РЕШЕНИЕ

№ 168

гр. Харманли, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Т. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20235630100330 по описа за 2023 година Производственото намира правното си основание в чл.58 ал.1 от ЗК.

Предявена е ИСКОВА МОЛБА от М. Г. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес в гр.Харманли, ул. „Бенковски” №76, М. Х. Т. с ЕГН: ••••••••••, с адрес в село Българин, обл.Хасковска и Н. С. Р. с ЕГН: ••••••••••, с адрес в гр.Харманли, ул....., действащи чрез адвокат ГГ, срещу: „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ”, с...., с адрес на управление: гр.Харманли, бул. „България” №3, представлявана от председателя В. Т. А.. В исковата молба се сочи, че тримата ищци са член-кооператори на ответната кооперация. Същите присъствали на Общо събрание на кооперацията, проведено на 29.03.2023г. от 10, 00 часа в залата на „Снекбар Турист” в град Харманли. На Общото събрание било взето решение по т.7 от предварително обявения дневен ред - разпореждане с недвижими имоти на кооперацията. Решението касаело разпореждане с недвижим имот на кооперацията, находящ се в регулационните граници на село Българин, съставляващ търговски обект, собственост на ответната кооперация.

Ищците считали взетото решение за неправилно и незаконосъобразно и желаели да го оспорят по реда на чл.58 и сл. от ЗК. Нарушена била изцяло процедурата по вземане на решението. Не бил налице кворум на Общото събрание. Явилите се на него пълномощници не били избрани от съответните райони по предвидения в Закона за кооперациите ред. Решението било взето изцяло във вреда и срещу интересите на кооперацията.

Поради това молят да се постанови решение, с което да се отмени решение от 29.03.2023г., взето от Общото събрание на „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ”, с което е дадено съгласие за разпореждане с недвижим имот на кооперацията, находящ се в село Българин, обл.Хаковска. Претендират разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен ОТГОВОР от ответника Кооперация „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ХАРМАНЛИ”, в който се заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Искове от тримата ищци били недопустими, тъй като ищците не били легитимирани да предявяват искове по чл. 58 ал. 1 от ЗК. Оспорва твърдението, че тримата ищци са член-кооператори на ответната кооперация, за което към исковата молба не били приложени никакви доказателства. Легитимирани да предявяват искове против решенията на общото събрание били само член- кооператори, което касаело допустимоста на иска. Учредителите на кооперацията били членове по право, но ищците не били такива. Членството можело да възникне и с приемане на лицето за член, за което бил приложим съответния закон към датата на приемане. Членството в кооперацията възниквало от решението на управителния съвет. То подлежало на утвърждаване от общото събрание и се разглеждало на следващото заседание като първа точка от дневния ред. При неутвърждаване на решението членството се прекратявало от деня на решението на общото събрание съгласно сега действащия чл. 8 от ЗК. Освен това всеки член на кооперацията правел задължително встъпителна и дялова вноска. При липса на доказателства, че бил осъществен този сложен фактически състав било без значение дали лицето било вписано като член в протоколи и други документи. От правно значение било дали е приет за член по установения в ЗК ред и че било възникнало валидно членството, което за ищците не се установявало и не било налице. Присътвието на ищците на събранието, което също се оспорвало, не ги правило член- кооператори, ако не било възникнало правото на членство и било без правно значение, тъй като очевидно присъствали, без да имат право на участие, тъй като не били член- кооператори.

Предявените искове били неоснователни. Ответникът оспорва всички фактически твърдения на ищците. Взетото решение било правилно и законосъобразно. Спазена била изцяло процедурата по вземане на решението. Налице бил кворум на общото събрание по чл. 17 от ЗК, като в тази връзка следвало да се има предвид и чл.17 ал.2 от ЗК, според който „Ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите“. Пълномощниците били избрани по предвидения в ЗК ред.

Твърдението, че решението било взето изцяло във вреда и срещу интересите на кооперацията било относно целесъобразността на взетото решение, която не подлежала на съдебен контрол по реда на чл.58 от ЗК, като съдът извършвал проверка единствено дали те противоречат на закона или на устава и то само по изложените от ищеца основания в исковата молба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт №170, т.2, рег.№3137, дело №312/2021г. на Нотариус Мария Динева, с рег.№419 и район на действие РС-Харманли, ответникът РПК-Харманли е признат за собственик по давностно владение на УПИ-III, с площ 2370 кв.м., в кв.47 по плана на с.Българин, общ.Харманли, ведно с построените в него търговски сгради: ресторант, магазин, сладкарница и фурна.

На 03.11.2022г. е проведено заседание на УС /управителния съвет/ на РПК – Харманли, на което е взето решение за приемане броя на пълномощниците за ОС /общо събрание/ 2023г., като за с.Българин, с.Овчарово и с.Шишманово те са 7, видно от протокол №3 от 03.11.2022г. Прието е също размерът за продажбата на обект в с.Българин да бъде 80 000 лв. с ДДС, съгласно протокол №3 от 03.11.2022г.

На 10.02.2023г. в с.Шишманово, общ.Харманли е било проведено отчетно изборно събрание на РПК-Харманли, на което са били избрани пълномощници за отчетно-изборно събрание на РПК – Харманли, сред които седем, определени за селата Българин, Овчарово и Шишманово, е и ищецът М. М.. Общо са определени 70 пълномощника.

Налична по делото е и покана от РПК-Харманли, отправена до всички член- кооператори от с.Българин, да присъстват на селско годишно отчетно-изборно събрание, за което е обявено, че ще се проведе на 10.02.2023г., 09.30 ч в магазина в с.Шишманово при посочен дневен ред.

На 16.02.2023г. е проведено заседание на УС на РПК-Харманли, на което са били взети решения ОС на кооперацията да се проведе на 29.03.2023г., 10.00 часа в залата на Снек бар „Турист“ при посочен дневен ред и даване на съгласие от УС за продажба на имот в с.Българин за цена от 80 000 лв. с ДДС, съгласно протокол №1 от 16.02.2023г.

Видно от списък на получили до 10.03.2023г. покана пълномощници за годишно ОС на РПК-Харманли, ищецът М.М. се е подписал като получил такава покана, която е и приета като доказателство по делото. Поканата съдържа дневен ред - т.7 вземане на решение за разпродажба с недвижими имоти, място и време на провеждане на събранието, а именно - 29.03.2023г., от 10.00 часа в Снек бар „Турист“-гр.Харманли. Останалите 69 пълномощника също са се подписали като получили поканата до 10.03.2023г. Същият се е подписал и като присъствал на ОС на РПК-Харманли от 29.03.2023г., видно от списъка на присъствалите пълномощници на ОС на РПК- Харманли от 29.03.2023г.

На 29.03.2023г., от 10.00 часа в Снек бар „Турист“-гр.Харманли е било проведено Общо събрание на пълномощниците на РПК-Харманли, за което е представен като доказателство Протокол №1 от 29.03.2023г., видно от който е взето решение и ОС е дало съгласие за продажба на имот с.Българин – УПИ III, в кв.47, ведно с построените в него сгради: ресторант и магазин. На събранието са присъствали 50 пълномощника от общо 70-те, които са се подписали в списъка на присъствалите на ОС пълномощници. Горепосоченото решение за разпореждане с имота в с.Българин е взето с 49 гласа „за“ и 1 глас „против“.

Представено е извлечение на списък на член-кооператорите при РПК-Харманли, клон Българин към 31.03.2023г., в който фигурират и ищците. Прието е също така и извлечение от книгата на член-кооператорите в РПК-Харманли, в което са посочени ищците Н.Р., М.Т. и М.М. с посочени данни за членство: протокол №9/13.12.2005г. на УС, протокол №1/30.03.2006г., начало в СИС – декември 2005, край в СИС – няма отбелязване. Общият брой на всички член-кооператори на РПК-Харманли според посочения списък е 506.

Налични по делото са и членски книжки на РПК – Харманли с №№155612, 553595, 155614, 537735, издадени на ищците Н.Р., М. Т. и М.М. като член-кооператори.

По реда на чл.176 от ГПК законният представител на ответната кооперация В.А. заяви, че ищците са вписани като член-кооператори в книгата на член-кооператорите.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Златко Сидеров и Господин Иванов, които заявяват, че не било провеждано събрание в с.Българин през 2023г. за избор на пълномощници и че покана за събранието на РПК-Харманли получил само ищецът М.М., който заедно с още няколко човека присъствал на това събрание.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правото на иск по чл.58 от ЗК за отмяна на незаконосъобразни и противоуставни решения на органите на кооперация принадлежи на лимитативно изброените в ал.2 на чл.58 от ЗК лица, сред които и членовете на кооперацията. Качеството „член – кооператор“ към момента на вземане на оспорваното решение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради което в тежест на ищците е да докажат валидното възникване на членствено правоотношение с кооперацията - ответник. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 69 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 226/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 186 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1563/2017 г., I т. о., ТК. Предпоставките за придобиване на членство в кооперация са уредени изчерпателно в чл.8 от ЗК, в който е предвидено, че нов член на кооперация се приема по писмена молба на лицето с решение на управителния съвет. Членството в кооперацията, съгласно ал.2 на същата разпоредба, възниква от решението на управителния съвет, което е правопораждащият юридически факт за придобиване на качеството „член – кооператор“. Решението на управителния съвет подлежи на последващо утвърждаване от общото събрание и ако не бъде утвърдено - с изрично решение на общото събрание, валидно възникналото членство се прекратява от деня на решението на общото събрание.

В случая съдът приема, че ищците Н.Р., М.Т. и М.М. са активно легитимирани да предявят иска по чл.58 от ЗК, като притежаващи качеството на член-кооператори на ответната кооперация. Тези факти съдът приема за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно представените от самия ответник извлечение на списък на член-кооператорите при РПК-Харманли, клон Българин към 31.03.2023г., в който фигурират ищците, извлечение от книгата на член- кооператорите в РПК-Харманли, в което също са посочени ищците Н.Р., М.Т. и М.М. с посочени данни за членство: протокол №9/13.12.2005г. на УС, протокол №1/30.03.2006г., начало в СИС – декември 2005, край в СИС – няма отбелязване, членските книжки на тримата ищци, протокол от 10.02.2023г. за проведено отчетно изборно събрание на РПК-Харманли, на което ищецът М.М. е бил избран за пълномощник за отчетно-изборно събрание на РПК – Харманли, списък на получили до 10.03.2023г. покана пълномощници за годишно ОС на РПК-Харманли, сред които и ищецът М.М., списък на присъствалите пълномощници на ОС на РПК-Харманли от 29.03.2023г., сред които и ищецът М., Протокол №1 от 29.03.2023г. за проведено ОС на РПК-Харманли, видно от който като пълномощник и член-кооператор е присъствал и ищецът М.. Всички тези доказателства, макар и косвени, но преценени поотделно и в тяхната съвкупност, според съда доказват наличието на членствено правоотношение между ищците Р., М., Т. и ответната РПК-Харманли. Безспорно по делото не се представиха като доказателства решенията на УС на кооперацията за приемането на ищците за член-кооператори и на ОС на кооперацията за утвърждаване на тези решения на УС, но пък данни, че такива решения са били взети са налице, видно от приетото като доказателство извлечение от книгата на член-кооператорите в РПК- Харманли, в което ищците Н.Р., М.Т. и М.М. фигурират с посочени данни за членство: протокол №9/13.12.2005г. на УС, протокол №1/30.03.2006г. на ОС.

След като правопораждащият юридически факт за придобиване на качеството „член – кооператор“ е решението на УС за приемането на нови членове съгласно чл.8 ал.2 от ЗК, то съдът приема за доказан този правопораждащ юридически факт, изхождайки от всички гореизброени доказателства и най вече от данните, съдържащи се в книгата на член-кооператорите за съответните решения на УС и на ОС на кооперацията и липсата на данни в нея за прекратяване на членствата на тримата ищци. Отбелязванията в книгата на член-кооператорите са извършени съгласно изискването на чл.8 ал.5 от ЗК, според който приетите членове се вписват в книгата на кооператорите, която съдържа името и адреса на член-кооператора, датите на възникване и прекратяване на членството му, основанията за прекратяване и т.н. Вписванията в книгата на кооперацията имат декларативно, не и конститутивно действие по отношение възникването на членственото правоотношение, но данните в нея за взетите решения на УС от 13.12.2005г. и на ОС от 30.03.2006г. и останалите събрани доказателства по делото (членски книжки, удостоверяващи членството на член-кооператорите съгл. чл.9 от устава на кооперацията, списък на член- кооператорите към 31.03.2023г.), които са в същата насока и ги подкрепят, водят до несъмнения извод за доказаност качеството член-кооператори на ищците Р., Т. и М.. По отношение на ищеца М.М. в тази насока свидетелстват, освен горепосочените, и протоколите от проведените събрание за избор на пълномощници от 10.02.2023г., на което като такъв е бил избран и той, връчената му покана за ОС на кооперацията като член-кооператор – пълномощник, присъствието му на самото ОС от 29.03.2023г. също като член-кооператор – пълномощник.

Тук следва да се отбележи, че съставянето на протокол за взетите от УС и от ОС решения е задължение на управителните органи на кооперацията - чл.23 от ЗК и чл.18 от ЗК, чието неизпълнение не може да се противопоставя на член - кооператорите по повод защитата на признатите им от закона права. В този смисъл е и Решение № 69 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 226/2011 г., II т. о. Предвид така изложеното съдът счита, че ищците Н.Р., М.М. и М.Т. са имали качеството на член-кооператори към датата на оспореното решение на ОС от 29.03.2023г., което ги прави активно и материалноправно легитимирани да предявят настоящите искове по чл.58 ал.1 от ЗК. Исковете са допустими и като предявени в преклузивния 2-седмичен срок по чл.58 ал.3 от ЗК, имайки предвид че атакуваното решение е от 29.03.2023г., а исковете са предявени на 12.04.2023г.

Според чл. 58 ал.1 от ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. В настоящия случай ищците считат решението на ОС от 29.03.2023г. за даване на съгласие за продажба на имот в с.Българин, общ.Харманли за неправилно, изцяло взето във вреда и срещу интересите на кооперация, и незаконосъобразно, поради нарушаване на процедурата по вземане на решението, липсата на кворум на Общото събрание и избирането на явилите се на ОС пълномощници от съответните райони не по предвидения в ЗК ред.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 158 от 10.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2143/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 50574 от 9.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1449/2022 г., I т. о., ТК и др., пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията, се разпростират до съответствието на решението със закона или устава по наведените от ищеца основания за отмяна, като при разглеждане на конститутивния иск, съдът не е оправомощен да преценява целесъобразността на обжалваното решение. В настоящия случай едната част от доводите на ищците са, че решението на ОС от 29.03.2023г. относно продажбата на недвижим имот в с.Българин, общ.Харманли е неправилно, взето изцяло във вреда и срещу интересите на кооперацията, които доводи касаят целесъобразността на оспореното решение и съответно са извън обхвата на преценката на съда, поради което и не следва да се разглеждат.

Втората група доводи на ищците във връзка с оспорването на решението на ОС на РПК-Харманли от 29.03.2023г., с което се дава съгласие за разпореждане с недвижим имот на кооперацията в с.Българин, общ.Харманли, са свързани с противоречието му със закона, поради нарушаване на процедурата по вземане на решението, липсата на кворум на Общото събрание и избирането на явилите се на ОС пълномощници от съответните райони не по предвидения в ЗК ред.

Съдът счита, че не са допуснати нарушения във връзка с процедурата по вземане на решението, доколкото е спазен изцяло редът, предвиден за това в ЗК. В случая е проведено Общо събрание на пълномощниците на кооперацята, каквато възможност е предвидена в чл.15 ал.1 от ЗК, като е спазен минималният брой пълномощници при повече от 200 член-кооператори (РПК-Харманли е с общ брой член-кооператори 506 съгласно приложените списъци на член-кооператори за съответните населени места), а именно 70 броя пълномощници съгласно посочената разпоредба и чл.18 ал.2 от Устава на кооперацията, към който препраща чл.15 ал.1 от ЗК. Доколкото РПК-Харманли включва различни населени места, са били проведени и съответните селищни събрания на членовете до 15.02.2023г., на които са били избрани пълномощници на ОС, съобразно изискванията на чл.19 от Устава. Това се доказа и от приетите като доказателства протокол №3 от 03.11.2022г., видно от който на 03.11.2022г. е проведено заседание на УС на РПК – Харманли, на което е било взето решение за приемане броя на пълномощниците за ОС 2023г., като за с.Българин, с.Овчарово и с.Шишманово те са 7, както и от протокол от 10.02.2023г., удостоверяващ проведеното в с.Шишманово, общ.Харманли отчетно изборно събрание на РПК-Харманли, на което са били избрани пълномощници за отчетно- изборно събрание на РПК – Харманли, сред които е и ищецът М. М.. Спазен е и чл.16 ал.1 от ЗК, изискващ свикване на ОС от УС с писмена покана най-малко 14 дни преди провеждането му, съдържаща денят, часът, мястото и дневния ред на събранието (в който в т.7 е включен и въпросът за продажба на имоти на кооперацията), което се установи от наличната по делото покана за ОС до ищеца М. и приетия като доказателство списък на пълномощниците, получили покана за ОС до 10.03.2023г. Касае се за редовно ОС, свикано до края на месец април на съответната година, съгласно чл.16 ал.3, т.1 от ЗК.

Налице е бил и нужният кворум по чл.17 ал.1 от ЗК, който в случаите за вземане на решение за придобиване и разпореждане с недвижими имоти е повече от две трети от членовете (пълномощниците) или в конкретната хипотеза повече от 46 пълномощника. На ОС са присъствали 50 пълномощника съгласно списъка на присъствалите на ОС пълномощници. Налице е и необходимото предварително решение на УС на кооперацията, каквото се изисква при разпореждане с имуществото на кооперацията съгласно чл.21 ал.2, т.7 от ЗК, вр. чл.32, т.7 от Устава на кооперацията, което се доказа от протокол №1 от 16.02.2023г. на УС. Решението за продажбата на имота в с.Българин, общ.Харманли е прието от компетентния орган – ОС на кооперацията, каквито правомощия са му дадени съгласно чл.15 ал.4, т.10 от ЗК, с нужното квалифицирано мнозинство, което според чл.18 ал.2 от ЗК е 2/3 от присъстващите или в случая с повече от 33 гласа. За оспореното решение, съгласно данните, отразени в протокола, обективиращ провеждането му, са гласували „за“ 49 пълномощника и 1 глас „против“. Следователно дадено е било надлежно съгласие за разпореждане с процесния имот чрез продажбата му. За събранието и за взетите на него решения е бил съставен протокол от 29.03.2023г., подписан от председателя на събранието и протоколчика, каквото е изискването на чл.18 ал.5 от ЗК.

Имайки предвид изложеното, съдът счита, че не са допуснати сочените от ищците нарушения на закона във връзка с процедурата по вземане на оспореното решение, което прави така предявените искове по чл.58 ал.1 от ЗК неоснователни и обуславя отхвърлянето им като такива.

Ответникът РПК-Харманли претендира присъждане на разноските по делото, но доказателства за направени такива липсват по делото, поради което не следва и да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът