РЕШЕНИЕ

№ 61

гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова Членове: Надя Сп., Георгиева Н., Ал. Николов при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600459 по описа за 2024 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия В. В. А., ЕГН ••••••••••, от гр. Дупница, подадена чрез повереника му адв. А. В. от АК - Благоевград срещу Присъда № 31/13.05.2024 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1048/2022 г. по описа на съда, с която подсъдимия е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се търпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.68 ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 171/2020 г. за срок от 1 година, което да се търпи при първоначален общ режим и на основание чл.343 г НК е наложено на подсъдимия и наказание“лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като е приспаднато времето на лишаване от това право по адм. ред, считано от 23.05.2022 г. С присъдата подсъдимия А. е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 153, 07 лв. – по сметка на ОД МВР – Кюстендил и 57, 30 лв. – по сметка на ДнРС.

От съдържанието на въззивната жалба и допълнението към нея се извличат оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата поради: липса на безспорни и непротИ.речиви доказателства за виновността на подсъдимия; незаконосъобразност в действията на вещите лица по съставянето на химико- токсикологичните експертизи и протоколът за химическа експертиза, които са изготвени след срока по чл.145 ал.2 НПК; неуважаване от прокуратурата и от съда на искането на подсъдимия за изследване на втората кръвна проба, което е ограничило правото на защита на подсъдимия; при наличие на две отрицателни проби с дрегер не е следвало да се вземат кръвни проби на подсъдимия; необсъждане в дълбочина в мотивите на присъда на събраните доказателства и наведените от защитата съмнения в тяхната годност. Защитата счита, че при така установената фактология следва да се постанови оправдателна присъда, поради което моли въззивния съд да отмени постановената присъда и да постанови вместо нея нова оправдателна присъда. Направени са доказателствени искания във въззивната жалба, които частично се уважиха в с.з., като същевременно в изпълнение на служебното начало по почин на съда бяха събрани други допълнителни доказателства.

Прокурорът пледира за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.

Защитникът на подсъдимия адв.А. В. започна пледоарията си с искане за отвод на председателя на състава и докладчик по делото, което наложи прекъсване на пледоарията му и оттегляне на съдебния състав на съвещание. След произнасянето на съдебния състав по искането за отвод адв. В. продължи пледоарията си, като поиска отмяна на обжалваната присъда на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК и постановяване на нова оправдателна присъда, тъй като било установено и пред настоящата съдебна инстанция, че деянието, за което подсъдимият е обвинен, не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Това е така, защото още в хода на ДП било поискано от защитата извършване на повторна химическа експертиза на кръвната проба на подсъдимия, което искане, както и други доказателствени искания на защитата не били уважени от прокурора. Пробите на подсъдимия били унищожени, но доказателства за унищожаването им не били представени и в тази връзка ДнРС необосновано отхвърлил искането на защитата за изискване на повторна информация за унищожените проби от ОД на МВР. Според защитника това е съществено нарушение правата на подсъдимия А., защото резултатите от пробите, направени в лаборатории към ОД на МВР, в 90% от случаите били опровергани. Според Наредба № 1 непосредствено след изискване на повторна проба, същата следва да бъде изпратена в сроковете по НПК за изследване в медицинска лаборатория, което не е направено в случая, като адв.В. счита, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия вероятно е била под 1, 2 промила, както би се доказало в лоборатория в медицинско заведение. Според адв. В. подсъдимият е дал отрицателна проба при задържането му и не вижда по какви причини му е била изискана кръвна проба от полицейските служители. По делото са налице данни за падане на подсъдимия от мотоциклет, но Протокол за ПТП няма. Превратното тълкуване на доказателствата нарушава правата на подсъдимия и не следва да се допуска налагане на ефективно наказание за лице, за което не е доказано по несъмнен начин, че е извършило престъпление по чл.343б НК. Адв. В. счита, че са нарушени правата на подсъдимия, който не бил допуснат да даде своята последна дума, както и обяснения пред съда. По тези съображения, както и по изложените такива във въззивната жалба и пред районния съд, адв. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната осъдителна присъда и да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия В. А.. КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество и приема следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда подсъдимия В. В. А., ЕГН ••••••••••, от гр.

Дупница е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 НК - за това, че на 23.05.2022 година, около 0, 55 часа в гр. Дупница на ул.“•••“в посока на двожение към ул.“Тобеница“ управлява МПС – мотоциклет марка „Хонда СХ“ с рег. № ••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда- 1, 24 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 282/27.07.2022 г. на експерт химик от НТЛ – Благоевград и на основание чл.54 НКса му наложени наказания: “лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се търпи при първоначален общ режим и „глоба“ в размер на 200 лв. На основание чл.68 ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 171/2020 г. ЛС за срок от 1 година, което да се търпи при първоначален общ режим и на основание чл.343 г НК е наложено на подсъдимия и наказание“лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като е приспаднато времето на лишаване от това право по адм. ред, считано от 23.05.2022 г. ДнРС е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е изложил основните установени факти, поради което в настоящото решение тя ще се разшири с установени нейни релевантни детайли.

На 22.05.2023 г.подсъдимият отишъл с мотоциклета си до парк“Рила“ да се види с приятели. След 00 часа на 23.05.2023 г. той тръгнал да се прибира с мотоциклета си мотоциклет марка „Хонда СХ“ с рег. № •••, като бил употребил алкохол, което самият той е заявил пред районния съд.на кръстовището между улиците „Партиарх Евтимий“ и ж.к.“Бистрица“му бил подаден сигнал за спиране със стоп палка от св. С.. Подсъдимият не спрял и продължил движението с мотоциклета по ул.“Патриарх Евтимий“, като бил последван от патрулния автомобил с включени светлинен и звуков сигнал. Преминал по няколко улици в града и завил по ул. “Тобеница“, която била без изход и там бил настигнат от патрулния автомобил. Подсъдимият се опитал да завие, но се ударил в стена на жилищен блок и паднал от мотоциклета, след което станал и побягнал, но бил настигнат от полицейските служители. Те усетили мирис на алкохол при задържането му и поради първоначалната му съпротива поискали съдействие от техни колеги от сектор „Пътна полиция“ в Дупница. На място пристигнали полицейските служители Й.К. и И.Р.. Подсъдимият бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство и то не отчело наличие на такива.

След това свидетелите С. и З. се приготвили да изпробват подсъдимия за алкохол с техническо средство, поради усетения от тях силен мирис на алкохол, но подсъдимият отказал.

След задържането на подсъдимия са му съставени два акта:

Първият АУАН е съставен на 23.05.2022 г. в 0, 45 часа съгласно записаното в него/приложен на л.36 от настоящото дело/ – за това, че подсъдимият управлява горепосочения мотоциклет в гр.Дупница, по ул.“Партиарх Евтимий“ при отбивката за ж.к.Бистрица срещу хотел за гуми в посока центъра, като на осветен участък от пътя при подаден достатъчно ясен за възприемане сигнал със стоп палка по образец МВР, не се подчинява и продължава движението си по ул.“Партиарх Евтимий“, след което е последван с включен звуков и светлинен сигнал, като продължава движението си през ул.“Одрин“, ул.“Княз Борис I“, ул.“ •••“, навлиза по ул.“Тобеница“ без изход, където поради невъзможност да продължи движението си е спрян и установен, с което виновно е нарушил чл.103 ЗДвП. Този акт е връчен на подсъдимия и е подписан от него без възражения.

Вторият АУАН - Акт № 441747от 23.05.2022 г./приложен на л.4 от ДП/ е съставен след отказа на подсъдимия да бъде изпробван с дрегер. В акта е записан часа на издаването му - 00, 55 часа. В акта е записано, че: „ В гр.Дупница по ул.“•••“ в посока към ул.“Тобеница“ срещу дом № 19, като водач на мотоциклет“•••“ с рег. № •••, негова собственост, отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с номер 0411. Водачът има силен мирис на алкохол и е във видимо нетрезво състояние. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 0059223/приложен на л.5 от ДП/, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП“. Иззето е като доказателство СУМПС и контролния талон, както и регистрационните табели на мотоциклета, което също е отразено в акта. Актът е връчен и подписан от подсъдимия, с отбелязване от него, че има възражения.

Този акт беше предявен на подсъдимия от въззивния състав в с.з. на 23.01.2025 г./ вж л.41-42 от настоящото дело/ и след предявяването той уточни, че под записаното в акта “имам възражения“ е имал предвид, че първо полицейската кола го ударила с мотоциклета и че той още не е поправен и си е в предишното състояние.

В талона за медицинско изследване, издаден от св. И. З. е записано, че подсъдимият отказва проба за алкохол и че до 30 минути от връчването на този талон трябва да се яви във ФСМП – Дупница, като талонът му е връчен в 1, 05 часа на 23.05.2023 г. След това св.С. и З. придружили подсъдимия до ФСМП – Дупница, където дал кръв и му било направено медицинско изследване, за което е съставен надлежния Протокол/приложен на л.11 от ДП/, изготвен в 1, 15 часа на 23.05.2023 г. ФХЕ на в.л. К.К.-И., обективирана в Протокол № 228/26.05.2022 г./ приложена на л.10 от ДП/ установява, че кръвната проба е получена на 25.05.2022 г. и изследваната кръвна проба от подсъдимия доказва наличие на етилов алкохол в кръвта 1, 26 промила.

От назначената впоследствие в ДП химическа експертиза, обективирана в Протокол № 282/27.07.2022 г., изпълнена от в.л. Р.К. е установено, че в иззетата от подсъдимия кръвна проба, залепена със стикер № 0059223-2, се доказва етилов алкохол с количество 1, 24 на хиляда. Записано е в експертизата, че контролната проба е съхранявана в хладилник при температура + 4 градуса С до + 8 градуса С и е получена в СНТЛ – Благоевград на 22.07.2022 г. и тази експертиза е кредитирана от съда.

В съдебното производство пред ДнРС в.з. на 9.01.2023 г. по искане на защитата е назначена от съда съдебно-химикотоксикологична експертиза, която да даде заключение има ли наличие на алкохол в кръвните проби, иззети от подсъдимия и ако има – в каква концентрация е. За в.л. е била определена гл.ас. Б.М.. Във връзка с изпълнение на експертизата е било необходимо предоставяне на кръвната проба за изследване, но с Писмо изх. № УРИ 244 000/23.021.2023 г. на директора на ОД МВР – Благоевград, адресирано до ДнРС съдът е уведомен, че кръвна проба със стикер № 0059223-2, иззета от лицето В. В. А., е предадена за унищожение на 10.11.2022 г.съгласно чл.26 ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г./писмото е приложено на л.44 от делото на ДнРС/.

Видно от разпечатката на паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0411 за периода от 30.04.2022 г. до 31.05.2022 г./приложена на л.51 от настоящото дело/ е, че срещу № 166 за дата 23.05.2022 г., час 00: 47: 36, е поставена хоризонтална черта. Отразеното в тази разпечатка за датата 23.05.2022 г. в следващите часове – от 00: 48: 58 до 17: 19 часа от номер 167 до номер 170 сочи, показани нулеви резултати от дрегера. От Писмо рег.№ 348000-31-81/8.04.2024 г./приложено на л.101 от делото на ДнРС/ е установено, че при извършване на проба за употреба на алкохол с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“уредът отчита поредния номер на пробата, дата, час и резултат, като няма възможност да се въвеждат данни на изпробваното лице или данни на лице, което е отказало да бъде изпробвано.

В представеното копие от дневника на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0411./приложено на л.52 от настоящото дело/датата 23.05.2022 г. не е отразена в дневника, защото няма показания от дрегера за тази дата.

Настоящият състав намира за принципно правилен лаконичния доказателствен анализ на ДнРС за непротИ.речИ.ст и взаимно допълване на гласните и писменитге доказателства, установяващи фактическата обстановка, но намира за абсолютно необходимо да го разшири със собствените си съображения за отделните видове доказателства, предвид и възраженията на защитата.

Според въззивния съд изложената в настоящото решение детайлна фактическа обстановка е установена от описаните в хода на горното изложение гласни и писмени доказателства и от втората ФХЕ. Тези доказателства взаимно се допълват и не си протИ.речат.

Гласните доказателства – показанията на свидетелите З. и С./последният разпитан допълнително от въззивния съд/ се кредитират изцяло като достоверни. Тези свидетели са изложили пред съда непосредствените си впечатления за състоянието на подсъдимия и за извършените от тях действия по установяването и задържането на подсъдимия на инкриминираната дата. Св. З. е съставил двата гореописани акта, както и талона за медицинско изследване, а св.С. е бил свидетел при изготвянето им. Те установяват причината за прибягване до изпробване на подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол – силния мирис на алкохол, излъчван от него при задържането му, както и неговия отказ да бъде изпробван, поради което му е бил издаден талон за медицинско изследване от тях и те са го придружили до ФСПМ, където подсъдимият е дал кръв за изследване.

Настоящият състав се солидаризира с изложеното от ДнРС за доказателствената стойност като годно доказателство на обясненията на подсъдимия/на л.98 от делото на ДнРС/ в частта им, че на инкриминираната дата е употребил алкохол/според него малко количество/ и че не е спрял на подадения със стоп палка сигнал от полицаите. Правилно ДнРС е изключил обясненията на подсъдимия в останалата им част - че бил блъснат от патрулния автомобил и че не е отказвал да бъде изпробван с техническо средство - от доказателствения материал, тъй като са опровергани от кредитираните доказателства и следователно представляват негова защитна теза.Според въззивния съд твърденията, че е блъснат от полицейския автомобил и че подсъдимият се е блъснал в стена и е паднал и следователно е имало ПТП, но не бил съставен протокол за ПТП, са опровергани в най-пълна степен освен от кредитираните гласни доказателства и от отразеното в първия съставен на подсъдимия акт –този в 0, 45 часа, който е подписан без възражения от него и в който не се споменяват твърдените от подсъдимия факти. А предвид и уточнените пред въззивния състав възражения при подписването на втория акт, твърденията на подсъдимия за падане и ПТП останаха недоказани по делото и затова се възприемат като защитна теза.

Настоящият състав споделя съображенията на ДнРС за ирелевантост на показанията на д-р Стефанова предвид предмета на обвинението.

Писмените доказателства, описани подробно в горното изложение, съдът също кредитира изцяло, тъй като те документират извършените действия на инкриминираната дата и потвърждават изложените от свидетелите С. и З. факти. Двата акта, съставени на подсъдимияна 23.05.2022 г., отразяват хронологията на събитията, така както са ги изложили свидетелите С. и З.. Видно от посочения час на първия акт - 0, 45 часа, тогава е спрян подсъдимия и този акт е съставен за неподчинението му на полицейското разпореждане да спре. Вторият акт е съставен в един по-късен момент – и това е на 23.05.2022 г., но в 00, 55 часа и той документира отказа на подсъдимия за изпробване с дрегер. Т.е. двата акта удостоверяват в тяхната обективна и логична хронологична последователност на две административни нарушения на подсъдимия – отказ да се подчини на полицейското разпореждане за спиране със стоп палка и след спирането и установяването му предвид установения силен мирис на алкохол – на отказа му да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Талонът за медицинско изследване, съставеният Протокол за извършеното медицинско изследване също отразяват в хронологична последователност последващите събития - даване на кръв за изследване от подсъдимия, след отказа му за изпробване с дрегер и извършване на самото медицинско изследване. В протокола за медицинско изследване е записано, че подсъдимият е употребил 2 бири преди около 2 часа.

Представените пред въззивния съд извлечение от дневника на техническото средство с фабр.№ 0411 и разпечатката от неговата памет за инкриминираните дата и час са косвени доказателства, потвърждаващи изнесените факти от кредитираните свидетелски показания на свидетелите З. и С. и от заключението на кредитираната ФХЕ. Разпечатката от паметта с отразеното в нея срещу номер 166 с хоризонтална черта в час 00, 47 на инкриминираната дата продължава хронологията на отразяване на събитията.Това записване настоящият състав възприема като час на отказа на подсъдимия да бъде изпробван с дрегер. И доколкото св. С. заяви, че докато са спрели и изпробват един човек, не спират и изпробват друг, за отразения нулев резултата срещу № 167 в 00, 48 часа настоящият състав възприема заявеното от подсъдимия за достоверно – че се е опитал да духне дрегера, но недостатъчно силно и затова дрегера е показал нулев резултат, което се приравнява на надлежен отказ от изпробване с дрегер по см. на чл.2 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. и тези два документа подкрепят изцяло заявеното от св. З. и С.. Правилно и законосъобразно ДнРС е възприел за достоверно заключението на втората ФХЕ на в.л.Р.К.. Тя отразява с 0, 2 промила по-ниско съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимя, което е в негов инктерес и именно тази експертиза се приема за обективна и компетентно изготвена и от настоящия състав. По тези съображения законосъобразно ДнРС е изключил от доказателствения материал първата ФХЕ на в.л.Катя К.ова-Илиева.

Справката за съдимост удостоверява наличните осъждания на подсъдимия. А представената Справка за нарушител от 31.05.2022 г. / на л. 14-18 от ДП/ удостоверява наличие на множество административни нарушения на ЗДвП от подсъдимия за периода от 1997 г. до 2022 г. Останалите налични в кориците на делото медицински документи – медицинско свидетелство, амбулаторни листове са ирелевантни за предмета на обвинението и поради това не се обсъждат.

Предвид установената фактическа обстановка въз основа на кредитираните доказателства извода на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на обвинението е правилен и законосъобразен.

Макар и лаконични, изводите на ДнРС за обективната съставомерност на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол- са правилни и законосъобразни. Авторството на деянието е безспорно установено и не се оспорва по делото.

По делото е безспорно установено от обективна страна, че подсъдимият е управлявал процесния мотоциклет със съдържание на алкохол в кръвта от 1, 24 на хиляда, установено от прякото доказателство за това - втората по- благоприятна за него експертиза на в.л. Р.К.. Този обективен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343 б ал.1 НК е установен и от показанията на полицейските служители З. и С., че е имал силен мирис на алкохол и това е причината за предприемане от тях на действия по изпробването му с дрегер, както и от записаното в Протокола за медицинско изследване – че е изпил 2 бири. Нещо повече. В дадените пред районния съд обяснения самият подсъдим е признал, че е употребил съвсем малко алкохол, но не в голямо количество и изобщо не се е чувствал пиян.

Безспорно доказана е и субективната страна на обвинението.

Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, което е установено от поведението на подсъдимия при подаване на сигнала за спиране със стоп палка и най-вече от кредитираната част на обясненията му. Самият подсъдим е заявил, че е бил на рожден ден и че е отишъл с мотора си, като е употребил алкохол, но в малко количество и изобщо не се е чувствал пиян. Качил се на мотора си и тръгнал да се прибира и че не е спрял на подадения сигнал, защото първоначално не бил видял полицаите и се стреснал, като си помислил под влияние на гледан филм, че това не са истински полицаи.Т.е. той е употребил алкохол, като е знаел, че ще се прибира с мотора си и не е спрял на подадения сигнал именно заради това. Тези действия на подсъдимия обосновават фактическия състав на чл.11 ал.2 НК – подсъдимият е съзнавал, че управлява мотоциклета си, след като е употребил алкохол, бил е в състояние и е предвидил общественоопасните последици от деянието си – че управлява МПС след употреба на алкохол и въпреки това е управлявал мотоциклета си, като е заявил, че според него изобщо не е бил пиян и употребеното количество алкохол е малко. Но употребеният алкохол се е оказал достатъчен, за да се обоснове съставомерността на обвинението от обективната и субективната му страна, и то по по-благоприятната за подсъдимия експертиза.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказания „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“от 200 до 1000 лв.

При така установената съставомерност на обвинението и при усл.на чл.54 НК районният съд при превес на отегчаващи обстоятелства – предходните осъждания на подсъдимия, а според настоящия състав и обстоятелството, че процесното престъпление е извършено в изпитактелния срок на предходното условно осъждане и при липса на смекчаващи вината обстоятелства, е наложил на подсъдимия и двете наказания в размера на законовия минимум - наказанието“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим „общ“ и „глоба“ в размер на 200 лв. И тъй като процесното престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане, районният съд е привел в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК за отделно изтърпяване при първоначален общ режим наказанието“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на подсъдимия с влязлата в сила на 10.06.2021 г. присъда по НОХД № 171/2020 г. на КнОС. Въпреки липса на смекчаващи обстоятелства наказанията са наложени в размера на законовия минимум, но предвид ниския процент на алкохолното съдържание в кръвта настоящият състав ги намира за законосъобразно определени и за справедливи. Законосъобразно и определено и справедлИ. е и наложеното наказание по чл.343 г Нк на подсъдимия – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Районният съд подробно е обсъдил възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и се обосновал аргументирано защо ги намира за неоснователни, като е приел, че изследването от кредитираната експертиза е направено от компетентно лице в лаборатория по чл.19 ал.1 т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Приел е още, че представянето на заключението след срока по чл.145 ал.2 НПК не е съществено процесуално нарушение, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не нарушава правата на подсъдимия, а още по-малко се отразява на достоверността на експертизата.Относно възражението, че подсъдимият е бил изпробван с техническо средство, което не отчело алкохол в издишания въздух съдът е приел, че не са събрани убедителни доказателства в тази насока. В представения в ДП АУАН е посочено, че проверката е извършена в 0: 55 часа на 23.05.2023 г., а не че акта е съставен в този час, което, съпоставено с посочения час в талона за медицинско изследване 1: 05 часа обосновават извода, че проверката е извършена след 0: 55 часа. Независимо от това безспорно и категорично е установено съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Тези изводи се подкрепят изцяло от настоящия състав, тъй като те са обосновани и намират подкрепа в събраните доказателства по делото.

В допълнение към изложеното и по направените пред въззивния състав възражения на защитата за нарушени права на подсъдимия и в първоинстанционното, и във въззивното производство следва да се допълни, че двата АУАН – този от ДП и представеният от защитата в СП- сочат на хронологична последователност във времето на две отделно извършени административни нарушения от подсъдимия. Както се посочи при обсъждане на фактическата обстановка, първият АУАН, съставен в 0: 45 часа на 23.05.2022 г., е за нарушение на чл.103 ЗДвП/ за отказ да спре на подаден сигнал от полицаите/ и е съставен непосредствено след спирането му и след последвалата гонка. Вторият АУАН, съставен в 0: 55 часа за нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП – отказ да бъде изпробван с дрегер. Отразеното часово време в двата акта, съпоставено с отразеното в разпечатката от паметта на техническото средство с № 0411 с отбелязванията под №№ 166 и 167, дори да се приеме, че е имало втори неуспешен опит за изпробване, отразен под № 167 в разпечатката, предхождат по време съставянето на втория АУАН, удостоверяващ отказа на подсъдимия. Т.е. отказа на подсъдимия за изпробване с техническо средство е безспорно установен, след което във възходяща времева хронология в 1: 05 часа му е издаден талона за изследване на кръв. След съвкупния анализ на посочените писмени доказателства по безспорен начин се установява отказа на подсъдимия за изпробване с дрегер, заради което е насочен към кръвно изследване. Този извод на настоящия състав е направен при съблюдаване разпоредбата на чл.2 ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., съгласно която неизпълнение на задължението по ал.1, с което се везприпятства проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В този контекст, дори да се приеме хипотетично за вярно заявеното от подсъдимия в обясненията му, че нямал сили да духне силно дрегера, то именно неизпълнение на задължението му за извършване на надлежна проверка – да духне по-силно- се приравнява на отказ според наредбата. Липсва забрана в Наредбата, при отказ на лицето за изпробване с техническо средство, да му бъде издаден талон за кръвно изследване.

Установено е по делото, че са взети две проби кръв от подсъдимия в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка с обем не по-малко от 4 мл, в съответствие с изискването на чл.15 ал.2 от Наредбата, като кръвта е взета във ФСМП – Дупница при спазване изискването на чл.11 от Наредбата. Кръвната проба е изследвана в оторизирана лаборатория съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 т.2 от Наредбата - научно-техническа лаборатория при областна дирекция на МВР (ОДМВР) в случай, че разполага с необходимите възможности за изследване на проби кръв за алкохол, каквато е лабораторията към ОД МВР – Благоевград. Така че възражението на защитата в тази насока за липса на компетентност на лабораторията е опровергано от посочената правна норма. Изследването е станало при спазване изискването на чл.21 от Наредбата. Голословно е твърдението на защитата за нарушени права на подсъдимия в ДП и в СП, тъй като не била допусната повторна експертиза. В с.з. пред ДнРС на 9.01.2023 г., видно от съдебния протокол, съдът е допуснал назначаване на повторна експертиза и дори е било определено и вещо лице за извършване на изследването – гл.ас.Б.М., но пробата е била предадена за унищожение на 10.11.2022 г. съгласно визирания срок за съхраняване на кръвната проба по чл.26 ал.4 от Наредбата и това е причината за неизпълнението й, а не отказ от страна на съда да уважи това доказателствено искане. А от описаното в експертизата на в.л.К. е видно, че пробите са изследвани при спазване изискването на чл.24 от Наредбата, както и при спазване нормите на НПК относно експертизите, тъй като те имат приоритет като норми от по-висш по ранг нормативен акт. Като обобщение се налага извода, че не са допуснати нарушения на Наредба № 1/19.07.2017 г. относно реда за изследване на взетата кръв от подсъдимия, в каквато насока защитникът му направи възражения, като последните се опровергаха от наличните доказателства в кориците на делото.

Настоящият състав намира за неоснователни и възраженията на защитата за нарушаване правата на подсъдимия във въззивното производство, тъй като в последното с.з. подсъдимият не присъстваше. На първо място, престъплението, предмет на делото не е тежко умишлено престъпление по см.на чл.93 т.7 НК, тъй като размерът на наказанието „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.343 б ал.1 НК е от 1 до 3 години. Следователно присъствието по делото на подсъдимия не е задължително. На второ място, подсъдимият въпреки изразеното чрез защитника му негово желание да присъства по делото от насрочените 9 дати за разглеждането му присъстваше само в едно съдебно заседание – това от 23.01.2025 г., което беше първото редовно заседание по делото след две предходни отлагания. На това заседание обаче в присъствие на подсъдимия беше обявено от съда какви доказателства ще се събират във въззивното производство, като бяха уважени част от доказателствените искания на защитата. В същото заседание беше предявен на подсъдимия АУАН от ДП/вж съдебния протокол на л.41-гръб и л.42 от настоящото дело/ и подсъдимиякт даде разяснения по записаното в акта възражение, както и даде обяснения относно случилото се на инкриминираната дата от негова гледна точка. Това доказва, че и пред въззивния съд подсъдимият не е бил лишен от възможност за даване на обяснения и участие в събирането на доказателства, каквито необосновани твърдения направи защитата в плодоарията си. Съдът в изпълнение на служебното начало в наказателния процес допусна до допълнителен разпит свидетелите З. и С., но разпита само последния.

За обосноваване на извода на настоящия състав, че не са нарушени правата на подсъдимия във въззивното производство, е необходимо да се проследи в пълнота процесуалното поведение на подсъдимия и защитника му като причина за многократното отлагане на делото във въззивното производство. След редовно проведеното заседание на 23.01.2025 г./след 2 предходни отлагания поради отсъствие на подъсдимия/ делото е отлагано още 5 пъти и следващото редовно проведено заседание е това на 21.05.2025 г. Т.е в цялото въззивно производство в период от 7 месеца са проведени само 2 съдебни заседания, в.т.ч. е последното с.з. от 21.05.2025 г. Насроченото за 19.02.2025 година с.з. е отложено поради представен болничен лист от подсъдимия.

Следващото насрочено за 19.03.2025 г. съдебно заседание беше отново отложено поради представен от подсъдимия болничен лист за 10 дни от дата, предхождаща датата на с.з. - 18.03.2025 г., като болничният лист беше издаден от лекар-ортопед от гр. Благоевград/местоживеенето на подсъдимия е в гр.Дупница/. На това заседание се явиха двамата допуснати до разпит свидетели и съдът направи опит да ги разпита в присъствието на адв. В. с включен микрофон, за да може да чува и подсъдимия/т.е. чрез видеоконферентна връзка/, на което подсъдимият А. заяви, че не чува добре, а адв.В. заяви, че на основание чл.92 НПК желае да си направи отвод от заседанието, защото не може да осигури в пълен обем защита правата на подсъдимия. При това положение, въпреки явяването и на двамата свидетели, съдът беше принуден да отложи делото, като определи една основна и две резервни дати – съответно 2.04.2025 г., 16.04.2025 г. и 17.04.2025 г. Адв. В. обаче представи поредния болничен лист за подсъдимия за период от 28.03.2025 г. до 6.04.2025 г. и с.з. от 2.04.2025 г. не беше проведено., като поради неявяване на подсъдимия и адв.В. не се яви на 2.04.2025 г. и делото беше отложено за първата резервна дата 16.04.2025 г. Съдът назначи проверка на представените болнични листове от подс.А., която проверка установи, че те са редовни от външна страна.

Не се проведе и заседанието на 16.04.2025 г. поради представяне от подсъдимия А. на поредния болничен лист, този път от МБАЛ- Гоце Делчев за периода от 11.04.2025 г. до 10.05.2025 г., в който не е отбелязана невъзможността от явяване на подсъдимия в с.з. съгласно изискването на чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Адв. В. също не се яви на това заседание, като постъпи в деня на заседанието молба от него, че поради отсъствието на подсъдимия не е целесъобразно да пътува за делото. В това заседание се яви св. С., който за втори пореден път се явява и делото отново беше отложено, като съдът наложи глоба на подсъдимия А.. При възникналата ситуация съдът, с оглед приключване на делото в разумен срок и защита правата на подсъдимия, поради неявяването на адв. Вкареев без уважителна причина/неудостоверена по надлежния ред невъзможност на подсъдимия да се яви/, направи искане за назначаване на резервен защитник на подсъдимия в хипотезата на чл.94 ал.4 НПК. Резервната дата за с.з. за 17.04.2025 г. беше отменена заради представения болничен лист и следващо заседание беше насрочено за 21.05.2025 г., с резервни дати 5.06.2025 г. и 18.06.2025 г. За с.з. на 21.05.2025 г. до подсъдимия А. бяха изпратени две призовки.

Първата призовка/на л.106 от делото/ е записано, че лицето отказва да я получи, като отказът е редовно оформен. Въпреки това съдът разпореди и беше изпратена втора призовка до подсъдимия, която беше връчена чрез органите на ОЗ“Охрана“/ на л.107-108 от настоящото дело/, която е връчена на баща му със задължение да я предаде на адресата. Подсъдимият отново не се яви и отново адв. В. представи поредния болничен лист от лекаря ортопед от гр.Благоевград за периода от 20.05. до 8.06., т.е периодът включва две дати за насрочени съдебни заседания, като отново в болничния не е отразена невъзможност от явяване.

Предвид така насложилото се процесуално поведение на подсъдимия, което очевидно сочи на злоупотреба с право, съдът в присъствието на адв. В. и определения и назначен резервен защитник на подсъдимия разпита св. С. и приключи на 21.05.2025 г. разглеждането на делото.

Предвид изложеното процесуално поведение на подсъдимия и предмета на обвинението, който е за престъпление по чл.343 б ал.1 НК, което не е тежко умишлено престъпление, въззивният състав намира, че с нищо не са нарушени права на подсъдимия във въззивното производство и всички възражения на защитата в тази насока са неоснователни.

С горното изложение съдът даде подробен отговор защо намира възраженията на защитата за незаконосъобразност на обжалваната присъда неоснователни. При служебната проверка на присъдата не бяха открити допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, налагащи отмяната или изменението й. Поради това като правилна и законосъобразна присъдата на ДнРС следва бъде потвърдена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд