Решение № 3651 от 17.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 729/2024 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ – Русе при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, против решение № 77/10.05.2024 г. по а.н.д. № 46/2024 г. по описа на Районен съд (РС) – Бяла, с което е отменено наказателно постановление (НП) № BG2023/4000-683/НП от 31.01.2024 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ – Русе при Агенция „Митници“, с което на Р. Р. К. на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на административното нарушение, както следва: 22, 950 л. „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41, 5% и 11, 1 л. „етилов алкохол“ - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39, 8% и е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Р. Р. К. сумата в размер на 500 лева, разноски в производството за адвокатско възнаграждение. В жалбата като касационни основания се сочат допуснато от районния съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Излагат се подробни мотиви в подкрепа на твърдяните касационни основания. Иска се да се отмени оспореното решение № 77/10.05.2024 г. по а.н.д. № 46/2024 г. на РС - Бяла и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП № BG2023/4000-683/НП от 31.01.2024 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ – Русе при Агенция „Митници“. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Р. Р. К., чрез процесуалните си представители, в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба с вх. № 4085/25.06.2024 г. по описа на РС – Бяла (л.15 и л.16 от к.а.н.д. № 544/2024 г. по описа на АдмС – Русе) и в хода на устните състезания по делото оспорва основателността на жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Изразява становище, че въззивната инстанция правилно е стигнала до извод, че НП следва да бъде отменено, като в хода на проведеното съдебно производство счита, че не са допуснати никакви съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на РС – Бяла, както и да присъди сторените пред настоящото производство разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. След отмяната на първоинстанционното решение, наказателното постановление следва да бъде потвърдено поради безспорна доказаност на процесното нарушение. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства, контролираната съдебна инстанция е установила следното: На 01.12.2023 г., служители на ТД Митница – Русе, разпитани в качеството им на свидетели по въззивното дело, съвместно със служители на РУ – Бяла, извършили проверка по сигнал за продажба на ракия в търговски обект – магазин за строителни материали, стопанисван от „Дени макси“ ЕООД в гр.Бяла, пл. „П. Р. С.“, ет.1, с управител Р. Р. К.. При проверката на магазина, в шкаф в обекта, били установени ПВЦ бутилки с различна вместимост – шест броя по 500 мл., четири броя по 1 л. и един брой от 200 мл., които съдържали течност с мирис на етилов алкохол, ракия. Общото количество на установения алкохол възлизал на 7 л., установено с мярка за обем 1 л. със свидетелство за калибриране № М61-1/16.07.2015 г. Посредством денситомер модел DA-130N, сер. № LUE37A22 било измерено алкохолното съдържание на всеки съд, което варирало от 39% до 42%vol. Поискали документи от К. за намерената ракия, която заявила, че няма такива. В снети от нея писмени обяснения посочила, че продава ракията в търговския обект. За констатираното нарушение бил съставен АУАН BG21122023/4000/А-1122 от 21.12.2023 г. на дружеството, като с предупреждение № BG2023/4000-681/П от 19.01.2024 г. началникът на отдел МРР в ТД Митница – Русе, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН не наложил наказание и предупредил лицето, че при повторно извършване на нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС ще му бъде наложено наказание. В близост до магазина бил паркиран личният автомобил на К. с рег. № [рег. номер], на който също била извършена проверка. В багажното отделение на автомобила били установени 27 броя бутилки – потребителски опаковки, по 200 мл. всяка, съдържащи високоалкохолен продукт, като 2 броя били без български акцизен бандерол, 2 броя с разкъсан български бандерол и 23 броя с валиден български акцизен бандерол, за които възникнало съмнение, че е неистински. Същите били описани в ПИП № 23BG004000А010934 от 01.12.2023 г., като в снетите писмени обяснения К. посочила, че са били закупени от склад за алкохол в гр. Бяла. След извършени допълнителни контролни действия и направени справки в българска акцизна централизирана информационна система се установило, че бандеролите върху 23 броя иззети потребителски опаковки са валидни. За 4 броя опаковки било установено, че са без български акцизен бандерол, за което бил съставен АУАН № BG21122023/4000/А-1123 от 21.12.2023 г. за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС. Въз основа на така съставения АУАН било издадено предупреждение № BG2023/4000682/П от 24.01.2024 г., с което на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН началник отдел МРР в ТД Митница – Русе не наложил наказание и предупредил лицето, че при повторно извършване на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС ще му бъде наложено наказание. Проверка била извършена и в дома на К., находящ се в гр.Бяла, [улица], където на приземния етаж били установени 2 броя ПВЦ туби с вместимост по 10 литра всяка, както и 3 броя бутилки с вместимост по 1 литра всяка, идентични по цвят, съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол, общо 22, 950 литра. В избеното помещение на имота били установени 16 броя бутилки с различни вместимости, съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол, възлизащи на 11, 1 литра, за които К. заявила, че съдържат ракия. Общото количество ракия установено в дома на К. възлизало на 34, 05 л., което било измерено чрез преливане в калибрирана мярка за обем с вместимост 1 л., с идентификационен № 045 и свидетелство за калибриране № М61/16.07.2015 г. Посредством денситомер, модел DA-130N, сериен № LUE37A22 било измерено алкохолното съдържание на установената в дома ракия, което варирало от 39% до 42%vol. В снетите писмени обяснения К. заявила, че ракията, която била намерена на приземния етаж в дома й и тази установена в магазина, общо 29, 950 л., била една и съща, поради което била взета обща проба, както следва: 4 броя крайни проби, всяка с обем 0, 500 л., от които 2 броя проби за изследване в лаборатория, 1 брой за проверяваното лице и 1 брой контролна проба. Същите били опаковани и пломбирани като бил съставен протокол за вземане на проба № 334/01.12.2023 г. От ракията, установена в избеното помещение на имота, общо 11, 1 л., били иззети 4 броя крайни проби, всяка с обем 0, 500 л., от които 2 броя проби за изследване в лаборатория, 1 брой за проверяваното лице и 1 брой контролна проба. Същите били опаковани и пломбирани като бил съставен протокол за вземане на проба № 333/01.12.2023г. В писмените си обяснения К. посочила по отношение на това количество ракия, че е на семейството. В резултат на извършения анализ на пробите, иззети с протокол за вземане на проба № 333/01.12.2023 г. се установило, че изследваната проба представлява „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39, 8%. В резултат на извършения анализ на пробите, иззети с протокол за вземане на проба № 334/01.12.2023 г. се установило, че изследваната проба представлява „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41, 5%. К. била поканена да се яви на 20.12.2023 г. в ТД Митница - Русе за съставяне на АУАН, но не се явила, поради което АУАН бил съставен в нейно отсъствие. На 21.12.2023 г. бил съставен АУАН № BG21122023/4000/А-1124 за извършено нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС за това, че К. държи в дома си 22, 950 л. „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41, 5% и 11, 1 л. „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39, 8%, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или търговски документ по чл.73б, ал.16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Общият размер на дължимия акциз бил изчислен съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗАДС – чрез умножение на данъчната основа по чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС по акцизната ставка, определена в чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, на 153, 56 лева като двойният размер възлизал на 306, 72 лева, предвид че размерът на двойния акциз надвишавал 100 лева, т.е. не отговарял на критерия за маловажност по смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Актът бил предявен на К., която го подписала с отбелязване „имам възражения“, без да са изложени конкретни такива. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и НП, предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция, връчено на 31.01.2024 г. С въззивната жалба били представени писмени доказателства – акцизен данъчен документ № 435 със справка-декларация на името на лицето Б. А. Х. от 14.11.2023 г. и акцизен данъчен документ № 532 със справка-декларация на името на Д. Б. А. от 07.11.2020 г. (л.л.22-25 от въззивното дело). В хода на съдебното следствие, от въззивната инстанция бил разпитан свидетеля Б. А. Х., който заявил, че е в близки отношения с въззивната жалбоподателка като в знак на благодарност за вършени от нея услуги, той й подарявал ракия, собствено производство, която варил на казан в [жк] в гр. Русе. Св. Х. посочил в показанията си, че е подарявал ракия 3 или 4 пъти по 10 литра. Свидетелства и за това, че в края на миналата година К. го потърсила и го попитала дали има документи за ракията и по тази причина той я снабдил с представения с въззивната жалба акцизен документ. (л.л.119-124 от въззивното дело). След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е направил извод за незаконосъобразност на НП. Приел е, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, от една страна ограничаващи правото на защита на наказаното лице, които нарушения от друга страна са довели и до неправилно приложение на материалния закон от административнонаказващия орган. По-конкретно е приел, че при описание на нарушението още в съставения АУАН, е налице неопределеност на изискуемия документ по ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Посочил е, че в нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС са изброени следните документи: данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.73б, ал.16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза като било очевидно, че законът предвижда различни, самостоятелни възможности за доказване плащането на акциза. Според въззивната инстанция тази неопределеност в АУАН и издаденото въз основа на него НП затруднявала и съществено ограничавала правото на защита на въззивния жалбоподател да организира адекватно защитата си още в първата фаза на административнонаказателното производство, чрез навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, поради което тази неопределеност на изискуемия документ по чл.126, ал.1 от ЗАДС представлявала съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка е приел за относими към правния спор представените с въззивната жалба писмени доказателства, които не били оспорени и съдържали всички необходими реквизити. Изцяло е кредитирал и показанията на разпитания по делото свидетел, приемайки, че няма обективна причина, поради която те да бъдат поставяни под съмнение. Приел е за неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО, че след като са представени едва в хода на съдебното производство въпросните писмени доказателства не следва да бъдат приети за относими към правилното решаване на правния спор относно наличието на съставомерно деяние. Обсъдил е и възражението, че същите са неотносими, тъй като не обосновавали идентичност на количествата алкохол, описани в тях, с тези, установени в дома на К., посочвайки, че тези акцизни документи не са издадени на наказаното лице, поради което и не можело да се търси идентичност в количествата алкохол, като разликата от лабораторните анализи и отразеното в представените документи била в рамките на 0, 5% до 1%vol, т.е. не можело да се приеме на това основание, че се касае до друг алкохол. По тези съображения, РС – Бяла е приел, че за установените количества алкохол са налице акцизни документи и не е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. В допълнение съдът е развил мотиви и относно неправилно определяне на дължимия акциз като при правилното му изчисление (по реда на чл.31, т.6 от ЗАДС, а не на чл.31, т.5 от ЗАДС), двойният му размер възлизал на 104, 77 лева, което макар и да надвишавало определеното в чл.126б, ал.2 от ЗАДС с 4, 77 лева, представлявало маловажен случай, тъй като самото превишение било незначително. Решението на контролираната инстанция е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата – чл.107, ал.5 от НПК, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Според касационната инстанция в хода на административнонаказателното производство пред АНО не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като административното нарушение е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, налице са всички елементи от фактическия състав на вмененото в тежест на ответника по касация административно нарушение – държане на акцизна стока без изискуемия от чл.126, ал.1 от ЗАДС документ. С оглед спазване на законовите изисквания и по-конкретно на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е извършил проверка на АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост въз основа на събраните доказателства, с оглед на което е приел, че по безспорен начин са налице обстоятелствата, обосноваващи ангажирането на административнонаказателната отговорност на Р. Р. К. от гр. Русе като субект на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС, а именно, че след сигнал на РУ – Бяла при ОД на МВР - Русе, на 01.12.2023 г., при съвместна проверка, осъществена от служители на ТД Митница - Русе и служители в РУ – Бяла при ОД на МВР - Русе, е установено, че Р. Р. К. държи в дома си, находящ се в гр. Бяла, [улица]акцизна стока по чл.2, т.1 от ЗАДС (алкохол и алкохолни напитки), както следва: 22, 950 л. „етилов алкохол“ - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41, 5%Vol. и 11, 1 л. „етилов алкохол“ - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39, 8%Vol., без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.73 б, ал.16 от ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Неправилни и необосновани са изводите на първата съдебна инстанция относно наличието на неопределеност в АУАН и в издаденото наказателно постановление, касаеща точно кой от изискуемите документи по чл.126, ал.1 от ЗАДС, К. не притежава, която неопределеност, според РС – Бяла, затруднявала и съществено ограничавала правото на защита на наказаното лице да организира адекватно защитата си още в първата фаза на административнонаказателното производство чрез навеждане на възражения и представяне на доказателства. Тази неопределеност районният съд е приел за самостоятелно отменително основание на оспореното пред него НП. На първо място дори да се допусне наличието на сочената от контролираната съдебна инстанция неопределеност на изискуемия документ, то същата очевидно е била преодоляна след връчване на наказателното постановление, поради това, че с въззивната си жалба до първата съдебна инстанция К. е представила документи, които съдът е счел за относими и е приел като доказателства по делото. Освен това следва да се има предвид и че с оглед граматическото тълкуване, приложимата санкционна норма на чл.126, ал.1 от ЗАДС (чрез употребата на съюза „или“) сочи кои са изискуемите по закон документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, като даденото изброяване не е изчерпателно. В този смисъл законодателят е заложил именно примерно изброяване на изискуемите документи, като в края на нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС е посочил „ или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза". В случай че в АУАН и в НП беше упоменат само един конкретен документ от изброените, както неправилно тълкува приложимото право първата съдебна инстанция, именно тогава актосъставителят и АНО биха ограничили правото на защита на нарушителя, стеснявайки по този начин приложното поле на нормата. Към момента на извършване на проверката, в срока за възражения по съставения АУАН по реда на чл.44 от ЗАНН, а и в последствие, документ по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАДС не е бил представен. Самият факт на държане на акцизна стока без придружителен документ от Р. К. към момента на извършване на проверката, вече осъществява от обективна страна фактическия състав на административното нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. № 2/2022 г. идеята на законодателя, въплътена в чл.126, ал.1 от ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването на дължимите държавни вземания. Така формираният извод следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС във връзка с разпоредбите на чл.84, ал.1, чл.84, ал.6, т.7, чл.57, ал.1 и чл.43, ал.1, т.1, чл.101в, ал.1 от ЗАДС. С оглед елементите от състава на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС, в задължение на всяко лице, държащо или упражняващо трайна и непрекъсната във времето фактическа власт върху акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.1 от ЗАДС (алкохол и алкохолни напитки) е да притежава налични за тях документи, удостоверяващи плащането, начисляването и обезпечаването на дължимия за нея акциз и то към момента на проверката. Представените впоследствие АДД не са били налични към датата на проверката. Освен това в снетите писмени обяснения към датата на проверката, К. не сочи, че намерените количества ракия са й били подарени. В този смисъл, според касационната инстанция, показанията на разпитания по въззивното дело свидетел Б. А. Х. са недостоверни и обслужват единствено и само защитната теза на наказаното лице. С оглед гореизложеното процесното нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС се явява осъществено от обективна и субективна страна, доказано е по безспорен начин и е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация. Правилно е определен и размерът на наказанието, както и постановеното в полза на държавата отнемане на предмета на нарушението. Размерът на наказанието е определен по реда на чл.41 от ЗАДС чрез умножаване на данъчната основа по чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС по акцизната ставка по чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, а не на тази по чл.31, ал.1, т.6 от ЗАДС, тъй като по делото липсват безспорни доказателства, че етиловият алкохол (ракия) е произведен в специализиран малък обект за дестилиране, поради което АНО правилно и обосновано е избрал реда и начина на определяне размера на наказанието. Тъй като двойният размер на акциза възлиза на 306, 74 лева, то следва да се наложи специалният минимум на санкцията по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС от 1000 лева. С оглед горното, като е отменил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Бяла е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство както във въззивното, така и в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на по 80 лева за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 160 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Агенция „Митници“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът