РЕШЕНИЕ

№ 41

гр. Свищов, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20234150100716 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците А. С. Д. и И. Д. Д., чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърдят, че през 2023 година сключили договор за покупко-продажба, като в качеството на купувачи придобили от Д.А.К., Г.А. Д. и от А.Д.А. правото на собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, находяща се в землището на гр. Свищов, м. •••••, при описани граници, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, съгласно нотариален акт № 169/1995г. на Сищовския районен съдия, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ поземлен имот с идентификатор 65766.704.98 с адрес на поземления имот гр. Свищов, местност •••••, площ 1136 кв.м., трайно презназначение на територията – урбанизиран, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – няма, при описани съседи, заедно с находящите се в този поземлен имот при условията на търпимост сезонна постройка и гараж, които според кадастралната карта и кадастралните регистри представляват сграда с идентификатор 65766.704.98.2 с адрес на градата гр. Свищов, м. ••••• със застроена площ от 31 кв.м., на един етаж, без данни за броя самостоятелни обекти в сградата, с предназначение – друг вид сгради за обитаване, стар идентификатор 65766.704.98.1, номер по предходен план – няма и сграда с идентификатор 65766.704.98.3 с адрес на сградата гр. Свищов, м. •••••, застроена площ 19 кв.м. на един етаж, без данни за броя самостоятелни обекти в сградата, с предназначение гараж, стар идентификатор 65766.704.98.1, номер по предходен план – няма. Заявяват, че от посочения нотариален акт се установявало, че на 07.07.1995г. наследодателите на тримата продавачи, а именно А.А. и Р. Д., били признати за собственици въз основа на осъществено давностно владение върху описаната нива в м. •••••, Свищовско землище, цялата с площ 900 кв.м., при описани граници. Посочват, че собственикът А.А. е починал през 2000 година и след това – през 2001 година, преживялата му съпруга Р. Д. е прехвърлила поравно на низходящите си Д.К. и Д.Д. притежаваните от нея 4/6 ид.части от правото на собственост върху описания имот, като по този начин всеки от тях е станал собственик на по ½ ид.част от имота. Твърдят, че Д.Д. е починал през 2020година и тогава притежаванато от него част от правото на собственост върху имота се е наследило от прежилявата му съпруга Г. Д. и сина му А.Д.А.. Така през 2023година с нотариален акт № 26/2023г. на Нотариус И.А., тримата наследници на собствениците, а именно Д.К., Г. Д. и А.А. продали на ищците правото на собственост върху имота. Сочат, че след изповядване на сделката по нотариален акт се установило, че през 2022 година за същия поземлен имот ответната община била съставила Акт за частна общинска собственост № 9354 от 12.10.2022г., в който било отразено, че общината е собственик на имот с идентификатор 65766.704.98, с адрес на поземления имот гр. Свищов, местност •••••, площ 1136 кв.м., при описани съседи, като основание на този акт било отразено – чл. 2 ал. 1 т. 1, чл. 3, ал. 3 и чл. 59 от ЗОС, във връзка с чл. 25 ал. 1 изр. Първо от ЗСПЗЗ. В акта не били отразени предходно съставени актове за общинска собственост по отношение на имота, както и същия не бил отразен в кадастралните регистри. Твърди, че акта за общинска собственост бил съставен в нарушение на закона, защото основанието за съставянето му бил чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, според който земеделската земя, която не принадлежи на физически, юридически лица или държавата, е общинска собственост, но в случая процесният имот принадлежал на ищците, а преди това и на техните праводатели; процесната нива никога не била включвана в кооперативи, никога не е била одържавявана и отнемана, затова и по отношения на нея не се прилагали разпоредбите на ЗСПЗЗ, нивата през 80-те години на миналия век била включена в строителните граници на гр. Свищов и по естеството си не представлявала земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, спорния поземлен имот попадал в урбанизирана територия, откъдето и следвало, че за такива имоти общината би могла да стане собственик само и единствено, ако са незастроени и е била провеждана отчуждителна процедура/§7 от ПЗР на ЗМСМА/, но в случая такова отчуждение не било провеждано. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Община Свищов, че тя не е собственик на поземлен имот с идентификатор 65766.704.98, в землището на гр. Свищов, м. •••••, площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи: 65766.704.84, 65766.704.104, 65766.704.99, 65766.704.97, 65766.704.68, актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 9354 от 12.10.2022г.. Претендира разноски. В хода на устните състезания молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, тъй като ответната община не доказала че е придобила собствеността на процесния имот на надлежно основание, като ответникът не доказал спорния имот да е бил включван в ТКЗС или други образувания, да е бил одържавен, да е бил заявен за възстановяване или че е изпълнена процедурата по чл. 19 ал. 3 ЗСПЗЗ, а ищците доказали, че имотът е частна собственост на физически лица, което и обстоятелство било отразено в кадастралната карта на гр. Свищов. В писмена защита излага подробни съображения за основателност на предявения отрицателен установителен иск – ответникът сочел, че е собственик на имота въз основа на закона, като представя само скица от 08.08.2022г., удостоверяваща, че собственикът на имота не установен и удостоверение за данъчна оценка, като не изпълнил задължението си за провеждане на главно и пълно доказавне на правото си на собственост, включително придобивното основание за това. Считат, че никое от условията за да придобие общината земята от остътъчен поземлен фонд не били налице, тъй като процесния имот първо не бил замеделски, а от тук и не е подлежал на възстановяване и за него не били приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ; не била изпълнена процедурата по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Ответникът Община Свищов в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Вземат становище, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като от твърденията в исковата молбата твърденията за собственост били необосновани и несъстоятелни, тъй като твърдят, че продавачите на ищците не притежавали годен титул за собственост, който да го направи собственици. Вземат становище в условията на евентуалност за неоснователност на предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и на това основание общината е била собственик на имота и правилно имотът бил актуван като частна общинска собственост, като в представена по делото скица от 08.08.2022г. имотът бил записан като общинска собственост, което се установявало и от удостоверение за данъчна оценка. Позовава се, че предвид трансформирането на земята в общинска, същата не можела да бъде придобита по давност, заради въведения мораториум да се придобие недвижим имот частна общинска собственост на основание давностно владение, осъществявано в периода след 01.06.1996г.. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител взема становище за неоснователност на иска, тъй като от представения нотариален акт от 1995 година имотът е описан като земеделски, поради което твърдят, че е трябвало да бъде възстановен като такъв, като от разписен лист на земеделски земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ, се установило, че е отразен А.А. като собственик или най-вероятно той е внесъл имота в ТКЗС, имотът не му бил възстановен и затова по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, ответната община го е придобила. Претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на иска - ищците не можели да претендирант давностно владение върху имота, защото не бил изтекъл предвидения в закона срок, съгласно тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГК на ВКС било възприето, че течението на давностния срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост е спряно с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС, преди изтичането му и този срок не тече до 31.12.2022г.., а в случая имота не бил възстановяван, поради което и бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд и правилно Община Свищов го е актувала като частна общинска собственост.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

С приложения по делото нотариален акт № 169 том I, дело № 578 от 1995 година на Свищовски районен съдия, на 07.07.1995г. А.Д.А. и съпругата му Р. Д. Д., били признати за собственици на недвижим имот находящ се в землището на гр. Свищов, в м. Стокълен – нива от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници.

С приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том V, рег. № 7971, дело № 711 от 16.10.2001г. на Нториус И.А. – Нотариус в района на РС Свищов, Р. Д. Д. дарила на сина си Д.А.Д. и на дъщеря си Д.А.К., при равни права, собствения си недвижим имот, находящ се в землището на гр. Свищов, а именно 4/6 ид.ч. от нива в местността •••••, цялата с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници, като дарителката си запазила правото на ползване върху прехвърляемия имот до края на живота й.

Установи се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III, рег. № 3013, дело № 281 от 27.06.2023г. на Нотариус И.А. – Нотариус в района на РС Свищов, че на 27.06.2023г. Д.А.К. /притежаваща ½ ид.ч. /, Г.А. Д. /притежаваща ¼ ид.част/ и А.Д.А. /притежаващ ¼ ид.част/, продали на А. С. Д. и И. Д. Д. съсобствени си и сънаследствен от А.Д.А. и Д.А.Д., недвижим имот в землището на гр. Свищов, м. •••••, а именно нива с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри представлява поземлене имот с идентификатор 65766.704.98 с площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско засктрояване, заедно с находящите се в този имот сгради – сезонна постройка и гараж с посочените идентификатор – 65766.704.98.2 и 65766.704.98.3.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 06-09- 414/20.04.2022г.. на Община Свищов, А.Д.А. е починал на 12.12.2000г. и след смъртта си е оставил за свои наследници съпругата си Р. Д. Д. и децата си Д.А.К. и Д.А.Д.. От същото се установи, че Р. Д. е починала на 07.09.2017г. и след смъртта си е оставила наследници двете си деца, както и се установи, че Д.А.Д. е починал на 12.04.2020г. и е оставил за наследници съпругата си Г.А. Д. и сина си А.Д.А.. Приложено по делото е удостоверение за търпимост на строеж, според което за сгради Сезонна постройка и Гараж, които се намират в поземлен имот с идентификатор 65766.704.98, парцел УПИ № I, кв. 120 по КККР на гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново, които се намират в гр. Свищов, м. •••••, са налице условията по § 16 ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ и сградите не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Актуалното местоположение на поземлен имот с идентификатор 65766.704.98 се установи от скица на поземлен имот № 15-627878 от 10.06.2023г.. на СГКК – В.Търново, на която е отразено, че имота е площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, посочен номер по предходен план няма, и собственици по данни от КРНИ – А.Д.А., Д.А.Д. и Д.А.К., както и от скица на поземлен имот № 15-1113227 от 18.10.2023г. на СГКК – В.Търново, на която като собственик по данни от КРНИ са посочени А. С. Д. и И. Д. Д.. На скиците на поземления имот са отразени и сградите, които попадат върху имота – сграда с идентификатор 65766.704.98.2 и сграда с идентификатор 65766.704.98.3 – гараж.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка № 5408002521/19.10.2023г. на Местни данъци и такси при Община Свищов, данъчната оценка на имот – земя от 1136 кв.м е 7 424, 90 лева, като за собственици са посочени И. Д. Д. и А. С. Д., с отразяване, че няма непогасени задължения.

Приложен по делото е Акт № 9354 за частна общинска собственост от 12.10.2022г., утвърден от Кмета на Община Свищов, за актуване на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 3 ал. 3 от ЗОС, вр. чл. 25 ал. 1 изр. първо от ЗСПЗЗ, скица № 15-891617 от 08.08.2022г. на СГКК В.Търново, е актуван като частна общинска собственост имот – поземлен имот с идентификатор 65766.704.98, с площ 1187 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, предназначение на територията – урбанизирана, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, с описани граници. Видно от отразяването в същия акт, предоставени права за управление – Кмет на Община Свищов – чл. 12 ал. 5 от ЗОС.

С отговора на исковата молба е представена скица на позмелне имот № 15-891617 от 08.08.2022г., цитирана в Акта за частна общинска собственост, на която като собственик на поземлен имот с идентификатор 65766.704.98 с площ 1187 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, е отразено, че няма данни за собственик по КРНИ, отразени са и сградите, които поподат върху имота - сграда с идентификатор 65766.704.98.1, от 60 кв.м., 1 етаж, предназначение – друг вид сграда за обитаване. Данъчната оценка на земя, идентификатор 65766.704.98 е 7860, 30 лева, съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № •••••••••• от 24.08.2022г. на МДТ при Община Свищов, като е отразен за собственик на имота – Община Свищов.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Относно предявения установителен иск за собственост.

Съдът счита този иск допустим, поради наличие на правен интерес у ищците от воденето му – оспорване на правото им на собственост от страна на ответника.

Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че праводателите на ищците – А.А. и Р. Д., с нотариален акт № 169/1995г. на Свищовския районен съдия, са признати за собственици въз основа на даностно владение върху нива в м. •••••, Свищовско землище, цялата от 900 кв.м., при описани граници, като не се оспорва, че тази нива е идентична с процесния поземлен имот с идентификатор 65766.704.98, с площ по кадастрална карта 1136 кв.м.. Не се оспорват придобивните сделки, с които ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот, както и не се оспорват обстоятелствата свързани с придобиване правото на собственост върху имота от праводателите на ищците. Не се спори по делото, че имота никога не е бил включван в ТКЗС или други такива организации и това, че същият се е владеел от праводателите на ищците и от тях до момента. Не се спори и че имотът е включен в регулацията на гр. Свищов, а и на приложените по делото скици на поземления имот е отразено, че територията е урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване. Същевременно в Акта за частна общинска собственост № 9354/12.10.2022г., с който ответникът се легитимира като собственик на имота е посочено правно основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и скица на СГКК, без отразяване въз основа на кое протоколно решение на комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно изискванията на чл. 19 ал. 3 от ЗСПЗЗ. По предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да изчерпи основанията, на които твърди да е собственик, като следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдяното придобивно основание. Твърди се от ответника, че е собственик на процесния имот въз основа на закона, като имотът останал в остатъчен земеделски фонд, който по силата на разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ е станал общинска собственост, като се позовава в акта и представя по делото скица от 08.08.2022г. на СГКК В.Търново, но видно от същата скица, собственикът на имота не е установен.

Неснователно се явява становището на ответника, че ищците не са придобили с договора за покупко-продажба от 27.06.2023г.. собствеността процесния имот.

Съставеният от Общината акт за частна общинска собственост няма правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като основание за съставянето му - чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС; чл. 3 ал. 3 и чл. 59 от ЗОС, вр. чл. 25 ал. 1 изр. първо от ЗСПЗЗ, както се посочи дори и без посочване протоколно решение на на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, т.е. че описаният имот е актуван като собственост на общината по силата на закона като незаявена за възстановяване земя по чл.19 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. В отговора на исковата молба общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на нормата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т.е. земи, които не попадат в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ.

Общината / чрез АЧОС/ не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на основание чл.19 във вр. чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Според тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ беше необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Ответникът по никакъв начин не ангажира доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ за възстановяване от бивши собственици или техни наследници. Имотът не попада в зона по параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е предоставен за ползване.

Напротив от събраните в хода на производството писмени доказателства се установи, че процесния имот не е земеделски, същият е включен в регулацията на гр. Свищов, отразено и на скицата на поземления имот, където е записано начин на предназначение на територията – урбанизирана. След като имотът не е земеделски, той не е подлежал на възстановяване и за него са неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ. Не се оспорва твърдението, че имота не е включван в ТКЗС, не се оспорва, че имотът е владян от праводателите на ищците прези издаване на констативния нотариален акт, като ищците от 27.06.2023г. владеят имота. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да беше приложима процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то в случая тя не е изпълнена, като не се ангажираха доказателства да е имало назначена комия, да е издадена заповед от Началника на Обл.СЗ, а и както се посочи, няма такова записване и в съставения акт за общинска собственост.

С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да квалифицира процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл.2 ал.1, т. 1 от ЗОС за актуването му като общински.

Отразяването на правно основание в акта за общинска собственост не доказва право на собственост. При липса на доказателства имота да е придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, твърдението, че имотът е общински се явява недоказано и ответника не се легитимира като собственик с представения акт за частна общинска собственост. Исковата претенция следва да се уважи, като бъде прието за установено по отношение на ответника, че не е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 65766.704.98 в м. •••••, гр. Свищов.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1618, 40 лева, от които 118, 40 лева – ДТ за образуване на делото и 1500, 00 лева – адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат на ищците разходите, които същия е направил за вписване на исковата молба, тъй като тези разноски не са съдебни по смисъла на ГПК и не се дължат от ответната страна. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като възнаграждението е в минималния размер по чл. 7 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за установителен иск за собственост, а и с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът