Решение № 244 от 14.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „М.Д.“ ООД, представлявано от адв. Г.И.И. от САК, срещу отказ № 20231208164355-3/14.12.2023 г. Жалбоподателят се позовава на неспазен срок по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ при постановяване на обжалвания отказ. По същество навежда довод, че предвид утвърденото в теорията и практиката потестативно право на съдружника да напусне дружеството без значение остава действието или бездействието на общото събрание. Наведен е довод, че достигналото предизвестие за прекратяване на участието до управителя на дружеството – Г.М., представляващ дружеството заедно и поотделно с В.Н., ангажира дружеството, доколкото той запазва качеството си управител макар и да напуска дружеството като съдружник. Застъпена е теза, че предвидената имуществена отговорност е достатъчна гаранция срещу недобросъвестно изпълнение на задълженията му, дерогиращо постановките на т. 4 от ТР № 1 по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Сочи се и в качеството на управител Г.М. да е свикал общо събрание във връзка с напускане на дружеството на съдрежниците Г.М. и Р.Ч.. Съдружникът В.Н. отказал да получи поканата за общото събрание. Смята, че отказът да бъде получена достигнала до съдружника покана не касае редовността на общото събрание, а изключително право на съдружника е да прецени дали ще се яви. Твърди се отказът да е направен след като адресатът В.Н. е прочел поканата. Оспорва се и извода на длъжностното лице за необходимост от установяване съдбата на освободените след напускането дялове с позоваване на доброволното участие в ООД, което смята да включва и безусловното право на съдружника да прецени докога да участва. В тази връзка приема за недължими доказателства за съдбата на дяловете на напускащите съдружници, позовавайки се и на предвидени от закона последици при условие, че не бъде взето конкретно решение. По делото е постъпил отговор от Агенция по вписванията, представлявана от юрк. Г.И., възпроизвеждащ изложените в обжалвания отказ съображения, без изложени аргументи по отношение на изложените в жалбата доводи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и е заявено възражение за прекомерност на сторените разноски от жалбоподателя. По допустимостта на жалбата Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. Предвид указанието, че отказът е съобщен с обратна разписка макар и екземпляр от нея да не е наличен към електронния образ на делото, а и по партидата на търговеца срещу жалбата не е прикачено доказателството за връчване, съдът приема жалбата за подадена в срок, определящо я за допустима. Дължимата държавна такса е внесена. По основателността на жалба. Жалбата е частично основателна. Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице с искане да бъде вписана промяна на вписани обстоятелства – заличаване на съдружниците Г.И.М. и Р.Х. Л.. В приложение към заявлението е приложено предизвестие за напускане на дружеството от 21.08.2023 г., изходящо от Г.И.М., адресирано до него в качеството му управител на „М.Д.“ ООД и отразен подпис от същата дата. Представено е и предизвестие за напускане, изходящо от Р.Х. Л., адресирано до Г.И.М. в качеството му на управител на „М.Д.“ ООД и отбелязване да е получено на 21.08.2024 г. Представен е и протокол от общо събрание на съдружниците от 29.11.2023 г. с нотариална заверка на подписи и съдържание от 01.12.2023 г., от който документ се установява предмет на обсъждане да е приемане на решение по заявление за напускане на дружеството от Г.И.М. и приемане на решение по заявление за напускане на дружеството от Р.Х. /Л./ Чочкова. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема за необходимо да бъде доказано реално, а не формално достигане на предизвестието за напускане до дружеството и сведено до знанието на всеки от съдружници, което, по аналогия с правилата за връчване на покани за общо събрание, предполага личното им уведомяване. Прието е също така, че длъжностното лице следва да следи и за съдбата на освободените дружествени дялове, а в случая не са ангажирани доказателства да е довнесена в банка сума, съответна на дела от капитала, нито е представен променен актуален устройствен акт. Посочено е и че съдружникът Н. не е редовно уведомен за общото събрание като от представените документи не се установява да са достигнали до В.Н., а и пратката изхожда от трето лице, а не от дружеството, съответно от неговия управител. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че нарушено процедурно правило ангажира съда да осигури възможност за реализация на зачетената от закона възможност (срв. т. 6 от Тълкувателно решение от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК) и с оглед изричната норма на чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и правилото на чл. 278 ал. 2 ГПК – да разреши по същество искането. Това разрешение единствено обезпечава и принципа на бързина и процесуална икономия, еднозначно дефиниран с чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Това ще рече, че основание за ревизия на постановен отказ е единствено установено противоречие с конкретно правило или изводим от правилата основополагащ принцип на регистърното производство. Следователно спазването на срока по чл.22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не обосновава незаконосъобразност на постановения отказ, за да обоснове и отмяна при неспазването му. Основателна обаче е жалбата досежно отказаното заличаване на съдружника Р.Х. Л.. По силата на чл. 125 ал. 2 ТЗ участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност се прекратява с изтичане на срока на предизвестие. Визираният минимален срок от 3 месеца обезпечава легитимния интерес на дружеството да реорганизира структурата на собствеността, за да осигури покритие на вписания капитал. В рамките на безспорното охранително производство, каквото се явява и регистърното, длъжностното лице по регистрацията дължи да формира фактическия си извод от представените от заявителя документи (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Представеното предизвестие за напускане, изходящо от Р. Л., отразява да е получено от Г.М., когото данните сочат за управител на дружеството. Следователно това изявление е достигнало надлежно до дружеството на 21.08.2023 г. и е довело до прекратяване на участието на 21.11.2023 г. или още преди депозиране на заявлението. Съдебната практика еднозначно приема, че изтеклият срок на предизвестие води до прекратяване на участието в дружеството, но е противоречива досежно предпоставките за вписване на това обстоятелство в регистъра предвид и отстоявания от длъжностното лице по регистрацията ангажимент да следи за интересите на кредиторите. Настоящият състав не споделя тази практика по следните съображения: Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължения пряко ангажира законния представител на дружеството. Фигурирането на съдружника в търговския регистър без да съществува членствено правоотношение компрометира очакваната от регистъра актуалност на огласената информация. Всяко утвърдено със закон задължение е правен способ за постигане на законоустановена цел, а средство за това е осигурен механизъм за изпълнение на вмененото задължение. Липсва регламентация на механизъм, който да осигури тази цел при бездействието на законния представител на дружеството, да заяви за вписване настъпилата промяна. Настоящият състав приема, че както възможността за прекратяване на участието в дружеството, така и оповестяването на това обстоятелство произтичат пряко от свободата на сдружаване, която, по необходимост, включва и възможността бившият съдружник да се разграничи от дружеството и то по отношение на всички. Принудителната привръзка било то и формално съществуваща, накърнява свободата на сдружаване в очертания смисъл. От друга страна макар и капиталово, дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка именно и законът държи сметка за имената на съдружниците – правните субекти, осъществяващи опосредено търговска дейност чрез дружеството. Общественият интерес налага яснота дали зад дейността на фингираната личност стоят обявените в регистъра самостоятелни правни субекти. Оповестените в регистъра, но несъответстващи на действителността обстоятелства създават привидност в противовес на принципа на публичност. Раздорът във вътрешните отношения индицира проблем във функционирането на дружеството, а бездействието на останалите съдружници в рамките на значителен период от време е показателно за организационен проблем, Затова и създадената привидност в резултат на бездействието на самото дружество пряко засяга и интереса на третите лица – кредиторите на дружеството. Доколкото общественоизвестни по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ са единствено вписаните обстоятелства, само заличаването е в състояние да информира кредиторите с произтичащата от това възможност и да преценят дали и доколко настъпилата промяна рефлектира върху техните интереси. Както бе посочено вече, нормата на чл. 21 т. 5 ЗТР ограничава обхвата на осъществяваната от длъжностното лице проверка до възможността заявеното за вписване обстоятелство да настъпи при нормативно предписаните или утвърдени с устройствения акт предпоставки. След като законът свързва заявеното за вписване обстоятелство с очертаните обстоятелства – писмено предизвестие и изтекъл срок, настоящият състав не намира основание да смята, че в процедурата по вписване на това обстоятелство длъжностното лице дължи да обезпечи яснота и за съдбата на освободените дялове. Вярно е, че длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен от поддържане на адекватна имущество, съответно на обявения размер на капитала. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане за вписване на промяна в това обстоятелство. Нито буквата, нито смисълът на закона ангажират длъжностното лице по регистрация да изследва съдбата на освободените дялове при прекратено членство. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането. Затова и правомощието за регистърната администрация да проверява имущественото покритие на вписания капитал при промяна в персоналния състав на дружество с ограничена отговорност възниква само когато е поискано вписване на самостоятелно предвидени обстоятелства – вписване на нов съдружник за освободените дялове. Такова обаче в случая не е заявено, поради което и изследване на имущественото покритие на вписания капитал остава извън обхвата да допустимата проверка. Освен, че липсва нормативно предписано изискване за едновременно заявяване напускането на съдружник с утвърждаване съдбата на освободения дял в капитала, такава необходимост не следва и от смисъла на закона. Отказът за вписване на промяната в състава на съдружниците не е в състояние да обезпечи и законоустановената гаранция за интересите на кредиторите на дружеството с ограничена отговорност. Длъжностното лице по регистрацията обективно не е в състояние да обезпечи икономическия интерес на кредиторите на дружеството, поради което и законът не изисква това от него, съответно и не го овластява да го изисква. Имущественото покритие на капитала не зависи от персоналния състав на фигуриращите по партидата съдружници, а от наличието на парично оценими блага в патримониума на дружеството. Законът изисква имуществено покритие на капитала, но обективно не може да го осигури. Съгласно чл. 133 ЗЗД легитимния им интерес на кредиторите е ограничен до възможността да се възползват от всеки актив в имуществото на длъжника. Капиталът обаче сам по себе си не е актив и в този смисъл е обективно негоден да осигури техните интереси. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала, а върху съответна част от положителната разлика между активите и пасива в имуществото. Внесената или записана вноска продължава да ангажира съдружника и при напускане на дружеството. По аргумент от чл. 125 ал. 3 ТЗ с факта на прекратяване на участието за дружеството възниква ново задължение към прекратилия участието си съдружник. Този ефект настъпва независимо от вписаните по партидата обстоятелства. Законът му признава вземане от т.нар. чист актив, т.е. положителната стойност между активите и формираните задължения към края на месеца, през който е прекратено участието. Следователно, от една страна произтичащото от напускането имуществено правоотношение е негодно да конкурира кредиторите на дружеството, а от друга – отложеното вписване на обективно настъпилото прекратяване не е в състояние да осигури допълнителен актив, та да обезпечи имуществено покритие на вписания капитал. В обобщение, привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, е непригодно да осигури допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на ангажираните с дейността на дружеството лица. Вярно е, че законът предписва огласяване на актуалния дружествен договор, но изрично свързва това задължение с извършена в него промяна – чл. 119 ал. 4 ТЗ. Прекратеното участие води и до несъответствие между отразеното съдържание на обявения по партидата документ с действителното правно положение. Отстраняването на това противоречие обаче, както отчита и длъжностното лице по регистрацията, предполага акт на общото събрание. Обявяването на актуалния устав е призвано да осветли вътрешните отношения между съдружниците, а изпълнението на това задължение предполага извършена от тях промяна. Съгласно чл. 9 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обявяването на акта води до оповестяване на извършената промяна. Както бе посочено вече този орган не е овластено да се противопостави на желанието на съдружника да прекрати своето участие. По аргумент от по-силното основание не е възможно такъв ефект да се придаде и на бездействието на дружеството. Законът изрично разграничава ефекта на заличаване на вписано обстоятелство (чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ) от този на обявен акт (чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ), ограничено до оповестяване съдържанието на конкретен документ. Следователно при бездействие на управителния орган огласяването на настъпила промяна със заличаването на несъществуващото обстоятелство предпоставя несъответствие, което обаче не засяга общественозначим въпрос. Освен това, въпросът за заличаване на съдружник при прекратено участие придобива актуалност и в контекста на защитата на личните данни. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламента) субектът на данни е овластен да поиска без ненужно забавяне изтриване на личните данни, когато не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Съгласно чл. 4 т. 1 от Регламента името на физическо лице се включва в обхвата на защитените от този акт лични данни. Търговският регистърът следва да отразява имената на лицата, осъществяващи опосредено търговска дейност посредством дружеството, в което участват. С прекратяване на участието обаче отпада и този публичен интерес и изводимата от него необходимост от огласяване на имената на физическото лице и в частност връзката им с търговското дружество. Обуславяне на заличаването на тази връзка от регламентиране структурата на собствеността и капиталовото й покритие изключва критерия „без ненужно забавяне“. Администратор на тези данни се явява Агенция по вписванията, а на която пряко е възложен ангажимент да осигури ефективно тяхната защита. Обвързването на заличаването на личните данни от практически неконтролираното от администратора и неопределено във времето условие е равнозначно на отказ от изпълнение на вменено задължение. По изложените съображения настоящият състав не намира легитимна причина за отказ на настъпило и подлежащо на огласяване обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Неоснователна обаче е жалбата по отношение на съдружника М.. От данните по делото се установява, че той съвместява и качеството управител на дружеството. Вярно е, че правото на сдружаване включва и възможността съдружникът да прецени докога да участва в дружеството включително и когато съвместява качеството управител. Доколкото обаче това изявление пряко засяга и друг правен субект – търговското дружество, надлежното упражняване на потестативното право изисква еднозначен извод, че то е достигнало до своя адресат - дружеството. Ето защо и възниква въпросът може ли управителят, съвместяващ и качеството съдружник, да удостовери надлежно това обстоятелство. Принципно утвърдената представителна власт с нормата на чл. 141 ал. 2 ТЗ е средство за обезпечаване изпълнението на управителната функция при очертаното й съдържание с предходната алинея – при организация на дейността и ръководене дейността на дружеството. Осъществяването на тези правомощия предполага взаимоотношения с трети лица. Напускането на дружеството от съдружник, съвместяващ и качеството управител не попада в очертания обхват, а предпоставя колизия на интереси. Както бе посочено вече преценката в охранителното производство се основава на писмени доказателства. По силата на чл. 530 вр. чл. 540 вр. чл. 180 ГПК доказателствената сила на частния документ е ограничена до авторството, а доказателствената му тежест се опира на отразеното в изявлението неизходен за неговия автор факт, основано на житейската презумпция, че никой не би се злепоставил, потвърждавайки неизгодно за него обстоятелство, ако то не се е случило реално. След като Г.М. се ползва от изявлението си за прекратяване на участието му в дружеството, то е лишено от подкрепата на очертаната житейска презумпция. Отразеното върху документа позволява единствено извод, че документът е получен лично от Г.М.. С факта на създаване на изявлението очевидно е, че той знае за собствената си воля, която обаче се конфронтира с интересите на дружеството. Затова и неговото изявление само по себе си не е достатъчно, за да удостовери обективирането й пред адресата на изявлението – дружеството и то по начин, позволяващ, при полагане на елементарна грижа, оставащият съдружник на разбере за изразената воля. Пречката самият управител да удостовери получаване на уведомлението изрично е указана и в ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Без значение остава и предвидената отговорност по чл. 145 ТЗ. Вярно е, че управителят носи такава без значение дали е съдружник в дружеството. Тази отговорност обаче не обосновава удостоверителна компетентност за управителя, съвместяващ и качеството съдружник досежно обстоятелство, от което той лично се ползва било то и в качеството си на съдружник. Всъщност, основание за отговорност отговорността към дружеството не произтича от несведено до знанието на останалия съдружник за постъпило изявление за прекратяване на участието, а от евентуално бездействие да бъдат предприети предписаните от закона мерки за решаване съдбата на освободените дялове. Без значение за прекратителния ефект остава дали останалият съдружник знае за постъпилото предизвестие. Настоящият състав приема обаче за наложително да бъде осигурена такава възможност, което именно подлежи на доказване в рамките на регистърното производство. От съдържанието на приложената към заявлението разписка се установява отразен от пощенския оператор отказ да бъде получена пратка в гр. Костинброд - документи, но от разписка с номер 1-0006237 885 051 5 – 002 000 516 13 13 с посочен № на опаковка 90548326019 се установява да е изпратена от С. ООД като липсват обективни данни за съдържанието на тази пратка. Липсват и писмени доказателства съдружникът Н. да е достъпил до твърдяното съдържание на пратката, за да бъде обсъждано дали и доколко описания дневен ред удовлетворява изискването за достигане на предизвестието до дружеството било то и чрез съдружника Н.. По изложените съображения съдът не намира за доказано, че участието на съдружника Н. е прекратено към момента на постановяване на настоящия акт, за да бъде заличен от състава на съдружниците. По разноските Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК не свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. Освен това разноски не й се следват и с оглед изхода от провокирания от отказаното съдействие спор С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт. Мотивиран от изложеното съдът