Решение № 954 от 17.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 984/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С Решение №2958 от 22.12.2022 г. по гр.д. №2364/2022 г. по описа на РС – Бургас, МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, ЕИК 201889501, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, к- с „Меден Рудник“, Зона А, представлявано от управителя д-р Стоил Георгиев Апостолов и доц.д-р Т. П. С. – началник на отделение по “Гръдна хирургия” с адрес за призоваване по месторабота в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно на Д. В. Й., ЕГН ••••••••••, адрес за призоваване в гр.Разград, ул.“Марица“ №1, офис №3, сумата от 500 лева за причинените й неимуществени вреди вследствие неетичното отношение на д-р Т. П. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2017г., както и сумата от 20 лева– представляващи направените по делото разноски. С решението е отхвърлен предявения иск за горницата над 500 лева, до пълния претендиран размер от 5000 лв. (пет хиляди лева). Д. В. Й. е осъдена да заплати на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД и на д-р Т. П. С. – началник на отделение по “Гръдна хирургия разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113. Постъпилата въззивна жалба с вх.№1765/16.01.2023 г. от МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, ЕИК 201889501 и доц.д-р Т. П. С., чрез адв. Петя Шивачева е подадена срещу решението в частта му, в която е уважен иска на ищцата. В същата са изложени твърдения, че по делото не са събрани доказателства за проявено обидно и неетично отношение от страна на доктор С., което да е предизвикало у ищцата чувство на обида, унижение и огорчение. Сочи, че в случая не се доказало конкретно деяние, действие или бездействие на ответниците спрямо ищцата, което да е виновно извършено, не се установявало и наличие на причинно – следствена връзка. Твърди, че съдът е длъжен да изследва причината за настъпването на вредите, като изясни при каква обстановка е настъпила вредата, за да може да установи дали тя е резултат на противоправно виновно поведение на дадено лице. Излага, че не били доказани емоционални и психически травми на ищцата. Сочи, че по делото било установено, че именно ищцата проявила обидно отношение към медицинския екип, избутала медицинската сестра от вратата, както и че поради нейната агресия била счупена дръжката на вратата. Свидетелите на ответниците посочвали, че доктор С. бил спокоен човек, никога не повишавал тон, нито към медицинския персонал, нито към пациенти и не се държал агресивно. Изразено е становище, че свидетелските показания на доктор Мичев не следва да се кредитират от съда, поради това че са събрани след разпита на свидетелите на ответниците. Излага се, че исковата претенция не била доказана по основание и размер. Счита, че с оглед провокативното поведение на ищцата, което било взето предвид и от страна на съда, не й се следвало каквото и да било обезщетение. Лечебният процес и престоят в болницата е двустранен, изисква добро отношение и спазване на нормални етични правила за поведение и от страна на пациентите и техните близки, като в случая ищцата не проявила необходимото уважение към доктор С. и екипа, който е лекувал нейния баща. Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне в цялост на предявените искови претенции. Претендират се разноски. В срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 е подадена насрещна въззивна жалба с вх.№9698 от 13.03.2023 г. от Д. В. Й. против Решение №2958 от 22.12.2022 г. по гр.д. №2364/2022 г. по описа на РС – Бургас. С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че районният съд е коментирал кратко писмените доказателства, свързани с извършената проверка, при която било установено, че липсвали данни за системно проследяване на основните жизнени показатели на пациента, също така липсвали данни за проследяване на клинико – лабораторните показатели. Назначената лекарствена терапия не била в пълен обем, не бил осъществен визуален контрол на периферния венозен път от страна на дежерната медицинска сестра и при установяване на промяна на цвета на дясната ръка не бил отстранен своевременно венозния източник. Налице било неетично и нехуманно поведение от страна на лекуващия лекар и неговия екип в болницата, нарушени били медицинските стандарти и добри практики. Сочи, че неправилно е приложен принципа на справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде уважена изцяло предявената искова претенция като основателна и доказана. Претендират се разноски. По делото е постъпило становище по повод подадената насрещна въззивна жалба от страна на третото лице – помагач на страната на ответниците ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК 12126511. Със същото е оспорена подадената насрещна въззивна жалба. Изложено е, че в нея не се съдържат конкретни пороци на постановения съдебен акт. Счита се, че в съдебния акт подробно били обсъдени всички обстоятелства, взети предвид при определяне на обезщетението за търпените вреди. Счита, че подадената въззивна жалба е основателна. Правилно съдът разгледал поведението и на двете страни в конкретната ситуация, но неправилно и без конкретни доказателства е приел, че повишаването на тон от страна на лекаря е израз на липса на морална подкрепа към близките на пациента. В съдебно заседание страните се представляват чрез процесуалните си представители, третото задължено лице не изпраща представител. По същество подадената въззивна, съответно насрещна въззивна жалба се поддържат. След извършената проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното: Решението е валидно и допустимо. Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановените срокове, от лица, имащи правен интерес за това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подадената от Д. Й. искова молба, с която се претендира солидарно осъждане на ответниците за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на чувство на обида, унижение и огорчение, вследствие неетичното отношение и поведение на д-р Т. С. и МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, в качеството на работодател, упражняващ контрол на действията на своите служители за заплащане на сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените разноски. Изложени са твърдения, че бащата на ищцата В.В. бил с диагноза „дребноклетъчен карцином на бял дроб“. Сочи, че на 21.04.2017г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Бургасмед“ в отделението по „Гръдна хирургия“. Излага, че на 23.04.2017г. при посещение на баща си констатирала влошеното му физическо състояние, при което поискала да разговаря с лекуващия доктор. Посочва, че при разговора с д-р С. същият се държал арогантно, от което тя се получвствала зле, унизена и обидена. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който подадената искова молба е оспорена като недопустима и неоснователна, поради липса на предпоставките по чл. 45 ЗЗД. С определение на съда е конституирано трето лице помагач на страната на ответника, от което е постъпило становище, изразяващо неоснователност на исковата молба. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищцата, понастоящем и въззивница, е дъщеря на пациента В.В.. На 21.04.2017г. същият бил насочен за незабавна хоспитализация в МБАЛ „Бургасмед“ в отделение по „Гръдна хирургия“, чийто началник към този момент е бил д-р С.. Пациентът бил в тежко общо състояние, с напреднало онкологично заболяване. Не е спорно и че към процесната дата 23.04.2017г. д-р С. е изпълнявал длъжността „лекар“ – Началник отделение „Гръдна хирургия“ при МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД. Спорният момент се концентрира около това налице ли е извършено от д-р С. противоправно деяние – проявено неетично отношение от негова страна, станало причина за настъпването на вреди на въззивницата ищец Д. Й., размерът на тези вреди, наличието на причинна връзка между поведението и вредите. Правилно районният съд е съобразил, че претендираните от ищцата неимуществени вреди обхващат личните й преживявания в общуването с лекуващия лекар на нейния баща на 22.04.2017г., поради което евентуалните нарушения на добрите медицински практики не са предмет на изследване в производството. Предмет на производството, съгласно заявения в исковата молба петитум са „неимуществените вреди, които се изразяват в преживяване на чувство на обида, унижение, огорчение, вследствие неетичното отношение и поведението на д-р Т. С. и МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, в качеството на работодател на последния. Потвърждава се от събраните по делото свидетелски показания, че при посещението на ищцата на 23.04.2017г., придружена от нейните близки – майка й св. Велкова, сестра й и нейният мъж, св. М. – лекуващ лекар на пациента от гр. Варна, същите констатирали състояние на пациента, при което дясната му ръка била синя с гангрена, с поставен на нея абокат. От показанията на св. М. се установява, че посетителите потърсили незабавен контакт с лекуващия лекар като помолили за това св. Е.М. – мед. сестра в отделението. Същият сочи, че след около 20 мин. в стаята на пациента дошъл лекар. При проведения с него разговор, с оглед предприемане на евентуални манипулации по отношение на ръката на пациента, лекарят му обяснил, че няма „много перспектива за пациента“ и че „ще бъде направено всичко, което е необходимо“. Свидетелят М. сочи, че той е разговарял и с мед. сестра и с лекуващият лекар, но не се е конфронтирал с никого. Въпреки това дъщерите на пациента се почувствали дискомфортно. От показанията на свидетеля се установява, че преди същият да говори с доктора, в коридора до стаята се е провел разговор между близките на пациента и лекаря като тонът бил на „разправия“ и имало „караница“. Впоследстие разговорът с него протекъл нормално. След приключване на разговора си с лекаря, семейството продължило да разговаря с лекаря като тонът вече бил по-нормален. От показанията на св. С.В. – майка на ищцата също се установява, че при пристигането на лекаря, „голямата дъщеря“ започнала да вика и да иска обяснения от доктора за състоянието на баща й, докторът първоначално не искал да дава обяснения, но после започнал да говори с „насмешка“. После всички започнали да викат. По делото е разпитана и медицинската сестра св. Е.М., присъствала по време на свиждането. Същата съобщава, че малко след влизането в болничната стая близките отишли при нея да я попитат защо пациентът има синини по ръката, след което започнали да се държат агресивно – съпругата на пациента и дъщеря му ги обидили, че не гледат пациента, че не му давали вода. Заявили, че ще ги съдят. Съобщава, че се наложило да извика д-р С., за да отговори на въпросите на семейството. Сочи, че той се държал с нормален тон. Излага, че разговорът е протекъл в манипулационната стая и като се опитала да влезе при лекаря била избутана навън от ищцата, която затворила и вратата. Констатирала след това, че вратата била счупена. Съобщава, че от стаята се чували викове, поради което се наложило да извика охраната, след пристигането на която лекарят излезнал от стаята. Сочи, че докторът предоставил медицинската документация на семейството, но му било заявено, че „нищо не е направил“. Разпитаната св. В.И. – санитар в отделението, съобщава, че от страна на семейството били отправени обвинения, че пациентът не бил гледан адекватно. Излага, че при влизането на лекаря в стаята, медицинската сестра била избутана от въззивницата, а вратата се затворила. Сочи, че отвътре започнали да се чуват силни викове и крясъци, поради което сестрата се обадила на охраната. След като излязъл лекарят го чула да казва „Вие какво очаквате? Човекът е с последен стадий на рак, което се потвърждава от пет скенера от Варна.“ Според нея, лекарят не е крещял и не е повишавал тон, а просто е обяснил, че пациентът е за палеативни грижи. Видно от представените по делото писмени доказателства във връзка с подадена от ищцата жалба е извършена проверка от ИА „Медицински одит“ София. С писмо с изх. №М005-212-2 на ИАМО е посочено, че са констатирани пропуски при медицинското обслужване, като са нарушени правата на пациента за получаване на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. По делото е представено и Решение №677/28.05.2018г. по НАХД №1453/2018г. по описа на БРС, с което Бургаският районен съд е изменил размера на издаденото от изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ – София наказателно постановления, с което действително са констатирани пропуски на медицинското обслужване и са установени нарушения на правата на пациента и санкцията е намалена от 300.00лв. на 150.00лв. Налице са и писма от омбудсмана на Република България, от РЗИ Бургас, от зам. министъра на правосъдието, от които се установява, че ищцата е подавала жалби във връзка с предоставеното медицинско обслужване. При горните факти, настоящия съдебен състав намира следното от правна страна: Предявените искове черпят своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД. Отговорността на прекия извършител е лична и същата възниква съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, а отговорността на възложителя е гаранционно- обезпечителна и тя е функционално обусловена от личната отговорност на извършителя. Няма пречка пострадалият да предяви едновременно претенциите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД в общ исков процес, както е в настоящия случай, като отговорността на възложителя и на прекия причинител спрямо увредения е солидарна. Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. От съвкупната преценка на горепосочените гласни доказателства безспорно се установява, че между семейството на пациента и служителните на болничното заведение е възникнал и се е развил словесен конфликт. Повод за същия са били недостатъчно положените, според близките на пациента, грижи за него от страна на медицинския персонал. Установява се, че спорът се е породил от страна на ищцата, която е поискала информация първо от медицинската сестра на отделението, а след това и от лекуващия лекар. В тази насока всички свидетелски показания кореспондират помежду си и са безпротиворечиви. Ищцата е подходила нападателно, с повишен тон, който впоследствие е ескалирал във викове и крясъци. Това от своя страна е провокирало д-р С. да изрази недотам професионално мнението си относно безперспективността на пациента, както и да заяви думите „Вие какво очаквате? Човекът е с последен стадий на рак“, за което сочи св. В.И.. Проявеното от страна на лекуващия лекар отношение е било такова, което не е било съобразено със създалото се вече напрежение, доколкото се установява, че и при водените разговори е имало „караници“. Твърденията на посочените от ответниците свидетели, които описват д-р С. като спокоен човек по принцип и че в конкретния случай не е проявил неуважителен тон съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид служебните правноотношения помежду им. Правилно районният съд е преценил, че реакцията на лекуващия лекар, макар и провокирана от поведението на близките, не е била адекватна на задълженията му като лекуващ лекар. Самият той неколкократно е заявил, че пациентът се нуждае от палеативни грижи и предвид случая, действително е следвало да окаже морална подкрепа на близките му. Неоснователни се явяват оплакванията на въззивниците-ответници, че от доказателствата по делото не се установяват конкретни действия на лекаря, които да представляват противоправно деяние. В правната теория противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. При преценка дали е противоправно поведението– именно от водения от ответната страна свидетел св. В.И. се установавя д-р С. да е използвал думи като „няма много перспектива за пациента“, „вие какво очаквате, човекът е последен стадий на рак“. Укоримото в настоящия случай поведение се състои именно в ненамирането на подход, който вместо да тушира напрежението, още повече води до неговата ескалация. Това поведение е противоправно и правилно районният съд е констатирал неспазване на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗЗ. Според същата „палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. В настоящия случай, д-р С. не е оказал морална подкрепа в необходимия обем и е проявил некоректно отношение. Налице е настъпила неимуществена вреда за ищцата – същата, вследствие на проявеното отношение на д-р С. спрямо нея, е изпитала силна обида, унижение и огорчение. За това сочат показанията на свидетелят М., който съобщава, че ищцата се е почувствала дискомфортно след разговора с д-р С.. Съдът кредитира и показанията на майката на ищцата, че последната е заявила, че ще се бори докрай, че има достойнство и е човек с положение. Косвено доказателство за настъпилите вреди в патримониума на пострадалата са и предприетите от нея действия във връзка с инициираната на проверка по случая. Налице е причинна връзка между поведението на д-р С. и ищцата доколкото настъпилите в патримониума й вреди са в пряка връзка от него. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай са налице всички предпоставки от фактическия състав на деликта, поради което вината се предполага. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове. По отношение на размера на присъденото обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. В конкретния случай при определяне на размера, първоинстанционният съд правилно е отчел, че негативните емоции и преживявания у ищцата са подсилени и от завареното недобро здравословно състояние на баща й, съобразено е, че освен тези емоции не са настъпили други негативни последици от проявеното отношение. Следва да се отчете и обстоятелството, че в крайна сметка поведението на д-р С. е било в немалка степен реакция и отражение на отношението на самата ищца и нейните близки, като същите са подходили нападателно и са се държали провокативно спрямо него и останалия медицински персонал. От друга страна, лекарят в общуването си с пациентите и техните близки следва да спазва добрия тон, да дава информация за тяхното състояние, да бъде деликатен. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че така определения от районния съд размер е правилен и съответстващ на претърпените от ищцата неимуществени вреди. По отношение на отговорността на втория ответник – МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД – отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от извършения деликт, поради което същата възниква доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Както беше посочено по-горе МБАЛ „Бургасмед“ е възложител на работа спрямо д-р С.. Към датата на деянието последният е заемал длъжността „лекар“ – Началник отделение „Гръдна хирургия“. Деликтът е извършен по време и при изпълнение на възложената работа, поради което болничното заведение следва да отговаря солидарно за причинените от изпълнителя вреди. Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, разноските остават за страните така, както са ги направили. Така мотивиран, Бургаският окръжен съд