Решение № 1046 от 23.6.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 218/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на •••• на Областна дирекция по безопасност на страните – Перник /ОБДХ – Перник/, срещу Решение № 7/04.03.2025 г., постановено по АНД № 4/2025 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменено Наказателно постановление № 14/23.12.2024 г., издадено от •••• на ОБДХ – Перник. Касаторът моли да бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление, като сочи, че при издаването му не са извършени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Счита, че като е стигнал до обратния извод, районният съд е постановил неправилен съдебен акт и изразява несъгласие с изводите му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – „••••“ ЕООД с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Ю. Г., № ••••– редовно призован, се представлява от адв. К. С. с пълномощно по делото. Оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Д. Д., предлага решението на Районен съд - Б. да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Административен съд - Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: С Наказателно постановление № 14/23.12.2024 г., ••••на ОБДХ – Перник, на основание чл.160, ал.2, вр. чл.160, ал.1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/, е наложил на „••••“ ЕООД – [населено място] имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв. /две хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл.91, ал.1 от ЗЗР. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № ••••.2024 г., с който срещу търговското дружество е образувано административнонаказателно производство, за това че на 26.06.2024 г., в търговската част на стопанисван от него обект – магазин за ••••, находящ се в [населено място], общ. Перник /в сградата на ••••/, е съхранявал продукти за растителна защита с възможност до тях да стигат всички посетители на магазина без издадено удостоверение за търговия с продукти за растителна защита от •••• на ОДБХ – Перник. Някои от продуктите били от професионална, а други от непрофесионална категория на употреба, а част от тях – негодни /с изтекъл срок на годност и забранени в [държава] със Заповед № ••••.2021 г. на •••• на БАБХ и краен срок на употреба: 16.09.2022 г./. Тези обстоятелства били установени при проверка, извършена от служители на ОДБХ – Перник на 26.06.2024 г., за резултатите от която бил съставен Констативен протокол № ••••.2024 г. С Решение № ••••.2025 г., постановено по АНД № ••/2025 г., Районен съд – Б. е отменил горепосоченото наказателно постановление. Първоинстанционният съд е мотивирал постановения от него акт с допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че в АУАН не е посочена датата на извършване на нарушението и това е довело до липса на задължителен елемент от съдържанието. Посочил е също, че в обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, въз основа на който той е издаден, липсват съставомерни признаци от фактическия състав на вмененото нарушение и същото е описано непълно и неясно, както и че административното наказание за него е наложено на несъответстваща му административнонаказателна разпоредба. Мотивирал се е с това, че с разпоредбата на чл.101 от ЗЗР, законодателят е въвел забрани по отношение на препаратите за растителна защита, като по силата на чл.101, т.1 от с.з. е забранено съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени или негодни продукти за растителна защита, а с т.2 - съхранението с цел продажба и търговия на продукти за растителна защита, извън обектите по чл.91, ал.2 от ЗЗР. Въз основа на установените по делото факти и с оглед описанието в обстоятелствената част на НП, според първоинстанционния съд, деянието би могло да се [жк], т.2 от ЗЗР, а наказанието за него да се наложи на основание изричната специална разпоредба по чл.155 от ЗЗР. Настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата съдебна инстанция не възприема извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса в АУАН на задължителен, законоустановен в чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН реквизит, а именно: дата на нарушението, доколкото е видно, че на стр.3 е вписано, че датата на установяване и извършване на нарушението е 26.06.2024 г. Ето защо, възражението на касатора в тази насока е основателно. Приложеният АУАН № ••••.2024 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан е от него и е отбелязано, че същият има възражения срещу отразените констатации, които ще направи писмено, но в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива не са постъпили. Въз основа на посочения АУАН, компетентният за това орган е издал процесното наказателно постановление. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя. Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона обаче е изводът на Районен съд – [община], че описаното в наказателното постановление деяние не изпълва признаците от състава на вмененото нарушение по чл.91, ал.1 от ЗЗР. Това заключение се основава на подробен и задълбочен анализ както на представените и приобщени писмени доказателства, така и на събраните свидетелски показания и съпоставката между тях. Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел, че деянието на ответника би могло евентуално да се [жк], т.2 от ЗЗР, но не и по чл.91, ал.1 от с.з., респ. че за извършването му би следвало да се приложи административнонаказателната разпоредба по чл.155 от ЗЗР. Касационният състав напълно споделя тези съображения на въззивния съд и счита, че точно те са решаващи и определящи за крайния изход на спора. Аргументите в процесното съдебното решение са ясни, логични, основани на събрания доказателствен материал, на преценка и подробен анализ на приложимия закон, поради което не е необходимо да се преповтарят. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, е основателно, поради което юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, а именно: ОДБХ – Перник, следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 600, 00 лв. /шестстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение и не счита, че същото следва да бъде сведено до размера, установен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при наличие на такова възражение съдът може да намали възнаграждението, ако прецени, че фактическата и правна сложност на делото не е адекватна на усилията на защитата при упражняване на процесуалните й права. Случаят обаче не е такъв. В пледоарията по съществото на спора, процесуалният представител на ответника е изразил мотивирано становище, основано на проучване и анализ на доказателствената съвкупност и е аргументирал позицията си. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Перник