Решение № 10578 от 26.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12313/2024 г.

Производството е по реда на чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на „СОФИМЕД“ООД, ЕИК, представлявано от управителя И. М. чрез пълномощник адв. И. С. и адв. Д. С. против заповед за налагане на санкции № РД-12-326/18.11.2024 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която за нарушение по чл. 16, ал. 3, т. 7 от договор №22-8047/01.07.2022г., изменен с Допълнително споразумение от 20.07.2023 г., на основание чл. 24б, т. 30, б. а от договора е наложена санкция прекратяване на договор и възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 997.00 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева/, ведно със законната лихва в размер на 7.17 лв. /седем лева и седемнадесет стотинки/. Изложени са доводи за незаконосъобразност, поради немотивираност, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материално правните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 2 - т. 4 от АПК. Оспорва се изводът, че дружеството е нарушило клаузи от подписания индивидуален договор и допълнителното споразумение, доколкото не е налице възможност за събиране на допълнителни доказателства при отпускане/ремонт на ПСПСМИ, още по - малко пък извършване на справка дали лицето е починало. Липсват данни за опорочаване на процедурата за отпускане на ПСПСМИ. Напротив, оспорващото дружество стриктно е спазило изискванията регламентирани в §1, ал. 5 от допълнителното споразумение. Изтъква се, че предоставянето на ПСПСМИ на починало лице се дължи на съзнателно укриване на тази информация от страна на упълномощеното лице, за което са налице и надлежни доказателства по административната преписка. В тази връзка посочва, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, което е регистрирано с правото да извършва посочената дейност, а отговорност би следвало да се търси от лицето, което не е подало точни и коректни данни. Излага съображения и за немотивираност на оспорения административен акт и допуснато нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията, депозирани от управителя на търговското дружество в хода на административното производство. Не на последно място, като неточна се оспорва констатацията на проверяващите, отразена в протокол № РД-18-1322-1/14.10.2024 г., че към момента на проверката са констатирани получени суми без правно основание в размер на 997 лв., за което се дължи законна лихва, начислена за периода от датата на получаването 13.09.024 г. до датата на установяването й. В тази връзка посочва, че към дата на проверката и още по-малко към посочената дата 13.09.2024 г. тези суми не са заплатени. Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Ответната страна Директорът на Столичната здравноосигурителна каса чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че извършеното нарушение е безспорно доказано. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Със заповед № РД-18-1322/04.10.2024 г. на директора на СЗОК е разпоредено извършването на проверка на „СОФИМЕД“ ООД, ЕИК, в качеството му на лице, вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, относно спазване на разпоредбите на ЗЗО и индивидуален договор №22-8052/01.07.2022 г. във връзка с отпускане на ПСПСМИ на починало лице след датата на смъртта му. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 07.10.2024 г. В хода на проверката е установено, че П. Д. З. е получила код за Одобрение №242200133/09.08.2024 г. за отпускане на ППСМИ: - код 130101 „Антидекубитална възглавница“ - I бр., с единична цена 43 лв. /четиридесет и три лева/, код 130103 „Антидекубитален дюшек“ - 1 бр., с единична цена 220 лв. /двеста и двадесет лева/; - код 120101 – „Комбиниран стол за тоалет и баня“ - 1 бр., с единична цена 200 лв. /двеста лева/; - код 110201 – „Рингова инвалидна количка“ - 1 бр., с единична цена 486 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/; - код 130101 „Масичка за инвалидна количка“- 1 бр., с единична цена 48 лв. /четиридесет и осем лева/. В софтуерната система на НЗОК е отразено отпускане на посочените помощни средства на упълномощено лице П. Д. З. (съпруг) на 16.08.2024 г., в 10: 42 часа. За отпускането на помощните средства е съставен приемо-предавателен протокол за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности, подписан от упълномощено лице, с нотариално заверено пълномощно от 14.01.2020 г. Упълномощеното лице е вписано в електронно заявление с вх. № 2422000133/07.08.2024г. за отпускане на ПСПСМИ. По информация от ГРАО от 23.08.2024 г. и справка „Починали заявители“ от софтуерната система на НЗОК е установено, че заявителят П. Д. З. е починала на 14.08.2024 г., а отпускането на помощните средства е отчетено на 16.08.2024 г. в софтуерната система на НЗОК. В хода на проверката е изискано и предоставено становище от И. В. М. - управител на фирма „СОФИМЕД“ ООД с Индивидуален договор № 22-8047/01.07.2022г., за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), в което е посочено, че на 16.08.2024 г. г-н П. З. е посетил търговския обект, като пълномощник на П. З. и предоставил код на Одобрение, без да информира, за настъпилата смърт на съпругата му. В становището се посочва, че във връзка с извършената проверка, на 07.10.2024 г. г-н З. е бил извикан в търговския обект и е подал уведомление, относно получените помощни средства и е представил Акт за смърт №0330/16.08.2024г. На 07.10.2024 г. в СЗОК е попълнена анкета от пълномощникa П. З., в която е посочено, че на 16.08.2024 г. е посетил търговския обект на фирмата, като е предоставил код на одобрение, без да уведоми служителя, че съпругата му П. Д. З. е починала на 14.08.2024 г. Взел е отпуснатите помощните средства, с цел да ги предостави на приятеля си Д. Г. А., който е във влошено здравословно състояние. Подписал е Приемо-предавателен протокол за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности. Резултатите от проверката са обективирани в протокол №РД-18-1322-1/14.10.2024 г., връчен на проверяваното дружество на 14.10.2024 г. В законоустановения срок по чл. 23а, ал. 1 от договора, на 18.10.2024 г. е депозирано възражение вх. № 22-8047-9/18.10.2024 г. от управителя на „Софимед“ООД по констатациите от извършената проверка. Възражението е разгледано от Комисия за разглеждане и обсъждане на възражения от лица по чл. 88 от ЗХУ на проведено на 11.11.2024 г. заседание, като е прието единодушно решение за неговата неоснователност. С докладна записка с вх. № 93-00-3372/12.11.2024 г. директорът на СЗОК е уведомен за решението на Комисията. Въз основа на така проведеното административно производство е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 24б, т. 30, б. „а“ от Договор №22-8047/01.07.2022 г., допълнен с допълнително споразумение от 20.07.2023 г. на „СОФИМЕД“ ООД е наложена санкция „прекратяване на договор“ за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани от НЗОК № 22-8047/01.07.2022 г. и възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 997.00 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева/, ведно със законната лихва в размер на 7.17лв. /седем лева и седемнадесет стотинки/. Заповедта е връчена на 18.11.2024 г. Жалбата е подадена в АССГ на 02.12.2024 г. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той неблагоприятно засяга, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на СЗОК, съобразно правомощията установени в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 23а, ал. 2, т. 1 от Договора, при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изискуемите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. Същата съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя. Мотивите на процесната заповед в достатъчна степен съдържат данни и обстоятелства, относими към състава на посочените като нарушени разпоредби на Индивидуален договор №22-8047/01.07.2022 г., съдържат се изводи по фактите и във връзка с тях са формирани изводи за относимите правни основания. Органът се е позовал на констатациите, обективирани в протокол №РД-18-1322-1/14.10.2024 г. и материалите, събрани в хода на административното производство. В хода на проведеното административно производство не са допуснати нарушения на специалните правила за извършване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ, установени в Глава втора, раздел Х от ЗЗО. Издадена е заповед за възлагане на проверката, съставен е протокол за извършената проверка с изложени констатации. По делото са налице данни за подаване на възражение срещу резултата от проверката, което от своя страна е разгледано Комисия за разглеждане и обсъждане на възражения от лица по чл. 88 от ЗХУ. Членовете на комисията са гласували единодушно и възражението е прието за неоснователно с аргумент, че е достъпно, възможно и насочващо търговецът да извършва проверка в публично достъпната в интернет система на НАП -здравноосигурителен статус на лица, която след въвеждане на идентификатор /ЕГН§ЛНЧ/, в случай, че лицето е починало, отразява липса на данни за лице със съответния идентификатор. Протоколът от заседанието на комисията е изпратен на директора на СЗОК, който е компетентния орган по чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 23а, ал. 2, т. 1 от договора за вземане на решение за налагане на санкция. Съдебната проверка по чл. 146, т. 4 от АПК за противоречие на оспорения акт с материално правни разпоредби се извършва въз основа на мотивите, изложени в административния акт и данните по административната преписка. В тази връзка предмет на контрол представлява преценката на административния орган за квалификацията на описаното деяние като нарушение и съответствието на санкцията спрямо него. Според разпоредбата на чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания - за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, сочи че в договорите по ал. 1 се уреждат условия и ред за извършване на дейностите по предоставяне и ремонт на ПСПСМИХУ, права и задължения на страните, документация и отчетност, условия и ред за контрол и санкции при неизпълнение. Договорите се сключват по образец, утвърден от управителя на НЗОК. В случая с индивидуален договор № 22-8047/01.07.2022 г., сключен между жалбоподателя и СЗОК са регламентиран детайлно редът за осъществяване на контрол по изпълнение на договора, компетентността на съответните органи, нарушенията на договора и съответните на тези нарушения санкции. Договорът е допълнен с Допълнително споразумение, сключено на 20.07.2023 г. Разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 7 от договора изрично забранява на изпълнителя да отчита/отпуска ПСПСМИ/ремонтни дейности на лицата, за които се установи, че са починали към момента на отпускане. За това нарушение чл. 24б, т. 30, б."а" от договора предвижда налагане на санкция прекратяване на договор и възстановяване на неоснователно получени суми. По делото не е спорно, че правоимащата П. Д. З. е починала на 14.08.2024 г., а помощното средство е отпуснато на нейния пълномощник и отчетено от изпълнителя в специализирания софтуер на НЗОК на 16.08.2024 г. Видно от приетия като доказателство по делото Приемо - предавателен протокол, получаването на ПСПСМИ се е осъществило на 16.08.2024 г. в 10.45 ч. от пълномощник П. Д. З., който е приложил нотариално заверено пълномощно от 14.01.2020 г. В депозираното от П. Д. З. У. собственоръчно е записано, че като упълномощено лице е взел отпуснатите ПСПСМИ на 16.08.2024 г. с ясното съзнание, че макар и съпругата му да е починал на 14.08., тези средства могат да помогнат тежко болен негов приятел. По делото е приложен Препис - извлечение от Акт за смърт, издаден на 16.08.2024 г. въз основа на Акт за смърт № 0330 от 16.08.2024 г. Съставомерността на вмененото на дружеството нарушение чл. 16, ал. 3, т. 7 от договора изисква към момента на отпускане/отчитане/ремонт на ПСПСМИ да е налице възможност да се установи, че правоимащото лице е починало. В тази връзка следва да се има предвид, че в самия индивидуален договор липсва вменено задължение по отношение на търговеца да извършва каквато й да било допълнителна проверка, извън тази необходима за попълване на съответната изискуема се информация в Приемо-предавателния протокол Приложение № 1. Липсват твърдения и доказателства възложителят по индивидуалния договор да е осигурил възможност на изпълнителя за изпълнение на задължението по чл. 16, ал. 3, т. 7 от договора, посредством достъп до база данни, отразяваща смъртта на дадено лице. По делото няма доказателства санкционираното лице да е имало достъп до регистрите за гражданско състояние. Не е доказана и възможност за достъп до специализирания софтуер на НЗОК - справки за починали заявители. Дори такава възможност обаче да бе налице, то в настоящия казус, към датата на отпускане на помощното средство (16.08.2024 г. в 10.45 ч.), фактът на настъпване на смъртта на правоимащото лице не би могъл да бъде установен от изпълнителя, тъй като този факт е обективиран в официален документ Препис - извлечение от Акт за смърт на 16.08.2024 г., който от своя страна е съставен въз основа на Акт за смърт № 0330 от 16.08.2024 г. и регистриран в ГРАО едва на 23.08.2024 г. Единствената възможност за изпълнителя да установи, към момента на отпускане на ПСПСМИ смъртта на правоимащата е добросъвестното поведение на нейния пълномощник, за което по делото няма доказателства. Напротив, налице са категорични доказателства, че той е затаил тази информация. Все с оглед на изложената хронология на отразяване на настъпилата смърт на правоимащата П. Д. З. в официалните документи и регистри не следва да бъдат споделени мотивите на Комисия за разглеждане и обсъждане на възражения от лица по чл. 88 от ЗХУ, изцяло възприети от административния орган, за достъпно, възможно и насочващо търговецът да извършва проверка в публично достъпната в интернет система на НАП -здравноосигурителен статус на лица. По делото не са налице твърдения такава проверка да е в вменена в задължение или най-малкото да е дадена насока за използване на тази възможност за проверка от фирмите за ПСПСМИ. Липсват и доказателства смъртта на П. Д. З. вече да е била отразена в системата на НАП към момента на отпускане на ПСПСМИ на 16.08.2024 г., преди датата на издаване на смъртния акт. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното производство административният орган не доказа положителния факт на знание у отговорника на обекта, респ. възможността същият да узнае, при добросъвестно изпълнение на задълженията си, че към датата на отпускане на помощното средство правоимощото лице е починало. Същевременно, по силата на чл. 16, ал. 1 от договора изпълнителят е задължен да не извършва необоснован отказ за изпълнение на предписанията на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК и не може да откаже предоставяне на помощно средство на пълномощник на правоимащо лице, което представя заверено пълномощно- чл. 2, ал. 7 от договора. Тук следва да се отбележи, че по отношение на процесните помощни средства „СОФИМЕД“ ООД е изпълнило всички свои задължения по договора, свързани с изискване на документи и съставяне на такива. По изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, тъй като оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените разноски. От представените в тази връзка доказателства се установява, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Основателно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до минимално установения в закона размер от 1000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 56-ти състав