Решение № 18908 от 4.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (AПК)във вр. чл. 45в, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. Х. А. А., гражданин на С., с ЛНЧ [ЕГН] срещу Решение № РПЗТ-43/01.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството по предоставяне на международна закрила. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателят излага доводи, че в ЗУБ няма определение за понятието „обществен ред“. Твърди, че Правилникът за условията и настаняване и вътрешен ред в центровете на ДАМ при МС не е нормативен акт. Моли съда за отмяна на оспорения акт. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът по жалбата - Председателят на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява, не се представлява. Софийска градска прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят А. Х. А. А. е регистриран като лице, търсещо международна закрила в Република Б. по подадена молба с вх.№ 105450-3017 от 18.06.2024 г. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След регистриране на молбата, на чужденеца са връчени указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република Б. рег. № УП-3842/25.06.2024 г.; информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила рег. № УП-3842/25.06.2024 г.; инструкция за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ рег. № УП-3842/25.06.2024 г.; указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република Б. рег. № УП-3842/25.06.2024 г.; допълнение към указанията за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република Б. във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от ЗУБ, рег. № УП3842/25.06.2024г. С предоставената информация е запознат на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на лицето, преводач и длъжностно лице. С Решение за настаняване №143/25.06.2024 година на Директор РПЦ-с. Б. оспорващият е настанен в РПЦ- [населено място]. В хода на административното производство от ДАБ при МС е изпратено писмо до Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) с рег. № УП 3842 от 27.06.2024 г. (л. 14), с искане на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ за становище по молбата за закрила. Към момента когато е даден ход на устните състезания по делото становище от ДАНС не е постъпило. С Докладна записка с вх. № Б-122/27.06.2024 г. (л. 15) директор на РПЦ „Б.“ е направено предложение до Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за настаняване на А. Х. А. А. в помещение от затворен тип, поради данни за нарушение на чл. 23, т. 7 от Правилника за условията и настаняване и вътрешен ред в центровете на ДАБ при МС (Правилника). За нарушението е съставен констативен протокол рег. № УП 3842 /26.06.2024 г. (л. 18), от който се установено от директора на РПЦ – [населено място] З. и старши експерт- Н. К., че на 26.06.2024 г. e разбита вратата на кухненското помещение, като от записите на охранителните камери се установява, че извършителите са 3 лица: А. Х. А., жалбоподателят А. Х. А. А. и Х. А. Х., като същите са влезнали в кухненското помещение и са откраднали хранителни продукти, като с тези си действия са нарушили чл. 23, т. 7 от Правилника. С оглед на тези данни АО е счел, че нарушението на А. Х. А. А. е от такова естество, че съществува висок риск за извършване на подобни дейния и в бъдеще. Приел е още, че лицето не желае за изпълнява задълженията, които са му разяснени при настаняването в ТП на ДАБ на МС. Въз основа на горното е издадено оспореното Решение № РПЗТ-43/01.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ жалбоподателят е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството по предоставяне на международна закрила. Жалбоподателят е запознат с административния акт на 03.07.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана пред Административен съд – София – град на 12.07.2024 г. Към 04.09.2024 г., когато е даден ход на устните състезания по делото, не се твърди и не се доказва административното производство за предоставяне на международна закрила на чужденеца да е приключило. В съдебното производство е представена и приобщена към доказателствения материал административната преписка включително и писмени доказателства.От приемо -предавателен протокол от 06.08.2024г./л.49/ се установява, че оспорващият чужденец е изведен от ПЗП“Б.“ и е настанен в РПЦ В. към ДАБ на МС. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването на процесното решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Процесното Решение № РПЗТ -43/01.07.2024 г г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 45в, ал. 1 ЗУБ, и изпълнява изискванията за форма и съдържание ( чл. 45в, ал. 3 ЗУБ ). Не са налице основания по смисъла на чл. 146 АПК за отмяната му. В чл. 30, л. 1 от ЗУБ са изброени задълженията на чужденците, търсещи международна закрила, като в т. 4 е въведено задължение за чужденците по време на производството да спазват правилника за вътрешния ред в транзитните и регистрационно-приемателните центрове, да участват в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазват предоставеното му за ползване имущество. Съгласно приложимата норма на чл.45а от ЗУБ за своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице може да разпореди задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията. В чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ, когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, при наличие на някоя от изрично посочените в т. 1 - т. 4 предпоставки, включително когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред. В настоящият случай административният орган е обосновал решението за принудително настаняване на А. Х. А. А. в помещение от затворен тип с факта, че не е изпълнил свое задължение, като с действията си грубо е нарушил изискванията на чл. 23, т.7 от Правилника за условията и настаняване и вътрешен ред в центровете на ДАБ при МС, което е установено с констативен протокол рег. № УП 3842/26.06.2024г., и предвид, че нарушението е от такова естество, че съществува риск за извършване на подобни деяния и в бъдеще, е приел че са налице предпоставките по чл.45в, ал.1 във вр. чл.45б, ал.1т.3, т.3 от ЗУБ. При постановяване на решението си административният орган е извършил дължимата преценка съобразно чл.46в, ал.2 ЗУБ. Този извод на административния орган е законосъобразен. Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, жалбоподателят е бил запознат с правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република Б. на език, който владее, както и с допълнението към тях, от което е получил копие на език, който разбира още при регистрацията си на 25.06.2024. От доказателствата по делото е установено, че оспорващият въпреки, че е запознат с правата и задълженията на търсещите закрила, както и с Правилника за условията за настаняване и вътрешен ред в центровете на ДАБ, заедно с други двама чужденци, настанени в РПЦ [населено място] са влезли, с взлом в кухненското помещение и са откраднали хранителни продукти, което е довело до издаване на Решението за настаняване в център от затворен тип, тъй като поведението на оспорващия сочи на незачитане на установените както вътрешни правила за настаняване в РПЦ- [населено място], така и има агресивно поведение, което представлява заплаха за обществения ред и сигурността на други настанени чужденци. Следва да бъде посочено, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието "обществен ред", но под „обществен ред“ следва да се разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. В Тълкувателно решение № 4 от 06.06.2008 година на ВКС се съдържа понятие за засегнати обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите - по смисъла на конкретен закон. Определение за обществен ред се съдържа и в Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд, според което това е "установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права". С ППВС № 2/1974 г. е прието, че под обществен ред следва да се разбират отношенията, основани на установилите се морални норми и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. При липса на легална дефиниция на "обществен ред", понятието следва да бъде тълкувано в контекста на разпоредбата и с оглед целта на закона.“ „Общественият ред е състояние на обществените отношения, при което лицата придържат своето поведение към изискванията на нормите, които обществото е приело. Тези норми могат да бъдат правни и нравствени/ морални/. Понятието за обществен ред включва (поглъща, т.е. е по-широко) както съблюдаването на правовия ред (спазването на законите), така и спазването на етиката и добрите нрави в общуването и в личното поведение. В най – общ смисъл понятието „обществен ред” се отнася към определени отношения, явления, условия или обстоятелства, както и към дефинирани норми и правила, регламентиращи общоприето поведение в рамките на обществото. В речниците, обществото е „съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения“, „група хора, обединени от общи интереси, произход, положение“, колектив, общежитие, общност, съжителство, среда и др.39 39 Вж. Тълковен речник, http: //rechnik.info 19 Разглеждайки обществото в най – общия му вид, неговата структура и динамика, като важен признак се очертава подредеността на множеството разнообразни взаимоотношения между отделните индивиди, групи от хора или други социални общности. Специфичният алгоритъм на обществените отношения, предполага наличието на определени условия, среда, норми, правила като контрапункт на неопределеността, произвола, безредието. Редът се определя като „последователност; значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица; правила, по които се извършва. Вярно е, че чл. 45а от ЗУБ задължава ответника да прецени дали може по отношение на лицето да се приложи по-леката мярка "задължително явяване на всеки 2 седмици", но при пристъпване към по-тежката мярка "настаняване в помещение от затворен тип" се съобразява, че първата мярка би била неефективна. Конкретно след като решението е постановено с цел защита на обществения ред, необходимостта от защита на обществения ред обосновава и извод, че настаняването не е самоцелно, т.е не е постановено само защото лицето е търсещо закрила, което изрично се забранява от чл. 45б, ал. 2 от ЗУБ, при което е налице и съответствие на акта с целта на закона- да се настаняват чужденци, търсещи международна закрила в помещение от затворен тип до отпадане на основанието за това и когато са налице основания за настаняването им поради причина, че същите представляват заплаха за обществения ред- какъвто е процесният случай, още повече, че настаняването е временно и за възможно най-кратък срок. Тази възможно най - кратък срок в случая е спазен, което е видно от приетият по делото приемо -предавателен протокол от 06.08.2024г., установяващ обстоятелството, че оспорващият чужденец е изведен от ПЗП“Б.“ и е настанен в РПЦ В. към ДАБ на МС. На основание чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването. По изложените доводи настоящият състав приема, че Решение № РПЗТ - 43/01.07.2024 г., на председателя на ДАБ при МС е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за неговата отмяна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Страните не са заявили претенция за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 45в, ал. 5 ЗУБ, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А. А., гражданин на С., с ЛНЧ [ЕГН] срещу Решение № РПЗТ-43/01.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението е окончателно