РЕШЕНИЕ

№ 64

гр. гр. Лом, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20251620200027 по описа за 2025 година Жалбоподателката Н. К. Г. с ЕГН •••••••••• от с.•••••, обл.Монтана, обжалва издаденото от Началника на РУ гр.Лом •••••• НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-21/КОС от 09.01.2025г., с което на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В с.з. жалбоподателката редовно призована се явява лично, и с процесуален представител адв.М. Т. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № Л-21/КОС на Началника на РУ гр.Лом •••••• на жалбоподателката Н. К. Г. от с.•••••, обл.Монтана, на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно за това, че на 09.12.2024г. около 17, 30ч. в с.•••••, обл.Монтана, на ул.“••••• при извършване на полицейска проверка в търговски обект „Феникс“, са установени 2бр. пиробатерий, от категория „F2“ с по 25бр. изстрели, 40бр. пиратки „Вig Вang“ от категория „F4“, 14бр. пиратки „ТР 1500“ от категория „F3“, като Г. не притежава разрешително за търговия с пиротехнически изделия, издадено от компетентен орган.

В с.з. жалбоподателката редовно призована се явява лично и с процесуален представител адв.М. Т. от САК, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва извършеното нарушение, тъй като въпросните пиротехнически изделия не са предназначени за продажба, а са закупени за лично ползване от жалбоподателката и са оставени на съхранение в склада на магазина. Алтернативно моли съда да приложи института за малозначителност и/или маловажност на евентуалното административно нарушение, ако съда приеме за доказано такова.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 09.12.2024г. св.Р. Д. – полицейски служител в РУ гр.Лом, заемащ длъжността Началник на Полицейски участък с.••••• получил оперативна информация, че в търговски обект „Феникс Нел“ в с.•••••, ул.“•••••• обл.Монтана, с управител жалбоподателката се предлагат за продажба пиротехнически изделия, без собственика да има издадено съответно разрешително. Св.Д. разпоредил на полицейските служители в ПУ с.•••••, обл.Монтана – св.Е. М. и св.Д. Н. да посетят магазина и да извършат проверка на подадения сигнал.

На същата дата около 17, 30ч. св.М. и Н. посетили търговския обект, като в момента на пристигането си там установили един клиент. Изчакали последният да бъде обслужен от жалбоподателката, която работела в обекта като продавач, след което започнали проверката. След като установили, че на щандовете и рафтовете в търговския обект няма изложени пиротехнически изделия полицейските служители поискали да проверят склада, където намерили 2бр. пиробатерий, от категория „F2“ с по 25бр. изстрели, 40бр. пиратки „Вig Вang“ от категория „F4“, 14бр. пиратки „ТР 1500“ от категория „F3“, на които били поставени цени, за които жалбоподателката заявила, че са закупени за лични цели.

Тъй като при поискване Г. не представила съответно разрешително за продажба на такива стоки, на място св.М. в присъствието на св.Н. и това на жалбоподателката и съставил АУАН № Л-21/КОС от 09.12.2024г., в който описал, че по време на проверката са установени пиротехнически изделия, без издадено разрешително за продажба от компетентен орган. Актосъставителят посочил за нарушена правно норма – чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ. Бил изготвен и Протокол за доброволно предаване от същата дата, с който Г. предала на св.М., установените в обекта 2бр. пиробатерий, от категория „F2“ с по 25бр. изстрели, 40бр. пиратки „Вig Вang“ от категория „F4“, 14бр. пиратки „ТР 1500“ от категория „F3.

В законноустановеният срок жалбоподателката се възползвала от правото си на Възражения и на 13.12.2024г. подала такива, в който оспорвала, че извършва продажба на намерените пиротехнически изделия, закупени от нея за лични употреба.

Във връзка с депозираните възражения била извършена проверка от ст.полицай Б.Благоев, която завършила с изготвяне на Справка, с мнение за издаване на НП.

Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл. чл.212 от ЗОБВВПИ административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.35, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съгласно която правна норма „Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице“.

Видно от текста на нормата на чл. 35 от ЗОБВВПИ законодателят е предвидил особен предмет на административното нарушение, а именно взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, като този особен предмет се явява и основен съставомерен признак.

В процесния случай на жалбоподателката е вменена търговия с "пиротехнически изделия", като легална дефиниция на този предмет се съдържа в чл. 8, ал. 1 от закона, а в чл. 8, ал. 2 са посочени и различните видове пиротехнически изделия.

При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП и доказателствата ангажирани в негова подкрепа, съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му и съставянето на АУАН, който слага началото на административно-наказателното производство.

На първо място съгласно трайната съдебна практика нормите на 42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН се разбират като безусловно изискване в АУАН и НП да намерят отражение всички съставомерни елементи на административния състав - време, място на извършване, изпълнително деяние, съставомерен резултат и предмет на административното нарушение (ако такива са предвидени в съответната правна норма). В обстоятелствената част на съставеният АУАН и издаденото възоснова на него НП текстовото описание на извършеното нарушение е установеното наличие по време на проверката на пиротехнически изделия без съответното разрешително. В нормата на чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ, законодателят е поставил под специален режим „търговията“ с такива изделия. Понятието търговия по смисъла на чл.35, ал.1 ЗОБВВПИ обхваща дейността по извършване на възмездни сделки с пиротехнически изделия, като типичния пример е продажбата, но приложното поле не следва да се свежда само до този конкретен вид търговска сделка, доколкото многообразието на сделки в гражданския оборот е огромно.

В случая липсва конкретизация на вида на изпълнителното деяние, т. е. с какви конкретни действия или бездействия жалбоподателката е осъществявала търговия с пиротехнически изделия. От така изписания в АУАН и НП състав на вмененото нарушение, отговорността на Г. е за това, че по време на извършената проверка са установени такива изделия, което налага извода за „съхранение“, а не търговия.

На следващо място, визираният състав на административно нарушение е с особен субект – физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка. Жалбоподателката е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество, регистрирано като търговец по надлежния ред, но самата тя няма такова качество и не може да е субект на това административно нарушение. Такъв може да бъде в случая единствено търговското дружество, чиято административнонаказателна отговорност е следвало да бъде ангажирана. В санкционната разпоредба на чл.212 от ЗОБВВПИ, законодателят е предвидил, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с „Глоба“ от 500лв до 2 000лв и/или с „Имуществена санкция“ от 3 000 до 10 000лв, т.е. направено е ясно разграничение на видовете санкции за нарушения на закона. В конкретния случай, актосъставителят в АУАН и АНО в НП са описали нарушение, извършено от юридическото лице "Феникс Нел" ЕООД с.•••••, обл.Монтана, което е и собственик на въпросният търговски обект и единственият възможен в случая субект на това административно нарушение, но АНО е наложил с обжалваното НП административно наказание "глоба", което е относимо към физическите лица, а не към търговски дружества. По този начин АНО отново е нарушил материалния закон. Наложена е неправилната санкция, което представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Предвид на тези съображения съдът намира, че в процедурата по издаването на обжалваното НП е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че по своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и следва да съдържа и коректно да са отразени всички посочени в нормата на чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Същите са част от гарантираното от закона право на защита на наказаното лице. Неизпълнението на която и част от тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и като единствена последица това води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, тези процесуални нарушения препятстват съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредба, в случая на ЗОБВВПИ, автор ли е на нарушението посоченото в постановлението лице и законосъобразно ли е била проведена цялата административнонаказателна процедура по налагане на наказанието.

Така изброените в изложението съществени процесуални нарушения допуснати при издаването на обжалваното НП, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, поради което съдът счита, че всяко едно от тях представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган.

При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателката искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР Монтана, представлявана от директора (в чиято структура попада наказващият орган) да заплати на Г. сумата от 450лв /четиристотин и петдесет лева/, представляваща доказани в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представеното Пълномощно от 05.03.2025г. изготвено от жалбоподателката, в качеството на упълномощител и адм.М. Т. от САК, в качеството на упълномощен, в което е отразено, че дължимото възнаграждение е съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като следва да се заплати на две части /л.25/ има отбелязване, че са платени 450лв в брой на адв.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът