Решение № 711 от 18.6.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 1321/2015 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 17.02.2015г., постановена по НОХД № 789/2014г., СРС, НО, 3-ти състав е признал подсъдимия П.П.П. за невиновен в това, че на неустановена дата през 2007г. в гр.С., в офис, находящ се на ул. „•••••••” № ••, като извършител в съучастие с Б.М.Д. - извършител, склонил към проституция лице, ненавършило 18 години, а именно: Д.К.Г., родена на •••г., като й предложил да работи в офис, а не на улицата, казал и цените за секс услугите, как трябва да се държи с клиентите и деянието е извършено с користна цел - той трябвало да получи около 50% от извършените услуги от Г., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 155 ал. 5 т. 2 пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Б.М.Д. за невиновен в това, че на неустановена дата през 2007г. в гр.С., в офис, находящ се на ул.„•••••••” № ••, като извършител в съучастие с П.П.П. - извършител, склонил към проституция лице, ненавършило 18 години, а именно: Д.К.Г., родена на •••г., като й предложил да работи в офис, а не на улицата, казал и цените за секс услугите, как трябва да се държи с клиентите и деянието е извършено с користна цел - той трябвало да получи около 50% от извършените услуги от Г., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 155 ал. 5 т. 2 пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Недоволен от постановената присъда е останал прокурор от СРП, който я протестира в законоустановения срок. С депозирания протест първоинстанционната присъда се атакува като неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Изтъква се, че не е била дадена възможност на пострадалото лице да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателното производство, както и че като е приобщил показанията му чрез прочитане решаващият състав се е лишил от възможността да направи проверка на тяхната достоверност. Сочи се, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите П. и Г.. Към въззивния съд се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В разпоредително заседание на 20.04.2015г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста. Сочи, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение - сгрешена е датата на инкриминираното деяние, както и че районният съд незаконосъобразно е приел направената от представителя на държавното обвинение корекция на посочената в обвинителния акт дата, доколкото такава процедура не е уредена в процесуалния закон. По изложените съображения моли атакуваната присъда да бъде отменена, а делото - върнато на СРП за отстраняване на посоченото нарушение. Защитникът на подсъдимия П. - адв. А., намира атакуваната присъда за постановена при изяснена фактическа обстановка и след задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателствени източници по отделно и в тяхната съвкупност. Изтъква, че не са допуснати сочените от държавното обвинение съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като пострадалата е била редовно уведомена за първото по делото съдебно заседание и са й били разяснени правата като пострадало лице. Относно наведеното от представителя на СГП нарушение относно поправката на сочената в обвинителния акт дата, намира, че макар нормата на чл. 287 НПК да не е била изрично посочена от първостепенния съд, то безспорно се касае за изменение на обвинението. Пледира атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия Б.Д. - адв. Б., изтъква, че по делото не са ангажирани доказателства за виновността на подзащитния му в осъществяване на инкриминираното деяние. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. В правото си на последна дума пред въззивния съд подсъдимият П. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. В правото си на последна дума пред въззивния съд подсъдимият Д. заявява, че е невинен. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице сочените от представителя на държавното обвинение съществени процесуални нарушения, обуславящи цялостната й отмяна и връщане на делото в предходна процесуална фаза. Относно възражението за ограничаване правото на пострадалото лице Д. Г. да се конституира като акцесорна страна в производството въззивният съд намери следното: С разпореждане за насрочване на делото, постановено в закрито заседание на 20.01.2014г., районният съд е указал на пострадалата Г. правото й да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец, както и да предяви граждански иск срещу подсъдимите за обезщетение на претърпените в резултат на деянието вреди. Препис от разпореждането на съда е било връчен лично на пострадалата на адреса й за призоваване на 30.01.2014г. Въпреки надлежното й уведомяване, до даване ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелката не е заявила желанието си да се конституира като акцесорна страна в производството, като дори редовно уведомена, не се е явила в заседанието пред районния съд. По изложените съображения въззивният състав намира, че неучастието на пострадалата в производството не е резултат на ограничаване на правата й, както се сочи във въззивния протест, а единствено на нейната воля. Неоснователно е и възражението на представителя на държавното обвинение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в отстраняване на допуснатата техническа грешка относно датата на вмененото на подсъдимия Д. деяние в съдебно заседание пред първата инстанция. На първо място въззивният съд дължи да отбележи, че не се касае за изменение на обвинението, каквито доводи навеждат защитниците пред въззивната инстанция, тъй като към момента на извършване на корекцията на датата (извършена преди началото на съдебното следствие) пред първостепенния съд не са се разкрили основания нито за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, нито за приложение на закон за по-тежко наказуемото престъпление. По изложените съображения въззивният състав намери, че корекцията на датата не представлява друго освен поправка на техническа грешка, допусната в обвинителния акт. Макар представителят на СГП да е коректен в изявлението си, че процесуалният закон не познава процедура по отстраняване на техническа грешка в съдебно заседание, държаното определение за изправяне на техническа грешка, макар и по отношение на един съществен елемент от обвинението, каквото е датата, не може да се разглежда, като съществено нарушение на правилата по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, защото не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия Д.. Видно и от процесуалното поведение на Д. и неговият защитник, допуснатата корекция не е предизвикала каквото и да е затруднение при провеждане на защитата му срещу обвинението. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в хода на досъдебното производство подсъдимият Д. е бил привлечен като обвиняем за деяние, извършено на неустановена дата през 2007г., т.е. „работното” обвинение е съдържало посочване на коректния период на извършване на инкриминираното деяние. Отделно от това постановената оправдателна присъда е осигурила най-пълна защита на правата на подсъдимото лице. След като не констатира нарушения, обуславящи отмяна на атакувания съдебен акт и след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивният състав не намери основания за съществено изменение във възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, която се свежда до следното: Подсъдимият П.П.П. е българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи, роден на •••г•••, живее в гр. С., ж.к. „••••••”, бл.•••, вх. ”•”, ет.•, ап. ••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Б.М.Д. е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, роден на •••г. в гр. О., живее в гр.С., ж.к. „•••••••”, бл. •••, вх.”•”, ет.•, ап.•, ЕГН ••••••••••. Свидетелката Д.К.Г. е родена на •••г. в гр. Л. Още като малолетна последната започнала да проституира. Към 2007г. проституирала в гр. С., в района на Централна гара и бул.“•••••••“. На неустановена дата през 2007г. свидетелката Г., докато се разхождала по бул. "•••••••", се срещнала с две лица, едното от които познавала като "П.". Г. попитала двамата мъже дали имат цигари. Лицето П. й казало, че не пуши. Останалото неустановено по делото лице й дало една цигара. Тогава П. я попитал какво работи и свидетелката отговорила, че е проститутка, като му обяснила и какви са цените на предлаганите от нея услуги. Тогава П. предложил на свидетелката да започне работа в офис и да увеличи доходите си, предоставил й телефонния си номер и казал да му се обади, когато вземе решение. След около 2 седмици Г. се обадила на П. и му казала, че е съгласна да приеме предложението му. П. дошъл на уговореното място на срещата с червен автомобил, с неустановена марка и модел, и закарал Г. на ул.“••••••• № ••, където се помещавал клуб, управляван от подсъдимия П., към когото всички се обръщали с името "П.". Като "П." подсъдимият бил представен и на свидетелката Г.. В клуба се намирала и жената на подсъдимия П.. Двамата обяснили на Г. условията на работа, изискванията как да се държи с клиентите - че не следва да ги краде, както и цените на предлаганите услуги според заявената продължителност - нормален секс за 60лв. на час, 100лв. за два часа и 250лв. за шест часа. Разяснили на Г. и че около половината от заплатената сума може да задържи за себе си, а останалата част се полага на тях. Г. се съгласила с условията и започнала да проституира в клуба, като посещавала и адреси на клиенти. По същото време, когато свидетелката Г. започнала работа в клуба, подсъдимият Д., с прякор "Б.", бил шофьор там, като в задълженията му влизало да транспортира момичетата до адресите на клиентите, да ги охранява и да получава заплащането. Г. работила в клуба на ул. "•••••••" № •• до края на лятото, след което се преместила в село Л. Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите В. П., А.М., Д. Г. – приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 НПК, писмени – справки за съдимост, 2 броя протоколи за разпознаване на лица и предмети по снимки. Въззивният състав споделя доказателствените изводи на първостепенния съд, кат намери, че същите се основават на анализ на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Втората съдебна инстанция възприе с доверие показанията на свидетелката Д. Г., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 НПК, доколкото същите са логични, непротиворечиви и последователни. Свидетелката разказва в детайли за упражняваната от нея дейност, за срещата й с лицето П., за отправеното от него предложение да работи в „офис”, за това кой и при какви обстоятелства й е разяснил условията на работа в офиса, вкл. и цените на предлаганите услуги. Посочената конкретика в показанията на свидетелката обосновава извода на настоящата инстанция за достоверност на заявеното от нея. Следва да бъде отбелязано, че Г. не може да се счита заинтересувана от изхода на делото, доколкото същата не е упражнила правото си да се конституира като акцесорна страна в производството и не е предявила гражданска претенция за обезвреда на евентуално претендирани неимуществени вреди. Показанията на свидетелката Г. се подкрепят и от заявеното от свидетеля А.М., който заявява, че му е известно, че през 2007г. тя се е занимавала с проституция. Показанията на Г. кореспондират частично и със заявеното от свидетелката П. относно обстоятелството къде са работили двамата подсъдими. Така П. изтъква, че подсъдимият П. е притежавал заложна къща, където работел заедно с подсъдимия Д.. И свидетелката Г. съобщава, че подсъдимият П. е бил управител на заложна къща в кв. „••••••”. Горното освен, че сочи на достоверност на показанията на свидетелката Г., отново обосновава извода за идентичност между шефа на клуба „П.”, за когото тя говори, и подсъдимия П.. Не може да бъде споделен довода на държавното обвинение, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, като не е провел личен разпит на свидетелката Г., а е приобщил показанията й, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство на основание чл. 281 НПК. Видно от материалите по делото районният съд е положил всички дължими процесуални усилия за провеждане на непосредствен разпит на свидетелката – призовавал я от известните по делото адреси, по телефона, постановил е (нееднократно) принудителното й довеждане. Районният съд е приложил процедурата по чл. 281 ал. 1 НПК със съгласие на всички страни (включително и на представителя на СРП) едва когато свидетелят М. е съобщил в съдебно заседание, че свидетелката Г. е извън страната. Същевременно, настоящият въззивен състав намира, че непровеждането на личен разпит не е довело до постановяване на присъдата при доказателствена непълнота, доколкото приобщените показания на свидетелката са конкретни и обстоятелствени, дадени пред съдия, при спазване изискванията на НПК, като районният съд е спазил и уредената в чл. 281 НПК процедура по приобщаването им. Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелката В. П., доколкото същите са вътрешнопротиворечиви и се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. Тази свидетелка живее на семейни начала с подсъдимия П. и двамата имат общо дете, което сочи на извода за заинтересуваност на показанията й, ориентирани изцяло към смекчаване процесуалното положение на подсъдимия П. и отричане съпричастността му към инкриминираното деяние. Впрочем, въззивният състав намира, че по делото са налични данни за съпричастност и на свидетелката П. към дейността, извършвана от двамата подсъдими, доколкото в показанията си свидетелката Г. сочи, че условията на труд в „офиса” са й били разяснени и от жената на подсъдимия П. (която и към 2007г. е била свидетелката П.). Доколкото по делото обаче не е извършено разпознаване, въззивният съд намери, че не може да прие за безспорно установено, че съпругата на П., за която съобщава свидетелката Г., и свидетелката П. са едно и също лице. Независимо от обсъжданото обстоятелство в показанията на П. се констатират редица противоречия, които дискредитират доказателствената им стойност. Така е житейски нелогично П. да работи в клуба на ул. „•••••••” в продължение на няколко месеца и да не е в състояние да посочи никое от лицата, с които е работила, наименованието на клуба и кои са били собствениците му. Включително свидетелката не е в състояние да обясни как е била организирана работата в клуба и как са се извършвали масажите, доколкото заявява, че в помещението, където се е помещавала масажната маса, са живеели масажистите. Свидетелката не демонстрира по-добри спомени и относно обстоятелствата, свързани с непосредствените й задължения – заявява, че не помни през какъв интервал от време е насрочвала часове за масажи, не помни дали е изготвяла график за празничните дни, колко масажисти са били включени в този график (двама, трима или четирима), не й е известно дали в апартамента са се намирали уреди за масажи или всеки масажист сам е носел и осигурявал такива. Посочените пропуски в показанията на свидетелката разколебават извода за доказателствената им стойност и навеждат на правилния извод, до който е стигнала и първата инстанция, а именно – че показанията на П. не следва да бъдат кредитирани. Втората инстанция кредитира резултатите от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания, доколкото коментираните действия по разследването са извършени при стриктно съблюдаване на предвидените в НПК изисквания. Преди извършването им е проведен разпит на разпознаващата свидетелка Г. (който въззивният цени единствено с оглед спазване на процедурата по чл. 170 НПК), при който Г. е посочила белезите, по които може да разпознае лицата, за които съобщава в показанията си – шефа на клуба „П.” и шофьора „Б.” и впоследствие ги е разпознала именно по тези белези. Изводите си за съдебното минало на двамата подсъдими въззивният състав изгради въз основа на приложените по делото справки за съдимост. При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че с действията си двамата подсъдими не са реализирали състава на вмененото им престъпление. За да е реализиран престъпния състав по чл. 155 ал. 1 НК в първата му алтернатива – склоняване на друго лице към проституция, е необходимо да се установи, че деецът е мотивирал, въздействал по такъв начин върху психиката на пострадалия, че той да е взел решение да се занимава с проституция. Без значение са използваните средства за въздействие върху психиката на пострадалия- убеждаване, обещаване на лек живот, заплаха и др. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият да се е съгласил, а още по-малко – да е започнал да проституира, т.е. престъплението е на просто извършване и е довършено с упражняване на мотивационното въздействие. В настоящия случай обаче не се установи подсъдимите да са оказали такова въздействие по отношение на пострадалата Г.. В показанията си същата е категорична, че „офертата” за работа в клуба на ул. „•••••••” й е била отправена от лице на име П., останало неустановено по делото, за което впоследствие сочи, че е „заместник шеф на П.”. Г. е категорична, че именно това лице и й е обещало по-добро заплащане в случай, че се съгласи да работи в клуба. Действително, подсъдимият П. е бил възприеман от пострадалата като „шеф” на клуба, той е лицето, което й е разяснило условията на работа и цените на предлаганите услуги, но тези негови действия са последващи вземането на решението на пострадалата да проституира в клуба на ул. „•••••••”, поради което не могат да обусловят ангажирането на наказателната му отговорност за престъпление по чл. 155 ал. 1 пр. 1 НК. Несъставомерни по посочения престъпен състав са и действията на подсъдимия Д.. Пострадалата свидетелка Г. заявява, че подсъдимият Д. („Б.”) е бил само шофьор в клуба, като в кръга на задълженията му се е включвало единствено да транспортира момичетата до адреси на клиенти, като ги е и снабдявал с наркотични вещества. Всички действия на подсъдимия Д. са отново последващи формираното вече у свидетелката Г. решение да проституира в клуба, поради което не може да се приеме, че я е „склонил” към проституция. Извън предмета на настоящото обсъждане остава въпросът дали деятелността на подсъдимите осъществява признаците на престъпните състави, предвидени в чл. 155 ал. 1 пр. 2 НК – свождане към блудствени действия, доколкото под тази форма на изпълнителното деяние се подвеждат действия по създаване на условия за извършване на блудствени действия или съвкупление, по подпомагане на лица, вече мотивирани да извършват такива действия, или в чл. 155 ал. 2 НК – предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения или блудствени действия. Подвеждането на деятелността на подсъдимите под посочените престъпни състави би представлявало съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е недопустимо в настоящото въззивно производство. Доколкото не се установи двамата подсъдими да са осъществили основния състав на престъплението по чл. 155 ал. 1 НК, то настоящият въззивен състав не дължи да изследва наличието на квалифициращи обстоятелства – дали деянието е извършено с користна цел и по отношение на лице, ненавършило 18-годишна възраст, както и субективната му съставомерност. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК правилно районният съд е постановил направените в хода на производството разноски да останат за сметка на Държавата. Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд, НО, VII -ми въззивен състав