Решение № 4968 от 14.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1517/2024 г.

ОТМЕНЯ Решение № Ц-18/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2, с което на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на"ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД ЕИК: [ЕИК] сторените по делото разноски в размер на 3 610 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по повод решение № 1462 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело № 4173 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 1034 от 17.02.2023 г. по адм. дело № 7418/2022 г. по описа на Административен съд - София град. С цитирания първоинстанционен съдебен акт е отменено Решение № Ц-18/01.07.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се утвърждават преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в частта му т. 2 и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. В първоначалната си жалба до съда, жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му по т. 2 от диспозитива на същото. Твърди се, че решението, в оспорената му част е постановено в нарушение на принципите на чл. 31 от ЗЕ, в несъответствие с целта на закона – чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, като същото е и необосновано. В тази връзка се твърди, че липсва подробен анализ и ясни изчисления досежно ценообразуващите елементи, както същите са изкуствено занижени. Сочи се, че КЕВР не е включила в цените разходите на дружеството за балансиращата енергия, неправилно е изчислено отчетното количество въглеродни емисии, неправилно е осъществена корекция на разходите за природен газ, неправилно изчислени и изкуствено занижени са корекции по чл.24а от НРЦЕЕ и чл.8 ал.10 от НРЦТЕ. Иска се отмяна на оспорваният акт и присъждане на сторените в производството разноски. При повторното разглеждане на делото процесуалният представител на жалбоподателя поддържа искането си за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Представя писмени бележки. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Ответникът – КЕВР, изразява становище за неоснователност на жалбата, като се твърди, че акта е постановен от компетентен орган, в установената форма, съобразно чл. 59 АПК и чл.13 от ЗЕ, при провеждане на надлежна административна процедура и спазване на процесуалните правила и съответствие с целта на закона. Твърди се още, че акта е материално законосъобразен, като осъществените от регулаторния орган изчисления са формирани при спазване на нормативните изисквания. КЕВР не може и не следва да приема безкритично предложенията и разчетите на енергийните предприятия, а следва да се осъществи анализ на информацията с оглед нейната икономическа обоснованост и целесъобразност, както повелява чл. 24 т. 3 ЗЕ и да осигури равнопоставеност между отделните предприятия и видове клиенти съобразно чл.25 т.3 ЗЕ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В хода на съдебното производство е представено по делото Решение № 93/25.02.2022г. на Министерски съвет, с което е изменена програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ, с подпомагане с фиксирана сума на един MWh, одобрена с Решение № 31 от Министерски съвет от 2022г., съгласно приложението, което също е представено по делото. Прието е и Решение № Ц-12 от 3005.2023г. на КЕВР. Административен съд София-град, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решение № 1034 от 17.02.2023 г. по адм. дело № 7418/2022 г. по описа на Административен съд - София град е отменено Решение № Ц-18/01.07.2022г. на КЕВР, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се утвърждават преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в частта му т. 2 и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. С Решение № 1462 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело № 4173 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, актът на първоинстанционния съд е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с конкретни указания. В мотивите на съдебното решение на ВАС са дадени указания във връзка с обсъждането на приетото заключение на Съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, както и на изложените от страните конкретни доводи по приложението на закона във връзка с извършената компенсация на цената на природния газ, на разходите за вредни емисии е на разходите за балансираща енергия. От данните по делото се установява, че предходно утвърдена цена на топлинна енергия и определени преференциални цени на електрическата енергия на дружествата в сектор Топлоенергетика са приети с Решение № Ц-26/01.07.2021г., за периода 01.07.2021г.- 30.06.2022г. Във връзка с изтичането на регулаторния период, с писмо на КЕВР изх. № Е-14-010-4 от 08.03.2022г. е указано на дружествата от сектор „Топлоенергетика” да представят необходимата отчетна и прогнозна информация относно извършването на регулаторен преглед на цени на топлинна и/или електрическа енергия, считано от 01.07.2022г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подал заявление вх. № Е-14-49-5 от 31.03.2022г. за утвърждаване цени на енергия в регулаторен период 01.07.2022г.-30.06.2023г., както следва, без ДДС: 1.Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 108.59лв./ MWh; 2.Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл.149а от ЗЕ и за асоциации по чл.151 ал.1 ЗЕ – 107, 59лв/MWh 3.Преференциална цена на електрическа енергия – 835, 91лв./ MWh. Във връзка с подадените заявления за утвърждаване на цени от дружествата от сектора, със Заповед № З-Е-1051 от 20.05.2022г. е създадена работна група, която да извърши преглед за съответствието им с НРЦТЕ и НРЦЕЕ, както и на допълнително представена информация във връзка с регулаторния преглед. Констатациите относно дейността на групата и в частност – отчетните технически, икономически и финансови резултати са представени в доклад на групата вх. № Е-Дк-1500 от 23.05.2022г. От анализа на общото финансово състояние за 2021г. по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е установена отчетена загуба от 248 хил. лв. На основание чл.13 ал.5 т.2 и чл.14 ал.1 от ЗЕ, чл.30 и чл.31 от НРЦТЕ и чл.47 и чл.48 от НРЦЕЕ на 02.06.2022г. КЕВР е провела отрито заседание за разглеждане на Доклада, а на 07.06.2022г. – обществено обсъждане на проект за решение, като е осигурена и възможност за дистанционно участие чрез програмата S., покана за което е изпратена до лицата с писмо изх. № Е-14-00-1004 от 27.05.2022г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е взел участие в проведеното открито заседание. В съответствие с чл.14 ал. 3 от ЗЕ на заинтересованите лица е определен 14-дневен срок за възражение, каквото е депозирано и от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с вх. № Е-14-49-100 и вх. № Е-14-49-10003 и двете от 02.06.2022г., както и с вх. № Е-14-49-10002 от 16.06.2022г. относно представения доклад и направените корекции на разходите. Направените от дружеството възражения и изразени становища са обсъдени в процесно обжалваното решение /л.40-41 по делото/, като възраженията на дружеството относно корекцията на квотите за въглеродни емисии, корекцията на разходите за балансиране на електрическа енергия и за невключване на разходите за енергийна ефективност в необходимите годишни приходи на дружеството не са приети. След разглеждане, анализ и обсъждане на представените от дружеството заявление, обосновки и възражение КЕВР е приема Решение № Ц-18/01.07.2022г., с което по т. 2 на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД са определени цени и ценообразуващи елементи както следва: 1.Преференциална цена на електрическа енергия/без ДДС/ - 598.52лв. 2.Премия по чл.33а от ЗЕ – 171, 06лв/MWh 3.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода /без ДДС/ - 137.66лв MWh 4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с гореща вода без ДДС за доставчици по чл.149а от ЗЕ и за асоциации по чл.151 ал.1 от ЗЕ – 136, 66лв MWh 5.Ценообразуващи елементи за цените по т.1, т.3 и т.4: - Разходи – 150 521хил.лв от които условно-постоянни – 46 129хил.лв и променливи – 104 392 хил.лв - Регулаторна база на активите – 151 953хил.лв. - Н. на възвращаемост – 4.48% - Количество електрическа енергия – 276 130 MWh в това число: От високоефективно комбинирано производство – 260 891 MWh Без показатели за високоефективно комбинирано производство – 15 239 MWh -Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 208 929 MWh В хода на образуваното предходно първоинстанционно съдебно производство е по искане на жалбоподателя е допусната и приета не оспорена от страните СИЕ. В същото е извършен анализ на определената преференциална цена на електрическа енергия от комбинирано производство и утвърдената цена на топлинна енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. За проверка на изчисленията на цените Съгласно изложените констатации на стр. 5-6 от заключението, за проверка на изчисленията на цените и техните ценообразуващи елементи вещото лице е използвало, приложените по делото документи и предоставени от КЕВР електронните модели със заявените от Дружеството параметри и с извършените от Комисията корекции, в т.ч. корекцията по чл.24а от НРЦЕЕ и чл.8, ал.10 от НРЦТЕ, както и Сканирани формулярите за докладване на емисиите въглероден диоксид за 2021. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Процесното решение е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР да регулира дейностите в енергетиката, възложени й с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, както и да осъществява регулиране на цените на електрическата и топлинната енергия, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 86 от ЗЕ. Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. на КЕВР в оспорената му част е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на Комисията, който съответства на изискванията на закона. Решението е изготвено и в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59 от АПК и чл. 13 от ЗЕ, съдържа мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите са изложени на стр. 1 до стр. 222 от Решението, като съдържат обща част и индивидуални анализи по всяко от подадените заявления. Представеният в общата част на мотивите общ подход гарантира спазването на принципа за равенство, заложен в чл. 8, ал. 2 от АПК и на принципа по чл. 23, т. 5 от ЗЕ за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Общият подход е формулиран на база текстовете на ЗЕ, Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала“, приети с решение по протокол № 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР (Указания-НВ, представени по делото). Предмет на разглеждане са основните технико-икономически параметри, имащи отношение към образуване на цените. Детайлизират се правилата на ЗЕ, двете наредби и Указанията- НВ с оглед оценката на конкретните данни в заявленията на дружествата, като същевременно се посочват и данните от международната и националната практика, които са използвани при сравнителните анализи на данните от подадените от дружествата заявления. Общият подход е разработен като основа за извършване на анализа и е отразен в Доклад вх. № Е-Дк- 1500 от 23.05.2022 г. и в мотивната част на Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. Докладът е съобщен на енергийните предприятия, публикуван е на интернет страницата на Комисията, обсъден е с представителите на дружествата на проведеното открито заседание и заедно с анализа на постъпилите възражения от заинтересованите лица формира мотивите на административния акт. По този начин на заинтересованите лица е дадена възможност да се запознаят предварително и да обсъдят всички констатации и изводи, въз основа на които са определени цените на регулираните дружества. Спецификата в работата на дружеството е отчетена при извършения индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото от него конкретно заявление, като в мотивите за всяка извършена от Комисията корекция на заявени от дружеството данни са посочени конкретните фактически основания /стр. 36 – 43 от решението/, посочено е дали корекцията е резултат от прилагането на общ подход за еднотипни корекции спрямо всички дружества от сектора, които осъществяват дейността си при сходни условия, или е наложена от специфичните особености на дружеството. В тази връзка неоснователни са изложените в жалбата възражения, че административният орган самоволно и без никакви аргументи изменя ценообразуващите елементи. При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища, включително и да представят необходими доказателства, което право е надлежно упражнено от жалбоподателя в административното производство. Решението е издадено, след като КЕВР е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите по прилагането му и указанията, дадени от Комисията. За тази цел дружествата от сектор „Топлоенергетика” подават заявления в Комисията по утвърдени от нея образци за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. В конкретния случай, с вх. № Е-14-49-5 от 31.03.2022 г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подало заявление за утвърждаване на цени, което е разгледано по реда на чл. 24-37 от НРЦТЕ и чл. 41-56 от НРЦЕЕ. Постъпилата от дружеството информация и представените документи са анализирани в доклад № Е-Дк-1500 от 23.05.2022 г. от дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика" и „Правна” относно извършване на регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружества от сектор „Топлоенергетика“ от 01.07.2022 г. На основание чл. 43 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация, Комисията е разгледала и приела Доклада на закрито заседание, проведено на 27.05.2022 г., видно от Извлечение от протокол № 128 от 27.05.2022 г. по т. 2 от закрито заседание на КЕВР. В съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 30 и чл. 31 от НРЦТЕ и чл. 47 и чл. 48 от НРЦЕЕ на 02.06.2022 г. и на 07.06.2022 г. Комисията е провела съответно открито заседание за разглеждане на Доклада и обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване на пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 01.07.2022г. Съгласно решение на КЕВР по Протокол № 128 от 27.05.2022 г., т. 2, е осигурена възможност и за дистанционно участие чрез програмата за съобщения S.. Предвид горното, с писмо с изх. № Е-14-00-1004 от 27.05.2022 г. КЕВР е поканила лицата, представляващи дружествата в сектор „Топлоенергетика“, за присъствено или виртуално участие в откритото заседание чрез програмата за съобщения S.. На откритото заседание Комисията е обсъдила със съответните енергийни дружества Доклада, след което в рамките на определения съгласно чл. 30, ал. 4 от НРЦТЕ и чл. 47, ал. 3 от НРЦЕЕ срок, дружествата, направили възражения по Доклада, са имали възможност да представят своите писмени становища и обосновки. Представител на жалбоподателя е взел участие в откритото заседание. Със становище с вх. № Е-14-49- 1002 от 02.06.2022 г., с вх. № Е-14-49-1003 от 02.06.2022 г. и с вх. № Е-14-49-1002 от 16.06.2022г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е представило възражения, които са разгледани и обсъдени от Комисията. На проведено на 03.06.2022 г. закрито заседание Комисията е приела проект на решение и е насрочила дата за провеждане на обществено обсъждане. На общественото обсъждане, проведено на 07.06.2022 г., са били поканени да участват заинтересовани лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно изискванията на чл. 14, ал. 3 от ЗЕ на заинтересованите лица е бил определен 14-дневен срок за представяне на становища по проекта на решение. В резултат от изпълнението на гореописаната административна процедура, Комисията е постановила Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г., като в мотивите към него са описани всички извършени действия по разглеждане на преписката, анализирала е направените искания, получени писма и документи от заявителя и от заинтересованите лица. Следва да бъде посочено, че за предприятията от сектор „Топлоенергетика“ КЕВР е приела прилагането на метод на регулиране „норма на възвръщаемост на капитала" с решение по протокол No 28 от 21.02.2012 г., което е посочено и в оспореното Решение. При метода „Н. на възвръщаемост на капитала", след извършване на регулаторен преглед, Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава цени и необходими годишни приходи за регулаторен период не по-кратък от една година. Необходимите годишни приходи включват признати от Комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Спорният по делото въпрос касае непризнаването и корекцията на част от условно постоянните /УПР/и променливи разходи, както и следва ли да бъдат включени и как компенсациите на цената на природния газ, ползвани от дружеството жалбоподател по Програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационните дружества, използващи като основно гориво природен газ, с подпомагане с фиксирана сума на един MWh, изменена с Решение № 93 от 25.02.2022г. на Министерски съвет на РБ, при определяне на цените за следващия регулаторен перио д /Програмата/ в нормативно установения механизъм на регулиране на цените в сектор Топлоенергетика и по- конкретно при изчисляване корекцията на разходите за природен газ по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ. Спорен се явява и въпросът относно корекцията на разходите за въглеродни емисии по. чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ, както и непризнатите разходи за балансиране, заявени към УПР и към променливите разходи. На първо място е необходимо да се посочи, че в изготвеното по делото заключение вещото лице е установило, че в оспореното Решение неточно са посочени стойностите на УПР и променливите разходи, които според изчисленията са: УПР - 49 982 хил. лв. и променливи разходи -100 539 хил. лв. Тази неточност е установена след съпоставка с представения електронен модел за изчисляване и образуване на цените с извършените от КЕВР корекции на ценообразуващи елементи, поради което съдът кредитира заключението в тази му част. От отразеното в колона 5 на Таблица 1 от констативно-съобразителната част на СИЕ /стр. 13-14/ може да се заключи, че посочените суми са именно извършените от КЕВР корекции, а не тези отразени в самото решение на стр. 46, както следва: УПР – 46 129 лв. и променливи 104 392 лв. Следователно приетите с оспореното решение разходи от 150 521 лв. са неправилно отразени и изчислени и същото, в частта на установените необходими годишни приходи се явява неправилно. На следващо място относно непризнаването и корекцията на част от УПР и променливи разходи от приетата по делото СИЕ се установява, че това конкретно от групата Разходи, пряко свързани с регулираните дейности по ЗЕ са: Мениджърски и консултантски, счетоводство и др. фин. дейности, IT и телекомуникция, Човешки ресурси, Координатор на балансираща група. По отношение на част от тези разходи вещото лице посочва, че аргументите за непризнаване са дадени по т. 1 от общия подход, а именно, че завишаване или добавяне на нови разходни позиции към включените в модела се допуска само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от тях и тяхната стойност. Противно на изложеното от жалбоподателя в представената от него обосновка към подаденото заявление липсва подборно изложени мотиви относно необходимостта конкретно за включването на тези нови разходни позиции. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 13 от НРЦЕЕ и аналогичната разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 9 от НРЦТЕ за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват всички разходи, за които липсва технико- икономическа или друга обосновка и доказателства от енергийното предприятие. Следователно в тежест на дружеството-заявител е било да докаже, че когато добавя нови разходни позиции, извън утвърдените разходни позиции в Справки № 1 до № 9 към указанията по чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗЕ, то тези добавени от дружеството позиции се различават от вече утвърдените и разходите не се дублират. В тази връзка основателни са изложените от ответника аргументи относно приложението на правилото по чл. 35 от АПК, който задължава административния орган да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица, само „ако такива са дадени, съответно направени“. Същевременно видно от т. 1 от общия подход на Решението на КЕВР в същото подробно са изложени аргументи във връзка с възможността за допускането на увеличения и/или добавянето на нови разходни позиции, като е посочено че: " Прогнозните условно-постоянни разходи (УПР) на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения, в сравнение с отчетените или утвърдените стойности в цените през изминалия регулаторен период, са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност. В общия случай прогнозните позиции на УПР са запазени на нивото на отчетените през 2021 г., през отчетния ценови период 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. или намалени в съответствие с променени обстоятелства в приетата производствена програма през новия ценови период - например драстично занижени режими на производство, в контекста на инсталираните мощности и натоварванията на съоръженията през изминалия ценови период или липса на мотивирана обосновка, както и периоди в годината, през които енергийното производство работи за собствено потребление на клиентите на неговата площадка. Към утвърдените от Комисията разходни позиции на УПР се допуска добавянето на нови само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. Не се допускат неприсъщи разходи, добавени от дружествата извън утвърдените разходни позиции, завишени разходи, вследствие прогнози за аварии и др. “ Следователно правилно и законосъобразно с оспореното решение не са признати спорните разходи. По отношение на корекцията на разходите за гориво – природен газ и на разходите за въглеродни емисии от предходни периоди, като част от променливите разходи, за същите е безспорно установено, потвърдено и от заключението на СИЕ, при отговора на задача 1.3, че същите произтичат от определените от КЕВР за регулаторния период прогнозна цена на природния газ и прогнозна цена на квотите въглеродни емисии, което е в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 8 и ал. 9 от НРЦТЕ и чл. 24, ал. 5 и ал. 6 от НРЦЕЕ. Следователно и в тази част възражението на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото извършените корекции са в съответствие със законовите изисквания. По отношения на другият спорен по делото въпрос, а именно: следва ли да бъдат включени и как компенсациите на цената на природния газ, ползвани от дружеството жалбоподател по Програмата при изчисляване корекцията на разходите за природен газ по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ., настоящият съдебен състав приема следното: Видно от заключението на приетата СИЕ /стр. 19/, в т. В.П.6, буква „в“ вещото лице установява, че общата стойност на корекцията е 34 682, 91 хил. лв. недовзет приход. Корекцията не е включена в електронния модел и разпределена между двата продукта, а е добавена извън модела само към изчислената цена на електрическата енергия: - 34 682, 91 хил. лв.: 260 891 МВтч (количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство) = 132, 94 лв./МВтч, - 465, 58 лв./МВтч (преференциална цена по модела) + 132, 94 лв./МВтч (корекцията за недовзет приход) = 598, 52 лв./МВтч преференциална цена, утвърдена от КЕВР по Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. С измененията и допълненията в НРЦЕЕ и НРЦТЕ, обн. ДВ, бр. 47 от 22.05.2020 г., е въведена възможност за компенсиране на разлики между прогнозните и отчетените разходи за природен газ и прогнозните и отчетените разходи за въглеродни емисии в следващия регулаторен/ценови период, които разлики могат да бъдат разсрочени в няколко следващи периода. Съгласно чл. 8, ал. 10 - ал. 12 от НРЦТЕ и чл. 24а от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените на топлинната енергия и определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за следващия регулаторен/ценови период, при установяване на разлика от предходния регулаторен/ценови период между прогнозните и отчетените разходи, формиращи разходите за основно гориво - природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, необходимите годишни приходи се коригират с тази разлика по следната формула: Ht = Qg • (Цпг - U, ')t + Qe•(LJ, ne - U, n )t ± Pt-1, където: Ht е размерът на разликата от предходния регулаторен/ценови период, лв.; Qg - отчетеното количество природен газ за ценовия период, MWh; Цпг - индивидуалната прогнозна цена на природния газ за регулаторния/ценовия период, изчислена по реда на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НРЦЕЕ и ал. 8, т. 2, от НРЦТЕ, лв./MWh; Ц 1 - отчетената индивидуална цена на природния газ за регулаторния/ценовия период, изчислена въз основа на отчетените помесечни количества потребен природен газ и постигнатата помесечна цена, като среднопретеглена стойност, към която се добавят отчетените цени за достъп и пренос през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа, лв./MWh; Qe - отчетеното количество въглеродни емисии за регулаторния период, тон; Цпе - прогнозната цена на въглеродните емисии, лв./тон; Ц 11 - отчетената средна цена на въглеродните емисии на проведените първични търгове на Европейската енергийна борса за регулаторния период, лв./тон; Р - разликата между прогнозните и отчетените разходи, формиращи разходите за основно гориво - природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, в резултат на прогнозни количества и разходи, използвани за определяне на Ht-1, лв.; t - ценовият период. В случай, че постигнатата помесечна цена на природния газ (Цп): 1. е по-висока от утвърдената от Комисията цена за съответния месец, по която общественият доставчик продава природен газ на лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия (Цбг), за изчислението на годишната индивидуална цена за регулаторния/ценовия период се използва утвърдената от Комисията цена на обществения доставчик на природен газ; 2. е по-ниска от утвърдената от комисията цена за съответния месец, по която общественият доставчик продава природен газ на лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия (Цбг), за изчисляването на годишната индивидуална цена за регулаторния/ценовия период се използва цена (Цп 1 ), изчислена по формулата: Цп 1 = 0, 5•(Цбг + Цп). Корекцията може да бъде разсрочвана изцяло или частично при спазване на принципите по ЗЕ. В изготвеното по делото заключение на СИЕ се приема, че предоставените средства от държавата за компенсиране цената на природния газ по Програмата са отразени неправилно от КЕВР и изчислението не дава коректен резултат. В отговора на задача № 2.2, вещото лице посочва, че за да се отразяват компенсациите коректно и за да се определи отчетената индивидуална цена на дружеството, чрез разликата между постигнатата цена на природния газ и цената на обществения доставчик трябва и двете да се намалят с компенсацията, за да се съпостави коя е по-висока, и след това да се изчисли недовзетия приход. Вещото лице обаче не сочи причините, поради които счита, че въпросните компенсации по Програмата се отразени неправилно, като не се позовава на конкретно установено правило или заложено в закона изискване за това, поради което изготвеното заключение в тази чу част като необосновано не следва да бъде кредитирано. Същевременно основателни се явяват изложените от ответника възражения, че мерките за компенсиране на топлофикационни дружества по тази Програма, имат извънреден характер, поради което не са регламентирани изрични правила за тяхното отразяване в цените, освен заложеното изискване в Програмата /абзац последен/, който предвижда следното: „съгласно нормативно установения механизъм на регулиране на цените в сектор Топлоенергетика, предоставената компенсация ще бъде призната изцяло при регулиране на цената за крайните потребители, използващи топлоенергия от топлофикационни дружества с преобладаващ топлинен товар за битови нужди, за новия регулаторен период и няма да остане за покриване на оперативните разходи на топлофикационните дружества. Следователно липсва предвиден изричен начин на отразяване на компенсациите по Програмата в установения механизъм на регулиране на цените в сектор Топлоенергетика, поради което не може да се коментира „правилно“ или „неправилно“ отразяване на компенсацията в цените. В тази връзка основателно е възражението на ответника, че изчисляването на недовзетия приход от природен газ по начина, предложен от вещото лице в експертизата, ще включи в цените определени средства, срещу които не стоят реални разходи на дружеството, поради което цитираното по-горе изискване на Програмата, както и заложения по чл. 31, т. 2 от ЗЕ принцип, че цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им няма да бъдат изпълнени. Още повече, че в случая се оспорва „правилността“ на подхода за отразяване на процесните компенсации по Програмата, което не касае законосъобразността на акта, а неговата правилност, което изключва съдебния контрол. Същевременно извършената от вещото лице проверка на данните, които КЕВР е използвала при определяне на корекциите по чл. 24а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ за отчетени количества природен газ за периода от м. 03.2022г. до м. 05.2022г. не е установила от къде са взети същите, като е посочено, че те се различават от справката на жалбоподателя /стр. 27 от заключението/. При липсата на тези данни по делото не може да се приеме, че извършената корекция е правилна и обоснована, което определя същата като изчислена в несъответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ относно разходите за природен газ. По отношение на възраженията за неправилно изчислени разходи за вредни емисии за регулаторни период от заключението на приетата СИЕ се установява, че корекциите за разликите в разходите за квоти въглеродни емисии не е изчислена правилно. В тази връзка вещото лице посочва, че причината за това е неправилно взетото от КЕВР количество емисии от 122 тона, посочено от дружеството – жалбоподател като отчетено за базисната 2021г., а не за „регулаторния период, съгласно нормативно установеното изискване за компонента „Qe“ в дефинираната формула. Съгласно § 1 т. 14 б. „а“ от ДР на НРЦЕЕ, съответно § 1, т. 12 от ДР на НРЦТЕ, като регулаторен период се дефинира е периодът между два регулаторни прегледа, който започва от първи юли на съответната година и е с продължителност от обикновено 1 година за енергийните предприятия, за които се прилага методът по чл. 3, ал. 2, т. 1. В случая предходният регулаторен период е бил от 01.07.2021г. до 30.06.2022г. съгласно Решение № Ц-26 от 01.07.2021г. на Комисията, като вещото лице сочи, че в отчетените регулаторни справки/справка № 4/ с данни за предходния регулаторен период, а също и в даденото в обосновката /стр. 25-26/ към заявлението отчетеното количество въглеродни емисии е 146 010 тона, която констатация съдът изцяло кредитира като пълна, ясна и обоснована. Следователно отразената на стр. 43 от процесното решение корекция по въглеродни емисии е изготвена в нарушение на нормативно заложените изисквания. Съдът кредитира и заключението на вещото лице в частта на дадения отговор по задача № 3.3, в който се сочи, че Рt-1, не е включена в корекцията на разликата в разходите за въглеродни емисии, доколкото същата е част от нормативно заложената формула и цели да изчисти използвани прогнозни данни при изчисляване на разликата през предходния регулаторен период, независимо от представеното по делото Решение № Ц-12 от 30.06.2023г., което утвърждава цени за периода от 01.07.2023г. – 30.06.2024г. т.е. за друг период. Относно непризнатите разходи за балансираща енергия, съдът счита възражението на жалбоподателя в тази част за неоснователно. В оспореното решение са изложени съображения за непризнаването на така заявените разподи, като в т. 1.4 от общия подход /стр. 8/ е посочено следното: „ Разходите възникнали в процеса на участие в балансиращия пазар на електрическа енергия, не са включени в цените, след направен анализ на реалните възможности за тяхното минимизиране и компенсиране чрез съответните количества енергия“. В тази връзка съдът споделя изложените от ответника аргументи, че размерът на небалансите при търговията на електрическа енергия до голяма степен зависи от субективните умения на съответното дружество да изготвя търговските графици прецизно и предвидимо. Съображенията на КЕВР в т. 1.4 от общия подход на стр. 8 от Решението са приложени към всичките 36 дружества - адресати на Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г., но единствено „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД има възражения по този показател. Същевременно, дружеството не е представило по делото каквито и да било обективни данни за налична пречка да минимизира и компенсира разходите си за балансиране чрез съответните количества енергия. Освен това, по отношение на разходите за балансиране, включени от дружеството към условно- постоянните разходи, вещото лице изрично подчертава, че за тях „не се установи как са изчислени“ (стр. 34 от експертизата). Жалбоподателят неоснователно се позовава на чл. 31, т. 2, б. „ж“ от ЗЕ, тъй като разпоредба е изрично отменена от законодателя още през 2018 г. и са несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че след отмяната й е останала част от съдържанието на чл. 31, т. 2 от ЗЕ. В заключение, съдът приема, че оспореното решение при изчисляване корекцията на разходите за природен газ и на разходите за въглеродни емисии по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ е постановен при несъобразяване на заложени правилните изходящи данни по посочените показатели във формулата по посочените разпоредби, с което КЕВР е допуснала съществено процесуално нарушение, довело до материално незаконосъобразно прилагане на тези разпоредби, основание по чл.146, т.3 и т. 4 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание, в частност – числово измерение на определените цени. Решението в оспорената част по т. 2 като незаконосъобразно следва да се отмени и преписката де са върне на административния орган за постановяване на ново решение по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, при съобразяване на посочените разпоредби от НРЦЕЕ и НРЦТЕ. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат направените разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, в размер на 2 840 лв. за изготвено заключение на СИЕ и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 720 лв. за две инстанции или общ размер от 3 610 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд София - град, IІІ-то отделение, 17 състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № Ц-18/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2, с което на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на"ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД ЕИК: [ЕИК] сторените по делото разноски в размер на 3 610 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: РЕШИ: