Решение № 944 от 22.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13011/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ЕТ „Г.Т.-С.“, ЕИК •••, чрез адв. В. А. от САК против Наказателно постановление № 15/23.09.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници /Наредбата/. С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че в АУА.Н и НП не са посочени всички обстоятелства от състава на нарушението, като не е посочено дали енергията, произведена от жалбоподателя, е била изкупена по някой от начините, предвидени в чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ, не е посочено какво е количеството произведена енергия за конкретния месец, липсва посочване вида на заявлението, което е следвало да се подаде от жалбоподателя - дали е следвало да подаде заявление за издаване, за издаване и прехвърляне или само за прехвърляне на гаранции за произход. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н.Д. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление. В допълнение на аргументите в жалбата изтъква, че е налице несъответствие при описание на обстоятелствата от състава на нарушението в АУАН и НП, с което е нарушено правото на защита на въззивника. Изтъква и че от описанието на нарушението в НП не става ясно дали жалбоподателят е санкциониран за бездействие или за неизпълнение на задължение в срок. Наказващият орган Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, редовно уведомен, се представлява от юрк. И.П., който прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено по съображения, изложени в становище по подадената жалба, изготвено от наказващия орган. В становището, изготвено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, се излагат съображения, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, както в АУАН, така и в НП са описани всички признаци от състава на нарушението, наложената санкция е правилно определена в минималния, предвиден в санкционната норма размер, и нарушението не е маловажно. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна: Г.Р.Т., е регистрирана като ЕТ „Г.Т.-С.“, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление област •. Към месец септември 2021 г. ЕТ „Г.Т.-С.“, ЕИК ••• имал качеството производител на енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 kW и стопанисвал енергиен обект ФтЕЦ „Вещица“, находящ се в област Видин, община Белоградчик, село Вещица, УПИ VI - 102, кв. 18, ПИ 0090009 и ПИ 009036 с обща инсталирана мощност 0, 1128 MW. Едноличният търговец не подал в АУЕР заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец април 2022 г. от енергиен обект ФтЕЦ „Вещица“, в срок до 31.05.2022 г. Такова било подадено на 09.07.2022 г., като било заведено с вх. № 01-14211-09.07.2022 г. /ВГ-01-761/. При подаване на заявлението за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на електрическата енергия, произведена през месец септември 2021 г., на 09.07.2022 г., длъжностните лица при АУЕР констатирали, че едноличният търговец не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници да подаде заявлението в срок до 31.10.2021 г. До въззивника била изпратена покана изх. № АДП - 654/13.07.2022 г. за явяване на физическото лице - търговец или на упълномощен представител за съставяне на АУАН. На 25.08.2022 г. в присъствието на двама свидетели и на физическото лице - търговец ГГ.Т. свидетелят С. К. - главен експерт в отдел „Контрол по възобновяемите източници на енергия“, дирекция „Контрол и информация“ съставил АУАН № 452/25.08.2022 г., с който повдигнал против ЕТ „Г.Т.-С.“ административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД - 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, извършено на 01.11.2022 г. в сградата на АУЕР, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37. Актът бил предявен на физическото лице - търговец и й бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не били направени възражения. Въз основа на съставения АУАН на 23.09.2022 г. И.А. - изпълнителен директор на АУЕР издал обжалваното наказателно постановление № 15/23.09.2022 г., с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ на едноличния търговец била наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД - 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля С. К., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: НП № 15/23.09.2022 г., писмо изх. № АДП-973/23.09.2022 г., известие за доставяне, АУАН № 452/25.08.2022 г., покана изх. № АДП-654/13.07.2022 г., предложение за сключване на споразумение изх. № РД-07-776/02.09.2022 г., заповед № РД-04-172/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АУЕР. По доказателствата: Приобщените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. К., т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви, като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. АУАН и НП са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 69 ал. 1 т. 3 ЗЕВИ актовете за установяване на нарушения по чл. 64 ЗЕВИ се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на АУЕР. Видно от писменото доказателство - заповед № РД - 04- 172/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АУЕР, свидетелят С. К. е оправомощен да съставя актове за установени нарушения на чл. 64 ЗЕВИ. Съгласно чл. 69 ал. 2 т. 3 вр. ал. 1 т. 3 ЗЕВИ наказателните постановления за нарушения на чл. 64 ЗЕВИ се издават от изпълнителния директор на АУЕР или от оправомощено от него длъжностно лице. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в присъствието на двама свидетели и на физическото лице - търговец, подписан е от свидетелите, съставителя и физическото лице - търговец, на което е връчен и препис от АУАН. Не се споделят възраженията на въззивника по отношение съдържанието на АУАН и НП. Съдът намери, че както в АУАН, така и в НП, са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, всички съставомерни признаци от състава му, както и са описани обстоятелствата по извършването му. Обстоятелствата дали произведената енергия е била изкупена, както и дали произведеното количество енергия е по-малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход, касаят основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение, но не представляват съставомерни признаци от състава на нарушението, поради което непосочването им в АУАН и НП не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е и оплакването, че в АУАН и НП не е посочен видът на заявлението, което е следвало да подаде търговецът, както и че по отношение на това обстоятелство е налице несъответствие между посоченото в АУАН и НП. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от производителя. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата предвижда, че гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия електрическата енергия обществен доставчик или краен снабдител в указаните в същата разпоредба срокове, като нормата на чл. 9 ал. 3 от Наредбата урежда възможност прехвърлянето на гаранция за произход да бъде заявено в заявлението по чл. 4, ал. 3 от Наредбата едновременно със заявеното издаване на гаранции за произход. Така производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници може да подаде заявление за издаване на гаранции за произход или за издаването и прехвърлянето им на изкупилия енергията, като сроковете за подаване на заявленията са едни и същи - предвидените в чл. 4 ал. 3 от Наредбата. В случая в АУАН ясно е посочено, че жалбоподателят е следвало да подаде в срок до 31.10.2021 г. в АУЕР заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за произведената пред месец септември 2021 г. енергия от ФтЕЦ „Вещица“. В наказателното постановление също е посочено, че „дружеството е имало задължение да подаде пред АУЕР заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец септември 2021 г.“ Посочването в текста на наказателното постановление, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок заявление за издаване/издаване и прехвърляне/ на гаранции за произход не води до неяснота по отношение на това какво по вид заявление е следвало да подаде жалбоподателят, а съставлява изброяване на двата вида заявления, измежду които производителят на енергия може да избира, но при всички случаи следва да подаде пред АУЕР в срок до един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена. Не се споделят и следващите оплаквания за въззивника по отношение описание на обстоятелствата на нарушението, а именно, че не става ясно дали едноличният търговец е санкциониран за неизпълнение на задължението да подаде заявление в срок или за забавеното изпълнение на това задължение. Както в АУАН, така и в НП съвсем ясно е посочено, че се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, тъй като в нормативно определения срок едноличният търговец не е предприел дължимото поведение - да подаде заявление, а вместо това е изпълнил това задължение след изтичане на законовия срок. По горните мотиви съдът намери, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съдът обаче намери, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. Сроковете за подаване на заявлението са предвидени в чл. 4, ал. 3 от Наредбата - десет календарни месеца след месеца, в който енергията е произведена - от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници или един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1. Между страните по делото не е спорно, че стопанисваният от ЕТ „Г.Т.-С.“ обект ФтЕЦ „Вещица“ е с обща инсталирана мощност над 30 kW, а именно - 0, 1128 MW, поради което производителят на електрическа енергия следва да подаде заявление за издаване на гаранции за произход или заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход в срока по чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредбата - не по-късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена. По делото обаче не се установи, че през месец септември 2021 г. от фотоволтаичната електроцентрала „Вещица“, стопанисвана от ЕТ „Г.Т.-С.“, е била произведена електрическа енергия, нито нейното количество, както и дали същата е била изкупена от обществения доставчик, съответно крайния снабдител. Недоказано остана обстоятелството дали количеството произведена енергия през месец септември 2021 г. е надвишило 1 MWh, което е минималното количество, за което може да бъде издадена гаранция за произход, а в случай, че е произведено по-малко количество електрическа енергия, не се подава заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредбата. Т.е. в случая не са налице доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за месец септември 2021 г. В тази връзка следва да се посочи, че доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата от значение за обосноваване и ангажиране на административнонаказателната отговорност се носи от наказващия орган и същият следва да прояви необходимата процесуална активност за доказване на изложените в АУАН и НП фактически констатации. АНО не е представил никакви доказателствени източници във връзка с произведената в инкриминирания период електрическа енергия и дали същата е изкупена, не е представено и заявление с вх. № 01- 14211-09.07.2022 г. /ВГ-01-761/ за издаване/издаване и прехвърляне на гаранции, нито протокол за отчет на произведената електроенергия за месец септември 2021 г. от ФтЕЦ „Вещица“, нито доказателства за изкупуване на произведената електрическа енергия. След като наказващият орган не е доказал по несъмнен начин извършването на административното нарушение, което е вменено на жалбоподателя, то в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяна на оспорения санкционен акт. Предвид изхода на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят, като е формулирано изрично искане с жалбата. Доколкото обаче не са предствени доказателства за сторените от жалбоподателя разноски, то искането му се явява неоснователно. Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът