Решение № 2929 от 30.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 158/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. И. М., М. Г. Н. - А. и Дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) „Частни съдебни изпълнители М. - А.“ (Д.) против решения № 1 и № 2 по протокол № 262/19.12.2023 г. на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители (СКЧСИ). С оспорените решения основание чл. 59, ал. 1, т. 8 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и чл. 30, т. 6 от Устава на К. на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), е прието незабавно да се заличи от регистъра по чл. 4 ЗЧСИ вписването на помощник – ЧСИ (ПЧСИ) З. И. И. при ЧСИ П. М., както и незабавно да се заличи от регистъра по чл. 4 ЗЧСИ вписването на Д. „Частни съдебни изпълнители М. - А.“. Навеждат доводи за нищожност на обжалваните решения, както и за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването им. Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като недопустима. Заинтересованата страна (ЗС) З. И. И. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. След като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, съдът, в настоящия състав, приема следното от фактическа и правна страна. Производството по издаване на процесните решения е инициирано по искане на председателя на КЧСИ от 15.12.2023г. (л.129 от делото) за провеждане на извънредно заседание по въпроси от особено значение за работата на КЧСИ. Същото се явява като продължение на обсъждането по предходно заседание на СКЧСИ, проведено на 13.12.2023 г., чиито решения са обективирани в протокол № 261/13.12.2023 г. (л.108-109). Видно от изложението в последния, след обстойна дискусия и изслушване на мненията/ становищата на присъстващите, СКЧСИ е приел за неприемливо създаването на дружества по чл. 30 ЗЧСИ между ЧСИ от несъседни съдебни райони, както и овластяването на един помощник - ЧСИ в повече от един съдебни райони. Тези решения са били преценени като нуждаещи се от допълнително обсъждане, видно от изразените становища на членовете на съвета (л.128-132) Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между жалбоподателите П. И. М., ЧСИ с район на действие района на Софийски градски съд (СГС) и М. Г. Н. - А., ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд (ОС) – П., на 30.10.2023 г. е сключен договор за учредяване на гражданско дружество по смисъла на чл. 357 – 364 ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗЧСИ. На 01.11.2023г. посоченото Д. било вписано в регистъра по чл. 4 ЗЧСИ. На 01.12.2023 г. ЧСИ А. сключила договор със З. И. И., с който я овластява с правомощията на помощник – ЧСИ в нейния район на действие. С договор от 05.12.2023 г. ЧСИ М. е сключил договор със същото лице, с който овластява ЗС З. И. с правомощията на помощник – ЧСИ и в неговия район на действие. След проведено обсъждане от членовете на Съвета на КЧСИ относно редовността на посочените по-горе вписвания, на 19.12.2023 г. били взети процесните решения за незабавното заличаване от регистъра по чл. 4 ЗЧСИ на вписването на ПЧСИ З. И. при ЧСИ П. М., представляващо второ по ред вписване на същия ПЧСИ в друг съдебен район, както и незабавно да се заличи от регистъра по чл. 4 ЗЧСИ вписването на жалбоподателя - Д.. Посочва се в мотивите по т.1 от представения протокол № 262/19.12.2023г., че казусът е прецедент, тъй като за първи път е налице сдружаване между ЧСИ от географски несъседни съдебни райони, както и за първи път се овластява един и същ действащ ПЧСИ от различни ЧСИ с различен район на действие. Прието е, че жалбоподателите са направили опит за заобикаляне на закона, което само по себе си е закононарушение. В мотивите на СКЧСИ е изложено становище, че сдружаването на ЧСИ от различни съдебни райони, които не са съседни, води до заобикаляне изискванията за местна компетентност на съответния ЧСИ, още повече при назначаването на един и същ ПЧСИ, който в случая да извършва едновременно изпълнителни действия на територията на СГС и на ОС Пазарджик и при нарушаване изискванията на чл. 37 ЗЧСИ. Освен това, съветът намерил, че не могат да бъдат изпълнени и изискванията на чл. 30 ЗЧСИ за поддържане на общ архив по смисъла на чл. 22 от закона, тъй като всеки един от съдружниците следва да поддържа архива си на територията на съответния окръжен съд, в района на който изпълнява възложените му правомощия. По тези съображения СКЧСИ приел процесните решения след проведено гласуване съответно първото – единодушно, второто - с мнозинство 8 против 2 гласа. В преписката са приложени Уставът на К. на ЧСИ, Правила за работа на СКЧСИ и Технически правила към тях. Съдът в настоящия състав не споделя становището, изразено от страна на ответника за недопустимост на жалбата. Според чл. 21 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. К. на ЧСИ е професионална организация с призната правосубектност на юридическо лице (чл. 3 ЗЧСИ). Органи на камарата са общото събрание, Съветът на камарата (СКЧСИ), контролният съвет и дисциплинарната комисия (чл. 3 ал. 3), като председателят на Съвета на камарата представлява последната (чл. 45 ЗЧСИ). В чл. 59, ал. 1 ЗЧСИ е уредена компетентността на Съвета на К., между които в т. 8 е да решава всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган. Следователно, Съветът на К. на ЧСИ е колективен орган, администриращ системата на принудителното изпълнение като публична функция, макар и възложено на частни съдебни изпълнители, които по силата на законовата делегация от държавата по чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ извършват принудителното изпълнение на частни притезания, тоест въпреки, че не са държавни органи, упражняват държавна власт по делегация. Ето защо, СКЧСИ е овластен да осъществява публични функции при изпълнение правомощията си по чл. 59 ЗЧСИ, поради което и актовете, с които се произнася, са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Въпреки липсата на изрична законова уредба на правото да се обжалват актовете на СКЧСИ, то по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК, в която е заложен този конституционен принцип, съдът в настоящия състав намира, че за жалбоподателите е налице правен интерес да оспорват процесните решения, тъй като с тях се засяга пряко и непосредствено правната им сфера. За приложението на общата клауза за обжалваемост по чл. 120, ал. 2 от Конституцията не е необходимо законът нарочно да е предвидил възможността за оспорване, напротив – принципът според конституционната норма е, че само изрично посочените със закон актове не могат да се обжалват. След като оспорването на процесните решения не е изключено от ЗЧСИ, при проверката на допустимостта на оспорването им следва да се направи преценка относно вида на правоотношението по заличаване от регистъра по ЗЧСИ, правното положение на приелия акта орган и последиците от волеизявленията. В подкрепа на горния извод е и предвидената в чл. 53, ал. 1 ЗЧСИ възможност решенията на друг орган на К. на ЧСИ, а именно - на Общото събрание, да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението. С оглед възложеното със закон упражняване на публични, държавни функции, които СКЧСИ има при решаване всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган (чл. 59, ал. 1, т. 8 ЗЧСИ), следва да се приеме, че отношенията му с жалбоподателите по повод заличаването им от регистъра по чл. 4 ЗЧСИ (като действащо Д. и ПЧСИ), не са равнопоставени. Тези отношения се характеризират с елементи на власт и подчинение, поради което следва да се определят като административноправни и следователно, издаденият акт подлежи на съдебен контрол. В допълнение следва да се отбележи, че отношенията по повод придобиването на правоспособност на ЧСИ и ПЧСИ са административни. Контролът на държавата върху тази дейност намира израз в правомощията на министъра на правосъдието по насрочване на конкурси за ЧСИ и ПЧСИ, регламентирането на условията и реда за провеждането им, и издаване на заповед за възлагане на правомощия по изпълнението (чл. 9 – 11 ЗЧСИ). В случая заличаването от регистъра е извършено служебно от СКЧСИ. Правила за организацията и воденето на регистъра на чл. 4 ЗЧСИ не са били приети. СКЧСИ упражнява изпълнителни по своя характер правомощия, присъщи на „административен орган“ при дефиницията на понятието по § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК. С нея като административен орган е определен всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Изброените в чл.59, ал.1 ЗЧСИ правомощия на съвета безпротиворечиво го определят като такъв административен орган, натоварен с дейности по текущо управление и такива с изпълнителен характер. Обективен белег по чл. 21, ал. 1 АПК за квалификация на обжалвания акт са и произтичащите от него правни