Решение № 1970 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. А. С., с [ЛНЧ], [държава], с адрес РПЦ на ДАБ при МС – [населено място] срещу Решение № 6847/11.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че [държава] е трета сигурна държава за оспорващия. Счита, че същата не отговаря на определението в § 1, т. 9 б. „б“, б. "г" и б. „д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", тъй като фактически той не можел да упражнява правата си там, поради политиката на тази държава към с.бежанци. Позовава се на статия от медията „Дойче веле“, информацията в която съвпадала с приет през 2021 г. Регламент на ЕП относно конфликта в [държава], според които източници се призовавала [държава] да преустанови депортирането на с.обратно в [държава] против волята им. Тези данни сочели, че спрямо с.бежанци в [държава] и в частност спрямо него не съществува защита от принудително връщане на територията на [държава]. Презумпцията за сигурност на дадена държава в списъците на МС, на които се позовавал ответният орган била оборима по силата на чл. 99 от ЗУБ, ако търсещият закрила може да представи доказателства или доводи, че за него тази страна не е сигурна поради твърдяните обстоятелства. Счита, че при анализа на ситуацията в [държава] административният орган е подходил формално, доколкото в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудително извеждане на лицето в предложената държава на връщане. В оспорения акт липсвали изложени мотиви, че [държава] би го приела обратно и би му предоставила международна закрила. Моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това. В открито съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. А. С. от АК – [област], назначена по реда на чл. 26 ал. 2 от Закона за правната помощ, която поддържа оспорването и моли съда да уважи същото. Счита, че РТ. не отговаря на изискванията за трета сигурна държава по см. на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ и за оспорващия съществувала заплаха при връщане там, да бъде върнат в [държава], където е налице въоръжен конфликт и има опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Моли съда да отмени решението на Председателя на ДАБ. В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк З. Т. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че РТ. се явява трета сигурна страна. В писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че решението на ответния административен орган е правилно и добре мотивирано по отношение на значимия законов аспект, като в акта са изложени подробни съображения, подкрепени и с доказателствени източници. Това давало основание да се приеме, че аргументите в жалбата имат фактическо естество, но не са подкрепени от доказателства. Моли съда да остави оспореното решение в сила. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед рег. № 4078ПАМ-34/29.02.2024 г. на ВПД Директор на РДГП – Драгоман при ГД „Гранична полиция“ по отношение на А. А., [държава], роден на [дата]. била приложена принудителна административна мярка, обективирана като „Връщане до страна на произход - [държава]“. От съдържанието на акта, съставляващо фактическо основание за неговото постановяване се установява, че на 28.02.2024 г. около 20: 35 часа в зоната за отговорност на дирекцията, в района на 9-ти километър от АМ „Европа“, землище на [населено място], [община], [област] служители на ГД „Гранична полиция“ са задържали чужденеца без документи за самоличност, като не е могъл да удостовери влизането си в страната по установения ред. След задържане в СДВНЧ Бусманци, на 08.03.2024 г. А. А. и още шест граждани на [държава] били предадени на служители на Държавна агенция за бежанците, съгласно Приемно – предавателен протокол рег. № 10540р-3151 от същата дата и Решение за настаняване № 40 от същата дата. С Настанително решение № 44/14.03.2024 г. А. А. бил настанен в РПЦ – [населено място] при ДАБ. С молба до Държавна агенция за бежанците вх. № ОК-13-461/11.03.2024 г., рег. № УП23335/11.03.2024 г. настоящият жалбоподател А. А. поискал международна закрила от властите в РБългария. На същата дата чужденецът в присъствие на преводач бил запознат с реда за подаване на молба за международна закрила и процедурата, която ще се следва, както и с правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБългария, компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБългария, задължения на чужденците, настанени в центрове на ДАБ и информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, видно от Указания УП23335/11.03.2024 г., ведно с допълнение към тях, Инструкция № УП23335/11.03.2024 г. и Информация № УП23335/11.03.2024 г. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, заведена с рег. № •••••г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) С. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], семейно положение - н. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист от 08.03.2024 г. като А. А. С., гражданство - [държава], етническа принадлежност - а., религия – с., професия б., образование – с., семейно положение – н., с описани р., б.и с.в приложение към регистрационен лист с посочено местонахождение на същите в [държава] и ОАЕ (л. 59). С Покана рег. № УП23335/21.03.2024 г. А. А. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – [населено място] на посочената дата в 14.00 часа (л. 51). С Писмо рег. № УП23335/13.03.2024 г. Началник отдел „ПМЗ – [жк], РПЦ - [област] поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от А. А. С. молба за закрила (л. 52). С отговор рег. № М-7772/09.05.2024 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил към момента на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ (л. 45). На 21.03.2024 г. с молителя А. А. С. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП23335, проведено в присъствието и с участието на преводач от а.език. (л. 46). Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от здравословен или психически характер за провеждане на интервюто; потвърдил казаното при попълване на регистрационния лист, имал б.в [държава] с подадени документи за убежище; документите си за самоличност оставил в [държава] при негов б.; тръгнал нелегално за [държава] през 2017 г., като там пребивавал • години в [населено място], след което отишъл в [населено място], откъдето с група от •• човека преминали границата с помощта на стълба, с автомобил ги откарали в къща в [населено място], след това от друг автомобил ги задържали; в [държава] имал документи, но била трудна ситуацията, не им давали разрешение за работа, работил като б., продавал и дрехи; имал нужда от операция, но в държавната болница му било отказано, а в частна му поискали 3000 долара; докато живял в [държава] нямал проблеми, напуснал тъй като не им давали разрешения да работят, разболял се и нямал пари за операция; работел без разрешение, пращал пари на р.те си; разболял се преди около 8 месеца; не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС, не е посещавал посолството на [държава] в РБ или друга държава; не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в РБ или друга държава; не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга държава; не е имал проблеми заради етническата си принадлежност а. или заради изповядваната от него религия и.; не участвал в религиозна организация, секта или общност; последният му адрес в [държава] бил в [населено място], преди това живял в родния си [населено място] до 2011 г., когато бомбардирали магазина им за к., преместили се в Х., откъдето заради войната се преместили в Д. през 2013 г.; описва забележителности в [населено място]; сочи поименно р.те си и своите б.и сестри, като заявил, че трябва да помага финансово на р.те си, а в [държава] нямало работа; учил до 12-ти клас, карал курс по графичен дизайн, но работил като б.; не е отбил военна служба, защото не искал да е престъпник; отлагал военна служба с обучение; не е членувал в политическа партия или организация, както не е член на въоръжена групировка; не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в [държава], напуснал заради войната и поради това, че не иска да ходи войник. Като причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се завърне в нея посочил, че освен войната и казармата, се налага да работи, всички го издирвали, за да го вземат на тяхна страна – режимът или някакви въоръжени групировки, те задължавали да отидеш с тях; не издирвали него конкретно, а вземали задължително всички млади мъже, нямало сигурност и работа, войната започнала през 2011 г. Заявил, че не е бил свидетел на военни действия, когато имало проблеми – бягали; насилие срещу него не е оказвано; искал да е в безопасност, да има стабилност, да има разрешение да остане и работи; не желае връщане в държавата си по произход, защото тям няма безопасност и сигурност, ако се върнел там, трябвало да стане войник и нямало кой да помага на р.те му и да ги издържа; от РБългария искал безопасност и разрешение за работа. Съгласно вписаното в протокола, интервюто е осъществено чрез видеоконферентна връзка, като изрично е посочено в декларативната част, че текстът е преведен на чужденеца на разбираем за него а.език и не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него. Младши експерт в РПЦ – [населено място] представил пред Председателя на ДАБ Становище рег. № УП23335/15.05.2024 г., в което предложил на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. На 11.06.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 6847, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. С.. Решението било връчено на неговия адресат на 24.06.2024 г., а жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 05.07.2024 г. По доказателствата са приети като част от преписката изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-812/11.03.2024 г. относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в С.а.р.и Справка вх. № ЦУ-841/15.03.2024 г. относно р.[държава], съдържаща актуална към информация относно общото положение в страната, обществено-политическото положение в страната, положение на с.бежанци в [държава], достъп до международна закрила и до основни услуги; има ли информация за нарушения на принципа „забрана за връщане“ по отношение на с.граждани, налице ли са права за обжалване; какво е отношението на т.власти към с.бежанци, завърнали се в [държава] или пътували до трети страни. Към доказателствата по преписката е приобщено и Решение № 247/03.04.2024 г. на Министерски съвет на РБългария за приемане на Списък на сигурни страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, съобразно чието Приложение № 2, р.[държава] е посочена в Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. В хода на настоящото съдебно производство по доказателствата са приобщени и актуални справки в горния смисъл за С.а.р.вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и за р.[държава] с вх. № ЦУ-2017/27.09.2024 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните: След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност е регламентирана в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание, съдът приема за валиден. Обжалваното решение е съответно и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, обосноваващи крайното формирано волеизявление за отказ на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. От събраните по делото писмени доказателства - административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от оправомощено длъжностно лице, в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, като по отразеното А. А. е декларирал липса на комуникативни пречки, както и че добре е разбрал смисъла на написаното и няма възражения по него. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон. Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в р.България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ като с.гражданин, предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С.а.р.. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в р.[държава], където е пребивавал легално в последните • години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група както в [държава], така и в РТ.. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Както се отбеляза по – горе, той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - [държава], нито в страната, в която е пребивавал легално в продължение на • години след това - [държава]. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е войната, в която връзка обосновано административният орган приема, че причината за напускане на страната по произход е съществуваща опасност от тежки посегателства върху живота и личността на кандидата за статут поради наличието на въоръжен конфликт в тази страна, но тази опасност не е непосредствена, доколкото чужденецът е прекарал последните • години от живота си на територията на р.[държава], където е живял спокойно и без риск за сигурността му. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в [държава], нито в [държава]. Напротив – заявеното от него сочи, че водещият мотив за напускане на страната по произход са водещи се военни действия, а на РТ. този мотив е от личен и икономически характер. Заявената бежанска история сочи, че А. А. е напуснал [държава] не за да търси убежище, а да живее спокоен живот и да работи. В заявеното от кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване, или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова както в [държава], така и в РТ.. Видно от самата история на кандидата А., той не е бил лишен от възможност да работи в [държава], като сам е заявил, че е работил като б. и п. на д.. Нещо повече – живял е там легално, с издадени от т.власти документи. Административният орган е обсъдил и твърдението на А. за необходимост от оперативна намеса, поради здравословни проблеми, но финансови пречки това да се осъществи в [държава], като от заявената бежанска история правилно е приел, че е нормална практика в частни болници да се заплащат медицинските услуги, а кандидатът не твърди, че е потърсил друга държавна болница за извършване на необходимата интервенция. Правилно органът е приел, че А. е напуснал [държава], не за да търси убежище, а по-добър живот в европейска държава, т.е. причините за това са от икономически и личен характер. Изхождайки от заявеното в самата бежанска история, чуждият гражданин не е посочил никакви основателни опасения от преследване. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с.бежанци в РТ., с.бежанци се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, в т.ч. право на здравеопазване, образование, достъп до пазара на труда, социално подпомагане и др., като с.бежанци са защитени от принудително връщане в [държава]. Нещо повече – р.[държава] е включена в одобрен от Министерски съвет на РБългария Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата [държава] да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че А. А. е пребивавал легално на територията на РТ. в продължение на около • години. С оглед данните в бежанската история, по време на пребиваването си там чужденецът не е имал основания за се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Липсват твърдения от чужденеца да е бил принуждаван да се върне в [държава], нито да е имал проблеми с властите, да е бил заплашван, или спрямо него да е оказвано насилие. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата [държава], в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на [държава], да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. Съгласно § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ, "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетата по преписката, а и актуална такава по делото справка относно р.[държава], следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че [държава] се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от т.власти. В подкрепа на това е и заявеното от А. А., че през годините, в които е живял нормално там, е работил. Не са заявени никакви твърдения за наличие на опасения за живота или свободата поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в РТ., нито за оказвана му принуда да напусне и се завърне в [държава], или каквито и да било други проблеми с властите в тази държава. Както се отбеляза по – горе, от справката, касаеща [държава] се установява, че на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие, а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, както и: „Всички с.бежанци в [държава] са защитени от принудително връщане в [държава].“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. В светлината на събраната информация за р.[държава] следва да се възприеме извода, че на територията на тази страна кандидатът за закрила в конкретния случай не би имал основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. В бежанската история не са изложени никакви доводи, които да сочат подобни основания, напротив - става ясно, че кандидатът е пребивавал легално в продължение на • години в [държава], където е полагал труд, липсват каквито и да било твърдения, че там съществува риск за неговата сигурност. Като единствена причина за напускане на тази държава А. А. сочи, че не се издавали разрешения за работа, но едновременно с това заявява, че в [населено място], където е живял, е работил като б. и продавач на дрехи, т.е. пречка за работа за него реално не е съществувала. Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение на липсата на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В заявената бежанска история липсват твърдения, че кандидатът е бил подложен на подобни посегателства, което се подкрепя и от представената справка за РТ. в частта й досежно статута на с.бежанци, а последните са защитени срещу принудително връщане в [държава], като им се предоставя достъп до здравеопазване, социално подпомагане, образование и пазара на труда. Въз основа на това и шестгодишния безпрепятствен престой на лицето в [държава], основателно може да се очаква то да се завърне и да бъде прието в тази страна. Актуалната информация за [държава], достъпна и на интернет страниците на ВКБООН и Европейската агенция за подкрепа в областта на убежището, с която националните съдилища са длъжни да се съобразят, съгласно чл. 10, § 3, б. "б" от Директива 2013/32 също не дава основание за съмнение в по-горе изложените положения по отношение на сирийци, на които вече е предоставена закрила, какъвто е случаят на настоящия кандидат. При постановяване на своето решение органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в [държава], не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Решение № 6847/11.06.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. С., [държава] е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на закона. С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът