Решение № 393 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 829/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ. Образувано е по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище в гр.Сливо поле, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение с рег.№ 32-1013527/20.09.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, чл.74, чл.153, § 2, чл.154, б.“а“, чл.79, § 1, б.“а“ и § 3, б.“а“, чл.5, т.39, чл.85, § 1, чл.101, § 1 и чл.102, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.19, ал.1, т.3 от ЗАДС и чл.47, ал.2 от ППЗДДС, е определен дължим от жалбоподателя размер на публични държавни вземания за разтоварена в повече стока – 23 021 кг., с описание „Моноалкилови естери на мастни киселини“, по декларация за временно складиране с MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024 г., както следва: мито (A00) в размер на 3 232, 15 лева и ДДС (B00) в размер на 10 591, 50 лева, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания, същите са взети под отчет като за дата на възникването им е определена датата на въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС – 26.02.2024 г. В жалбата, в хода на устните състезания и в представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита с вх.№ 413/04.02.2025 г. се развиват подробни съображения за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че макар да съдържа мотиви за начина на определяне на митническата стойност на стоката, както изисква чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният акт страда от липсата на разпоредителна част, в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, по отношение на възприетия от митническите органи размер на митническата стойност, която представлява и данъчната основа за целите на облагането с ДДС при внос. Сочи, че без включването в акта на разпоредителна част по този въпрос за административния орган не се е породило правото да определя публични задължения за мито и ДДС, което води до неговата нищожност. Възразява, че презумпцията за митнически статус на съюзна стока по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е успешно оборена от митническите органи, доколкото установеният при разтоварването на кораба излишък от 23 021 кг. във вакуум представлява именно част от такава съюзна стока – от превозваното общо количество от 7 028 000 кг. във вакуум моноалкилови естери на мастните киселини, предмет на обща доставка по посочените в решението четири броя електронни административни документа (е-АД), която стока била транспортирана изцяло в рамките на митническата територия на Съюза под режим на отложено плащане на акциз в хипотезата на чл.73а, ал.1, т.5 от ЗАДС – от данъчен склад на територията на друга държава членка (Белгия) до данъчен склад на територията на страната. Акцентира на обстоятелството, че макар общото количество стока да не е била превозвана разделно, корабът не е спирал в пристанища, различни от пристанищата на ЕС като след натоварването на стоката в пристанище Гент, Белгия преди разтоварването ѝ на пристанище Варна, танкерът е влизал единствено в пристанище Уелва, Испания. Поради това счита, че не е доказано соченото от административния орган, чрез позоваването на разпоредбата на чл.154, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, извеждане на стоката от митническата територия на Съюза, за да загуби тя статуса си на съюзна такава. Поддържа, че нормите, регулиращи движението на акцизни стоки на територията на ЕС, допускат приключването на електронните административни документи с количества в повече или по – малко, причина за което най-често е измерването на голямо количество стока с различни измервателни средства при доставчика и получателя, при които измервания се натрупват грешки. Възразява, че митническите органи не са отчели допустимата грешка на измервателните средства (разходомери), чрез които са измерени разтоварените на пристанище Варна количества стока. Заявява, че от документите, съдържащи се в досиетата на контролни точки № 1 и № 2, през които е проточена тя, и от представените доклади от изпитване на средствата за измерване се установява, че те са с клас на точност 0, 5 като допустимата грешка на измерването с тях възлиза на +/- 0, 5 % при измервателна единица литри при 15 °C. Поддържа, че в случая общото количество на доставената стока по четирите е-АД възлиза на 7 961 934 литра при 15 °C, поради което допустимата грешка възлиза на 39 809, 67 литра при 15 °C. Сочи, че от рекапитулацията от разтоварването се установява, че общият измерен при разтоварването обем на стоката възлиза на 7 985 008 литра при 15 °C, т.е. разликата в повече от 23 074 литра при 15 °C е по-малка от допустимата при измерването грешка от 39 809, 67 литра при 15 °C. Счита, че щом разликата в повече е в рамките на допустимата грешка на измервателното средство, то не може да се твърди, че тя представлява стока, различна от изпратената от доставчика в Белгия и превозвана при режим на отложено плащане на акциз между два данъчни складове в държави-членки на Съюза. На следващо място жалбоподателят поддържа, че актът се явява и необоснован поради това, че органът не е доказал наличието на фактическите предпоставки за прилагане на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и по-конкретно не е ангажирал доказателства за неприложимостта на предхождащите го други вторични методи за определяне на митническата стойност на стоката по 74, § 2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Сочи, че митническата информационна система (МИС3А) не е регламентирана с нормативен акт и не става ясно по какви критерии е извършено търсенето в нея. Възразява, че липсата на данни в същата, като основание за изключване приложението на вторичните методи по 74, § 2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не следва да се възприема като отрицателен факт, за доказването на който органът не носи доказателствената тежест, щом от това обстоятелство последният черпи благоприятни правни последици. Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността, респ. да отмени оспорения административен акт. Ответникът по жалбата – директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител, е представил становище (с характер на писмена защита) с вх.№ 402/03.02.2025 г., в което аргументира виждане за валидност и законосъобразност на издадения административен акт и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Видно от приложеното известие за доставяне (л.2 от преписката), писмо с рег. № 32-1014896/24.09.2024 г., с което оспореното решение е изпратено до жалбоподателя, е било връчено на последния, ведно с изпратения с него административен акт, на 30.09.2024 г. Жалбата до съда е подадена чрез куриера „Спиди“ АД на 11.10.2024 г. (товарителница на л.4 от делото) като е регистрирана при административния орган с вх.№ 32-1039682/14.10.2024 г. по описа на Териториалното управление на ТД Митница Варна. Следователно жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.220, ал.1 от ЗМ, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него и срещу подлежащ на обжалване акт – чл.44, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при условията на заместване на титуляра на длъжността, и в рамките на неговите правомощия – чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В конкретния случай оспореното решение е издадено от П. Й. И., в условията на заместване на титуляра на длъжността В. Л. К. – с.д. директор на ТД Митница Варна съгласно т.2 от заповед № О-3775/13.09.2024 г., издадена от директора на Агенция „Митници“ (на л.58 от делото). Както е изяснено и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. С оглед специалната уредба на заместването по чл.84, ал.2 от ЗДСл заповедта за това се издава не от замествания орган, а от органа по назначаването, в случая от директора на Агенция „Митници“. Същият акт – т.1 от заповед № О-3775/13.09.2024 г., издадена от директора на Агенция „Митници“, представлява и доказателство за обективните обстоятелства, наложили заместването, тъй като с нея, на основание чл.50, ал.2 от ЗДСл, на титуляра на длъжността са разрешени два дни допълнителен платен годишен отпуск – на 19.09.2024 г. и на 20.09.2024 г., като оспореният акт е издаден именно на последната дата. На следващо място, пред митническите органи от ТД Митница Варна (конкретно пред Митнически пункт Варна – запад, с код на МУ [рег. номер]) е представена декларацията за временно складиране MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024/26.02.2024 г. (на л.8 - л.9 от преписката), респ. на терминал Варна - запад на „Пристанище Варна“ ЕАД е било разтоварено количеството стока в повече, което обстоятелство довело до възникване на задълженията за мито и ДДС, т.е. мястото на възникването им по смисъла на чл.87, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.17, ал.5, чл.16, ал.1, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, безспорно попада в териториалната компетентност на директора на ТД Митница Варна. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт поради липса, в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, на разпоредителна част, с която да се определя митническата стойност на установената в повече стока от с 23 021 кг. във вакуум. Според чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Разпоредбата на чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от своя страна сочи, че ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса. Тълкуването на посочените два параграфа в тяхната взаимна връзка недвусмислено сочи на извод, че митническите органи могат да решат, т.е. да се произнесат с решение, формулирайки разпоредителна част на своя акт, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на договорната им стойност и в резултат на това да пристъпят към определянето ѝ по някой от вторичните методи по чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в указаната в § 1 от същата разпоредба поредност, респ. по резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, само тогава, когато по отношение на конкретната стока е налице декларирана такава договорна стойност. Моноалкиловите естери на мастни киселини ( Fatty Acid Methyl Esters – FAME англ.език) представляват течност, т.е. родово определена вещ, чието индивидуализиране изисква измерване, било на обем (литри при 15 °C или при моментна действителна температура) или на маса (в килограми или метрични тонове). В случая няма спор, че такава декларирана договорна стойност за установеното в повече количество от 23 021 кг. във вакуум не е налице, поради което и по арг. от чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да се приеме, че за митническите органи не е възникнало правомощието да включат в своето решение разпоредителна част, с която да не я приемат, респ. да определят нова такава по някой от вторичните методи, респ. по резервния метод. Следователно липсата в оспореното решение на разпоредителна част, с която се определя митническата стойност на стоката в повече нито води до липса на материална компетентност на органа да определи размера на публичните задължения за мито и ДДС въз основа на нея, нито представлява съществено процесуално нарушение по чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Административният акт е в писмена форма, а изложените към него мотиви съдържат подробно изложение на правните и фактически основания за издаването му и указания относно правото за неговото обжалване по административен и съдебен ред, както изискват чл.22, § 7 вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.59, ал.2, т.4 и т.7 от АПК. Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С писмо рег.№ 32-834647/26.04.2024 г., на основание чл.26 от АПК и чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 13.05.2024 г. (л.7 от преписката), последният бил уведомен за образуваното срещу него административно производство и за мотивите, на които ще се основава решението. С уведомлението му е указано правото да се запознае с документите по преписката, да прави бележки и извадки от същата като му е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, считано от неговото получаване. Съдът намира, че връченото на жалбоподателя уведомление отговаря на всички формални изисквания. Разпоредбата на чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, приложима по силата на препращането в чл.29 от същия регламент и в производствата по издаване на решения без предварително заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В чл.8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено минималното съдържание на съобщението по чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013: в него следва да са посочени а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Според чл.8, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията, срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни. Разпоредбата на чл.22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж. решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ieņēmumu dienests срещу „LS Customs Services" SIA, т.2 от диспозитива на същото), че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност. Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл.286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство напълно запазва действието си, предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба. В мотивите към цитираното решение се сочи (т.40 – 47), че задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега чл.70 и чл.74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение на субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. чл.74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013). Съдът на ЕС приема, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, като в решението си митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Посочено е (т.52 и т.56), че като се има предвид субсидиарното отношение между различните предвидени в чл.30, § 2 от МК (сега чл.74, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013) методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В случая посочените изисквания относно начина на мотивиране на решението са изцяло спазени. В оспорения административен акт са подробно изложени съображенията, поради които административният орган е приел, че методът на определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на стоката, поради липсата на такава, както и вторичните методи по чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са неприложими като е определил същата въз основа на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В мотивите на акта са посочени и конкретните данни, въз основа на които е изчислена митническата стойност, а именно въз основа на стойността, декларирана с митническа декларация MRN 23BG002002103084R4/15.09.2023 г., с която същата по вид стока (с код по КН 38260010) е допусната за свободно обращение с крайно потребление, с митническа стойност в размер на 2, 16 лв./кг. Следва да се отбележи, че според решението на СЕС по дело C-46/16 задължението на митническите органи се изразява в проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Начинът, по който следва да бъде доказано изпълнението на това задължение се урежда от националното право. По този въпрос е формирана противоречива съдебна практика. Действително в някои решения (вж. решение № 847/24.01.2024 г. по адм. д. № 5517/2023 г. по описа на ВАС, решение № 3/03.01.2024 г. по адм. д. № 6110/2023 г. по описа на ВАС и др.) се възприема виждането, че като доказателство за извършените от органа процесуални действия във връзка с отхвърлянето на вторичните методи следва да бъде съставен протокол по чл. 50 от ДОПК вр. с чл.84ж от ЗМ, респ., че проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на тези методи, тъй като тя обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е необходимо събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. В други решения (вж. решение № 13932/20.12.2024 г., постановено по адм.д. № 10220/2024 г. по описа на ВАС, решение № 10933/15.10.2024 г., постановено по адм.д. № 5308/2024 г. по описа на ВАС и др., с които първоинстанционните решения в горния смисъл са отменени) се приема, че изведеното в практиката на Съда на ЕС задължение за полагане на дължимата грижа изисква от митническите органи да мотивират акта си като обосноват неприложимостта на предходните методи за определяне на митническа стойност с конкретни обстоятелства без при това от същите да се изисква да съставят протоколи, с които да установяват липсата на резултати от търсене по конкретни критерии в митническата информационна система. Съдът, в настоящия състав, противно на поддържаното от жалбоподателя, приема, че липсата в изготвената справка от митническата информационна система (МИС3А) на информация, с която да се обоснове приложението на предходните методи за определяне на митническата стойност представлява именно отрицателен факт, който не подлежи на доказване от органа със съставяне на протоколи или разпечатване и прилагане по преписката на посочената справка (че такава е изготвена в мотивите на оспореното решение е изрично посочено). На следващо място, липсата на подобна справка не води до необоснованост на акта, нито представлява съществено процесуално нарушение и поради това, че, според съда, приложимият метод за определяне на митническата стойност е не възприетият в оспореното решение такъв по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а посочения в писмо с рег.№ 32-834647/26.04.2024 г. вторичен метод по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност въз основа на стойността на идентични стоки. Вярно е, че в чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено, че митническите органи са длъжни да съобщят на заявителя „… мотивите, на които ще се основава решението “. Това обаче не означава, че крайният акт не може да се основава на мотиви, различни от първоначално посочените, стига митническите органи да са действали добросъвестно, която добросъвестност се предполага. Това следва и от разпоредбата на чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, изискваща в съобщението по чл.22, § 6, първа алинея от Кодекса да се посочва и „ … информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение “. Използваният в тази норма израз „ възнамеряват “ не оставя съмнение, че уведомлението следва да отразява обстоятелствата, които според митническите органи биха обосновали тяхното крайно решение, но на един предшестващ неговото издаване етап – към момента на започване на административното производство. Възможно е в хода на производството да бъдат установени нови обстоятелства или пък митническите органи да преценят, че вече установените такива следва да бъдат подведени под различна материалноправна норма, което би довело до краен акт с различни като съдържание мотиви. Следва обаче изрично да се отбележи, че нито Регламент (ЕС) № 952/2013, нито Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или Делегиран регламент (EC) 2015/2446 изискват в тези случаи на заявителя да се изпраща ново уведомление, което да съдържа новите мотиви, на които ще се основава решението, респ. на заявителя да бъде определян нов 30-дневен срок за изразяване на становище. Не съставлява съществено нарушение и обстоятелството, че писмото с рег.№ 32-834647/26.04.2024 г. е връчено на жалбоподателя на 13.05.2024 г., а оспореното решение е издадено след изтичане на 30 – дневния срок по чл.19б, ал.1, изр.първо от ЗМ от започване на производството – на 20.09.2024 г. Административното производство е започнало служебно – без подаване на предварително заявление по чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което и съгласно чл.25, ал.3 от АПК за дата на неговото започване се счита датата на извършване на първото процесуално действие по него. Следователно производството се счита започнало на 26.04.2024 г., с издаването на писмо рег.№ 32-834647 от същата дата и предвид предвидения в чл.8, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 30-дневен срок за становище от жалбоподателя, то няма как да приключи не по-късно от 30 дни от започването му, както изисква чл.19б, ал.1, изр.първо от ЗМ (в този смисъл вж. решение № 4481 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2021 г., VIII о.). Тук следва да се припомни, че при противоречие между регламент и нормативен акт от националното законодателство примат има регламентът – чл.15, ал.2 от ЗНА. Освен това в съдебната практика и доктрината безпротиворечиво се приема, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което постановяването им след изтичането на предвидения за това срок не рефлектира върху тяхната законосъобразност (цитираното решение на ВАС и решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2020 г., I о.). Оспореният административен акт, като краен резултат, се явява правилен. По делото се установява, че на 26.02.2024 г. е подадена и приета от митническите органи на МП Варна – запад декларация за временно складиране (ДВС) с MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024 г. за стока, представляваща моноалкилови естери на мастните киселини, с код по КН № 38260010, с получател дружеството жалбоподател, която стока е описана в декларацията под № № 1- 4 по четири броя е-АД с посочени в декларацията уникални административни референтни кодове (АРК). Количеството на стоката по всеки от тези е-АД е съответно следното: 2 000 000 кг. във вакуум (или 2 000 метрични тона), респ. 2 265 775 литра при 15 °C; 2 000 000 кг. във вакуум (или 2 000 метрични тона), респ. 2 265 775 литра при 15 °C; 1 000 000 кг. във вакуум (или 1000 метрични тона), респ. 1 132 888 литра при 15 °C и 2 028 000 кг. във вакуум или 2 297 496 литра при 15 °C. Общото количество стока по четирите е-АД, посочени в ДВС, възлиза на 7 028 000 кг. във вакуум, респ. 7 961 934 литра при 15 °C. Стоката е транспортирана с моторен танкер „Силвър Рей“ (Silver Ray). За нейното разтоварване на терминал Варна – запад на „Пристанище Варна“ ЕАД от спедитора „Лоджистик Груп“ ООД, в съответствие с чл.246 от ЗМ, пред митническия пункт е представено нареждане за разтоварване на стока с рег.№ 223408/26.02.204 г. (л.26 от преписката), описана по посочените 4 бр. е-АД, с общо количество от 7 028 000 кг.във вакуум, респ. 7 019 503 кг. във въздух или 7 961 934 литра при 15 °C. В нареждането е посочено, че количеството се манифестира и отчита в килограми във вакуум като измерването става чрез разходомер на входа на приемното съоръжение – данъчен склад № BGNCA00459003 на „Хай Протеин“ ЕООД. Видно от рекапитулацията (на л.45 от преписката), общото количество на разтоварената и измерена през двете контролни точки 001101 [рег. номер] стока възлиза на 7 051 021 кг. във вакуум, респ, 7 985 008 литра при 15 °C. Тъй като при разтоварването са установени 23 021 кг. във вакуум повече, в съответствие с чл.247 от ЗМ представителят на пристанищния оператор - „Пристанище Варна“ ЕАД, е съставил акт-известие (л.86 от преписката) за установеното в повече количество спрямо декларираното по ДВС и посочените в нея 4 бр. е-АД. Количеството на действително разтоварената през двата дни – на 26 и 27.02.2024 г. стока от 7 051 021 кг. във вакуум е посочено и в съставения генерален акт № 32 (л.85 от преписката), който съставлява надлежно доказателство за това обстоятелство съгласно чл.248 от ЗМ. Същевременно по преписката (с превод на български език на л.151 – л.159) са представени три проформа фактури с доставчик „Карбил НВ“ Гент, Белгия и получател „Астра Биоплант Трейдинг“ СА Женева, Швейцария (свързано с жалбоподателя дружество), за следните количества рапични метил естери, с код по КН 38260010): от 13.02.2024 г. за 2 028 метрични тона, и от 08.02.2024 г. за съответно 4 000 метрични тона и 1 000 метрични тона, или общо 7 028 метрични тона във вакуум. Общоизвестен факт е, че в страните, където метричната система е стандарт, метричният тон се нарича просто „тон“, докато в страните, използващи т.нар. имперска система 1000-килограмовият тон се нарича „метричен тон“, за да се разграничи от т.нар. къс тон (short ton) равен на 907, 2 кг. или дълъг тон (long ton) равен на 1016, 04 кг. Това общо количество от 7 028 метрични тона във вакуум е превозено с четири коносамента с кораба „Силвър Рей“ от пристанище Гент, Белгия (два коносамента за по 2 000 метрични тона във вакуум, един за 1000 метрични тона във вакуум и един за 2028 метрични тона във вакуум). Във всеки от тях е отбелязано, че съответната доставка е натоварена на борда на кораба като част от една първоначална партида от 15 051, 965 метрични тона, съхранявана без разделяне между частите като товарите са смесени по искане, на риск и отговорност на изпращача. След разтоварването на стоката на терминал Варна – запад на „Пристанище Варна“ ЕАД получателят (приобретател) на стоката по проформа фактурите „Астра Биоплант Трейдинг“ С.А. Женева, Швейцария, е издал на жалбоподателя „Астра Биоплант“ ЕООД фактура № 2422000066/29.02.2024 г. за следните количества метилови естери на мастни киселини (FAME): 3 988, 741 метрични тона във вакуум, 999, 992 метрични тона във вакуум и 2 062, 288 метрични тона във вакуум, или общо за 7 051, 021 метрични тона във вакуум или 7 051 021 кг. във вакуум, на обща стойност от 9 336 576, 90 щ.д. Общото количество на стоката по издадената фактура с получател жалбоподателя напълно съответства на действително разтовареното количество, отразено в рекапитулацията от разтоварването, в акта-известие и генералния акт. Самото издаване на фактурата за действително измереното количество и нейното представяне от жалбоподателя, като получател на стоката, пред митническите органи, демонстрира по един недвусмислен начин, че не се касае до разлики в измерването при нейното разтоварване, а за действително доставено количество в повече. По тази причина съдът намира изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че това количество се дължало на отказ на митническите органи да приспаднат допустимата грешка на измервателните уреди. Действително в чл.6, ал.4, т.6 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки е предвидено, че декларацията по ал. 3 съдържа следните данни: метрологични характеристики: обхват на измерване, клас на точност или допустима грешка, разделителна способност и др., когато за установяване на тези характеристики има законово изискване. В съответствие с това във водените досиета по л.7, ал.1, т.3 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. на точките за контрол, през които е проточено горивото при неговото разтоварване на „Пристанище Варна“ ЕАД (т.1.4 от декларациите на л.23-л.24 и л.28-29), както и в докладите от изпитване на разходомерите (измервателни средства по чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г.), чрез които е извършено измерването, е посочено, че техният клас на точност е 0, 5 %, а допустимата грешка е +/- 0, 5 % при измервателна единица литри/литри при 15 °C. Следва обаче да се отбележи, че нито в Закона за измерванията, нито в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм., бр. 103 от 6.12.2024 г., в сила от 6.12.2024 г., действала към датите на разтоварването на стоката) се съдържа норма, която да задължава държавните органи при всяко измерване да приспадат допустимата грешка на измервателното средство в полза на частноправните субекти. Щом при извършените метрологични проверки на средството за измерване същото съответства на класа си за точност, то извършените с него измервания следва да бъдат приети такива, каквито са, без приспадане в полза на заинтересованите лица на допустимата грешка. Неслучайно законодателят урежда именно „допустимата“ грешка, т.е. тази, която следва да бъде приета, да бъде допусната без това да води до основание за някакви корекции в измерването. И обратно, ако грешката надхвърля допустимата, то измервания чрез посоченото средство въобще не следва да бъдат извършвани. Освен това жалбоподателят не сочи аргументи защо следва да се приеме, че измервателните средства (разходомерите в точките за контрол) в случая са измервали повече, а не по-малко спрямо действителното количество проточено гориво (допустимата грешка е 0, 5 % от измерения обем гориво както в повече, така и в по-малко). Следва да се посочи, че подобно приспадане може да бъде извършено само в рамките на едно наказателно или административнонаказателно производство в полза на подсъдимия/нарушителя с оглед завишения стандарт на доказване (съгласно чл.303, ал.2 от НПК обвинението следва да бъде доказано по безсъмнен начин), какъвто стандарт законът не изисква по административни дела (вж. чл.170, ал.1 от АПК). От друга страна институтът на естествените фири е приложим само по отношение на загубите, на липсите на количества акцизни стоки (в случая енергийни продукти) спрямо количеството, посочено в административния документ (вж. чл.6, ал.2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки вр. чл.6, § 10, изр.последно от Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз), а не към излишъците от такива стоки, както е в случая. Да се приеме обратното би довело до недопустимо влошаване положението на жалбоподателя, тъй като ако предвиденият процент на фирите (0, 75 % при воден транспорт на газьол/биодизел в периода от 1 октомври до 31 март по Приложение № 2) бъде приспаднат от количеството, посочено в ДВС и четирите е-АД от общо 7 028 000 кг. във вакуум, както е предвидено в чл.6, ал.2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г., т.е. бъде приспаднато количеството от 52 710 кг. във вакуум, то наличното количество гориво би следвало да бъде 6 975 290 кг. във вакуум и така разликата до действително разтовареното такова от 7 051 021 кг. във вакуум би била още по-значителна, респ. това би довело до още по-високи размери на начислените мито и ДДС. Ирелевантно е обстоятелството, че в 3 бр. от представените от 4 бр. съобщения за получаване, издадени за 4 – те бр. е-АД с посочен АРК (на л.32 – л.53 от делото) е посочено, че полученото по всеки от документите количество стока е с фира ( wastage ), отразена в графа 6c „Допълнителна информация“, а четвъртият документ е приключен с измерен излишък, отразен в графа 6c, както и в графа 7b „Индикатор за липси или излишък“, с посочен код Е (излишък). Видно от показанията на св.С. П., депозирани в съдебно заседание на 28.01.2025 г., това се дължи на начина, по който се извършва фактическото разтоварване на танкерите, превозващи течни горива. Свидетелят твърди, че обикновено при разтоварването се установява липса, поради което, за да остане тя в границите на нормативно установените естествени фири, разтовареното количество по всеки отделен е-АД, което количество иначе се транспортира общо, се задава да бъде по-малко, за да не се натрупа голяма липса при разтоварване на количеството по последния документ, която липса вече би превишавала тези нормативно установени фири. Случаят обаче е различен, тъй като установеното превишение от 23 021 кг. във вакуум на фактически разтовареното гориво (7 051 021 кг. във вакуум) се отнася спрямо общото количество гориво и по 4-те е-АД, посочени в декларацията за ДВС (7 028 000 кг. във вакуум), а не само спрямо последния е-АД, който, по думите на свидетеля, компенсира нарочно зададената липса по предходните три е-АД, количествата по които са били вече разтоварени от кораба. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, според което установеното количество в повече, като част от общото количество стока, транспортирано под режим отложено плащане на акциз в хипотезата на чл.73а, ал.1, т.5 от ЗАДС – от данъчен склад в Белгия до данъчен склад на територията на страната, има качеството на съюзна стока, поради което не се касае до внос, в резултат на който за него не се дължи мито и ДДС. Според легалните дефиниции по чл.5, т.23 и т.24 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „съюзни стоки" означава стоките, които попадат в една от следните категории: а) стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза; б) стоките, въведени на митническата територия на Съюза от държави или територии извън тази територия и допуснати за свободно обращение; в) стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б); респ. „несъюзни стоки" означава стоките, различни от посочените в точка 23, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки. Вярно е, че чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 регламентира оборима презумпция за митнически статус на съюзни стоки. Според тази разпоредба приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. Нормата на чл.153, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че в специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. Очевидно е, че в случаите, когато разглежданата презумпция е неприложима доказателствената тежест за установяване, че стоката има митнически статус на съюзна такава, е възложена на жалбоподателя. В своя акт, чрез позоваването на нормите на чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и на чл.154, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, ответникът по жалбата е приел, че макар презумпцията по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да е неприложима за жалбоподателя, то същият е провел доказване на обстоятелството, че стоката има характер на съюзна такава чрез данните от подадените 4 бр. акцизни декларации, удостоверяващи нейното транспортиране в режим на отложено плащане на акциз между данъчни складове на територията на две държави-членки на Съюза, който статус обаче бил загубен при транспорта на стоката поради извеждането ѝ от митническата територия на Съюза. Следва да се отбележи, че органът не е доказал такова извеждане да се е осъществило. Напротив, от представените доказателства за последно посетените от кораба „Силвър Рей“ пристанища (л.65 – л.69 от делото, с превод на български език) е видно, че след отплаването на кораба от пристанището в Гент, Белгия (GST Tanker Terminal) на 10.02.2024 г. и преди пристигането на кораба на 24.02.2024 г. на пристанище Варна, той е спирал единствено на пристанище Уелва (Huelva – Decal North Terminal), Испания, където е пристигнал на 15.02.2024 г. и е отплавал на 16.02.2024 г. Независимо от недоказаността от органа на посоченото в чл.154, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 обстоятелство съдът намира, че презумпцията по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в случая действително не е приложима. Няма спор, че стоките са декларирани пред митническите органи с декларация за временно складиране (ДВС). Според легалната дефиниция на чл.5, т.11 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „декларация за временно складиране" означава актът, с който дадено лице обявява в установената форма и по установения начин, че определени стоки са на временно складиране, а според чл.5, т.17 от същия регламент „временно складиране" означава положението, при което несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт. В съответствие с посочените дефиниции чл.119, § 1, б.“б“ от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 изрично предвижда, че презумпцията, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, не се прилага за следните стоки: стоките на временно складиране. В съображение 37-мо от прембюла на същия регламент е записано следното: „ С цел да се увеличи яснотата за икономическите оператори по отношение на митническата обработка на стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, следва да бъдат определени правила за случаите, в които презумпцията за митническия статус на съюзни стоки не се прилага. Освен това следва да бъдат определени правила за случаите, когато стоките запазват митническия си статус на съюзни стоки, когато временно са напуснали митническата територия на Съюза и са въведени повторно, така че търговците и митническите администрации да могат да третират тези стоки ефикасно при повторното им въвеждане. Следва да се определят условията за предоставяне на улеснение при установяването на доказателството за митническия статус на съюзни стоки с оглед на облекчаването на административната тежест за икономическите оператори “. В съответствие с това в чл.119, § 2, б.“б“ от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 е предвидено, че съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи: когато стоките се превозват с морски транспорт и превозът се извършва между съюзни пристанища посредством редовна корабна линия, одобрена в съответствие с член 120. В случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че корабът „Силвър Рей“ е част от такава редовна корабна линия. На следващо място, както беше посочено по – горе, превозваната стока – моноалкилови естери на мастни киселини, от гледна точка на физическите си характеристики представлява течност и като такава тя е родово определена вещ, която, за да бъде индивидуализирана по количество, подлежи на измерване. Нито в съюзното, нито в националното ни законодателство съществува презумпция, според която произходът на излишъците от една родово определена стока следват произхода на това количество от стоката, което е документално проследимо. Поради това неоснователно е настояването на жалбоподателя на установеното при разтоварването в повече количество от 23 021 кг. във вакуум да бъде признат митнически статус на съюзна стока само поради това, че то е превозвано на кораб без физическо разделяне от общото количество стока от 7 028 000 кг. във вакуум по четирите е-АД, чийто статус на съюзна стока е доказан от жалбоподателя по силата на чл.153, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно предвиденото в чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Накрая, както вече беше посочено, съдът намира, че приложимият метод за определяне на митническата стойност е този по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, т.е. въз основа на митническата стойност на идентични стоки, към който метод първоначално са се насочили митническите органи и за който жалбоподателят е бил уведомен с писмо с рег.№ 32-834647/26.04.2024 г., а не този, по който тя е определена с оспореното решение – резервният метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Това обстоятелство обаче не представлява нито нарушение на материалния закон, тъй като не би довело до недължимост на определените публични задължения за мито и ДДС или определянето им в по-нисък размер, нито съществено процесуално нарушение. Безспорно в съдебната практика и правната доктрина е виждането, че съществено е само това процесуално нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе на хода на административното производство като доведе до различен негов краен резултат. В случая това не е така. Ако бъде приложен методът по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на стоката, представляваща 23 021 кг. моноалкилови естери на мастни киселини, би била в размер, по – висок от определения с оспорения административен акт от 49 725, 36 лева. Следователно, ако делото бъде решено по същество, както изисква чл.173, ал.1 от АПК, като бъде приложен методът по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 вместо този по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то това би довело до влошаване положението на жалбоподателя в нарушение на общия принцип на правото за забрана за reformatio in pejus (същият е изрично регламентиран например в чл.160, ал.6 от ДОПК). Според легалната дефиниция по чл.1, § 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „идентични стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. В конкретния случай, както беше посочено по-горе, жалбоподателят е представил пред митническите органи фактура № 2422000066/29.02.2024 г. (л.10 от преписката и на л.160 – л.162 от делото с превод на български език), по която получател е той, а доставчик е „Астра Биоплант Трейдинг“ С.А. Женева, Швейцария, общото количество доставена стока (метилови естери на мастните киселини – FAME) по която възлиза на 7 051, 021 метрични тона във вакуум (3 988, 741 + 999, 992 + 2 062, 288) или 7 051 021 кг. във вакуум, т.е. това е именно количеството, разтоварено от кораба „Силвър Рей“ и записано в рекапитулацията от разтоварването, в акта – известие и в генералния акт. Следователно с посочената фактура жалбоподателят, като получател, е закупил и разтовареното в повече количество от 23 021 кг., т.е. безспорно се касае до идентична стока (фактически именно доставената в повече такава). За това общо количество стока от 7 051 021 кг. жалбоподателят, според фактурата, следва да заплати сумата от 9 336 576, 90 щатски долара. Тази фактура, доколкото е издадена на 29.02.2024 г., т.е. след разтоварването на стоката в страната, не може да послужи за прякото определяне на митническата стойност на стоката според нейната договорна стойност по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, защото не обективира продажба „… извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия “ по смисъла на чл.128, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Поради това фактурата, която безспорно може да бъде използвана за целите на определянето на митническата стойност – арг. от чл.145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, следва да се използва за определянето ѝ в съответствие с първия резервен метод по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тъй като паричната престация е уговорена в щатски долари (USD), т.е. във валута, различна от лева, то по силата на чл.53, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.146, § 1, б.“б“, § 2 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се прилага обменният курс, публикуван от компетентния национален орган, т.е. този, публикуван в предпоследната сряда на всеки месец, който курс се прилага за период от един месец, считано от първия ден на следващия месец. Видно от информацията, публично достъпна на интернет страницата на Агенция „Митници“ 1, за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. курсът на щатския долар (USD) към лева (BGN) е бил 1, 79352 лева за 1 щатски долар. Следователно общата стойност на доставката по фактурата възлиза на 16 745 337, 40 лева. Тази сума, разделена на общото количество от 7 051 021 кг. във вакуум, дава стойност от 2, 37 лева/кг във вакуум. Поради това митническата стойност на доставените в повече 23 021 кг. във вакуум възлиза на 54 559, 77 лева (митническите органи са допуснали грешка при изчисленията си в уведомителното писмо като погрешно са посочили, че цената по фактурата е 1213, 81 USD за тон във вакуум; очевидно е, че 9 336 576, 90 USD /7 051, 021 т. = 1324, 14 USD за тон, а не на 1213, 81 USD за тон). Както обаче беше посочено, с оспорения акт митническата стойност е определена в по-нисък размер от 2, 16 лева/кг или 49 725, 36 лева, поради което той не може да бъде изменен във вреда на жалбоподателя. По изложените съображения оспореното решение, като краен резултат, се явява правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Агенция „Митници“ съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът