Решение № 1661 от 5.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „З.“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от ••• И.Г.З. срещу Наказателно постановление № 32/17.01.2023 г., издадено от В.Р. – •••, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че осъществяваната от него дейност не се регулира от правилото по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, като се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ЗЗШОС. Поддържа приложимата нормативна уредба относно шума, излъчван от дейност по строителство, да се съдържа в Закона за устройство на територията. Приетата за нарушена в НП норма на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС счита за приложима към дребни строително-монтажи и ремонтни работи, осъществявани от физически и юридически лица в имотите им. Оспорва предметната компетентност на кмета на общината, като твърди контролът за шума в строителните обекти да е в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Взема становище извършването на нарушението да не е доказано по делото, като поддържа по време на проверката да не е извършвано измерване за наличие на шум, а актът за установяване на нарушението намира за съставен въз основа на субективното мнение на проверяващия. Твърди още длъжностното лице, подписало наказателното постановление, да не е това, чиито имена са посочени като негов издател в уводната част. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. В. К., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от ••• В. П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира същото да е издадено от компетентен орган и при спазване на правилата на процесуалния закон. Взема становище за доказване извършването на нарушението да не се изисква измерване на шума. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от „З.“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.01.2023 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.02.2023 г., поради което 14- дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 16.11.2022 г. около 15: 00 часа свид. Р. П. Г. – •••• (•••), извършила проверка в строителен обект, представляващ „Жилищна сграда – 2 с гаражи“, УПИ № XII-530.126, квартал 37 по плана на гр. Пловдив, кв. Въстанически, поземлен имот с идентификатор 56784.530.126 по кадастралната карта на гр. Пловдив и с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Бугариево“. На строителната площадка била поставена информационна табела, на която като строител бил посочен „З.“ ЕООД. На обекта работил и свид. В. В. А.. Там се извършвало разчистване на терена и товарене на пръст и строителни отпадъци в паркиран камион. На място присъствал и ••• на дружеството жалбоподател – И.Г.З.. Свидетелката Г. се легитимирала и разговаряла с ••• З.. Тя приела, че при осъществяване на дейността от обекта се излъчва шум в околната среда и съставила Констативен протокол с № 114443, препис от който бил връчен на ••• З.. По време на проверката свид. Г. не извършила измерване за наличието на отделян шум в околната среда чрез техническо средство или по друг начин. До жалбоподателя „З.“ ЕООД била изпратена покана с изх. № 22 ПОИ- 1036/18.11.2022 г. по описа на ПОИ за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), която била връчена на 21.11.2022 г. На 28.11.2022 г. свид. Г. съставила АУАН в присъствието на един свидетел, но в отсъствието на представител на жалбоподателя, който не изпратил свой пълномщник. На 07.12.2022 г. препис от акта бил връчен срещу разписка на управителя на дружеството жалбоподател, който вписал своите възражения. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. От показанията на свид. Р. П. Г. се установяват датата и мястото на извършване на проверката – на 16.11.2022 г. в гр. Пловдив, на ул. „Бугариево“ № 9, като свидетелката изяснява още, че мястото представлява строителен обект. Установява се и конкретният час на осъществяване на проверката, който е 15: 00 часа. Свидетелката изяснява, че по време на проверката е присъствал ••• на дружеството, а на обекта се е извършвало товарене на строителни отпадъци и разчистване на терена. От показанията на свид. Г. се установява, че е имало поставена информационна табела, на която е била посочена фирмата на дружеството жалбоподател като строител. Относно начина на извършване на проверката свидетелката изяснява, че не е извършвала измерване за наличие на шум по никакъв начин, включително и чрез използване на техническо средство, предназначено за такава дейност. Накрая, от показанията на свид. Г. се разкриват и обстоятелствата по съставяне на АУАН, като установява се, че актът е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, който след покана не се е явил, нито е изпратил свой пълномощник. От показанията на свид. В. В. А. се установява, че той е ••• на „З.“ ЕООД, както и че е присъствал по време на проверката от страна на свид. Г.. Свидетелят изяснява, че дружеството се занимава със строителство на сгради, като конкретният обект се намира на ул. „Бугариево“ в гр. Пловдив, а проверката е извършена в следобедните часове. Установява се още от показанията на свид. А., че той не е забелязал на място да бъдат правени някакви измервания от страна на проверяващите инспектори. Свидетелят пояснява, че по време на проверката се е извършвало товарене на камион с пръст. Показанията на свид. А. се ползват с доверие от съда. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му се ценят и за проверени по делото, като намират подкрепа в твърденията на свид. Г.. От Констативен протокол серия А с бл. № 114443/16.11.2022 г. се изяснява, че свид. Г. е участвала в извършването на проверка на процесния строителен обект, която е била с начален час 15: 00 ч. на дата 16.11.2022 г. Изяснява се още, че по време на проверката е присъствал ••• на дружеството жалбоподател, а на площадката се е извършвало почистване на строителни отпадъци. От Заповед № 22ОА-1494/05.07.2022 г. на кмета на община Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Съгласно посочената разпоредба се забранява излъчването на шум по време на строителство за времето от 14: 00 до 16: 00 часа и от 23: 00 до 8: 00 часа. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 16.11.2022 г. в 15: 00 часа е извършена проверка в строителен обект, представляващ „Жилищна сграда – 2 с гаражи“, УПИ № XII-530.126, квартал 37 по плана на гр. Пловдив, кв. Въстанически, поземлен имот с идентификатор 56784.530.126 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Бугариево“. Доказано е по делото, че мястото, на което е извършена проверката, представлява строителен обект, като от показанията на свид. Г. и на свид. А. се установява, че дейността е извършвана от жалбоподателя „З.“ ЕООД. Този извод се подкрепя и от установения от показанията на свид. Г. факт на поставена информационна табела на строителната площадка, на която в частта относно данните за строителя е било посочено дружеството жалбоподател – „З.“ ЕООД. Доказано е на следващо място, че моментът на проверката, която е с начален час 15: 00 ч., попада в часовия интервал, за който с разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС е предвидено задължение за правните субекти относно нивата на излъчвания шум в околната среда. Установява се от обективна страна и че на мястото е извършвана строителна дейност, а именно разчистване на терена и товарене в камион на пръст и строителни отпадъци. При така установените факти спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали от обективна страна е доказан по категоричен и несъмнен начин фактът на излъчването на шум в околната среда, който да е предизвикан от строителство. Установяването на това обстоятелство е необходимо, за да се прецени има ли осъществено годно изпълнително деяние на нарушението. Жалбоподателят оспорва тезата за доказаност извършването на нарушението, като се позовава на факта на непровеждането на измерване за наличието на шум по време на проверката. По делото се установява, че действително не е извършвано такова измерване чрез използване на техническо средство, предназначено да измерва нивото на шума в околната среда. Този факт се установява от показанията на свид. Г., участвала в проверката, като същата заявява: „Не съм извършвала измерване на нивата на шума“. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС не съдържа изрични правила за начина на установяване на излъчването на шум. В съдебното производство това обстоятелство, което е част от обективната страна на състава на нарушението, може да се установява с всички допустими средства и способи на доказване. Доказателствената тежест се носи от административнонаказващия орган, като без значение какъв начин за доказване на това спорно обстоятелство е избрал, то следва да бъде установено по категоричен и несъмнен начин, изключващ всяко съмнение, за да не почива отговорността на предположения. В глава пета от ЗЗШОС обаче се съдържат общи правила за осъществяването на контролната дейност. Процесното деяние е установенo в хипотеза на упражняван текущ контрол. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЗШОС текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, наблюдения и измервания. Според чл. 22, ал. 2 от ЗЗШОС при необходимост от извършване на измерване на нивото на шума контролът за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС се осъществява съвместно с регионалните органи на Министерството на здравеопазването. В този смисъл нормативната уредба съдържа правила за извършването на измервания от контролните органи на шума, излъчван по време на строителство. В конкретния случай административнонаказващият орган е приел да провежда доказването в процеса единствено чрез свидетелски показания. Както беше изяснено - и в такава хипотеза основното спорно по делото обстоятелство трябва да бъде установено по категоричен и несъмнен начин. В тази връзка следва да се изясни и какви факти от обективна страна ще доведат до нарушаване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, т.е. какво поведение ще е годно изпълнително деяние на нарушението. С приетата за нарушена правна норма не се регламентира изначална забрана за осъществяването на всякаква строителна дейност през времето от 14: 00 ч. до 16: 00 ч. Подобно разширително тълкуване, изискващо цялостно преустановяване на дейността не намира легална опора. Нормата не въвежда забрана за строителство, а за излъчване на шум от строителство, което се осъществява в периода от 14: 00 ч. до 16: 00 ч. Това налага извод, че дейност, при която не се генерира шум, не ще бъде забранена. Следователно само доказването на факта, че на строителната площадка се е извършвала определена строителна дейност, не е достатъчно да обоснове категоричен извод за нарушаването на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Все в тази връзка настоящият съдебен състав приема, че нормативната уредба не забранява и всяка дейност в интервала между 14: 00 ч. и 16: 00 ч., която има определен звуков резултат. Противното, на практика би означавало да се приеме, че е забранено извършването на строителство въобще в този часови интервал. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗШОС „шум в околната среда“ е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т.ч. механични и електронни озвучителни средства. Следователно, когато се осъществява строителство в периода от денонощието между 14: 00 ч. и 16: 00 ч., не съществува задължение да бъде установявано, че са превишени определени показатели (гранични стойности) за шум, а единствено че дейността въобще е източник на шум. През този интервал от време законодателят е установил засилена грижа за лицата, които потенциално биха могли да бъдат засегнати от дейността, която води до излъчването на шум в околната среда. Предвид изложеното налага се извод, че деянието ще бъде съставомерно, когато в предвидения в правната норма часови диапазон при осъществяване на строителство се генерира не просто какъвто и да е звуков резултат, а такъв, който да има практическа стойност, т.е. обективно да е годен да бъде възприет от трети, находящи се наблизо лица, за да може да се квалифицира като нежелан и вреден външен звук. Провежданото от наказващия орган доказване на спорното обстоятелство почива изцяло на субективните възприятия на актосъставителя, което не осигурява достатъчна гаранция за разкриването на обективната истина по несъмнен начин. Вярно е, че често доказването на изпълнителното деяние на извършено административно нарушение се установява чрез свидетелски показания на актосъставителя или на друг очевидец. Чрез разпита им обаче следва да бъдат възпроизведени в процеса конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които съдът да може да формира правните си изводи. Така например от показанията на свидетелката може да се събере доказателствена информация за времето от денонощието, когато е извършена проверката или за вида на извършваната дейност, а въз основа на така установените факти съдът сам да формира правен извод дали деянието е извършено в предвидения в хипотезата на нормата времеви интервал и дали осъществяваната дейност е по строителство. Досежно обстоятелството излъчван ли е шум в околната среда обаче показанията на свид. Г. не възпроизвеждат конкретни факти, а съдържат готов правен извод. Свидетелката сочи, че според нея по време на проверката е генериран шум, но тази нейна субективна оценка нито е подкрепена с конкретни доказателства, нито може да бъде подложена на проверка. Изводът има ли извършено административно нарушение винаги е дейност по прилагането на закона и подвеждането на установените по делото факти под съответната правна норма. В процесната хипотеза от показанията на актосъставителя обаче не се извеждат конкретни факти, като например установено при проверката ниво на излъчван шум в околната среда, а се съдържа директен правен извод за това, че шум е бил отделян. Дейността на наказващия орган и на съда не следва да бъде принизявана до констататори на волята на актосъставителя, тъй като в случая те не могат да проверят и установят какво действително се е случило в обективната действителност, въпреки че имат процесуално задължение за разкриване на обективната истина. По този начин се достига до ситуация, в която наказателното постановление може да бъде потвърдено само ако безкритично се възприеме субективната оценка на актосъставителя, без тя да бъде подлагана на проверка. В случай че при проверката беше извършено измерване за наличието на излъчван шум, то по делото биха били събрани конкретни доказателства за случилото се в обективната действителност, които да позволят на съда да разкрие по несъмнен начин фактическата обстановка. Доколкото административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то в процесната ситуация се достига до хипотеза, при която отговорността е поставена в зависимост единствено от субективното отношение на актосъставителя, което не може да бъде проверено поради пропускът да бъдат извършени неповторими на по-късен етап от процеса действия по събирането на относими и необходими доказателства. Това представлява различна процесуална ситуация спрямо кредитирането на свидетелски показания. При разпита си свидетелят излага твърдения за факти от обективната действителност, въз основа на които съдът сам формира изводите си по приложението на правото. В случая чрез показанията на свид. Г. не се възпроизвеждат такива обстоятелства, от които да може да се направи суверенна преценка излъчван ли е нежелан и вреден за околните външен звук, а директно се твърди, че е генериран шум. В показанията на свидетелката не се съдържат твърдения за това тя да е възприела резултат от извършено измерване за наличието на шум, по делото липсва и каквато и да е друга обективна находка, която да има материален израз и така да позволява на насрещната страна да разбере как е установено наличието на шум, респ. да оспори това доказателство, а въз основа на него съдът да може да направи правните си изводи. Вместо това потвърждаването на наказателното постановление при тази доказателствена непълнота е поставено в зависимост единствено от изцяло безкритичното възприемане на субективната оценка, която свидетелката е направила. В констативния протокол за осъществената проверка изводът за излъчван шум в околната среда отново не е подкрепен от извършено измерване или събрано друго доказателство. На следващо място при неустановяването в процеса на никаква нива на излъчван шум от строителната дейност, осъществявана от жалбоподателя, то правото му на защита е съществено нарушено, доколкото той практически е лишен от възможността за извършване на реална проверка за маловажност на случая. Административнонаказващият орган изцяло бланкетно е посочил, че не са налице такива основания, но без никакъв конкретен мотив. По делото остава изцяло неразкрита и неизяснена реалната степен на обществена опасност на деянието и интензитетът, с който се твърди да са засегнати защитаваните обществени отношения. Тъй като се касае за първо по ред деяние и от него не се твърди да са настъпили конкретни вредни последици, то извършването на преценка за маловажност на деянието и дали целите на имущественото санкциониране по ЗАНН не са могли да бъдат постигнати с отправянето на предупреждение е била дължима както от наказващия орган, така и от съда на този етап от процеса. Настоящият състав е поставен в изначална невъзможност да прецени степента на обществена опасност на деянието поради непълнотата на събраните при проверката доказателства. Както беше изяснено, тъй като се касае за неповторими действия, тази непълнота не може да бъде санирана на настоящата фаза от процеса. В обобщение при произнасянето си съдът не може да изложи никакъв конкретен аргумент, по който да бъде отречена възможността за приложение на правилата на чл. 28 от ЗАНН поради оскъдността и неубедителността при установяването на фактическите положения. Препятстването на процесуалната възможността за преценка по чл. 28 от ЗАНН се дължи на пропуски при проверката, както и на бездействие на наказващия орган, който съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН има процесуално задължение за разследване на спорните обстоятелства и разкриване на обективната истина. По тези съображения съдът приема, че неоправдано е последиците от бездействието на наказващия орган и на актосъставителя да попълнят делото с относими и необходими доказателства да бъдат преразпределяни в тежест на жалбоподателя. В съдебната практика на касационната инстанция, макар и досежно други по вид административни нарушения, но при които е налице сходен механизъм на установяване на изпълнителното деяние – изисква се доказване на факта на излъчван шум, но без да е необходимо изследване на конкретна съставомерна граница, последователно се приема, че за да се окачестви една дейност за имаща вреден и нежелан звуков ефект, не следва преценката да почива единствено на личните възприятия на актосъставителя, без да е налице обективно измерване. Противното води до недоказаност на нарушението по категоричен и несъмнен начин, какъвто е заложеният от ЗАНН стандарт в дейността по доказване. В този смисъл е Решение № 1836 от 13.10.2021 г. по к.а.н.д. № 2032/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Наказващият орган неправилно тълкува и обвързва изискването за измерване с техническо средство с установяване превишаването на определени гранични показатели. В случая подобно измерване е необходимо, за да може по делото да бъде създадена обективна следа за спорното обстоятелство, че въобще е бил излъчван някакъв шум при осъществяване на дейността, а не да се изследва дали са превишени определени граници, тъй като, каза се, разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС не съдържа цялостна забрана за извършване на строителна дейност. По отношение на останалите възражения на жалбоподателя за основателен се приема единствено доводът, че съществува неяснота относно самоличността на длъжностното лице, издало наказателното постановление. Касае се за задължителен реквизит на съдържанието му по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба НП трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало. В случая в обжалваното постановление е записано: „Подписаният З. Д. Д., •••“. В най-долната част на мястото за подпис също е записано „З. Д., •••“. Същевременно се установява, че подписът не е изпълнен от лицето, посочено като издател на наказателното постановление. Поставен е печат, в който е цитирана заповед, с която функциите на кмет на община Пловдив са възложени за изпълнение на зам.-кмет „Финанси и стопански дейности“ за периода от 17.01.2023 г. до 20.01.2023 г. По този начин в постановлението като негов издател са вписани имената на едно физическо лице, което дори е посочено като „подписаният“, а подписът е изпълнен от друго лице, чиито имена не фигурират. Практиката едно длъжностно лице да се подписва под имената на друго е незаконосъобразна, без значение какви символи и означения използва администрацията във вътрешноведомствения си оборот като цитиране номер на упълномощителна заповед или друго. Жалбоподателят основателно възразява, че не е спазен минимален, базисен стандарт за яснота. Възраженията за липса на материална компетентност на кмета на общината, черпейки аргументи от разпоредбата на чл. 21 от ЗЗШОС, обаче съдът намира за неоснователни. В случая приложима е разпоредбата на чл. 22 ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС, съгласно която кметовете на общините или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрола за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. В този смисъл и актът за установяване на нарушението на основание чл. 36 от ЗАНН следва да е съставен от длъжностно лице, което да е упълномощено именно от кмета на Община Пловдив, което изискване в случая е спазена съгласно т. 34 от Заповед № 22ОА-1494/05.07.2022 г. По гореизложените съображения съдът приема, че наказателното постановление трябва да бъде отменено, тъй като по делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин извършването на административното нарушение. Сам по себе си фактът, че е осъществявана строителна дейност във времевия интервал от 14: 00 ч. до 16: 00 ч. не е достатъчен, за да се приеме и че има извършено нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗАНН. Досежно основното съставомерно обстоятелство по делото не са събрани убедителни и категорични доказателства, а обвинението почива единствено на субективните възприятия на актосъставителя. Те обаче не могат да бъдат проверени, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да оборва обвинителната теза, тъй като трябва да се защитава не срещу конкретни факти, а директно по готовия правен извод за извършено нарушение, който се твърди в показанията на извършилия проверката инспектор и почива само на субективната му оценка. Неоправдано жалбоподателят е лишен и от реална възможност да бъде извършена преценка за маловажност на случая и за действителната степен на обществена опасност на деянието. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 5а от делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. По делото не е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Отделно от това самото възнаграждение е уговорено в размер, който не надвишава значително минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г., към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния си заявен размер от 600 лева. Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е Община Пловдив. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът