РЕШЕНИЕ

№ 1276

Кюстендил, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20247110700093 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

М. С. Г. от гр. Бобов дол, чрез адв. З. В., обжалва Решение № 2153-09-1/04.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-жа Гюндерска против Разпореждане № 6802052847/26.10.2023 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което от 30.06.2017 г., на осн. чл. 96 ал. 1 т. 1 от КСО е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО на Г. В. Г., която пенсия жалбоподателката е получавала след обявяване на смъртта му в качеството на негова съпруга и попечител за периода 01.07.2017 г. до 31.10.2021 г. и за м. 12.2021 г. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Твърди се несъответствие на акта с материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се от жалбоподателката, че е налице погасителна давност за получената пенсионна сума за периода 01.07.2010 г. – 31.10.2021 г. и м. 12.2021 г. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез повереника си ю.к. Д., оспорва жалбата в представени писмени бележки. Моли решението на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил да бъде потвърдено, като се отхвърли жалбата, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Представени са и писмени бележки.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

С Разпореждане № 6802052847/24.01.2014 г. на Г. В. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.09.2013 г.в размер общо на 614.92 лв.

С Разпореждане № 6802052847/01.08.2014 г., считано от 01.07.2014 г. размерът на пенсията е преизчислен на 658.30 лв.

С Разпореждане № 6802052847/27.02.2015 г. на Г. В. Г. е отпусната и социална пенсия за инвалидност в размер на 31.08 лв., като общият размер на пенсията от 25.11.2014 г. става 689.38 лв.

С Разпореждане № 6802052847/01.07.2015 г., считано от 01.07.2015 г. размерът на пенсията е преизчислен на 701.89 лв.

С Разпореждане № 6802052847/30.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г. общият размер на пенсията е преизчислен на 810.30 лв.

С Разпореждане № 6802052847/01.07.2016 г., считано от 01.07.2016 г., общият размер на пенсията е преизчислен на 830.56 лв.

С Разпореждане № 6802052847/09.01.2017 г., считано от 01.01.2017 г., пенсията остава в същия размер от 830.56 лв.

Пенсията е изплатена до 31.10.2021 г., като ежемесечно е превеждана от ответника на Банка „ДСК“ АД, като пенсията е била получавана от жалбоподателката, в качеството й на негова съпруга и попечителка.

С Разпореждане № 6802052847/30.10.2021 г./лист 137 по делото/, считано от 01.11.2021 г., пенсията на Г. В. Г. е спряна на осн. чл. 95 ал. 1 т. 6 от КСО, във връзка с подаден сигнал, че лицето е обявено за издирване.

Със съдебно Решение № 330/06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 796/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница /лист 46 – 48 по делото/, на основание чл. 14, вр. с чл. 16 от ЗЛС е обявена смъртта на Г. В. Г., [ЕГН] и е определен ден на смъртта му – 07.06.2017 г. Решението е влязло в сила на 06.07.2023 г. С писмо изх. № 1056-09-9/3/11.09.2023 г. Директорът на ТП на НОИ Кюстендил е поискал от ОПС „Български пощи“ гр. Кюстендил да му бъде предоставена информация на кого е изплащана пенсията на Г. В. Г., за периода от 01.07.2017 г. до 31.10.2021 г., както и за м. декември 2021 г. С писмо изх. № 07-01-396/20.09.2023 г. Ръководителят на ОПС Кюстендил уведомява, че лицето Г. Г. е бил под запрещение от 10.03.2016 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд и като негов настойник и попечител е била определена съпругата му М. С. Г. с настойническа преписка № 1/2017 г. Същата е получавала и пенсията му за горецитираните периоди.

С Разпореждане № 6802052847/26.10.2023 г. /лист 51 по делото/, считано от 30.06.2017 г. пенсията е прекратена на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 от КСО, във връзка с издаден Акт за смърт № 0043/11.07.2023 г. Надвзетата пенсия за периода 01.07.2017 г. до 31.10.2021 г. и м. 12.2021 г. да се събере от М. С. Г. – съпруга, определана за попечител с настойническа преписка № 1/2017 г., на основание чл. 114 ал.1 от КСО.

От Удостоверение за наследници изх. № 200/17.07.2023 г. /лист 45 по делото/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бобов дол се установява, че Г. В. Г. след смъртта си е оставил наследници по закон – съпругата му М. С. Г., дъщеря му – С. Г. Я. и синът му – В. Г. В.. Във връзка с проведеното административно производство и приложените доказателства към същото е било издадено и Разпореждане № РНП-8-4-09-01491862/11.12.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 114 ал. 4 от КСО е разпоредено на М. С. Г. да възстанови неоснователно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. В. Г., [ЕГН], за периода след смъртта му, а именно сума в размер на 56745.55 лв., от които главница в размер на 38764.18 лв. и законна лихва – 17981.37 лв., начислена от датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането, на осн. чл. 113 от КСО, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението.

Разпореждане № 6802052847 от 26.10.2023 г. е било обжалвано по реда на чл. 117 ал. 1 от КСО пред Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и същият се е произнесъл с Решение № 2153-09-1 от 04.01.2024 г. като е отхвърлил жалбата на М. С. Г.. В административната преписка са приложени заверено копие на окомплектована преписка от пенсионното досие на М. С. Г. – 72 листа и Г. В. Г. – 61 листа.

В хода на съдебното производство е представено Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 13.05.2024 г. /изх. № 1074/24/ на РП Кюстендил – ТП Дупница.

Жалбоподателката е субект на правото на съдебно оспорване, упражнила е правото си надлежно, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Оспореният административен акт не е засегнат от посочения в жалбата порок по чл. 146 т. 4 от АПК, което е основание за отхвърляне на жалбата.

Вземането на неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице суми, т.е. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, е възникнало на основание чл. 114 ал. 1 от КСО. Установено е с разпореждане издадено по реда на чл. 114 ал. 3 от КСО, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110 ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114 ал. 4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 85 ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

В настоящия случай от данните по делото е видно, че като настойник и попечител на починалото лице е била определена неговата съпруга М. С. Г., която следва да възстанови неоснователно изплатените суми за пенсия на наследодателя след смъртта му.

От ангажираните от ответника доказателства по делото, които не са оспорени и са приети за годни такива, се приема за доказано, че ответникът е превеждал ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на Г. В. Г. в Банка „ДСК“ АД и средствата са постъпвали по сметката му. Със същите са извършвани транзакции по договор за кредит между Банка „ДСК“ и Гюндерски по сключен договор за кредит от 2015 г. При тези данни по делото, правилно с потвърденото от горестоящия орган Разпореждане № 6802052847/26.10.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 114 ал. 4 от КСО е разпоредено на М. С. Г. да възстанови неоснователно изплатената на Г. В. Г., за периода след смъртта му от 01.07.2017 г. до 31.10.2021 г. и м. 12.2021 г., сума в размер на 56745.55 лв., от които 38764.18 лв. и законна лихва в размер на 17981 лв.

Без значение в конкретния случай е за какво точно и по какъв начин е била изразходвана или използвана преведената по банкова сметка на починалото лице пенсия. Съгласно чл. 114 ал. 4 от КСО суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14 – дневен срок от връчването им.Правната норма на чл. 114 ал. 4 от КСО предвижда установяване на качество на наследник на едно лице, за да бъде търсена отговорност за възстановяване на надвзети суми за пенсии, получени след смъртта на пенсионера, без да се търси виновно поведение от страна на наследниците. Не съществува спор по делото кои са наследниците на починалия Гюндерски и че за попечител и настойник на същия е била определена неговата съпруга М. Г.. Съгласно чл. 168 ал. 2 във вр. с чл. 164 ал. 3 от Семейния кодекс, настойникът, респ. попечителят на поставения под запрещение Гюндерски, е длъжен да се грижи за него и да го представлява пред трети лица. В този смисъл същата е била длъжна да уведоми органите на НОИ за настъпилата промяна в обстоятелствата, което същата не е сторила и е продължила да получава пенсията на изчезналия си съпруг. Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което наследниците дължат връщане на получените от ДОО суми без правно основание. Задължението за връщане на сумите е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащането им, а това е датата на смъртта на Гюндерски обявена със съдебно решение.Дори жалбоподателката да не е получила процесните суми, то същите се дължат от нея в качеството й на наследник и попечител, а това качество е безспорно и именно за това органът е поискал същите да се възстановят.

Отделно от горното, наследниците са били длъжни на основание чл. 14 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ да съобщят на пенсионния орган факти и обстоятелства, имащи значение за спиране на пенсията, а именно обстоятелството, че техният наследодател Г. В. Г. е безследно изчезнал на 07.06.2017 г., но не са го сторили. Съгласно ал. 2 на чл. 14 от НПОС, при липса на съобщаване в едномесечния срок за настъпилите изменение, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й и продължават да я получават, връщат неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 от КСО. Това че в случая пенсията е била превеждана по банкова сметка на починалия Гюндерски, , а не по сметка на жалбоподателката, не отменя задължението им по чл. 14 ал. 1 от НПОС. При това положение правилно административния орган е постановил събиране на неоснователно изплатените суми от пенсии от М. Г. – законен представител и настойник на Г. Г., заедно с дължимите лихви за посочения период от датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането.

Що се отнася до това – дали е налице институтът на погасителната давност за дължимите от страна на жалбоподателя неправилно изплатени суми за пенсия за посочените периоди /главница и лихви/, съдът ще изложи следното:

Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко такова вземане /отделни вземания за главница и лихви/, произхождащи от неправилно изплатени суми, е приложима специалната уредба на чл. 115 ал. 1 от КСО. Съгласно него, в приложимата редакция /ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Чл. 115 ал. 5 от КСО /ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ пък определя, че давността спира да тече: 1. При обжалване – докато продължава спорът относно вземането; 2. Когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Съгласно чл. 115 ал. 3 от КСО /ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.Давността се прекъсва: 1. С влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането; 2. отм.; 3. С предприемане на действия по принудително изпълнение.

Предвид изложеното и с оглед представените доказателства /разпореждането за спиране на пенсията на Г. В. Г. № 6802052847 от 30.10.2021 г., влязло в законна сила/, безспорно в случая е, че не е изтекъл нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115 ал. 1 пр. 1 от КСО, нито съответно десетгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115 ал. 1 пр. 2 от КСО, т.нар. абсолютна давност за задълженията на жалбоподателя за периодите 01.07.2017 г. до 31.10.2021 г. и от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., със съответната лихва за периода, вкл. и лихвата по чл. 113 от КСО.

Оставяйки без уважение жалбата на М. С. Г. против Разпореждане № 6802052847/26.10.2023 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с доказателствата по делото. Правилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-1/04.01.2024 г., отхвърляйки оспорването на г-жа Гюндерска срещу разпореждането.

При проверката по чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Процесното решение и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на административно - производствени правила.

Обжалваното решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен акт, при условията на обвързана компетентност.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществена защита от юрисконсулт, като размерът е определен съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.

Гореизложеното, мотивира съда да остави в сила решението на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и потвърдения с него административен акт.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Кюстендилският административен съд