението за възнаграждение на оператора за вторично използване на авторското произведение следва да се извърши въз основа на брутните приходи на продуцента или върху неговите нетни приходи, както и дали размера на възнаграждението е справедлив, както изисква разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗАПСП.

След анализ на петте договора за сезоните от 1 до 5 на сериала между продуцента БНТ и оператора-ищец може да се приеме, че уговорка относно размера е налице за всички от петте сезона - за сезони 1-4 тя се съдържа в препращането към Правилника на БНТ, който от своя страна препраща към Приложение № 13 на Класификатора (и ако не е уговорен конкретен размер в индивидуалните договори, би се приел максималният от 3 %), а за Сезон 5 - уговорката е в чл.5, ал.3 - 3 % от нетните приходи на продуцента.

Размерът на това възнаграждение може да е уговорен или не, но във всички случаи трябва да е справедлив. Както е приел и първоинстанционният съд, законът не дефинира понятието „справедливо възнаграждение“, поради което се налага то да бъде изпълнено със съдържание във всеки конкретен случай, със съдържанието, което обичайната практика влага в него. Като източник относно справедливия размер на подобно възнаграждение следва да се използват данните от експертните заключения на вещите лица, доколкото същите са изследвали и познават практиката в процесната област.

Противно на поддържаното от ищеца, вещото лице А. не сочи, че обичайното или справедливо възнаграждение за вторично ползване следва да се определи на база брутните приходи на продуцента. В основното си заключение сочи, че не е налице изрична уговорка относно размера на възнаграждението за вторично ползване от трети лица за епизодите от сезони 1-4, защото приема, че липсва договаряне, каквото Правилникът на БНТ изисква, както и че след успешното реализиране на Сезон 1 страните е следвало да включат такава уговорка в следващите договори, особено за това продуцентът да формира нетни приходи чрез приспадане на нетипични според вещото лице разходи. Именно поради липсата на изрична уговорка вещото лице заключава, че използваният от продуцента начин не е съответен на договорите, но не сочи, че съответен би бил единствено подходът за определяне на възнаграждението въз основа на брутните разходи. При разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. ВЛ изрично уточнява, че ако ищецът е бил съгласен с подобен начин на отчисления, „не би следвало да има претенции, че се правят прекалено големи разноски“.Допълнителното заключение определя размери на възнагражденията, изхождайки от брутните приходи на продуцента, но не поради формиран извод от вещото лице, че това следва да бъде базата, а с оглед поставената по почин на ищеца задача в този смисъл. В о.с.з. на 27.01.2021 г. вещото лице А. сочи, че практиката за отчисление при книгоразпространението е въз основа на коричната цена, но отбелязва, че „няма представа каква е практиката при другите случаи“.

Вещото лице М. е категорична, че обичайната практика за отчисляване на авторски възнаграждения ползва като основа нетния приход, формиран след приспадане на разходите по сключване и реализация на договора между продуцента и ползвателя/последващия разпространител (вкл. разходи за командировки, превод, амортизационни отчисления, ако има специфично оборудване и др.). При разпита ВЛ отново потвърждава, че разходите за дистрибуция и субтритиране, ако са поети от продуцента, следва да се приспаднат при формиране на нетния приход, от който се извършват отчисленията.

С оглед заключенията на съдебните експертизи и обясненията на ВЛ в о.с.з. съдът е направил логичния извод, че уговореният размер на отчисленията - 3 % от нетните приходи (за сезони 1-4 - максималният процент според Класификатора, а за Сезон 5 - според чл.5, ал.3) е справедлив, тъй като съответства на обичайната практика.

В обобщение може да се заключи, че дължимостта на възнаграждението за вторично ползване се подчинява на първо място на договореното от страните, а само ако то противоречи на справедливостта, размерът му може да се определи по друг начин. В настоящия случай страните са постигнали съгласие отчислението за вторично ползване да се извършва въз основа на нетните приходи и доколкото справедливият характер не е отречен от вещите лица, няма основание за преизчисляване на този размер от гледна точка на сумата, която авторът би получил пряко от ползвателите.

По отношение размера на възнаграждението за вторично използване и начина на формирането му, на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към мотивите н първоинстанционния съд.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Съдът е уважил този иск до размер на 1 221, 30 лв. върху главницата от 41 478, 13 лв. за периода 24.07.2019г. - 06.11.2019 г. (до подаване на исковата молба), съобразявайки следното:

В договорите между продуцент и оператор за създаване на филма не е уговорен срок за заплащане на възнаграждението за вторично ползване. Такъв не е изрично посочен и в Правилника на БНТ, към който договорите препращат. В чл.11, ал.2 от Правилника обаче е предвидено продуцентът да заплаща дължимото възнаграждение чрез съответните дружества за колективно управление на права на основание сключени с тях договори (и при условията на тези договори - арг. чл. 11, ал. 3 от Правилника). Следователно срокът за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за вторичното използване на произведението е срокът, в който продуцентът е следвало да извърши плащане към съответната организация, за да може тя да извърши разпределение в полза на правоносителите в установения за нея срок.

Видно от доказателствата по делото, на 04.04.2016 г. между продуцента и Филмаутор е сключено споразумение във връзка с изплащане от БНТ на дължимите авторски отчисления за вторичното използване извън неговите програми на епизоди от сезони 1-3 от процесния сериал. Договорено е плащане в размерите, определени в Приложение №2 (106 432, 35 лв. - отчисления за използване от чуждестранни ползватели в периода 05.02.2013 г. - 31.03..2015 г.), като ответникът се е задължил да преведе дължимата сума в десетдневен срок от подписване на споразумението. От изготвената справка от сдружение Филмаутор се установява, че сумата е преведена съобразно споразумението. Не са налице други съглашения между БНТ и Филмаутор относно срока за заплащане на другите отчисления, извън тези по споразумението от 04.04.2016 г., за вторично ползване на останалите сезони и за други периоди извън горепосочения.

Съдът е анализирал разпоредбите на чл.64 и чл.66 ЗАПСП в тяхната взаимовръзка (изпълнението на задължението на продуцента по чл.64 ЗАПСП - продуцентът е длъжен да уведоми писмено ползвателя за сключените договори за вторично ползване в едномесечен срок - е предпоставка за отправяне на покана за отчитане по чл.66 ЗАПСП - задължение за продуцента да дава сметка за приходите, които е реализирал). Направил е извод, че ако продуцентът не е уведомил авторите за сключените договори за вторично ползване, то същият ще дължи сметка за дължимите отчисления без покана - от момента, в който е получил плащанията или съответно е трябвало да ги получи.

По делото липсват доказателства продуцентът пряко да е уведомил ищеца за сключените договори за вторично ползване, т.е. че е изпълнявал задължението си по чл.64 ЗАПСП. Същевременно обаче от издадените от Филмаутор справки е видно, че към 2016 г. ищецът е знаел за осъществена реализация на произведението, доколкото е получавал отчисления за такива. Това означава, че ищецът е могъл да поиска от продуцента сметка по чл.66 ЗАПСП. Сметка е поискана с Писмо от 24.07.2019 г., следователно това е моментът, от който продуцентът е изпаднал в забава за извършване на отчисления за натрупаните до този момент постъпления от вторичното използване.

Съдът правилно е отчел, че към този момент не е бил сключен договор с Нова БГ, поради което отчислението по този договор не следва да се включва в базата, върху която се начислява лихва. В тази база обаче следва да бъдат включени признатите като дължими суми от НФИ в отчета от 30.06.2020 г., тъй като по делото има данни, че тяхната изискуемост е настъпила по-рано (на 25.07.2019 г. между БНТ и НФИ е сключено споразумение за прекратяване на отношенията по повод разпространението на сериала) и ответникът не е провел обратно доказване на този факт.

Затова, на база горните разсъждения, дължимото отчисление към ищеца без отчислението по договора с „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (2 228, 97 лв.) възлиза на 41 478, 13 лв., до който размер иска по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП е уважен. За периода 24.07.2019г. - 06.11.2019 г. (до подаване на исковата молба) дължимата лихва възлиза на 1 221, 30 лв., до който размер е уважен иска по чл.86 ЗЗД.

Направените изводи във връзка със законната лихва напълно се споделят от този състав.

При споделянето на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва да вземе отношение по оплакванията жалбоподателите.

По жалбата на ищеца Р. Г.: Въззивникът Р. Г. излага доводи, че съдът неправилно не е кредитирал изчисленията за размера на възнаграждението, направени от в.л. Й. А. на база брутоприходи (без приспадане на данъци, такси, комисионни и други разходи), по аналогия с издаването и разпространението на книги, с което вещото лице било запознато.

Възражението е неоснователно, тъй като този подход за изчисляване на възнаграждението за вторично използване не може да бъде приет, защото в случая се касае за разпространение на филм /сериал/, а не на книги, както е коментирало това вещо лице. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице М., което е извършило по-задълбочен анализ на практиката при разпространението на филми и приходи от такъв вид сделки. Въззивният съд също намира, че следва да се кредитира това заключение, което е по-обективно и пълно, а вещото лице е безспорен професионалист в конкретната област - професор в УНСС и преподавател по интелектуална собственост, с опит в оценката на такъв вид активи и с възможност да извърши икономически анализ. Това ВЛ е анализирало и обобщило идентична практика и въз основа на нея е обосновало защо следва отчисленията за възнаграждението за вторично използване да се правят не върху бруто приходи, а след приспадане на данъци, такси, комисионни и др., които всъщност не постъпват в патримониума на ползвателя. Абсолютно се споделя от настоящия състав извода на ВЛ, че в условията на вторично използване на филми, страните по сделката, в случая продуцент и дистрибутор, работят на принципа на икономическата логика - договаряне с цел печалба, което е правило в условията на пазарна икономика. Това означава, че те предварително следва да са заложили суми за разходи, които трябва да направят, в т. ч. за реклами, субтитриране, командировъчни, режийни, амортизационни и пр., като едва след това ще отчисляват възнаграждения за вторично използване към носителите на авторски права. Според ВЛ М. обичайният начин за уговаряне на авторско възнаграждение е „безспорно от нето приходите“, тъй като се работи в условията на икономическа самостоятелност и трябва да се покрият разходи, в т.ч. за заплати, режийни, амортизационни и др. - за вторичното използване, като подчертава, че „..страните се договарят и задължително икономическата логика води до това, че договарящите се страни ще отчислят възнаграждения след приспадане на всички разходи" (Протокол от о.с.з. на 6.10.2021 г.).

Неоснователни са доводите във въззивната жалба за приложимост на практиката при книгоиздаване и по отношение на разпространението на филми.

Отново ВЛ М. обосновава неприложимостта на практиката при книгоиздаване, както и защо понятието „приходи" не може да се тълкува като „брутоприходи", както твърди ищеца, а трябва да бъде изведено от общите правила - националните (НСС-18) и международни (МСС - 18) счетоводни стандарти, които съдържат такава дефиниция и правилата за определяне на приходите при отделните видове сделки.

Приходите според националните и международните счетоводни стандарти (видно от заключение на СИЕ на ВЛ О. К. от 25.01.2021 г., л. 6-11), са „брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, като този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските за собствениците" (НСС-18).

Следователно сумите, събрани като данъци, не са икономически ползи и не водят до увеличаване на собствения капитал, т.е. не са приходи, а оценяването на приходите се прави по справедливата стойност на полученото, като сумата на прихода по една сделка обикновено се определя съгласно споразумението между предприятието и купувача, като зависи от вида сделка (т.10, л.10 от заключението). Доколкото приходите, формирани от ответника са в резултат на сключени лицензионни сделки или сделки за отстъпване на права, същите са подчинени на правилата за определяне на приходи съобразно НСС - 18, където в т.8.2. изрично е предвидено, че те се отчитат от лицензодателя съобразно договореното в конкретния лицензионен договор. Следователно бруто приходите на БНТ не се формират от общите приходи от продажбата на Сериала, както твърди ищецът, а за „приход“ по см. на ЗАПСП при сделка за лицензиране на сродни права, ще се счита това, което е уговорено между страните, в т.ч. ще е валидно приспадането на всички предвидени в договорите комисионни и разноски. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че договореното между страните е валидната основа за определяне на приход, от който да се правят отчисления за използването на авторското произведение.

Жалбоподателят твърди, че СГС неправилно е приспаднал от приходите ДДС и корпоративен данък, публични прожекции, комисионно възнаграждение, разходи за субтитриране и дублаж и амортизационни отчисления.

Възражението е неоснователно. Правилно съдът е приел, че дължимото справедливо възнаграждение на автора не може да е в ущърб на правата и законните интереси на продуцента и държавата и от приходите следва да се приспаднат определени разходи, като:

• данъчните задължения, тъй като ДДС и корпоративния данък, видно от счетоводните стандарти и експертните заключения по делото, не са приход на продуцента;

• комисионната на разпространителя на сериала, за която съдът е приел, че това е цена, която продуцентът плаща, за да се реализира вторичното използване, както и че при определяне на базата на отчисление на авторски възнаграждения следва да се изходи от стойността на всички разходи, чието осъществяване е довело до полезния резултат (вторично ползване), и комисионното възнаграждение ще е разход, независимо дали сделката ще се дефинира като комисионна или лицензионна, като в случая комисионната (според заключението на в.л. М., л.13) е в рамките на обичайното, поради което съдът е приел, че е справедлива;

• разходи за субтитриране и дублаж в Латинска Америка, определени от ищеца за „лоша инвестиция", където инвестираната сума надхвърля приходите;

• амортизационни отчисления - както е приел съдът, напълно обосновано е продуцентът да приспадне определени разходи, в т.ч. и за амортизации, направени за да може изобщо да се реализира вторичното използване, като същите са изрично договорени между страните. Това е потвърдено и от заключението на в.л. М.. - публичните прожекции с промоционална цел, които са били със свободен вход и не са се генерирали други приходи.

Неоснователни са оплакванията, че СГС неправилно и необосновано е приел, че лихви върху неизплатените възнаграждения на ищеца се дължат от м. юли 2019 г. Видно от договорите за отделните сезони на Сериала, между ищеца и ответника изрично е уговорено, че плащането на възнаграждения ще бъде правено чрез Сдружение Филмаутор. Такова плащане и отчитане към ищеца е направено през 2016 г., което е прието от ищеца без възражения. Това се установява от приложените по делото справки, както и от заключенията на СТЕ и допълнителна СТЕ. Затова съдът правилно е приел, че от издадените от Филмаутор справки може да се направи категоричен извод, че към 2016 г. ищецът е знаел за осъществената реализация на произведението, доколкото е получавал отчисления за такива. Това означава, че ищецът е могъл да поиска от продуцента сметка по чл.66 ЗАПСП и така да го постави в забава по отношение на всички отчисления, дължими към момента на поканата. Затова за начална дата за забавата следва да се определи датата на изпращане на изрична писмена покана от ищеца до ответника - 24.07.2019 г. Предвид изложеното, оплакванията в тази жалба /на ищеца/ са неоснователни и решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.

По жалбата на ответника БНТ: Този жалбоподател обжалва решението в частта, с която иска по чл.65, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП е уважен над сумата от 28 156, 52 лева до присъдената сума от 43 707, 10 лева. Оплакванията са, че неправилно съдът е изключил от разходите на продуцента някои от тях, а именно: Разходи на ответника за субтитриране, дублаж и музикални права; Частично непризнато възнаграждение като разход, заплатено на ищеца от ответника чрез Филмаутор като отчисление от трети лица – ползватели; Разходи на ответника за комисионна в размер на 10 % като световен разпространител на Сериала.

Съдът е приел, че възнаграждението на ищеца като правоносител за вторично използване следва да се определи на база нетния приход на продуцента, който се формира след приспадане на следните разходи, направени от него: 1/приспадане на ДДС за приходите от вторично ползване от български ползватели; 2/дължимият от продуцента корпоративен данък, тъй като ответникът е бюджетно предприятие по смисъла на чл.248 ЗКПО вр. §1, т.1 ДР ЗСчет. и в какъвто размер е начислен, видно от справката на л. 372-373 от делото 3/удържаното комисионно възнаграждение от чуждестранния дистрибутор, тъй като това е цена, която продуцентът плаща, за да се реализира вторичното ползване; 4/разходите, свързани със субтитиране на произведението в държави, в които е поставено изискване за поемане на разходи за субтитриране. От брутните за продуцента приходи според заключението на съдебната експертиза с ВЛ А. съдът е приспаднал посочените по-горе разходи и върху получената база е определил възнаграждението на ищеца за вторичното използване на филма.

Според въззивния съд разходите, с които следва да се намали брутния приход на продуцента, правилно са отчетени от първоинстанционния съд и включването на допълнителни такива е необосновано.

Неоснователно е възражението, че не са отчетени от съда разходите на ответника за субтитриране, дублаж и музикални права. Този разход е договорено да е в тежест на продуцента и съдът, основавайки се на заключението на ВЛ А., е приспаднал тези разходи от брутните приходи, като е взел предвид и отчета на НФИ. Според последния представен от НФИ отчет, актуален към 30.06.2020г., 70% от постъпленията в общия приход се приспадат за дублаж и субтритиране, които съгласно второто изменение на договора за представителство са за сметка на продуцента. Този факт безспорно е отчетен от първоинстанционния съд и на база заключението на ВЛ А. брутния приход е намален с тази сума.

Неоснователно е и възражението за непризнато възнаграждение, заплатено на ищеца от ответника чрез Филмаутор.

Съдът е приел, че като разход на ответника следва да се приспадне сумата 6 743, 55 лв., която съгласно приложена справка от Филмаутор е заплатена на ищеца като отчисление от трети лица - ползватели. Изложил е съображения, че ако се приложат Правилата за разпределение на Филмаутор (които предвиждат удръжка от 10% административни разходи за сметка на правоносителите), то ответникът ще е заплатил по - голяма сума с 10%. Но тъй като липсват доказателства дали сумата от 6 743, 55 лв. е формирана след удръжка и какъв е размера на удръжката, съдът е приел за релевантна именно тази сума.

Според ответника този подход е неправилен. Твърди, че съгласно Договора между БНТ и Филмаутор от 04.04.2016 г. и Приложение № 2 към него, преведената на Филмаутор за ищеца сума като възнаграждение за вторично използване е в размер на 11 235 лв. Тази сума се формирала по следния начин: За сезони 1-3 на Сериала, за приходи от дистрибутора НФИ в чужбина, на Филмаутор за носителите на авторски права била изплатена сумата от 106 432, 35 лв., от които за оператори - 21 286, 27 лв. Твърди, че тази сума следва да се умножи с коефициента на ищеца за приноса му към Сериала, приет от експертизата на ВЛ М. в размер на 0, 566% съобразно участието му като оператор в 34 епизода от общо 60 за всички Сезони. За участието му в първите 3 сезона този коефициент е 0, 5278 (участие в 19 епизода от общо 36 за сезони от 1-3). Именно по този начин се получавала сумата от 11 235, 00 лв., която била заплатена на Филмаутор и след като се приспадне възнаграждението от 6 743, 55 лв., признато от съда, следвало да се признае като допълнителен разход сумата от още 4 491, 45 лв.

Според въззивния съд развитите доводи са неоснователни. Видно от последната справка на Филмаутор, ответникът БНТ е заплатил чрез него на ищеца като отчисление за трети лица-ползватели сумата 6 743, 55 лв. (л.469 от делото). Макар чл.11 от Правилата за разпределение на Филмаутор да предвижда удръжка в размер от 10 %, която е за сметка на правоносителите, по делото липсват категорични доказателства от които да се установи, че действително заплатената от продуцента БНТ сума е в по-висок размер от 6 743, 55 лв., колкото са заплатени на ищеца, или пък тази сума е формирана след удръжка, нито какъв е конкретният размер на тази удръжка.

Последния разход, който според този жалбоподател не е отчетен от съда, е разходът на продуцента БНТ за комисионна в размер на 10% като световен разпространител на Сериала.

Както е приел и първоинстанционният съд, няма основание като разход на ответника да се определи процент за негова „комисионна“, доколкото това не е изрично договорено между страните и не се определя като „обичайно“ от вещите лица. Теоретично продуцентът би могъл да има право на комисионно възнаграждение за това, че действа по поръчка на автора по смисъла на чл.65, ал.2, изр. второ от ЗАПСП, но от приетите като доказателства договори за всичките 5 сезона няма данни такова да е договорено.

По изложените съображения и тази жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.

По разноските: Предвид изхода на спора във въззивната инстанция – потвърждаване на решението, с отхвърляне и на двете въззивни жалби, страните не си дължат разноски.

Във въззивната жалба на ищеца Р. Г. са сторени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските. По съществото си това е искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и съобразно цитираната разпоредба, компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил решението, за да не се лишава страната от една инстанция.Установеният в чл.248, ал.1 ГПК срок е спазен. Затова в тази си част въззивната жалба съставлява искане по чл.248 ГПК и следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд