Решение № 1424 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 304/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“АД Варна, с ЕИК: 104518621, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К., Х. П. Х. и Й. П. Ш., подадена чрез представител по пълномощие юрисконсулт Красимир Коев, против Заповед №ДК-02-СС-5/24.07.2024г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра, с която на основание чл.225 ал.1, вр. с чл.222 ал.1 т.10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахването на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, представляващ: “ Въздушна мрежа ниско напрежение (НН) с приблизителна обща дължина на трасето 210.00м.“, находящ се в гр.Тутракан, от ТП ( трафопост) „Гео Милев“, СБС (стоманобетонен стълб) №1; СБС №2; СБС №3; СБС №4; СБС №5; СБС №6; СБС №7 и завършващ на СБС №8, разположен на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], като извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

С жалбата се оспорва извода на ответния орган за изпълнен „строеж“, какъвто, по хипотеза, е всяко изграждане на надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съгласно дефиницията от §5 т.38 ДР ЗУТ. Поддържа се, че бил извършен текущ ремонт, при условията на чл.151 ал.1 т. 2 ЗУТ, за който не се изисквали строителни книжа, предвид непромененото трасе и технически характеристики на мрежата. Освен това се твърди, че неправилно били определени субектите по чл.161 ЗУТ, като се счита, че възложител на процесния обект била и Община Тутракан, като собственик на поземления имот и на част от усукания изолиран проводник (УИП), ползващ се за улично осветление, намиращо се изцяло в патримониума и отговорностите на общината. Въведен е довод за липса на мотиви в заповедта относно ползването на обекта от „ЕРП Север“АД. На същата плоскост - за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, се релевира оплакване за липса на мотиви относно необходимостта от премахването на строежа, предвид предназначението му - захранване с електрическа енергия на абонати и на уличното осветление във въпросния район на гр. Тутракан. С позоваване на чл.6 АПК се твърди, че разпоредените последици с оспорената заповед, щели да доведат до значително по-големи вреди за абонатите (гражданите), общината, а и за оспорващото дружество, с оглед на императивните му задължения от чл.69 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В съвкупност се поддържа наличие на отменителните основания по чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК, поради което се настоява за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра, чрез упълномощен ст.юрисконсулт Детелина Кръстева, оспорва жалбата, считайки атакуваната заповед за съответна на фактите по делото и закона.В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че релевираният в процеса акт бил издаден от компетентен административен орган; в изискуемата от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доминират съображения, свързани с обосноваване на вида и характера на процесния строеж и неговото изпълнение без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, което е във връзка с поддържаното становище за правилно приложение на материалния закон и съответствие с нормативната цел. Счита се, че процесният строеж представлява част от мрежа „ниско напрежение“, т.е. обща разпределителна мрежа на техническата инфраструктура, по дефиницията от §5 т.32 ДР ЗУТ и правилно е квалифициран като „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ. Последният бил извършен без изискуемите строителни книжа (арг.чл.64 ал.4 ЗУТ) и се ползвал неправомерно от оспорващото дружество. Намира се за неоснователно възражението му, че възложител била и Община Тутракан като собственик на имота (улица - публична общинска собственост) и на част от усукания изолиран проводник, ползващ се за улично осветление, каквато собственост не била установена.

Категорично се възразява срещу главния довод на жалбоподателя, че бил извършен текущ ремонт на част от преносната мрежа в гр.Тутракан, позовавайки се и на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която, не е променено трасето, но са променени техническите характеристики на елементите на техническата инфраструк-тура, в сегмента на преносните проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия (арг. чл.64 ал.1 т.2 ЗУТ). Твърди се, че след като е изградена част от външна енергоснабдителна мрежа (в посочения участък) по смисъла на чл.89 ал.2 ЗУТ, за която се изискват строителни книжа, а такива няма, то съответно на закона, строежът е определен като незаконен, съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Последното именно е обосновало оспореното властническо разпореждане по чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ.По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.215 ал.1, във вр.с чл.228 от Закона за устройство на територията и чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ДК-02-СС-5/24.07.2024г. на началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл.225 ал.1, във връзка с чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: “ Въздушна мрежа ниско напрежение с приблизителна обща дължина на трасето 210.00м.“, находящ се в гр.Тутракан, от ТП „Гео Милев“, СБС №1; СБС №2; СБС №3; СБС №4; СБС №5; СБС №6; СБС №7 и завършващ на СБС №8. Строежът е квалифициран от трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн.ДВ, бр.72/03г., посл.изм.ДВ, бр.56/17г.) и приет за извършен в периода от 27.03.2006г. до края на 2017г., без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че по повод постъпил сигнал в ДНСК-София и получено на 20.02.2024г. в РДНСК-Силистра писмо, на 06.03.2024г. длъжностни лица в същата, са извършили проверка по документи в община Тутракан и на място - по посочените в писмото улици в гр.Тутракан, в присъствието на служители на общината и представители на „Електроразпределение Север“АД, констатирайки следното: От съществуващ трафопост „Гео Милев“, разположен в имот по [улица]в гр.Тутракан е изпълнена въздушна мрежа НН, която започва от фасадата на енергийното съоръжение - ТП“Гео Милев“, чрез изтегляне на два броя усукани изолирани проводници (УИП), които въздушно достигат до съществуваща стълбовна линия „ниско напрежение“, разположена в тротоарната площ по [улица]и [улица]и са окачени успоредно на една височина, като единият проводник е разположен от вътрешната част, а другият-от външната част към уличното платно по двете улици. Установени са две успоредно изградени (паралелни) въздушни мрежи НН в процесния участък, като първата е с приблизителна дължина на трасето от 213 метра, завършваща в ел.табло, монтирано на фасадата на сграда откъм [улица], а втората - предмет на процесната по настоящото дело заповед, завършва на СБС №8, разположен на кръстовището на [улица]и [улица]. Усуканият изолиран проводник е изтеглен от ТП„Гео Милев“, чрез окачване по стомано-бетонни стълбове от №1 до №4, последният от които е разположен на кръстовището на [улица]и [улица], след което продължава по стълбовна мрежа ниско напрежение по [улица], чрез окачване на стълбове от №5 до №8, като завършва на СБС №8. Изпълнената въздушна мрежа ниско напрежение с 1 брой УИП, който е разположен по външната част на стълбовете към пътното платно по улиците „Отец Паисий“ и „Гео Милев“, е с приблизителна дължина на трасето 210.00 метра. Кабелът, окачен на общо 8 броя стълбове и 7 броя междустълбия, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа ниско напрежение. Присъствалият представител на „ЕРП Север“АД е подписал Декларация (л.32), съгласно която „…през 2017г. по съществуваща въздушна мрежа е извършен текущ ремонт състоящ се в подмяна на съществуваща мрежа с усукан проводник от ТП Г. М. с дължина около 240 м…“ В обобщение, в Констативен протокол (КП) №2/06.03.2024г. (л.10-л.15), по т.2, е описан процесният по делото строеж, с установяване, че същият е извършен от „ЕРП Север“АД в периода от 27.03.2006г. до края на 2017г., видно от Договор от 27.03.2006г., сключен с община Тутракан и декларация от 06.03. 2024г. на представител на дружеството, присъствал при проверката на място, както и, че строежът се ползва, съгласно показанията на монтира-ните електромери в таблата.

Изграждането на паралелен клон на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение в процесния участък: от ТП“Гео Милев“ по улиците „Отец Паисий“ и „Гео Милев“, завършващ в СБС №8, намиращ се на кръстовище, образувано от улиците „Гео Милев“ и „Страцин“, посредством изтегляне на необходимото количество усукан изолиран проводник; както и подмяна на 3 броя електромерни табла; монтиране на средства за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в тях, са строително-монтажни дейности, които към момента на проверката са били извършени, съгласно констатациите на длъжностните лица, потвърдени от заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза (СТЕ).Възложител на описаните строително-монтажни работи е „ЕРП Север“АД гр.Варна съгласно чл.64 ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл.161 ал.1 ЗУТ. Обсъжданият КП №2/06.03.2024г. е официален документ според чл.179 ал.1 ГПК и съставлява доказателство за извършените от длъжностните лица на РДНСК-Силистра и пред тях действия, каквито на стр.6 и стр.10 от същия, са описаните установителни такива.

По дефиниция, „техническа инфраструктура“ и „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“, съгласно §5 т.31 и т.32 ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описаната и изпълнена мрежа „ниско напрежение“, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура (мрежа НН) и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/ 03г. за номенклатурата на видовете строежи.

На 11.03.2024г. са постъпили писмени доказателства от оспорващото дружество на електронния адрес на РДНСК-Силистра, вкл. счетоводно извлечение от инвентарна книга на „Електроразпределение Север“АД гр.Варна, което не е част от административната преписка, но е представено в съдебното производство (л.81). От същото се установява, че актив: 207100043802 - въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр.Тутракан, е изграден и заведен (счетоводно) към 01.01.1951г., което е в подкрепа на тезата за извършен ремонт на съществуваща мрежа на електроснабдителната инфраструктура на града. Във връзка с последното и след преценка на приложения снимков материал към КП №2/06.03.2024г., е съставен нов Констативен протокол от 11.03.2024г. (л.21), с който са потвърдени констатациите от съвместната проверка на строежа.

Въз основа на Констативните протоколи и съгласно регламентацията от чл.225 ал.3 ЗУТ, е съставен Констативен акт №СС-74-8/08.05.2024г. (л.22-л.24), съпътстван от окомерна скица на разположението на строежа (Приложение 1), връчен на жалбоподателя на 31.05.2024г. (л.25-гръб), срещу който не е подадено възражение. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП №2/06.03.24г. по т.2) е изпълнен от „ЕРП Север“АД Варна, в периода: от 27.03.2006г. до края на 2017г., без строителни книжа, в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ, като същият е завършен и се ползва от дружеството. Изрично му е указано, че е започнало административно производство по реда на чл.225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, каквито не са постъпили. Потвърдена е квалификацията на строежа по чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 Наредба №1/03г.- трета категория.

На 24.07.2024г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ и Заповед №РД-13-177/20.06.24г. на началника на ДНСК-София (л.33-л.37), според т.10.23 от която, началникът на РДНСК е оправомощен да издава заповеди от процесния по делото вид, е издал оспорената Заповед №ДК-02-СС-5, разпореждаща премахването на незаконен строеж: “Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 210.00м.“, находящ се в гр.Тутракан от ТП“Гео Милев“, СБС №1, СБС №2, СБС №3, СБС №4, СБС №5, СБС №6, СБС №7 и завършващ в СБС №8. Във връзка с главното възражение на жалбоподателя за извършен текущ ремонт в процесния участък на ВМНН гр.Тутракан, с който (текущ ремонт), по хипотеза (чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ), не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл.64 ал.1 ЗУТ, е допусната и приета, без възражения от страните, Съдебно-техническа експертиза, според чието заключение, по трасето на линейния обект, между табло НН на трафопост „Гео Милев“ и СБС №8, са извършени следните строително-монтажни работи:

• изтегляне и закрепване на 210 метра усукан алуминиев кабел;

• доставка и монтаж на 3 броя електрически табла - на СБС №2 по [улица]с 1 брой еднофазен електромер; на СБС №6 с 1 брой едно- фазен електромер и на СБС №7 с 2 броя еднофазни и 1 брой трифазен електромери по [улица];

• в единия си край УИП е закрепен с помощта на опъвателни клеми за фасадата на трансформаторния пост и на СБС №1, а другият край на кабела е закрепен с помощта на също такива опъвателни клеми на СБС №8 и влиза в съществуващо електромерно табло. Кабелът е монтиран от външната страна на стълбовете (към пътното платно);

• УИП влиза в ел.табло тип „ТЕПО“ и захранва с ток три броя трифазни електромери, като освен тях на таблото има монтирани трифазен автомати-чен прекъсвач с максимална токова защита и 3 броя трифазни автоматични предпазители;

• не е променено трасето в тази част на уличната въздушна мрежа ниско напрежение, но е променена мощността (увеличена пропускателната мощност на въздушната електроразпределителна линия) в процесния участък, с още 59.20 kW;

• сменена е старата въздушна линия, с нови проводници, като са сменени с нови и електромерните табла, защитната апаратура в тях и електромерите.

При така установените факти настоящият състав приема, че процесният обект е „строеж“ по разума на §5 т.38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжения на техническата инфраструктура, съгласно чл.64 ал.1 т.3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост „Гео Милев“ усукан изолиран проводник с дължина от 210 метра и окачен въздушно по общо 8 стълба). По хипотеза, „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг.§5 т.32 ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от ЗЕ, съгласно чийто §1 т.22 ДР- „електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т.20 и т.21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В този контекст преценено основателно е позоваването на ответния орган на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпредели-телните електрически мрежи (Обн.ДВ, бр.31/14г., отм.ДВ, бр.28/02.04.24г.), издадена по законовата делегация от чл.116 ал.7 ЗЕ, която е била част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж. Поставен въпроса в ракурса на правилото от чл.142 ал.1 АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт, е действаща Наредба №6/ 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн.ДВ, бр.28/02.04.24г.), като няма различия в относимата към настоящия спор регламентация. Съгласно чл.28 от Наредба №6/2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електроразпре-делителна мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. (чл.35 ал.1 от Наредба №6/2024г. е идентичен с чл.28 Наредба №6/2014г.). Съгласно чл.33 ал.2 от Наредба №6/2014г., предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите, определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационна и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с „техническите параметри“, който е с правно значение по делото в контекста на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, в чл.40 ал.2 от Наредба №6/2024г.Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието „съоръжения за присъединяване“ с т.14 на §1 ДР Наредба №6/2014г. и т.19 на §1 ДР Наредба №6/2024г.

Горният анализ правилно е извършен с оглед определянето на възложителя на строежа (арг.чл.161 ЗУТ) и неговия изпълнител (чл.163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл.64 ал.1 и ал.7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба №РД-02-20-1/12.06.2018г. (Обн.ДВ, бр.53/ 18г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл.89 ал.2 ЗУТ.Същият разпорежда, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл.74 и по одобрени строителни книжа. Спроде чл.64 ал.3 ЗУТ, проводите и съоръженията на техническата инфраструктура, вкл. на електроснабдяването, се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото друго в случая няма. Съгласно ал.4 на чл. 64 от ЗУТ проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършва по общия ред, определен в този закон, т.е. съобразно чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния, като извършен без строителни книжа, подлежи на премахване, съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпореденото с оспорената Заповед №ДК-02-СС-5/24.07.2024г. премахване на процесния строеж, като незаконен.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод от трафопост, по улица до строеж на клиент, към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл.137 ал.1 ЗУТ и Наредба №1/03г., както правилно е процедирано в случая. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или към разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя (фотоволтаична електроцентралаq например или друго съгл. §1 т.8 ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници), се извършват от съответния мрежови оператор и са негова собственост. Външни ел.захранвания, представляващи електропроводи ниско напрежение, след границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя, които са част от разпределителните мрежи - собственост на електроразпределителните дружества, са строежи трета категория и се извършват по реда на ЗУТ- с одобрен проект и разрешение за строеж, като подлежат на общо основание и на въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ал.2 ЗУТ. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л.61), а то следва като извод и от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че през 2017г. бил извършен текущ ремонт от съществуващ СБС (стоманобетонен стълб) №1 на 1 брой усукан изолиран проводник, окачен въздушно на общо 8 броя стълбове (съществуващи), 7 броя междустълбия, с приблизителна дължина на трасето от 210 метра, завършващ в СБС №8, част от въздушна мрежа „ ниско напрежение “ в град Тутракан. Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място от 1951г. В тази връзка се твърди, че мрежата „ниско напрежение“ е съществувала, вкл. в процесния участък и, за възстановяването ѝ, бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, което сочело на липса на основание за издаване на оспорения административен акт. Ответният орган, изрично е обсъдил приложението на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, приемайки, че такава хипотеза в случая не е налице.Позовавайки се на фактическите установявания в Констативен протокол №2/06.03.2024г. и, съответно в Констативен акт №СС-74-8/08.05.24г., съставени от длъжностни лица в РДНСК-Силистра, е приел, че строителството на паралелен клон „ниско напрежение“ от въздушно усукан изолиран проводник, окачен по съществуващата стълбова мрежа, непосредствено до кръстовището на [улица]и [улица]в гр.Тутракан, е строеж от трета категория, което е обосновало и последващите му заключения относно незаконността на същия.Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни регулации, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

Като неоснователно следва да бъде отклонено възражението за неправилно определяне на субектите по чл.161 ЗУТ, с твърдение, че възложител на процесния строеж била и Община Тутракан, като собственик на поземления имот (улици - публична общинска собственост) и на част от усукания изолиран проводник, ползващ се за улично осветление. Жалбо- подателят не посочва какво следва от това твърдение за законността/ незаконността на строежа, но счита, че следвало от приложения на л.28-л.29 от делото Договор от 27.03.2006г. за прехвърляне на съоръжения за външно изкуствено осветление, сключен между „Електроразпределение Г.Оряховица“ АД (след поредица преобразувания собственик на активите е настоящият жалбоподател) и Община Тутракан, на основание §4 ал.8 ПЗР ЗЕ. Съгласно чл.2 от същия (договор) прехвърлителят осигурява на приемателя гарантирана възможност да употребява по предназначение, докато това е необходимо, прехвърлените съоръжения за улично осветление, собствени части на прехвърлителя от електроразпределителната мрежа, в т.ч. нулеви проводници, както и стълбове от същите, на които са монтирани съоръжения за улично осветление (УО), съгласно Приложения №1 и №2. Видно от Приложение №2 (л.30-гръб), в таблица (трета) - УО с усукани проводници НН, стойностите са нула лева, т.е. няма такива, което изключва каквито и да е вещни права на община Тутракан по отношение на процесния строеж, изпълнен с УИП, вкл. по отношение на заварената въздушна мрежа НН по същото трасе. Освен това, адресат на заповед за премахване на незаконен строеж, съгласно чл.225 ал.6 ЗУТ, е извършителят на строежа, за когото не се спори, че е оспорващото дружество, което сочи на неоснователност на повдигнатото възражение в горния смисъл. Всъщност, новоизградената въздушна мрежа НН в процесния участък в гр.Тутракан, е собственост на „ЕРП Север“АД гр.Варна, който е и възложител на строежа, както правилно е преценил органът. Но дори да се установяваше хипотетично и друг правен субект като възложител, не е ясно как това би повлияло на законосъобраз-ността/незаконосъобразността на оспорената заповед, издадена с адресат - „ЕРП Север“АД, който е с несъмнено установено качество на извършител на релевирания незаконен строеж (Вж. Декларация на л.32).

Неоснователен е доводът за липса на мотиви относно необходимостта от премахване на строежа, предвид предназначението му - захранване с електрическа енергия на абонати и на уличното осветление в гр.Тутракан, тъй като такива не се дължат, защото премахването на незаконното строителство е пряка последица от правната разпоредба (чл.225 ЗУТ), а компетентният орган действа при обвързана компетентност, т.е. той не може да преценява дали да издаде или не акт от оспорения вид, когато е установен незаконен строеж. Жалбоподателят, позовавайки се на принципа от чл.6 АПК поддържа, че разпоредените последици с процесната заповед щели да доведат до значително по-големи вреди за абонатите (гражданите), общината, а и за дружеството, с оглед на императивните му задължения от чл.69 от Закона за енергетиката. В този контекст счита, че заповедта противоречала на принципа за съразмерност/пропорционалност, установен с чл.6 ал.2 АПК. Обсъжданият принцип, по правило, очертава пределите на дискреционната власт на административните органи, с каквато, в хипотеза като процесната (чл.225 ал.1 ЗУТ), ответникът не разполага. Въпреки това настоящият състав намира, че в случая разпореденото с оспорената заповед не се явява непропорционална намеса, съобразно преследваната от закона цел. Освен това, начинът на реализиране на заповедта, е въпрос за нейното изпълнение, а не за нейната законосъобразност, което сочи на неоснователност на позоваването и на чл.69 ЗЕ от жалбоподателя. Носейки задължението от последния - да извършва дейността си в интерес на обществото, вкл. като обезпечава сигурността на снабдяването; защита на обектите; непрекъснатост и качество на електрическата енергия, той носи и всички останали нормативни задължения, чиито адресати са електро-разпределителните дружества, вкл. произтичащите от ЗУТ - когато изгражда нови мрежи НН (или части от тях), да спазва изискванията от чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ, както и това от чл. 178 ал.1 от ЗУТ, преди да започне експлоатацията на изградената нова мрежа.

В обобщение, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената категория (III-та) на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъж-ностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (писмена заповед) от специалния чл.225 ал.1, респ. чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ. Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на ЗУТ, като констативните протоколи и КА №СС-74-8/08.05.24г. са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо се приема, че преди издаване на заповедта, органът е изпълнил задълженията си от чл.35 и чл.36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл.7 АПК, като при извършената проверка на 06.03.2024г., на място и по документи, с участието на представител на жалбоподателя, е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, рефериращи към състава на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Както бе обсъдено по-горе строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“и е подлежал на общо основание на разрешаване, съгласно регламентацията от чл.148 и сл. ЗУТ.

Спорният по делото въпрос е за законността на строежа, за чието разрешаване сервитутът по чл.64 ЗЕ, не създава законен статут върху строежа от гледна точка на изискванията по чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Наличието на сервитутно право не изключва прилагането на чл.148 ЗУТ, като издаването на разрешение за строеж се изисква във всички случаи извън тези по чл.151 ЗУТ, независимо дали възложителят е собственик на имота, в който е изграден строежът, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот, или лице, което има вещно право да строи по силата на специален закон (какъвто е настоящият случай), без изричното съгласие на собственика на имота, съгласно чл.161 ЗУТ. Строежът не може да бъде определен и като „търпим“ по §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а още по-малко по §16 ПР ЗУТ, предвид безспорно установеното време на неговото извършване. Следователно, предпоставките за премахването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон. Оспореният административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването и, съответно забраната за ползване на незаконния строеж, са пряко предвидени последици в разпоредбите на чл. 225 и чл.178 ЗУТ.Упражненото от ответния орган публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол от чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената Заповед №ДК-02-СС-5/24.07.24г. на началника на РДНСК-Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила. При този изход на процеса, на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143 ал.3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК. ДНСК е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгл. чл.221 ал.1 ЗУТ, във връзка с чл.2 от Устройствения правилник на ДНСК (Обн.ДВ, бр.42/19г.). Размерът им е определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл.24 Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ, бр.5/ 06г., посл.изм.ДВ, бр.74/21г.), възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК, във връзка с чл.219 и чл.215 ал.1 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра