Решение № 5421 от 16.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1188/2025 г.

Производство по реда на чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Интерплод Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, с адрес за кореспонденция обл.Пловдив, [населено място], ул.“•••“ № •, представлявано от управителя А. С. Б., срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 231403454432_4 от 28.05.2025 г., издаден от органи по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 126/02.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. В жалбата се твърди че действията на органите по приходите са незаконосъобразни, а направените изводи за висок данъчен риск не се подкрепят от събраните доказателства. Оспорват се изводите на административните органи, че са налице основания по чл. 121а, ал. 1, т. 3 ДОПК за конкретната доставка относно наличие на факти и обстоятелства, сочещи на несъответствие между посоченото в документите или в предварително декларираните данни за превоза на стоката и установеното при проверката вид и количество на стоката, нито са налице основания да се приеме, че при последващо разпореждане със стоката, да не се стигне до събиране на дължимите данъци или вероятността за това значително да се затрудни. Оспорват се и изводите на административният орган относно чл. 121а, ал. 2 ДОПК. В тази връзка се сочи, че не се касае за обективно установени факти от административните органи, а само за съмнения и предположения, които не са основания за наложеното обезпечаване на доказателства и не могат да обосноват обезпечителна нужда. Иска се тяхната отмяна и присъждане на разноски по представен договор за правна защита и съдействие. Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Пловдив, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Препраща към мотивите в Решението на директора на ТД на НАП – [населено място]. Подчертава, че действията са в хипотезата на чл. 121а, ал. 3, вр. ал. 2 от ДОПК, поради което именно ОП имат правомощия да сторят това, съгласно Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на ИД на НАП, а именно при установено несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката и неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока. Иска се и заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, срещу действия на административен орган, за които изрично е предвидено, че подлежат на оспорване, след изчерпване на административния ред за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На 28.05.2025 г., в 04: 15 ч., в пункт за фискален контрол ГКПП Калотина от служители на Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП е извършена проверка на „ИНТЕРПЛОД - Б.“ ЕООД с ЕИК •••••••••. Установено е, че дружеството е получател на стоки с висок фискален риск по смисъла на Приложение към т. 1 от Заповед № ЗМФ - 1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите за утвърждаване списъка на стоки с висок фискален риск, изменено със Заповед за изменение № ЗМФ 169/20.02.2024 г., допълнено със Заповед № ЗМФ-237/31.03.2025 г., а именно: ябълки, круши и дюли, пресни: ябълки - 11687 кг. За проверката е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № с № 231403454432_1 от 28.05.2025 г. На 28.05.2025 год. в 9 часа, в [населено място], СБ ПЪРВЕНЕЦ, СКЛ. 86, е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост. На мястото на разтоварване/получаване е извършена и проверка за съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката в присъствието на управителя на дружеството - А. С. Б.. Установени са следните видове и количества стоки: 1) Други зеленчуци, пресни или охладени: Други: Спанак, новозеландски, спанак и лобода - 150.00 кг.; 2) Ябълки, круши и дюли, пресни: Ябълки – 13 587.00 кг. Установено е несъответствие по вид на стоката относно Други зеленчуци, пресни или охладени: Други: Спанак, новозеландски, спанак и лобода, както и несъответствие в количеството на стоката: Ябълки, круши и дюли, пресни: ябълки – 1 900.00 кг. в повече. В тази връзка, органите по приходите са предприели действия по предварително обезпечаване по реда на чл. 40 ДОПК със срок на действие 72 часа, за което е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 231403454432_4/28.05.2025 г., с който на основание чл. 121а, ал. 3, във връзка с чл. 121а, ал. 1, т. 3 от ДОПК и във връзка с чл. 121а, ал. 1, т. 5 от ДОПК, е наложено обезпечение в общ размер на 8 355.86 лв., представляващо 30 % от пазарната стойност на стоките, поради установено несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката; неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока. От страна на дружеството е представено преводно нареждане за извършено плащане по банковата сметка на ТД на НАП - Пловдив, покриващо определения размер на обезпечението, в срок, поради което с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 231403454432_8/28.05.2025 г. е снета забраната за разпореждане със стоката. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. В Глава петнадесет "а" от ДОПК "Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск", обхващаща чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, са разписани действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол. Това са проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни измами. Отделно са регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие "предварително обезпечаване при фискален контрол". Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са предприети действия за обезпечаване на доказателства, на орган по приходите в хода на проверка по упражняване на фискален контрол. Правната уредба е в чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава петнадесета "а" - "Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск" от ДОПК. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален контрол, случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. Съдържанието на действията е изземването на стоките и документите за нея, продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК, освобождаване на стоката след представяне на обезпечение и заплащане на разноски по изземването и съхранението й, като ако не се представи обезпечението в сроковете по чл. 121а, ал. 4 от ДОПК, стоката се смята за изоставена в полза на държавата. В конкретния случай, органите по приходите в Дирекция "Фискален контрол", които са извършили проверката, са предприели обезпечителните действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като са действали в рамките на правомощията, предоставени им с чл. 110, ал. 4 от ДОПК, териториално определени посредством Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на ИД на НАП. В тази връзка съдът прие, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 231403454432_4 от 28.05.2025 г., са извършени от оправомощени органи по приходите, в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Нормата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК предоставя на ОП преценка дали да поиска от ПИ налагането на предварителни обезпечителни мерки или да действат самостоятелно. В случая ОП твърдят да са реализирали правомощието си по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, по обезпечаване на доказателства във вр. с ал. 2 на с. р. В тази хипотеза именно органите по приходите, а не публичния изпълнител, извършват обезпечаване на доказателствата при движението на СВФР. Предвид това оспореният акт е валиден такъв. Потвърдителното решение също е издадено от компетентен орган, директора на ТД на НАП - [населено място], в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях действия. В оспорения протокол и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП Пловдив е посочено, че фактически основания за предварителното обезпечаване на публични задължения при контрол на СВФР е обстоятелството, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК и не се извършва преценка и на всички други фактори, които обикновено влияят - фискалното поведение на лицето, неговото имуществено състояние и др. Ето защо ирелевантно в случая е позоваването от жалбоподателя на факта, че до датата на проверката - 28.05.2025 г. на дружеството са извършвани много проверки и не са му налагани никакви санкции. В случая причината за налагане на обезпечителни мерки не е наличието на данъчни нарушения или задължения от страна на „ИНТЕРПЛОД - Б.“ ЕООД, а същото е обосновано от установеното несъответствие и недеклариране на данни, съответно по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК. При тези данни, съдът намери, че приходните органи обосновано са приели, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализация на стоката/в случая основно ДДС/, ще бъде невъзможно или значително затруднено. Доказателствата за това са изведени от служебните регистри на НАП. Допълнителни данни относно рисковия профил на търговеца са изложени в решението на директора на ТД на НАП, които съдът следва да цени като мотиви на обжалвания Протокол за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по чл. 121а, ал. 3 ДОПК. Съдебната практика трайно е приела, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг документ, различен от документа, в който е обективиран акта, съгласно Постановление № 1/1975 г. на ВС. От фактическа страна органите на Дирекция "Фискален контрол" са се позовали на основанието по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да реализират правомощието си. С тази разпоредба им е предоставено право на преценка, която съдът намира за обоснована с изведените факти, а по същество представлява правилно приложение на материалния закон. Посочената от АО предпоставка за обезпечаване при фискален контрол е доказана и предвидена в хипотезата на правната норма на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Поради това ОП са упражнили законосъобразно правомощието си по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК. Правомерно са предприели действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, като са определили размера на обезпечението. По отношение на възражението по повод размера на обезпечението, следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са посочени в § 1, т. 10 от същите разпоредби: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена с цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба; методът на разпределената печалба. Съдът установи, че пазарните цени на описаната стока са изчислени от експерти в ГДФК на ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ. Същите са посочени в Протокола за проверка на СВФР и са приложени по делото. При определянето им е използван методът на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци. При този анализ е използвана информация от цената на стоката на съпоставими сделки на стоковите борси, която е публична. При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК е неприложима. Разпоредбите на Глава деветнадесета от ДОПК следва да се прилагат съгласно общата препратка на чл. 144 от ДОПК за актове, които се обжалват по реда на ревизионните такива. Възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 127ж, ал. 1, вр. с чл. 41, ал. 3 от ДОПК и чл. 143, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДРДОПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,