Решение № 37 от 4.8.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 66/2023 г.

Производство по чл.538 от ТЗ, вр. с чл.485 и чл.513, ал.1 от ТЗ. Съдът е сезиран с искова молба от „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД с ЕИК: 104095041, чрез пълномощника адв. С. П. от ВТАК, срещу „Агро груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: 202789607, Д. В. В. с ЕГН: •••••••••• и К. В. А. с ЕГН: •••••••••• с посочена цена на иска 182 062.48 лв. Твърди, че съгласно издаден на 20.04.2021г. Запис на заповед, който отговаря на задължителните реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, първият ответник се е задължил да заплати неотменимо, без протест и без предявяване на ищцовото дружество сумата в размер на 312 700 лв. с падеж 15.11.2021г., а вторият и третият ответник са авалирали процесния менителничен ефект. Солидарната отговорност на ответниците е установена по силата на закона с нормата на чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 121 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ. Изтъква, че посоченият запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на първия ответник - „Агро груп Луковит" ЕООД по сключен на 20.04.2021г. с ищцовото дружество договор за покупко-продажба (фючърсна сделка), съгласно който продавача „Агро груп Луковит" ЕООД се е задължило да достави в срок на купувача „Фураж Росица" ЕАД 1000 тона царевица реколта 2021г., при цена от 265 лева на тон без включен ДДС или общо в размер на 265 000.00 лв. На основание чл. 4.2. от договора, при неизпълнение на задължението в срок, продавачът е длъжен да възстанови на купувача получената цена, ведно с лихва в размер на 18%, която върху платената авансово сума в случая е 47 700 лв., т.е. при забава на продавача, задължението му възлиза на 312 700 лв., колкото е по записа на заповед. За обезпечение на посоченото задължение и съгласно разпоредбата на чл. 5.6 от договора, на същата дата дружеството продавача е издало Запис на заповед в полза на купувача, авалиран лично от управителя на дружеството към този момент - третият ответник и от трето лице - вторият ответник, който е управителя на дружеството към настоящият момент. Твърди, че на 28.04.2021г. продавачът е издал фактура № 282, като сумата е заплатена от ищеца-купувач на същата дата по банков път. В договорения за доставка срок, първият ответник е доставил само 109.02 т. на договорена стойност 28 890.30 лв., като недоставеното количество от 890.98 т. е на стойност 236 109.70 лв. В тази връзка между ищеца и ответника „Агро груп Луковит“ ЕООД е подписан Анекс от 20.01.2022 г., с който страните са приели общ размер на задължението в размер на 267 750 лв., като първият ответник се е съгласил да достави в определени срокове 600 т. пшеница реколта 2022 г. и 350 т. царевица реколта 2022 г., при определена за всеки вид култура единична цена на тон. В договорените срокове „Агро груп Луковит“ ЕООД е доставило 420 т. пшеница на обща стойност 134 400 лв. и 116 т. царевица на обща стойност 29 290 лв., като недоставеното количество пшеница от 180 т. и царевица от 184 т. е на обща стойност 104 060 лв. Твърди се, че на 29.11.2022 г. страните са подписали нов Анекс, с който са се съгласили непогасеното задължение да бъде погасено с доставка на 350 т. пшеница реколта 2023 г. при единична цена от 297.31 лв. на тон със срок 30.07.2023 г., но в този срок продавачът не е доставил никакво количество пшеница. Счита, че за периода от извършеното авансово плащане - 28.04.2021г. до 06.11.2023г. - датата на предявяване на настоящия иск и съгласно разпоредбите на раздел IV от договора, размера на договорената лихва върху посочената невъзстановена сума е 47 310.98 лева. На следващо място ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението от първия ответник към 30.07.2023г. да достави 350 т. пшеница, се е наложило да купува от друг продавач, но на значително по - висока цена от 385 лв. на тон, а не на 297.31 лв. на тон, поради което същият дължи и обезщетение за нанесени вреди в общо в размер на 30 691.50 лв., представляваща претърпяна загуба в посочения размер. Размерът на задължението по каузалното правоотношение обосновава размера на претенцията му по менителничния ефект. Моли съда да постанови решение, с което осъди „Агро груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: 202789607, представлявано от управителя Д. В. В., Д. В. В. с ЕГН: •••••••••• и К. В. А. с ЕГН: •••••••••• да заплатят солидарно на „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД, с ЕИК: 104095041, представлявано от Изпълнителния директор Л. Б. Л., сумата 182 062.48 лв., дължима по Запис на заповед от 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар. В срока по чл.367, ал.1 по делото е постъпил отговор на ИМ от ответника К. В. А., чрез пълномощника адв.С. М. от САК, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Не оспорва обезпечителния характер на издадената запис на заповед, но посочва, че в договора е налице изрично уговорено положително прекратително условие, а именно че при продажба на дружествените дялове от страна на К. В. А., същият ще бъде освободен от всички задължения по посочения договор. Твърди, че на 01.06.2021 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 5453/01.06.2021г. и нот. удостоверяване на съдържанието рег.№ 5454, т.3, акт 89 на Нотариус В.М. рег. № 53 при НК, по силата на който К. В. А. и В.К. А. са прехвърлили дяловете си на новия собственик на дружеството - Д. В. В.. Посоченото прехвърляне на дружествени дялове е вписано в търговския регистър под № 20210616150459. Счита, че към настоящия момент всички негови задължения във връзка с договора за покупко-продажба от 20.04.2021 г., включително гаранционни такива, са изцяло погасени и искът е неоснователен. На второ място изтъква, че главното задължение на продавача съгласно т.1.2. от договор за покупко-продажба от 20.04.2021 г. е погасено чрез извършване на обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД. С подписването на приложения по делото Анекс №1 от 21.01.2022 г., главните страни по договора са постигнали съгласие за промяна в предмета на дължимата престация. Задължението е подновено, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. По този анекс е налице прието частично изпълнение, което потвърждава действието му. В такъв случай обезпеченията на старото задължение не се запазени за новото, тъй като лицата, които са ги дали, не са се съгласили за това съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД. В тази връзка дори да приемем, че липсва прекратително условие, гаранционните задължения във връзка с издадения запис на заповед са погасени. На трето място, моли да се приеме, че главното задължение на Продавача съгласно т.1.2. от договор за покупко-продажба от 20.04.2021г. отново е погасено, чрез извършване на обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД. С подписването на приложения по делото Анекс № 2 от 29.11.2022 г., главните страни по договора са постигнали безусловно съгласие за промяна в предмета на дължимата престация. Новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет. И в този случай обезпеченията на старото задължение не се запазени за новото, тъй като лицата, които са ги дали, не са се съгласили за това. Изрично оспорва конкретното каузално правоотношение, свързано с издадения гаранционен запис на заповед поради наличието на сбъднато прекратително условие и наличието на новирани каузални правоотношения, без връзка с издадения менителничен ефект. Затова моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на ищеца като неоснователен и му присъди направените по делото разноски в размер на 11 480 лв. адвокатски хонорар. В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба от „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД, чрез пълномощника адв.С. П., в който оспорва направените в отговора от ответника К. А. възражение за наличие на прекратително условие, тъй като претенцията му към него не е основана на посочения от него договор, а на основание менителнично поръчителство /авал/. Изтъква, че по посочения договор ответникът А. не е страна и не е поемал никакви задължения, за да бъде освобождаван от тях при настъпване на определени обстоятелства. Задълженията му са по поетото от него менителнично поръчителство /авал/, като каузалното правоотношение обосновава само размера на задължението му, а не и основанието на задължението. На следващо място оспорва изложените в отговора съображения за наличие на обективна новация, която води до погасяване на обезпеченията, в т.ч. и задължението на ответника А.. Твърди, че авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората. Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение, ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, каквито обстоятелства в случая не са налице. Твърди, че с подписаните допълнителни анекси към основния договор /фючърсна сделка/ от 20.04.2021г. не е променян предмета на доставка, който е „зърнени или маслодайни култури", като само е уточнен вида им, поради което не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Изтъква, че с Анекс 1 и Анекс 2 страните по договора не са изразили воля за погасяване на задължението по него и за поемане на ново задължение, като развива подробни съображения и цитира практика на ВКС. В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника К. В. А., чрез пълномощника адв.С. М., в който оспорва основателността на предявения иск. Цитира т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че при направено релативно възражение/твърдение, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед, с навеждането им по иска за вземането по менителничния ефект. Повторно излага наведените в отговора доводи за погасяване на вземането по договора от 20.04.2021 г. Допълнително изтъква, че представения запис на заповед е издаден в нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, както и по допустимостта на иска срещу него на основание чл.147 ЗЗД. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.С. П., който поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи. Подробно съображения излага в представеното писмено становище. Ответникът К. А. се представлява от упълномощения процесуален представител адв.С. М., който оспорва предявените искове на изложените в отговорите основания. Подробни доводи излага в представената писмена защита. Ответниците „Агро груп Луковит“ЕООД и Д. В. В. редовно призовани за съдебните заседания не се е явяват и не са изразили становище. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира за установено следното от фактическа страна: На 20.04.2021 г. между „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД като купувач и „Агро груп Луковит“ ЕООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ на 1000 т. царевица от реколта 2020/2021 г. на стойност 265 000.00 лв. без ДДС или 265.00 лв. на тон без ДДС. Между страните е постигната договореност относно параметрите на стоките и срока за тяхното предаване – 15.11.2021 г. Според клаузата на чл.2.2 купувачът заплаща по банков път договорените количества стока от съответния вид при издаване на авансова фактура от продавача, но без да е посочен срок за изпълнение на това задължение. За гарантиране на сумата от извършеното авансово плащане, продавачът издава в полза на купувача Запис на заповед, подписан от овластено за целта лице /чл.2.3/. Съгласно чл.4.1, при неизпълнение на договора от страна на продавача, същият е длъжен да възстанови в срока за доставка, определен в чл.1.1, платената от купувача авансова сума за недоставеното количество, заедно с лихва от 12% за периода от датата на извършване на авансовото плащане до датата на крайния срок за доставка, определен в чл.1.1, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. Според договореното в чл.4.2, при неизпълнение на хипотезата по чл.4.1, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансово сума за недоставеното количество, заедно с дължима лихва от 18% за периода от датата на извършване авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. Допълнително с ръкописен текст, подписан от представителите на двете страни, е постигнато съгласие, че при продажба на дружествените дялове и прехвърляне на дружеството на нов собственик, всички права и задължения по договора и съпътстващите го документи /записи на заповед/ ще се прехвърлят на новите собственици, като К. В. А. ще бъде освободен изцяло от всички поети задължения по договора. На същата дата – 20.04.2021г., ответникът „Агро груп Луковит“ ЕООД е подписал запис на заповед, с който се е задължил да плати неотменимо, без протест и без предявяване на „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД сумата от 312 700.00 лв., като падежът на паричното задължение е 15.11.2021 г. в 12.00 ч., а мястото на плащане е: гр.Павликени, ул.“Тошко Кътев“ № 5, офис и място на дейност на „Фураж Росица“ЕАД. Като авалисти на дружеството-издател по записа на заповед при условията, при които е издаден, са се задължили ответниците Д. В. В. и К. В. А.. По делото е представена фактура, издадена от ответника „Агро груп Луковит“ ЕООД на 28.04.2021 г. за сумата 265 000.00 лв. авансово плащане на 1000 т. царевица с получател ищеца. От приложеното извлечение от сметката на „Фураж Росица“ ЕАД в „Райфазенбанк България“ЕАД се установява, че на 28.04.2021 г. сумата от 265 000.00 лв. е преведена по сметката на „Агро груп Луковит“ ЕООД. На 20.01.2022 г. между „Фураж Росица“ ЕАД като купувач и „Агро груп Луковит“ ЕООД като продавач е подписан Анекс № 1 към Договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. Предвид това, че купувачът е изпълнил изцяло задълженията си, а продавачът е доставил само 109.02 тона и не е доставил 890.98 тона царевица реколта 2021 г., страните са потвърдили, че общият размер на дължимите суми по договора са: главница 236 109.70 лв. и лихви по чл.4.2 от договора към датата на Анекса 31 640.30 лв., или общо 267 750.00 лв., дължими от продавача на купувача. За погасяване на посочените задължения, страните са постигнали споразумение продавачът да достави 600 т. пшеница от реколта 2022 г. на стойност 320.00 лв. на тон и срок за предаване на стоката – 30.07.2022 г. Продавачът е поел задължение да достави на купувача и 300 т. царевица от реколта 2022 г. на стойност 252.50 лв. на тон и срок за предаване на стоката – 31.10.2022 г., според качествените изисквания на купувача, описани в Договора за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. Между страните е постигнато съгласие, че ако продавачът не изпълни задължението си да достави договореното количество зърно, на основание чл.4.2 от договора от 20.04.2021 г., дължи възстановяване на авансово получените средства, както и лихва в размер на 18%, считано от датата на Анекс № 1 до окончателното изплащане, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди.Страните са се договорили, че за обезпечение вземането на купувача в размер на 267 750.00 лв., продавачът се задължава да учреди договорна ипотека върху свой собствен недвижими имот, като действието на Анекса е поставено в зависимост от изпълнението на това задължение. По делото е приложен и Анекс № 2 от 29.11.2022 г. към Договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. Поради неизпълнението на задълженията на продавача към 29.11.2022 г., страните са се споразумели за изменение на текстове на Договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г., както следва: 1.1 Предметът на договора е покупко-продажба на зърнени или маслодайни култури от вид: пшеница, реколта: 2023 г., количество: 350 т. и срок за предаване на стоката: 30.07.2023 г. Страните потвърждават, че е изпълнение на задълженията на продавача по Анекс № 2, че считат Договора за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. за окончателно изпълнен. От ищеца е представена фактура от 04.08.2023 г. за закупени от „Фураж Росица“ ЕАД от „Агротех 72“ЕАД 400 т. пшеница, реколта 2023 г. на стойност 154 000.00 лв. при единична цена за тон 385.00 лв., както и 2 бр. платежни нареждания за превеждане на сумата. С Договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Агро груп Луковит“ ООД от 01.06.2021 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, ответникът К. В. А. в качеството си на съдружник „Агро груп Луковит“ ООД, е продал на Д. В. В. всички си двеста дяла от капитала на дружеството на стойност 1 лев всеки един от тях и на обща стойност 200 лева за продажна цена в размер на 100 лева, която сума е получил напълно в брой от купувача. От направената служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че прехвърлянето на дружествените дялове е вписано на 16.06.2021 г. под № 20210616150459. От заключението на ССЕ, което съдът приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че всички издадени фактури, свързани с процесния договор /авансови и за доставка/ са осчетоводени от „Фураж Росица“ ЕАД по счетоводна сметка 4001 „Доставчици в лева“, аналитична партида „Агро груп Луковит“ЕООД и по счетоводна сметка 4011 „Доставчици по аванси“ по същата аналитична партида, включени са в Дневниците за покупки на „Фураж Росица“ ЕАД в съответните месеци на доставките и са декларирани в НАП. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че всички издадени фактури с № 282, 336, 337, 338, 339, 343 и 360, свързани с процесния договор /авансови и за продажби/ са надлежно осчетоводени при „Агро груп Луковит“ЕООД по счетоводни сметки 411 „Клиенти“, аналитична партида „Фураж Росица“ ЕАД и по сметка 412 „Клиенти по аванси“ по същата аналитична партида, включени са в Дневниците за продажби на „Агро груп Луковит“ЕООД в съответните месеци на продажбите и са декларирани в НАП. Експертът посочва, че общият размер на задължението, осчетоводено при „Агро груп Луковит“ ЕООД е 135 672.35 лв., от което 104 032.05 лв. главница за недоставено количество и 31 640.30 лв. лихви за периода от 28.04.2021г. до 20.01.2022 г. /датата на сключване на Анекс № 1 към договора/. Вещото лице прави извод, че задължението на „Агро груп Луковит“ЕООД съгласно клаузите на договора към датата на изготвяне на заключението е 182 076.66 лв. и в него се включва недоставено количество зърно от 363.90 т. на стойност 104 032.05 лв., неустойка /18% лихва/ от 28.04.2021 г. до 06.11.2023 г. /датата на предявяване на иска/ - 47 353.11 лв. и 30 691.50 лв. – обезщетение /вреда от разликата в цената/ за доставени 350 т. пшеница от други доставчици. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Ищецът твърди, че вземането му, предмет на предявените осъдителни искове, произтича от запис на заповед, издаден от ответника „Агро груп Луковит“ ООД и авалиран от ответниците Д. В. В. и К. В. А.. Страните по делото не оспорват, че издаденият на 20.04.2021 г. Записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на първия ответник „Агро груп Луковит“ ООД по сключен на същата дата с ищцовото дружество Договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за нейната действителност, поради което сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка. Следователно, за да се установи дължимостта от ответниците на сумата от 182 062.48 лв., която е предмет на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже съществуването и действителността на записа на заповед, издаден на 20.04.2021 г. от ответника „Агро груп Луковит“ ООД, както и поемане на задължение по него от авалистите, но не и съществуването на каузално правоотношение между страните и връзката му с издадения менителничен ефект. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Записът на заповед е формална сделка, която, за да е действителна, следва да бъде сключена в писмена форма и да съдържа всички изискуеми от закона реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. От представеното по делото копие на записа на заповед, която сделка се сочи като правопораждащ поцесното вземане факт, се установява, че той е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 535 - чл. 536 ТЗ, без които би бил недействителен. В текста на документа се съдържа наименованието "запис на заповед", както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава безусловно да плати определена сумата 312 700.00 на поемателя. В записа на заповед са посочени дата и място на издаването му, мястото на плащането му и падежът на паричното задължение в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. От изложеното се налага изводът, че записът на заповед, издаден на 20.04.2021 г., отговаря на предвидени в закона изисквания за форма и съдържание. Върху самата ценна книга е обективирно изявление, под което има положен подпис от ответниците Д. В. В. и К. В. А., с което заявяват, че в качеството си на физически лица авалират задълженията на „Фураж Росица“ ЕАД и се задължават при неизпълнение от „Агро груп Луковит“ ООД на падежа да изпълнят те. Следователно вторият и третият ответник са поели задължение за менителнично поръчителство при спазване всички изискания за действителност на авала, предвидени в чл. 484, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 513, ал. 1 ТЗ авалистите Д. В. В. и К. В. А. отговаря солидарно с издателя „Агро груп Луковит“ ООД за изпълнение на паричното задължение, което е възникнало в негова тежест по силата на тази едностранна сделка за заплащане на поемателя на сумата от 312 700.00 лв. За да обоснове възражението си за недължимост на исковите суми, ответникът К. В. А. изтъква в отговорите на исковата и допълнителна искова молба наличието на сбъднато прекратително условие в Договора за покупко- продажба от 20.04.2021 г. и наличието на новирани каузални правоотношения, което води до погасяване на гаранционните му задължения във връзка с издадения запис на заповед, които съдебният състав счита за неоснователни. Поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, не е допустимо авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. В случая от приложения по делото договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. и подписаните към него анекси се установява, че страни по каузалното правоотношение са само „Фураж Росица“ ЕАД и „Агро груп Луковит“ ООД, но не и ответника К. В. А.. Свързаните с тях относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста К. В. А. на приносителя, само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, каквито твърдения в случая не са наведени в отговорите. В този смисъл е трайната и непротиворечи практика на ВКС /решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 26 от 24.04. 2014 г. по т. д. № 1027/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 528 от 20.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 3384/2013 г., I т. о. и др./. С оглед изложените съображения и цитирана съдебна практика, настоящият състав счита, че не следва да обсъжда направените от ответника К. А. възражения, свързани със съществуването на вземането по каузалното правоотношение във връзка с процесния запис на заповед. Съдът не следва да разгледа и релевираните от него възражения за допустимостта на иска на основание чл.147 от ЗЗД. Правоотношенията по авала се регулират от специалните норми на ТЗ, различаващи се от нормите, регулиращи поръчителството по ЗЗД. Когато плащането по записа на заповед е обезпечено чрез поръчителство – авал, авалистът-поръчител отговаря както и лицето, за което е поръчителствал и е солидарно отговорен длъжник по силата на чл.513, ал.1 от ТЗ. Поради изложените мотиви, съдът приема, че по отношение на ответника К. В. А. – авалист е възникнало задължение във връзка с процесния запис на заповед и предявените искове са основателни. В исковата молба ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението от първия ответник към 30.07.2023 г. да достави 350 т. пшеница съгласно постигната уговорка в Анекс № 2, е претърпял вреда в размер на 30 691.50 лв., представляваща претърпяна загуба от закупуването от друг продавач на пшеница на по - висока цена от 385 лв. на тон, а не на 297.31 лв. на тон, като размерът на задължението по каузалното правоотношение обосновава размера на претенцията му по менителничния ефект. В чл.4, ал.2 от договора от 20.04.2021 г. е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.4.1, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансово сума за недоставеното количество, заедно с дължима лихва от 18% за периода от датата на извършване на авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. В подписания на 20.01.2022 г. Анекс № 1 към договора от 20.04.2021 г., страните са договорили, че при неизпълнение на задължението от страна на продавача да достави договореното количество зърно съгласно разпоредбите на чл.4, ал.2 от договора, последният дължи възстановяване на авансово получените средства за недоставената стока, както и лихва в размер на 18%, считано от дата на Анекс № 1 до окончателното изплащане. Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Предвид нормата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Следователно, за да възникне правото на обезщетение за претърпяна загуба, на първо място следва да се установи неточно изпълнение на поето по договора задължение от страна на продавача, което в случая не е спорно предвид представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ. Претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаление имуществото на кредитора в резултат на неизпълнение на длъжника. Безспорно ищецът е изправна страна по сделката, тъй като е превел по сметката на длъжника изцяло договорената като аванс сума, което води до извод за основателност на иска. От негова страна е представена фактура № 31735 от 04.08.2023 г. за закупени 400 т. пшеница от реколта 2023 г. на стойност 385.00 лв. на тон от друг продавач, след падежа на задължението по сключения Анекс № 2 – 30.07.2023 г. В хода на процеса обаче ищецът не проведе пълно и главно доказване относно размера на претърпени вреди. В представените от него договор за покупко-продажба от 20.04.2021 г. е уговорена цената на тон царевица в размер на 265.00 лв. С Анекс № 1 от 20.01.2022 г. страните са уговорили цена на тон пшеница в размер на 320.00 лв., а в Анекс № 2 от 29.11.2022 г. е посочено само количеството - 350 т. пшеница, но липса договореност за цена в размер на 297.31 лв. на тон, каквито са изложените в исковата молба твърдения. Ето защо съдът намира, че на ищеца не се дължи обезщетение за вреди в претендирания размер от 30 691.50 лв., който не беше доказан в хода на производството. По-горе беше посочено, че в Анекс № 1 от 20.01.2022 г., страните са договорили, че при неизпълнение на задължението от страна на продавача да достави договореното количество зърно съгласно разпоредбите на чл.4, ал.2 от договора, последният дължи възстановяване на авансово получените средства за недоставената стока, както и лихва в размер на 18%, считано от дата на Анекс № 1 до окончателното изплащане. От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че задължението на ответниците за недоставеното количество стока от 363.90 т. е в размер на 104 032.05 лв. Съдът не приема заключението на вещото лице в частта, в която размерът на претендирана неустойка /лихва в размер на 18 %/ е изчислен от 28.04.2021 г. до 06.11.2023 г. - датата на завеждане на иска в размер на 47 353.11 лв. В случая искът е заведен на 03.11.2023 г., а съгласно постигнатите договорености в Анекс №1, лихвата в размер на 18% се дължи не от 28.04.2021 г., когато ищецът е превел по банков път дължимата по договора сума, а от датата на Анекс № 1, т.е. от 20.01.2022 г. На основание чл.162 ГПК, съдът определя лихвата от 18% върху главницата от 104 032.05 лв. за периода от 20.01.2022 г. до завеждане на иска в размер на 34 999.38 лв. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че ответниците дължат на ищеца сумата 104 032.05 лв., представляваща авансово получени средства за недоставена стока и 34 999.38 лв. неустойка по Анекс № 1 от 20.01.2022 г., във връзка с чл.4.2 от Договора за покупко-продажба /фючърсна сделка/ от 20.04.2021 г. или общо 139 031.43 лв. След като процесният запис на заповед обезпечава каузалното правоотношение между страните по договора и анексите към него, искът е основателен и следва да бъде уважен по отношение на първия ответник за посочената сума от 139 031.43 лв., а в останалата част до 182 062.48 лв. отхвърлен. По отношение на ответниците Д. В. В. и К. В. А. искът е основателен и следва да бъде уважен в същия размер, а в останалата част – отхвърлен. Отговорността на издателя на записа на заповед и поръчителите към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна с оглед разпоредбата на чл.513, ал.1 ТЗ. Връзката на менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя на записа на заповед, изключва възможността издателят и поръчителите да отговарят в различен обем по прекия иск на поемателя. Независимо от самостоятелния характер на задължението на авалистите, те дължат същата по обем престация както и издателя. В случая липсват данни, обосноваващи извод за наличието на предвидените в закона изключения – чл.484 ТЗ /неспазена форма на авала/, чл.483, изр.1, предл.2 /частично поръчителство/, чл.485, ал.2 ТЗ и др. По присъждане на разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на сумата 15 036.00 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника К. В. А. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 2 713.00 лв. Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд