Решение № 21 от 20.3.2024 г. на Районен съд - Кула по дело № 26/2024 г.

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие с вх. № 187/01.02.2014 г. от В. И. К., ЕГН •••••••••• от •••, в която се твърди, че от около година и половина съжителства на семейни начала с лицето Ц. Е. П., ЕГН •••••••••• от ••• и с когото имат дете, като в последните две години са живели на квартира в •••. Твърди се също в молбата, че Ц. е упражнявал домашно насилие спрямо нея, но тя не е споделяла за това с никого, като последният акт на домашно насилие е бил на •••, когато вечерта Ц. отново ù нанесъл жесток побой – удрял я е в стената, в пода и ù нанасяше много удари в лицето, при които тя получила счупване на таза, дясно бедро, счупени ребра, пръстите на дясната ръка и множество синини по лицето, който побой ù нанесъл безпричинно, без тя да го е предизвикала с нещо. Посочва също в молбата, че е успяла да се обади на тел. 112, след което е била откарана в болница в •••, където е била хоспитализирана. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН и епикриза, издадена на 20.01.2024г. от УМБАЛ ••• •••, в която е посочено, че е снета анамнеза от молителката, която на 14.01.24г. е докарана от екип на СМП, която е съобщила, че преди 5 дни паднала от тротинетка и ударила гръден кош и десен долен крайник, същия ден паднала и ударила дясна ТБС. Не може да става, стъпва и ходи. Последствие в КОТ е била разпитана от разследващ полицай от 2-ро РПУ в присъствието на съдия, където съобщава, че е получила счупванията вследствие от нанесен побой от приятеля ù, с когото живеели на семейни начала. С оглед съдържащото се в молбата искане за издаване на заповед за незабавна защита, в закрито заседание на 01.02.2024г., съдът е издал заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като е наложил на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до постановяване на решение по делото. В открито съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата, като прави уточнение, че актът на насилие е извършен на 13.01.2024г. вечерта, а не както е посочено в молбата на ••• и моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за защита и да бъдат постановени същите мерки, които са постановени и към момента с издадената заповед за незабавна защита, за максимално допустимия срок. Ответникът не оспорва твърденията, изложени в молбата с направеното доуточнение и приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН, като изразява искрено разкаяние за стореното от него. Предоставя на съда да определи мерките и срока на същите. Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Молителката В. И. К. се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с ответника Ц. Е. П., с когото имат малолетно дете на възраст 1 година. На 13. 01.2024г. вечерта възникнало спречкване между нея и ответника, като ответникът започнал да нанася удари с ръце и крака по цялото тяло и да я удря в стената, при което пострадалата получила множество наранявания. В 21.13 часа на посочената дата се обадила на тел.112, след което била транспортирана в УМБАЛ ••• •••, където била оказана спешна медицинска помощ. При извършения преглед и извършени изследвания било установено, че пострадала е с множество фрактури, които подробно са описани в представената по делото от молителката епикриза. Молителката е останала на лечение в болничното заведение, като е била извършена и хирургична интервенция, до 20.01.2024г., когато е изписана с подобрение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изложеното в молбата, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката описва случилото се на 13.01.2024г., цитираната епикриза, издадена от УМБАЛ ••• •••, справката от МВР, Дирекция „ Национална система 112“, РЦ112 – гр. Кърджали, както и и от материалите от представената от ••• прокурорска преписка. Приетата от съда фактическа обстановка не се оспорва и от ответника. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие. От събраните по делото доказателства се установява, че молителката В. И. К. има дете с ответника Ц. Е. П. и са били във фактическо съпружеско съжителство, следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т. 2 и т.3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима. По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН. Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН.Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона, още повече, че в случая са налице и писмени доказателства, които кореспондират изцяло на твърденията изложени в молбата, както и че в случая тези твърдения се признават и от ответника. От ангажираните доказателства - представените писмени доказателства и служебно ангажирани такива и при съобразяване на доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, може да се направи обоснован извод, че спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, на 13.01.2024г. вечерта, изразяващи се в упражнено физическо насилие от страна на ответника Ц. Е. П., от което на пострадалата са причинени сериозни физически наранявания. Съдебният състав счита, че обективираното от ответника поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез агресивно поведение имащо за резултат физическо насилие. Това е така, тъй като употребата на каквото и да е по вид насилие всякога е недопустимо и не може да бъде толелирано по никакъв начин. При положение, че страните по делото не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да потърсят помощ от компетентните за това органи, но не и да се опитват да налагат позициите си чрез принуда, независимо от нейното естество. По вида на мярката за защита. Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т.5, т.6 и т.7 от ЗЗДН мерки за защита, които в своята съвкупност ще създадат достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на ответника. Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Посочената мярка е постоянно негово законово задължение, поради което съдът не следва да определя срок за нейното изпълнение. На ответникът следва да бъде забранено и да се приближава пострадалата на разстояние по – малко от 50/петдесет/ метра, както и жилището ù в •••, като срокът следва да е максимално възможния такъв от 18/осемнадесет/месеца, като на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне времето на действие на мярката, наложена със Заповед за незабавна защита от 01.02.2024г. Това е необходимо, за да му се попречи да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и ще даде възможност на страните да обмислят отношенията си, като ответницикът в производството да прецени последиците от своето поведение, а молителката да има възможността да преодолее непосредствената травма. Налагането на мярката, според съда, би имало необходимия положителен ефект върху извършителя на домашно насилие и би осигурил сравнително спокойна и за молителя обстановка за определен период от време. Срокът, за който следва да бъде наложена мярката, съдът намира, че следва да е максималния регламентиран в закона, защото този акт на насилие е извършен с изключителна жестокост с оглед нанесените многобройни и сериозни наранявания на жертвата. В случая с оглед обстоятелството, че страните имат общо дете, на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по чл. 5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Към момента детето се отглежда от пострадалата в •••, като след извършване на акта на насилие, както и към момента, ответникът се намира в следствен арест. До извършване на акта на домашно насилие, детето е отглеждано от двамата родители в •••, където молителката и ответникът са живеели заедно и са отглеждали детето си. С оглед на посоченото, съдът преценява, че следва да наложи мярката по чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, като временно определи местоживеенето на общото им дете В.Ц.Е. да бъде при майката – пострадалата В. И. К., а срокът на мярката да бъде 18/осемнадесет/ месеца, колкото е и срокът на мярката по чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед изключителната агресия, с която е осъществен акта на домашно насилие спрямо пострадалата, по отношение на ответника следва да бъдат взети мерки за превъзпитание на същия, целящи справянето му с проблема с агресията, какъвто според настоящия състав на съда, той има, а именно: да му бъде наложена мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН – задължаването му да участва в специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, като срокът за това следва да бъде 1 година. На територията на област Видин единствено Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Видин/КСУДС/ предлага такива програми, поради което ответникът, след като бъде освободен от ареста, следва да вземе участие в посочените програми. С цел да бъде подпомогната жертвата на домашно насилие, за да преодолее неблагоприятните последици от извършеното спрямо нея физическо насилие, съдът намира, че следва да бъде приложена и мярката по чл. 5, ал.1, т.7 от ЗЗДН - същата да бъде насочена към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на жертви на насилие, като такива услуги на територията на област Видин, където е местоживеенето на пострадалата също се предлагат единствено от КСУДС гр. Видин. Относно разноските за делото. Претенция за присъждане направените разноски по делото от страните, както и доказателства за направени разноски няма, поради което и такива не им се следват. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Кула държавна такса за производството в размер на 25, 00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и т. 22 от Тълкувателно решение №2/2012г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 2/2012г. Така мотивиран, съдът