Решение № 955 от 28.5.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 798/2012 г.

Районен съд - БургасНаказателна28.05.2012 г.докладчик СВЕТЛИН ИВАНОВ ИВАНОВ

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 37913-О-0015542 от 21.11.2011г., издадено от С.И.Д. – Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, на Ч.С.Н. ЕГН •••••••••• •••, в качеството му на представляващ „Р. 34” ЕООД, ЕИК •, е наложена „Глоба” в размер на 200 лева. Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас. РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛИН ИВАНОВ Вярно с оригинала. Секретар: Д.Пеева

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Ч.С.Н. ЕГН •••••••••• ••• против Наказателно постановление № 37913-О-0015542 от 21.11.2011г., издадено от С.И.Д. – Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, на жалбодателя, в качеството му на представляващ „Р. 34” ЕООД, ЕИК •, е наложена „Глоба” в размер на 200 лева. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, в жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на акта за установяване на нарушението след изтичане на срока по чл. 34 ал.1от ЗАНН, и съответно за издаване на наказателното постановление след срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, поради което моли за отмяна на наказателното постановление. Наказващият орган, редовно уведомен, чрез упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, намира нарушението за доказано и съставомерно, оплакванията на жалблодателя-за неоснователни, моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът намира жалбата за процесално допустима-подадена в срок от легитимирано да обжалва лице пред надлежния съд, а разгледана по същество – и за основателна. След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбодателят Ч.Н. е управител и представляващ „Р. 34” ЕООД, ЕИК •, регистрирано като данъчен субект в ТД на НАП-гр.Бургас. През м. ноември 2009 г. свид. Н.К. – инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас констатирала, че „Р. 34” ЕООД с управител жалбодателя Н. до този момент не е подало в дирекцията годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за календарната 2008 г., а срокът за това е изтекъл на 31.03.2009 г. В тази връзка, свид. К. изпратила на 11.11.2009 г. до дружеството покана (л. 10) негов представител да се яви в дирекцията за подаване на декларация и съставяне на АУАН. Тъй като представител на дружеството не се явил при свидетелката до 22.12.2009 г., на посочената дата К. съставила срещу жалбодателя Н. Акт за установяване на административно нарушение № 0015542 от същата дата (л.7 от АНП), описала горното нарушение така: „че лицето, в качеството си на представляващ „Р. 34” ЕООД, БУЛСТАТ •, не е спазило законоустановения срок до 31.03.2009 г. за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008 г.”, квалифицирала го по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, като по-долу в акта посочила, че при съставянето му ГДД по чл. 92 ЗКПО все още не е подадена, и че актът е съставен по реда на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, поради неявяване на лицето или негов представител. На 12.03.2010 г. данъчни служители посетили данъчния адрес, но не открили кому да връчат съставения на 22.12.2009 г. акт, поради което, с резолюция от същата дата на гърба на акта, свид. К. спряла срока по преписката на основание чл. 43 ал. 6 от ЗАНН. Впоследствие, на 29.09.2011 г. неустановено лице, вероятно натоварено с връчването на акта, вписало посочената дата като такава за възобновяване на срока и на същата дата връчило екземпляр от акта на лично на Н., срещу подпис, без възражения. При така установената фактическа обстановка, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счете, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбодателя, както и че описаното като факти деяние не съответства на дадената му правна квалификация. Още при образуване на производството, сторено срещу известен нарушител, но след изтичане на срока по чл. 34 ал.1 предл. 1 от ЗАНН, актосъставителят е допуснал в описанието на нарушението липса на задължителен реквизит – не е посочил мястото на извършване на нарушението. Това опущение механично е било възпроизведено и в наказателното постановление, което логично стР. от същия порок. Актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител, но това е сторено в нарушение правилата по чл. 40 ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като от копието на обратната разписка в долната част на л. 10 е видно, че известието за недоставяне на пратката е върнато на изпращача едва на 13.03.2010 г., т. е около 3 месеца след съставянето на акта, а от показанията на актосъставителя К. явства, че при състовянето на акта тя е била наясно, че жаллодателят не е редовно поканен да участва в това действие. По-нататък, производството е било спряно без да са налице предпоставките за това по чл. 43 ал. 6 от ЗАНН. По делото е приложен само два протокола за посещение на различни адреси в гр.Бургас, без да е ясно кой от тези адреси какъв е по отношение на жалбодателя и представляваното от него дружество. Тези факти са крайно недостатъчни да се приеме, че е било извършено „щателно” издирване на нарушителя, както изисква законът, за да са налице предпоставките за спиране на производството. Същото в още по-голяма степен се отнася до възобновяването на производството на 29.09.2011 г., като е неясно от кого изхожда изявлението за възобновяване, поради липсата на подпис. За съда е невъзможно да установи кое лице е извършило възобновяването, нито дали то разполага с необходимите правомощия за това, но с категоричност е ясно, че възобновяването не е извършено от актосъставителя К.. Правната квалификация на нарушението според акта и наказателното постановление е по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, която норма обаче само въвежда задължението ежегодно да се подава годишна данъчна декларация по същия закон, но без да предвижда органа, където следва деклацарията да се подаде, нито сроковете за подаването й. Конкретно срокът за подаване на декларация по чл. 92 ал.1 ЗКПО е изрично предвиден в ал. 2 от същия текст, но нарушение с квалификация по чл. 92 ал.2 от ЗКПО няма установено, нито санкционирано по делото. Вън от изложеното, описанието на конкретното деяние не съответства на приложеното с наказателното постановление санкционно правило по чл. 264 ал.1 ЗКПО. Съгласно казания текст, управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лева. Този наказателен състав има две особености. На първо място, конкретната проявна форма на нарушението е „допустителство” в двата му подвида-активно (с действие) и пасивно (с бездействие). На второ място, резултатът от нарушението по чл. 264 ал. 1 от ЗКПО се свежда до осъществяване на нарушение по изрично предвидените в него членове – по чл. 261, чл. 262 и чл. 263 от същия закон, но нарушението по тези текстове не е осъществено от дееца по чл. 264 ал.1 ЗКПО, а от представляваното от него данъчно задължено лице, както изрично указват чл. 261, чл. 262 и чл. 263 от ЗКПО. На практика, управител на дружество, което е задължено по ЗКПО лице, не може да е годен субект на нарушение по чл. 261 от закона, тъй като задължението за подаване на годишна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО е вменено именно на данъчно задължените лица, а не на лицата, които ги представляват като техни управители, ликвидатори или синдици. В конкретния случай, според описанието на деянието в акта и постановлението, извършеното от Н. нарушение се състои в неспазване на законоустановения срок за подаване на ГДД по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2008 г., което от обективна страна изцяло съответства на нарушение по чл. 261 ал.1 предл. второ от ЗКПО, но не и на деяние по чл. 264 ал.1 от закона. За да се обоснове конкретизира действително извършеното от жалбодателя нарушение по чл. 264 ал.1 от ЗКПО, от фактическа страна е следвало да се посочи, че през м.март 2009 г. в гр.Бургас, той, в качеството й на управител и представляващ „Р. 34” ЕООД, с бездействието си е допуснал представляваното от него дружество – данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение по чл. 261 ал.1 предл. второ от ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок – до 31.03.2009 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008 г. Такова именно нарушение е могло и е следвало да бъде санкционирано на основание чл. 264 ал.1, във връзка с чл. 261 ал.1 предл. второ от ЗКПО. Само при пълна, конкретна и фактически правилна формулировка на описанието и правната квалификация на нарушението, и при стриктно спазване на административнопроизводствените правила, гарантиращи правата и интересите на нарушителя, би могло ефективно и законосъобразно да се ангажира и обоснове по категоричен начин отговорността на жалбодателя за действително извършеното от него нарушение, което поначало и той самият не оспорва. С изложените съображения, съдът счете обжалваното постановление за незаконосъобразно - необосновано и издадено при нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, което налага безусловната му отмяна. Ето защо и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

Цитирани разпоредби

18