Решение № 703 от 22.10.2008 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 251/2008 г.

Производството е по чл. 196 и следв. от ГПК. С обжалваното решение № 12 от 26.02.2008г., постановено от Харманлийски районен съд по гр.д. № 435 /2007 година по описа на същия съд, съдът е отхвърлил предявения иск от А.М.С. ••• срещу Г.А.П. ••• с правно основание чл.111 във вр. с чл.108 ал.1 от ЗС за освобождаване на недвижим имот Жилище-апартамент с административен адрес в грХарманли бул.България № 82 бл.50 вх.А ет.5 ап.27 с идентификатор 77181.16.9.1.27 по кадастралната карта на гр.Харманли, одобрена със заповед № РД -18-9 от 23.03.2006г. на изп.директор на АК-гр.София, който обект попада в сграда с идентификатор 77181.16.9.1., построена в поземлен имот с идентификатор 77181.16.9, което жилище е с площ от 75.31 кв.м, състои се от три стаи, кухня и сервизни помещения^ при съседи на жилището: самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж № 77181.16.9.1.26, 77181.16.9.1.28, под обекта № 77181.16.9.1.21, над обекта- 77181.16.9.1.33, заедно с принадлежащите избено помещение № 27 при съседи: Калинка и Нейчо Нейчеви, коридор бул.България" и Илия и Мария Малачинови и 2.735 % ид. ч от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, като погасен по давност на основание чл.59 ал.З от ЗС.Със същото решение съдът е осъдил А.М.С. да заплати на Г.А.П. направените по делото разноски в размер на 200 лв. Против това решение е подадена въззивта жалба от адв. Иван Димитров-като пълномощник на А.М.С., в която прави оплакване, че решението е незаконосъобразно, при нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се в жалбата, че неправилно са тълкувани наличните доказателства и прието, че запазеното от ищеца право на ползуване е погасено поради неупражняване, защото: не било необходимо да бъде упражнявано непрекъснато, и било установено, че ищецът посещавал и съответно ползувал процесния апартамент; освен това ответницата е била допусната да живее от ищеца, който като носител на това право й е позволил да живее в апартамента. Жалбоподателят моли да бъде отменено постановеното решение и да бъде уважен предявения иск. Не представя доказателства. В отговор на подадената жалба се прави възражение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Правото на ползуване следвало да бъде упражнявано в пълен обем, а идването на гости понякога и прибирането на ищеца в с. Рогозиново, не означавало, че се упражнява правото на ползуване, поради което правилно съдът приел, че правото на ползуване на ищеца е погасено по давност. Съдът като взе предвид направените в жалбата оплаквания и съобразно правомощията си по чл.208 от ГГЖ, констатира следното: Предявен е иск с правно основание чл.108 във вр. с чл. Шот Закона за собствеността от А.М.С. ••• срещу Г.А.П. ••• за освобождаване на недвижим имот: Жилище-апартамент с административен адрес в гр.Харманли бул.България № 82 бл.50 вх.А ет.5 ап.27 с идентификатор 77181.16.9.1.27 по кадастралната карта на гр.Харманли, одобрена със заповед № РД -18-9 от 23.03.2006г. на изп.директор на АК-гр.София, който обект попада в сграда с идентификатор—77181—1г6т9т1, построена в-поземлен^имот~ сгидентификатор 77181.16.9, което жилище е с площ от 75.31 кв.м, състои се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж № 77181.16.9.1.26, 77181.16.9.1.28, под обекта- №77181.16.9.1.21, над обекта- №77181.16.9.1.33, заедно с принадлежащите избено помещение № 27 при съседи: Калинка и Нейчо Нейчеви, коридор, бул."България" и Илия и Мария Малачинови и 2.735 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Ищецът твърди в исковата молба, че е прехвърлил заедно със съпругата си на дъщеря си описания имот, като двамата със съпругата си запазили правото да ползуват апартамента заедно и поотделно докато са живи.Въпреки това ответницата създавала пречки на ищеца и отказвала да го освободи, поради което ищецът моли да бъде осъдена ответницата да освободи ползувания апартамент.Представя доказателства пред първоинстанционния съд От приетия като доказателство нотариален акт № 529 т.1 по нот.д. № 894/1996г. се установява, че ищецът и Мария Кирева Стратиева са прехвърлили на дъщеря си-ответницата по делото, чрез дарение, апартамента си в гр.Харманли с № 27 находящ в жилищния блок № 50 вх. А на V етаж с площ от 75.31 кв. м, заедно с прападащото се избено помещение № 27 и 2.735 % ид.ч от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел, като дарителите запазили за себе си заедно и поотделно правото на ползуване върху дарения имот до края на живота си. Видно от приложената по делото скица, издадена от Агенция по кадастъра, описания в нотариалния акт имот- апаратамент, е идентичен с описания в исковата молба имот, съгласно кадастралната карта, одобрена от 2006г. От всички събрани по делото гласни доказателства, безспорно се установява, че в процесния апартамент от около 30 години живее ответницата, а баща й живее в къщата в с. Рогозиново, където останал да живее сам и след смъртта на съпругата си. Той се отбивал в апартамента в гр.Харманли, когато е идвал на пазар, но бързал да се прибере на село /св.П- Карабакалова /.Идвал е на гости много пъти, но се връщал в дома си в с. Рогозиново.Не бил добре със здравето и лежал в болница, през което време дъщеря му, ответница по делото се грижела за него.Ходела до село и му носела храна. Предлагала му преди една- две зими да остане в апалтамента, за да не ходи през зимата при него, но той отказвал/св. Зл.Канева, св.П. Карабакалова /. Докато от показанията на св. Карабакалова и Зл.Канева не се установява ответницата да е отказвала на баща си да дойде в апартамента в гр.Харманли да живее, то св.Б.Атанасов заявява, че знае от ищеца, че дъщеря му не го пуща да живее в апартамента. Св.Гр. Грозев -кмет на селото, има впечатления за много добри отношения между ищеца и дъщеря му, която идвала със семейството си в селото при баща си, грижела се за него, а и той се отбивал при нея в апартамента, като пак се връщал в жилитттетно си.в_ аедо, но от^^4хептемеври-20(Х7р, свидетелят -забелязал някаква студенина между тях. Ответницата прави възражение, че поради неупражняване на правото на ползуване от ищеца, това негово право било погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.З от ЗС. Предвид направеното възражение за погасяване на правото на ползуване поради неупражняването му, първоинстанционния съд е приел, че възражението е основателно и е отхвърлил предявения иск. Настоящият съдебен състав стига до извода, че правото на ползуване на ищеца не е погасено по давност поради неупражняването му.Основното съдържание на правото на ползуване е очертано в чл.56 от ЗС-според който ищецът има право да ползува вещта съобразно нейното предназначение или да получава добиви от нея. Процесният апартамент е жилище и по предназначение следва да се ползува като жилище. Ищецът не е живял в апартамента, върху който той и съпругата му си запазили право на ползуване до края на живота си заедно или поотделно.Но обстоятелството, че той лично не е ползувал апартамента според неговото предназначение, не означава, че се отрекъл от правото на ползуване върху този апартамент. Добрите отношения между него и дъщеря му, отбиването му в апартамента, след което той си тръгвал за село, поканите на дъщеря му през зимата да остане да живее в апартамента, сочат че дъщеря му не е отричала неговото право на ползуване, поради което не е налице погасителна давност- съгласно чл.116 "а "от ЗЗД тя се прекъсва с признанието от страна на ответницата на правото на ползуване на ищеца.От друга страна добрите отношения и връзката между страните по делото сочат още за съгласието на ищеца дъщеря му да остане да живее в апартамента, върху който той има правото на ползуване. Съдът има предвид и направеното изявление в жалбата, че ищецът упражнява правото на ползуване върху апартамента, тъй като той е допуснал дъщеря си да живее в него. С оглед на това обстоятелство, което се подкрепя и от събраните по делото доказателства, доказващи добри отношения между страните по делото, следва да се приеме, че има договор за заем за послужване между баща и дъщеря на процесния апартамент /чл.243 от ЗЗД/, за който не е необходима специална форма. Притежателят на правото на ползуване има право да отдава имота в заем за послужване или под наем, като последните действия са действия на управление, а не на разпореждане.Той няма право да се разпорежда с правото на ползуване, като го отчуждава, тъй като то е негово лично право, но действията на управление-каквито са договорите за заем за послужване са допустими за извършване от ищеца. При това положение, след като ищецът признава, че е допуснал ответницата да живее в апартамента, може да се направи извода, че между страните има договор за заем за послужване и техните отношения следва да се уреждат съгласно разпоредбите, отнасящи се за този— даговорз -като^се вземе предвид и целта на договорат а тименнсг с ответницата да живее със семейството си в жилището, което й е било осигурено с направеното дарение, оформено с нотариалния акт, представен като доказателство по делото. За да се прецени дали искът по чл. 111 от ЗС във вр.с чл.108 от ЗС е основателен, следва да се установи дали ответницата живее в процесния апартамент без правно основание, т.е. дали договорът за заем за послужване е прекратен. Прекратяването на договора за заем за послужване е предвидено в чл.249 от ЗЗД. Съдът приема, че договорът за заем за послужване е сключен с определена цел, както се посочи по-горе, а щом това е така - аналогично и в случая на сключване на договора с определен срок, заемодателят може да иска връщане на вещта/в случая апартамента/ при условията на чл.249 от ЗЗД, а те са: или ако сам неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай, или ако заемателят умре, или ако не изпълнява задълженията поа чл.244 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за наличие на някое от предвидените условия за прекратяване на договора за заем за послужване, поради което съдът не приема, че договорът за заем за послужване е прекратен и затова ответницата ползува апартамента на основание договорът за заем за послужване. Щом ответницата ползува апартамента на горното основание, то не са налице предпоставките, предвидени в чл. 108 от ЗС за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Тъй като районният съд е отхвърлил предявения иск по чл.111 от ЗС във вр.с чл.108 от ЗС, то решението му следва да се остави в сила, но по съображенията на настоящия състав на съда, а не по съображенията, изложени от първоинстанционния съд / като погасен по давност, поради неупражняване на правото на ползуване в продължение на 5 години на основание чл.59 ал.З от ЗС/, които настоящият съд не приема. Мотивиран от гореизложеното, съдът