Решение № 6353 от 19.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14211/2021 г.

Производството е по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съединен евентуално с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД. ИЩЕЦЪТ И. К. Т. в искова молба от 18.10.2021 г. твърди, че на 22.10.2009 г. бил сключен договор за заем, по силата на който предоставил на Л.Д.Г. паричен заем в размер на сумата от 89 275 USD. За обезпечаване на вземането на същата дата била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя. Със споразумение от 20.10.2015 г. страните по договора за заем декларирали, че към тази дата задължението на заемополучателя за връщане на цялата получена сума не било изпълнено и удължили срока за изплащането й до 20.10.2016 г. Излага, че длъжникът починал на 17.02.2019 г. като към момента на откриване на наследството оставил за наследници братовчедките К.Б.Г., А. М.П. и М. М.П.. На 21.10.2019 г. ипотеката била подновена. Твърди, че подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу тримата наследници, въз основа на което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От длъжниците в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист, постъпили възражения и частни жалби, поради отказите им от наследството на починалия наследодател. Изпълнителното дело било прекратено спрямо тях с молба на взискателя, като същият помолил Столична община да бъде конституирана като длъжник. Помолил заповедния съд да бъдат обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо тримата отказали се от наследството наследници и да се издадат такива срещу Столична община, като до момента липсвало произнасяне на съда по тези искания. На 17.06.2021 г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу Държавата като правоприемник по чл. 11 от ЗН. По делото били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело срещу Държавата. Незабавното изпълнение било спряно, тъй като съдът установил наличието на наследник от VI степен по съребрена линия – Ф. Б. П., който не се е отказал от наследството. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Б. П. в качеството му на наследник на Л.Д.Г. да му заплати сумата от 89 275 USD, представляваща дължимата главница по договор за заем с последния, ведно със сумата от 27 204.16 USD, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2018 г. до 17.10.2021 г. (от датата на настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на исковата молба), законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, както и сторените разноски. С искова молба от 03.08.2022 г. по съединеното на основание чл. 213 от ГПК гражданско дело № 10499/2022 г. по описа на СГС, 22 състав И. К. Т. поддържа, че има издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Държавата на основание чл. 11 от ЗН за вземания, произтичащи от горепосочения договор за заем, тъй като родителите на Ф. Б. П. се отказали от наследството. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 89 275 USD, представляваща дължимата главница по договор за заем с Л.Д.Г., ведно със сумата от 27 204.16 USD, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. (от датата на настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на заявление по чл. 417, която не е погасена по давност), както и законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. ОТВЕТНИКЪТ по първия иск Ф. Б. П., чрез своя баща и законен представител Б. Х. П., оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Поддържа, че няма качеството наследник на длъжника Л.Д.Г., поради липсата на документ, който да го легитимира като такъв, а дори да е имало не могъл нито да приеме, нито да откаже наследството. Твърди, че наследството вече е преминало към Държавата и общината по силата на чл. 11 от ЗН и има влязло в сила съдебно решение за това. Излага, че е важна поредността на отказите от наследство, тъй като първа от него се отказала К.Б.Г., чийто дял увеличил дяловете на другите две наследници – А. Палазова и М. Палазова, също извършили откази. По този начин се изчерпал кръгът на наследниците от четвърти ред по съребрена линия по чл. 8, ал. 2 от ЗН. Излага, че Б. П. и Ц. П. (родители на малолетния ответник) също са направили откази от наследството въз основа на неправилно издадено удостоверение за наследници, въз основа на което били конституирани като наследници, въпреки отказа на К.Б.Г.. Те оспорили удостоверението, след което административният орган извършил корекция. Оспорва, че договорът за заем е бил действително изпълнен от заемодателя и сочи, че липсват доказателства, че заемната сума била предадена от него на Л.Д.Г.. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски. В представената по делото писмена защита ищецът уточнява, че предявеният срещу Ф. Б. П. иск е главен, а искът срещу Държавата е евентуален. ОТВЕТНИКЪТ по втория иск ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите оспорва редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на иска и го оспорва като недоказан. Поддържа, че не са били представени конкретни доказателства, установяващи настъпването на правоприемство по отношение на държавата. Не било посочено охранително съдебно производство по реда на ГПК, от което да се установява, че е извършено приемане по опис на наследството, поради липса на наследници на починалия или поради отказ на всички лица с право на наследяване. Липсвал съдебен акт, установяващ, че към държавата, по силата на закона, е преминало имущество на починалото лице, което е останало незаето от общината, ползваща се с предимство пред държавата за посочените в чл. 11 от ЗН активи. Излага доводи, че искът срещу Държавата е недопустим, тъй като не е установена липсата на наследници на починалото лице и фактическото преминаване в патримониума й на определено имущество по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН. Евентуално оспорва основателността му, поради недоказване, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума на й по силата на чл. 11 от ЗН. Поддържа, че следва на първо място да се докаже наличието на имущество, което следва да премине в собственост на държавата и че към нея действително е преминало такова имущество с определена стойност, до размера на която следва да отговаря. Излага, че ищецът не установява наличието на такова имущество и че с писмо от 27.05.2020 г. е препратена по компетентност на областния управител на област София преписка във връзка с приемането по опис на имуществото на починалия и към момента Министърът на финансите не е бил уведомяван проведено ли е охранително производство и за резултатите от него. Моли съдът да остави без разглеждане исковете и производството да бъде прекратено, евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира разноски. Доказателствата са писмени. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно Договор за заем от 22.10.2009 г. на датата бил сключен между И. К. Т. като заемодател и Л.Д.Г. като заемател договор за заем, в който е уговорено, че заемодателят дава в собственост на заемателя сумата от 89 275 USD, безлихвено, като за обезпечаване на заемната сума страните се споразумели да бъде учредена от заемателя договорна ипотека върху конкретно описан недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Лозенец“. В чл. 2 от договора е уговорено, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши в деня на учредяването на договорната ипотека върху описания имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателят е получил заемната сума. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 27, том II, рег. № 6297, дело № 198 от 2009 г. на 22.10.2009 г. И. К. Т. като заемодател и Л.Д.Г. като заемополучател и ипотекарен длъжник – собственик на ипотекирания имот заявили пред нотариуса, че бил представен безлихвен паричен заем в размер на 89 275 USD, която сума заемополучателят се задължил да изплати на заемодателя в 1-годишен срок, считано от 22.10.2009 г. За обезпечаване на вземането за главница, законна лихва за просрочие и разноски заемополучателят учредил в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствен конкретно описан в акта недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в град София, СО, район „Лозенец“. От Споразумение от 20.10.2015 г. се установява, че И. К. Т. и Л.Д.Г. признават и декларират, че към датата на подписване на споразумението задължението на заемополучателя за връщане на заемната сума не било изпълнено и сумата, в размер на 89 275 USD, е дължима от заемополучателя. Описано е, че страните се споразумяват за удължаването на срока за издължаване на заемната сума до 20.10.2016 г. Споразумели се за заличаване на старата и учредяване на нова ипотека върху същия недвижим имот от страна на заемополучателя за обезпечаване на вземането по договора за заем. Съгласно Удостоверение за наследници от 09.05.2019 г. Л.Д.Г., починал на 17.02.2019 г., оставил след смъртта си като наследници по закон 3 първи братовчедки, а именно К.Б.Г., дъщеря на Б. Л.Г., брат на Д. Л.Г. – бащата на наследодателя, както и М. М.П. и А. М.П. – дъщери на М.А.П., брат на майката на наследодателя Н. А. Г.. Съгласно Съдебно удостоверение по гр. д. № 47073/2019 г. от 14.08.2019 г., СРС, 3 г. о., 86 състав, Ц. Х.а П. е подала молба с вх. № 2021108/13.08.2019 г., с която се отказала от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1326/15.08.2019 г. Видно от Жалба до Кмета на СО Район „Лозенец“ от Б. Х. П. и Ц. Х.а П. от 02.08.2019 г. жалбоподателите са изложили, че неправилно са били вписани като наследници по закон на наследодателя Л.Д.Г. в Удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ДИ11- 120/26.06.2019 г. Поискано е на основание чл. 108 от ЗГР да бъде извършена поправка в съдържанието на издаденото удостоверение като се заличи това обстоятелство. На 14.08.2019 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 30891/2019 г., по описа на СРС, 73 състав за процесното вземане за главница по договора за заем срещу длъжниците К.Б.Г., А. М.П. и М. М.П., а на 19.08.2019 г. е издаден и изпълнителен лист срещу тях за вземането на заявителя И. К. Т.. Съгласно Съдебно удостоверение по гр. д. № 47074/2019 г. от 15.08.2019 г., СРС, 3 г. о., 117 състав, Б. Х. П. е подал молба с вх. № 2021109/13.08.2019 г., с която се отказал от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1333/15.08.2019 г. От Писмо вх. № 045106/14.10.2019 г. при ЧСИ С.Я. от СРС и приложени съдебни удостоверения се установява, че въз основа на молба от 26.02.2019 г. К.Б.Г. се отказала от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под № 329/05.03.2019 г. А. М.П. се отказала от наследството с молба от 01.03.2019 г., с вписване под № 335/05.03.2019 г., а М. М.П. се отказала от наследството с молба от 01.03.2019 г., с вписване под № 340/06.03.2019 г. Видно от Молба от И. К. Т. от 21.10.2019 г. до съдията по вписванията, вписването на ипотеката върху описания наследствен недвижим имот за обезпечаване на вземането по договора за заем било подновено. Видно от молба на заявителя И. К. Т. от 23.10.2019 г. по ч. гр. д. № 30891/2019 г., по описа на СРС, 73 състав, същият, поради отказите от наследство на наследниците от четвърта степен по съребрена линия (К., А. и М.) е поискал обезсилване на издадените срещу тях заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Помолил е да се издадат такива срещу Столична община на основание чл. 11 от ЗН. Със Съобщение на ЧСИ с изх. № 0512224/29.10.2019 г. по изп. д. № 20198440401845 до И. К. Т. като взискател е съобщено, че на основание чл. 433 молбата на взискателя и постановление на ЧСИ от 25.10.2019 г. изпълнителното производство с длъжници К.Б.Г., М. М.П. и А. М.П. като наследници на кредитополучателя Л.Д.Г. е прекратено. С писмо от 27.05.2020 г. от Главния секретар на Министерство на финансите до Областния управител на област София, за което е посочено с ръчно написан текст, че е изпратено по поща с обратна разписка, е поискано предприемането на действия за приемане по опис на наследството на Л.Д.Г. от Държавата на основание чл. 61, ал. 2, вр. чл. 11 от ЗН. На 17.06.2021 г. в СРС постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от И. К. Т. срещу Столична община и Държавата, представлявана от Министъра на финансите за процесното вземане за главница по договора за заем с Л.Д.Г.. На 26.07.2021 г. били издадени Заповед № 6667 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на И. К. Т. срещу Държавата и изпълнителен лист въз основа на нея за процесното вземане на заявителя по договора за заем с починалото лице Л.Д.Г. като е отбелязано, че недвижимите имоти – предмет на ипотеката, нотариалният акт за учредяването на която е послужил за издаване на ЗНИ, са собственост на Столична община от 17.02.2019 г., съгласно чл. 11 от Закона за наследството. На 16.08.2021 г. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК по ч. гр. д. № 34712/2021 г. по описа на СРС, 161 състав, от Държавата, представлявана от Министъра на финансите. На същата дата е подадена и молба по чл. 420, ал. 2, т. 1 за спиране на изпълнението на издадената по делото заповед за незабавно изпълнение. Видно от Справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., съответно по искане № 8333 и № 8334 от 23.08.2021 г. и по искане № 8355/24.08.2021 г. по дело 34712/2021 г. на СРС, 161 състав, Б. Х. П. е син на Х. И. П. и К.Б.Г. и има син Ф. Б. П., роден на ••••••• г. С Определение № 5900/05.10.2021 г., по описа на СРС, 161 състав, е спряно незабавното изпълнение на заповед № 6667/26.07.2021 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 34712/2021 г. по описа на СРС, 161 състав, на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК. Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 3256/21.10.2021 г. всички роднини по съребрена линия имат отказ от наследството на Л.Д.Г.. Съгласно Молба от СО – район „Лозенец“ до ЧСИ С.Я. от 23.02.2022 г. по ИД № 20218440401518 молителят е уведомил съдебния изпълнител, че с Решение № 1100/14.02.2022 г. по гр. д. № 2323/2022 г. по описа на СРС, 80 състав е допуснато на основание чл. 61 ЗН приемане по опис на наследството на Л.Д.Г. от СО, район „Лозенец“, вписано в особената книга на СРС под № 311/15.02.2022 г. Посочено е, че с това процедурата по приемане по опис на наследствения апартамент, находящ се в гр. София, ул. „•••••••, е завършена и СО може да бъде конституирана като ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. Посоченото решение с отбелязване за влизане в сила е приложено като доказателство по делото. С Разпореждане № 52815/14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 34712/2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК относно твърдените вземания, поради предявеното възражение по чл. 414 от ГПК на длъжника. Видно от разписката разпореждането е връчено на 04.07.2022 г. С молба вх. № 161820/03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 34712/2021 г. заявителят уведомил съда за предявения иск по чл. 422 от ГПК и е представил Искова молба с вх. № 161816/03.08.2022 г., предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно Удостоверение от СО, Район „Лозенец“ от 21.07.2023 г. за наследствения имот на Л.Д.Г., находящ се в гр. София, район „Лозенец“, на първия етаж на жилищна сграда на ул. „••••••• не се открива съставен Акт за общинска собственост. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са в условия на евентуалност главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД. И двете главни претенции произтичат от един и същи фактически състав – договор за заем сключен на 22.10.2009 г. между заемодателя И. К. Т. и заемателя Л.Д.Г., починал на 17.02.2019 г, която дата предхожда образуването и на двете съединени дела. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума заедно с уговорената лихва. При неизпълнение кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Съобразно установеното съдът намира, че е налице валиден договор за заем, сключен на 22.10.2009 г. между ищеца и наследодателя. Неоснователни са доводите за незаплащане на сумата от заемодателя на заемателя и за липса на доказателства в тази насока. Съгласно чл. 2 от договора и потвърдено от описаното в нотариалния акт от същата дата за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обезпечение на вземането на заемодателя и в споразумението от 20.10.2015 г. страните нееднократно са направили изявления, че уговорената заемна сума е била действително получена от заемателя. От посоченото споразумение се установява, че към 20.10.2015 г. заемателят е дължал цялата заемна сума в размер на 89 275 USD, като страните са се уговорили да се удължи срокът за погасяването й до 20.10.2016 г. Не се спори между страните относно липсата на плащане от страна на заемателя. Следователно към момента на смъртта на му той е имал задължение за заплащане на заемната сума и то е преминало към наследствената маса като съвкупност от наследими права и задължения. Следва да се разреши въпросът кой е нейният правоприемник, което е и основният спорен момент по съединените искове срещу две различни ответни страни - Държавата и Ф. Б. П. като евентуални правоприемници на починалия длъжник. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, очертаваща четвърти ред наследници по закон, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. В тази хипотеза по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съгласно чл. 11 от ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Видно от Удостоверение за наследници от 09.05.2019 г. към момента на откриване на наследството Л.Д.Г. оставил след смъртта си като наследници по закон три първи братовчедки, а именно К.Б.Г., дъщеря на Б. Л.Г., брат на Д. Л.Г. – бащата на наследодателя, както и М. М.П. и А. М.П. – дъщери на М.А.П., брат на майката на наследодателя Н. А. Г.. Същите са наследници от четвърти ред, съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН и от четвърта степен по съребрена линия и като такива изключват по-далечните по степен в реда. Видно от Съдебно удостоверение по гр. д. № 11588/2019 от 28.02.2019 г. К.Б.Г. подала молба с вх. № 2005240/26.02.2019 г. за отказ от наследството на наследодателя Л.Д.Г., което е вписано в особената книга на съда под № 329/05.03.2019 г. Видно от Съдебно удостоверение по гр. д. № 12673/2019 г. А. М.П. е подала молба с вх. № 2005679/01.03.2019 г. за отказ от наследството, вписан под № 335/05.03.2019 г. Видно от Съдебно удостоверение по гр. д. № 12674/2019 г. М. М.П. също се отказала от наследството, като отказът й е вписан под № 340/06.03.2019 г. С първия отказ на К.Б.Г., нейните низходящи се изключват от наследяване и не се призовават в следващата съребрена линия, определяща горната степен на четвърти ред, тъй като техният възходящ се е разпоредил и неговата част вече е в патримониума на останалите наследници от съответната съребрена линия, към която принадлежи отказалият се и които по принцип, поради по-близкото си родство с наследодателя, както и техните низходящи изместват следващата степен /арг. чл. 8, ал. 4 ЗН/. За разлика от правото на заместване в първи ред, наследяване, от което се извежда прекъсване на низходящата линия при отказ от наследство на възходящия, тук при четвърти наследствен ред, принципът, че по-близкият родственик не се конкурира, а измества по-далечния важи и в случая, тъй като отказалият се, неговата съребрена линия и съответно низходящите на другите наследници от тази линия изместват преките наследници на отказалия се. Аргумент в подкрепа на това разбиране се извежда и от чл. 57 ЗН, с оглед уредената наследствена трансмисия по отношение на наследниците по закон от четвърти ред, починали преди общия наследодател – към техните наследници, които не ги заместват, тъй като право на заместване в четвърти ред не съществува, а преминава възможността да наследят наследствените права на своя наследодател (така Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т. о., ТК). В случая, по този начин са се уголемили дяловете на останалите двама наследници от четвърта степен по съребрена линия, които впоследствие обаче също са се отказали от наследството. Съобразно установеното, след отказите на А. М.П. и М. М.П. липсват други лица, които имат право да наследят по закон починалия Л., поради което съдът приема, че възможностите за наследяване по закон са изчерпани и следва да се приложи правилото на чл. 11 от ЗН, по силата на което правоприемник на наследството става държавата, която получава безстопанственото имущество. Съгласно посочената разпоредба държавата получава наследството, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Следователно общината получава само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник - държавата. Получаването на имуществото от общината на основание чл. 11 ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника, доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, поради което удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. Съдът намира възраженията за липса на посочено охранително съдебно производство по реда на ГПК, от което да се установява, че е извършено приемане по опис на наследството, поради липса на наследници или отказ на всички лица с право на наследяване, както и липса на съдебен акт, установяващ, че към държавата по силата на закона е преминало имущество на починалото лице, което е останало незаето от общината за неоснователни. Приемането по опис на незаетото наследство от страна на държавата не е част от фактическия състав на преминаването на същото по силата на закона в патримониума й. По същество се касае за едно охранително, едностранно и безспорно производство, с което не се дава защита на накърнено гражданско право, а се оказва съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Развива се с участието на молителя и съда, като не е допустимо участие, а оттам и възражения, на трети лица (мотивите към т. 5 на ТР № 3/13 г. на ОСГК на ВКС). Издадените в това производство актове не се ползват със сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите дали молителят има право на наследяване и какви права и задължения са били включени в имуществото на наследодателя към смъртта му. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от ответника съдебна практика в подкрепа на доводите му касае хипотеза, при която по делото не е представено подробно удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно спрямо тях да се извърши преценката по чл. 11 ЗН, а настоящият случай не е такъв. При това положение исковете против Ф. Б. П. с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 89 275 USD, представляваща главница по договор за заем с последния, и за сумата сумата от 27 204.16 USD, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2018 г. до 17.10.2021 г., както и за законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане са неоснователни, тъй като ответникът не 4е наследник на Л.Д.Г. и не е отговорен за задълженията му. Евентуалният иск против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД е основателен по изложените по-горе съображения и следва да се приеме за установено, че Държавата по силата на чл. 11 от ЗН дължи на ищеца сумата от 89 275 USD, главница по договора за заем, ведно със сумата от 27 204 USD, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението до размера на полученото от Държавата наследствено имущество. В обобщение и с оглед гореизложеното искът по чл. 422 от ГПК срещу Държавата следва да се уважи до размера на полученото от Държавата наследствено имущество, а исковете срещу ответника Ф. Б. П. следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищецът дължи на ответника Ф. Б. П. 32 лв. разноски по делото и 6000 лв. за адвокатско възнаграждение, като до претендирания размер от 12 504.28 лева приема, че е налице прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото. Държавата като ответник дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата от 3500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 422 от ГПК, както и сумите от 3758 лева държавна такса и 3500 лева адвокатско възнаграждение за производството пред заповедния съд. Водим от горното Софийски градски съд