Решение № 2 от 7.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 46/2024 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С присъда №34/20.11.2023г. ОС-Плевен по НОХД№347/2023г. е постановил: Признава подсъдимият Т. В. Н. за виновен в това, че: На 14.08.2018г., в гр.Плевен, на ул.“Димитър Бутански“, в близост до мелница „Надежда“ и газстанция, на път посока към гр.Плевен, при управление на товарен автомобил „Скания Р420“ с рег.№ЕН82••••, нарушил правилата за движение по пътищата: - чл.21, ал.1 от ЗДвП-При избиране на скоростта за движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: Пътното превозно средство от категория C, D в населено място – 50км/ч. и чл.15, ал.1 от ЗДвП-На пътя водача на пътното превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, като движейки се по средата на платното, със скорост от 81км/ч., по непредпазливост причинил смъртта на Г. Х.в И., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1 б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, го осъжда на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия Т. В. Н. наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. с чл. 49, ал.2, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК лишава подсъдимия Т. В. Н. от правото да управлява МПС, за срок от осем месеца от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия Т. В. Н., като обжалва присъдата чрез защитника си адв.Ц. А., и излага съображения за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушение, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия Т. В. Н., адв. Ц. А. изразява недоволство от заключението на вещите лица, по изслушаната пред ВТАС експертиза и не изразява категорично становище относно атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание подсъдимия Т. В. Н. поддържа казаното от защитника му, а в последната си дума твърди, че е карал с до 50кмч и вина има другия участник в движението.

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново изразява становище, че в следствие на назначената и изслушана във въззивното производство комплексна експертиза не се констатират различни изводи от тези, които са обективирани в експертизата послужила за изготвяне на мотивите обосновала присъдата в първоинстанционния съд. Събраните доказателства пред въззивната инстанция не водят до изводи, които са различни или противни на тези, до които е достигнал първоинстанционният съд.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители- двокат Т. Г.- САК не се явява, но е подадена писмена молба с искане за даване ход на делото и изслушване на експертизата.

В съдебно заседание Частните обвинители Й. И. И.-съпруга, Х. Г. И.-син и И. Г. И. дъщеря не се явяват, но чрез повереника изразяват становище да се даде ход на делото.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата. Жалбата на подсъдимия Т. В. Н., подадена чрез адв.Ц. А. е в предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

По основателността на жалбата. За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подсъдимият Т. В. Н. е роден на 12.02.1988г. в гр.Кнежа, живущ в гр.

Кнежа, обл. Плевен, ••••••••, българин, български гражданин, със средно образование, работи като шофьор в „Н. Н Транс“ ЕООД, неосъждан/реабилитиран по право/, ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият Т. Н. е правоспособен водач, категории за правоуправление на МПС – „СЕ, В, С, М, АМ и Ткт“. Многократно е наказван за нарушения на ЗДвП./том 2, л.176-178 от ДП/.

Подсъдимият Т. Н. живеел в гр. Кнежа, като работел във фирмата на съпругата си-свидетелката А. Р. Н.а- „Н. Н Транс“ ЕООД. Управлявал товарен автомобил „Скания“, модел „R 420“ с peг. № ЕН 82-••••, собственост на „Н. Н Транс“ ЕООД.

На 14.08.2018г., около 08, 10ч, подсъдимият предприел пътуване от гр.Кнежа, ул. „Ракитин“ с управлявания от него товарен автомобил -влекач „Скания R420“ с peг. № ЕН 82-••••. Преди потеглянето си монтирал в автомобила „тахо-шайба“. Насочил се към гр. Плевен, като се движел по ул. „Димитър Бутански“, в близост до мелница „Надежда“. След него с л.а.BMW 730, с рег.№ЕН00••••, се движил свидетелят Т. Н. К.. Пътното платно било от едрозърнеста асфалтова настилка, с широчина от 13, 60м, с възходящ наклон на платното за движение в посока от запад към изток, като разделителната линия била слабо видима. Времето било сухо, с добра видимост. Движейки се по ул. „Димитър Бутански“, в близост до мелница „Надежда“, подсъдимият Н. управлявал влекача със скорост от 81км/ч. По същото време, в дясно на платното за движение, в уширение, забелязал паркиран сив автомобил марка „Мерцедес“ модел Ц 220 Д, с peг. №ЕН 99-••••, с водач Г. Х.в И.. Така спрелият автомобил на Г. И., е бил видян и от свидетеля Т. К.. Подсъдимият Н. се движел в средната част на платното по посока на движението си, заемайки с предната си част около 1, 5 метра от северната и около 1 метър от южната лента за движение. В момента, в който водачът на товарния автомобил - подсъдимия Т. Н., се намирал на около 67 метра от лекия автомобил марка „Мерцедес“ модел Ц 220 Д, с peг. № ЕН 99-••••, управляван от Г. И., същият предприел маневра - завой наляво от мястото си на покой и навлизане в пътното платно. /Според изслушаната експертиза от настоящия състав на ВТАС в момента на потеглянето на л.а. Мерцедес седловият влекач се е намирал на 42, 86метра/стр.16 четвърти нов ред от заключението//. Забелязвайки действията на водача на лекия автомобил, подсъдимият задействал спирачната уредба на влекача, като се намирал вече на около 50 метра преди мястото на удара. Разстоянието от товарния автомобил, в момента на задействане на спирачната уредба до мястото на удара не е посочено в изслушаната петорна АТЕ пред настоящия състав на ВТАС.

Скоростта на влекача била намалена до 53 км/ч /Според изслушаната от настоящия състав на ВТАС петорна АТЕ 47, 6кмч/, но въпреки това последвал удар между челната част на влекача, управляван от подсъдимия и лявата страна на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от Г. И.. Към момента на удара лекия автомобил „Мерцедес“ заемал и двете ленти за движение, с предната си част около 3, 1 метра от северната и със задната, около 1, 5 метра от южната лента. Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ към момента на удара е изчислена около 13 км/ч. След удара влекача продължил движението си напред и надясно, като се установил върху пътното платно, а лекия автомобил, чрез отлагане на следи от задиране и странично плъзгане на автомобилните гуми по терена, продължил напред и надясно спрямо посоката си на движение и се установил с по-голямата си част върху северната тротоарна площ. С това пътното произшествие завършило. След спирането на влекача, подсъдимият Т. Н. слязъл от товарния автомобил. Спрял и слязъл от автомобила си и свидетеля Т. К.. Водачът Г. И. бил в съзнание. Подсъдимият и свидетеля оказали първа помощ, опитали се да отворят лекият автомобил и успели да извадят пострадалия Г. И.. Подсъдимият взел шише с вода и го наплискал. Вече се събрали и други хора. Чрез телефон 112 били сигнализирани органите на МВР и ЦСМП. При пристигане на медицински екип пострадалия Г. И. бил адекватен. Малко след това пристигнали и органите на полицията, конкретно свидетеля Р. Л. А., който извършил проба на подсъдимият Т. Н., за наличие на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. Пострадалият бил закаран с линейката, а подсъдимият останал на местопроизшествието. Там пристигнала и съпругата на подсъдимия- свидетелката А. Р. Н.а. Свидетелката С. С. С.-инспектор в РУ-Кнежа, посетила центъра за спешна медицинска помощ гр.Кнежа, където бил закаран пострадалия. Същият бил все още жив, но поради тежкото му състояние бил закаран в УМБАЛ град Плевен, където въпреки оказаната му специализирана медицинска помощ, на 15.08.2018г. Г. И. починал. На същата дата 14.08.2018г. бил извършен оглед на местопроизшествието и започнало досъдебното производство. Извършената проба на подсъдимия за наличие на употреба на алкохол или друго упойващо вещество, била отрицателна.

Видно от заключението по назначена и изготвена съдебно- медицинска експертиза /том.1, л.123-129 от ДП/ е, че смъртта на Г. Х.в И. се дължи на съчетана механична травма и усложненията й. Установените увреждания са резултат на тъпа травма при голяма скорост и съответстват да са причинени при блъскане отляво от товарен автомобил.

Горната фактическа обстановка се приема въз основана на анализа на доказателствения материал, както следва:

Видно от заключението на вещите лица по повторна тройна съдебно- автотехническа експертиза е, че: Пътно транспортното произшествие е настъпило в условията на суха пътна настилка, по прав пътен участък, с наклон на изкачване около 2, 86 ° за товарен автомобил марка „Скания“, модел 3 420“ с peг. № ЕН 82-••••, управляван от подсъдимия Т. В. Н. със скорост на движение около 81 км/ч. и опасна зона за спиране около 71м. Водачът на влекача е забелязал пред себе си в дясно спрелия лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 220 Д, с peг. № ЕН 99-••••, управляван от пострадалия и по-късно починал Г. Х.в И.. Водачът И. е предприел маневра за завИ.не в обратна посока, като към момента на потегляне и отклоняване наляво, влекачът на управляван от подсъдимия Т. Н. се е намирал на около 67 метра от мястото на удара. След време от около 0, 73s, когато предната лява ъглова част на лекия автомобил се е отклонила до около 0, 2-0, 3м на ляво от първоначалното си положение, подсъдимия Т. Н. е предприел спиране. Към този момент, влекачът се е намирал на около 50 метра преди мястото на удара. Настъпил е удар между челната част на влекача и лявата страница на лекия автомобил „Мерцедес“. Мястото на удара е в границите от 5, 2 метра до 7, 7 метра, южно от северния край на платното за движение. Към момента на удара влекача е разположен косо надясно спрямо посоката си на движение, в средната част на платното за движение, заемащ с предната си част около 1, 5 метра от северната и около 1м от южната лента за движение. Към момента на удара, лекият автомобил „Мерцедес“ е заемал и двете ленти за движение, около 3, 1 метра от северната и 1, 5 метра от южната.

Скоростта на движение на влекача към момента на удара вещите лица са изчислили, че е била около 53 км/ч, а на лекия автомобил около 13км/ч. В отговор на „задача 3“ вещите лица са дали заключение, че към момента на реакцията на водача на влекача, последният е бил разположен върху осевата линия и с по-голямата си част в лявата лента за движение. Съобразено с ширината на от 13, 6 метра това означава, че лентите за движение в този участък са две. Технически правилно е влекачът да се движи в средната част на дясната пътна лента, като при тези условия, към момента на реакция на водача му и аналогични действия чрез предприемане на спиране при така изчислената скорост от 81 км/ч е нямало да настъпи ПТП, тъй като товарният автомобил е щял да премине зад задната част на лекия автомобил.

От заключението на експертизата е видно също, че техническите причини за произшествието са предприетата от пострадалия маневра за завИ.не в обратна посока, без да се съобрази с движещото се от лявата му страна превозно средство, както и движението на влекач „Скания“ със скорост по-висока от ограничената. При движение на влекача със скорост от 50км/ч, същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре на около 16 метра преди мястото на удара./отговор на задача 8 от приета повторна САТЕ/ ПОС е назначил допълнителна повторна съдебно-автотехническа експертиза, със същите задачи и на същите вещи лица. След като са взели предвид обясненията на подсъдимия, включително и дадените от него в качеството на обвиняем, както и показанията на установения свидетел- очевидец-Т. К. заключението е, че няма промяна на становищата на вещите лица по всички въпроси, поставени им с основната повторната тройна САТЕ.

Пред настоящия състав на ВТАС беше изслушана, назначената петорна автотехническа експертиза, според която:

• Скоростите на движение в мига на удара, определени по метод „MOMENTUM 360” са следните: - за лек автомобил „Мерцедес“ » 13, 7 km/h - за седлови влекач „Скания“ » 47, 6 km/h.;

• скоростта на движение на седловия влекач преди настъпване на произшествието е била 81 км/ч;

• В конкретния анализиран случай и при конкретните кинематични параметри на движение на влекача, абсолютно невъзможно е повдигането на задния му мост при настъпване на удара.;

• Невъзможно е наличният тахографски запис да е регистрирал върхова стойност вследствие на повишаване на честотата на въртене на коляновия вал на двигателя на седловия влекач.

• Към момента на „потеглянето” на лекия автомобил „Мерцедес” седловият влекач се е намирал на разстояние 42, 86 m. Пълният спирачен път на влекача при движението му със скорост 81 км/ч е Sоз=65, 83 м. В сила е неравенството: SОЗ = 65, 83 m > L = 42, 86m. От това неравенство следва изводът, че в анализираната пътна ситуация, от момента, в който лекия автомобил с неговия водач е предприел промяна на състоянието на превозното средство от покой в движение и преди навлизане в лентата за движение пред седловия влекач от дясно, водачът на последния е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил с неговия водач, идващи от дясно, но е нямал техническа възможност да предприеме действия за намаляване на скоростта и чрез ефективно задействане на спирачната уредба на седловия влекач и вследствие на реализацията на максимална спирачна ефективност на управляваното от него превозно средство да спре преди мястото на конфликта между участниците, както и да се постигне предотвратяване на удара с лекия автомобил.;

• Направен е и анализ на предотвратимостта на произшествието при движение на влекача със скорост 50 км/ч (13, 89 м/с). Пълният спирачен път при движение на влекача с указаната скорост ще бъде S 50 оз=33, 06 м Времето за изминаване на пълния спирачен път би било t50=3, 26 s. Към момента на „потеглянето” на автомобила „Мерцедес” влекачът би се е намирал на разстояние L=v.t=13, 89.3, 94=54, 72 m. В сила е неравенството: S 50ОЗ = 33, 06 m < L = 54, 72 m. От това неравенство следва изводът, че в анализираната пътна ситуация, от момента в който лекият автомобил с неговия водач е потеглил и е навлязъл в лентата за движение пред седловия влекач от дясно, водачът на седловия влекач е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил с неговия водач, идващи от дясно и да предприеме действия за намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба на седловия влекач и вследствие на реализацията на максимална спирачна ефективност на управлявания от него седлови влекач да спре на около 20 м преди мястото на конфликта между участниците, както и да се постигне предотвратяване на удара с лекия автомобил.;

Горната фактическа обстановка, както е посочил ПОС, се установява и от: Обясненията на подсъдимия, с изключение на частта за внезапност на предприетата маневра от пострадалия, показанията на свидетеля Т. Н. К., с изключение на частта, за внезапно предприетата маневра от пострадалия, С. С. С.-дадени на съдебното следствие и прочетени по реда на НПК, Р. Л. А.- дадени на съдебното следствие и прочетени по реда на НПК, А. Р. Н.а, Й. И. И., Х. Г. И. и И. Г.а И.-прочетени по реда на НПК, приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства-справка, протоколи за оглед и албуми, удостоверение за техническа изправност, удостоверение за наследници, протокол за химическа експертиза, констативен протокол, справка за МПС, разписка, справка от КАТ, характеристична справка, справка за съдимост, заключенията на вещите лица, по приетите на съдебното следствие експертизи, както и с вещественото доказателство.

Правилно ОС-Плевен е посочил, че с описаното деяние подсъдимия Т. В. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1 б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В диспозитИ. на присъдата е допуснат пропуск по технически причини, като фактически липсва изписването на „гр.Кнежа“, обл.Плевен, като местоизвършване на престъплението. В случая не възниква никакво съмнение относно населеното място където е извършено престъплението, а именно гр.Кнежа, обл.Плевен. Това е безспорно доказано от целият събран доказателствен материал.

Правилно ОС-Плевен от обективна страна приема за безспорно доказано, че подсъдимия се е движил в нарушение и на - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ да се превишава максимално допустимата скорост за категория „С“ - 50 км/ч, в населено място, като се е движел със скорост от 81 км/ч. По отношение на скоростта на движение на шофирания от подсъдимия влекач, правилно ОС-Плевен приема заключението на вещите лица по изготвената повторна тройна съдебно авто-техническа експертиза на досъдебното производство. Заключението по тази експертиза / том 2, стр. 56-131 от ДП/ и назначената допълнителна от съда, с оглед дадените от подсъдимия обяснения като обвиняем и подсъдим, както и с оглед показанията на свидетеля очевидец Т. К., са непротиворечиви по отношение на движението на товарния автомобил-влекача на платното за движение и скоростта му преди произшествието, а именно 81 км/ч./отговори на задачи 4, 5 и 6/.

В отговор на /задача 6/ е даден и обоснован отговор и за възможността при удара да се повдигнат задните колела на товарния автомобил, а именно, че към момента на спиране, задните колела на влекача няма да се повдигнат. Заключението по приетата от съда повторна тройна САТЕ е обоснована с научна методика приложена от вещите лица. Даден е убедителен отговор на въпроса във връзка с анализа на отразеното на тахографската шайба за скоростта на движение на влекача, шофиран от подсъдимия. Правилно ПОС е посочил, че вещите лица в отговора на „задача 6“ са отразили, че момента на сблъсъка в хронологичен порядък е след момента на намаляване на скоростта на движение от около 81 км/ч. Това значи, че превишената скорост е преди сблъсъка-удара между двата автомобила, за което е даден обоснован отговор, след анализа на графиката на скоростта от тахографа на влекача./отговор на задача5/.

На база събраните доказателства, гласни, оглед на местопроизшествие и на влекача, ПОС правилно приема заключението на вещите лица, че подсъдимия е възприел лекият автомобил на пострадалия на разстояние от около 67 метра от мястото на удара, а след предприетата маневра от пострадалия и последвалото предприетото спиране от страна на подсъдимия, същият се е намирал на 50 метра от мястото на удара.

Правилно, във връзка с горното, ОС-Плевен е обсъдил твърденията на подсъдимия и свидетеля Т. К., относно скоростта на движението и най-вече за внезапност на предприетата маневра от пострадалия за обратен неразрешен завой. Следва да се сподели изводът за това, че тези твърдения са субективна преценка. За подсъдимият Т. Н. това е защитна позиция. За свидетеля това е не недостоверност, а субективна оценка, предвид и това, че той се е движил след влекача шофиран от подсъдимия.

Правилно ПОС е обсъдил и заключението по назначената допълнителна САТЕ, взела предвид обясненията на Т. Н. и като обвиняем и като подсъдим, както и показанията на установения свидетел-очевидец. Вещите лица са заключили, че не се променят отговорите по назначената на досъдебното производство и приета от съда САТЕ. Подсъдимият е възприел автомобила на пострадалия и когато пострадалият се е намирал на платното за движение, затова е предприел спиране на влекача и ако се е движил възможно най- вдясно на пътното платното по посока на движение и със скорост съобразена за пътният участък от 50 км/ч., е нямало да се стигне до настъпване на удар между двете пътни превозни средство и съответно до смъртта на пострадалия.

Правилен е и изводът на ОС-Плевен, че подсъдимия е шофирал влекача и в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътно превозно средство да се движат възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента. В подкрепа на това съдът дава вяра както на обясненията на подсъдимия, така и на показанията на свидетеля Т. К.. Те са непротиворечиви и достоверни във връзка с това нарушение по чл.15, ал.1 от ЗДвП.

Обосновано ПОС е посочил, че видно от обясненията на подсъдимия при направената очна ставка е, че спрелият автомобил на починалия не е бил на лентата за движение, така, че да е пречка за него да се движи във възможно най-дясната част на платното за движение./л.98 от НОХД/. На конкретно зададения въпрос отговора на подсъдимия е че се е движил малко по наляво, а л.а.“Мерцедес“, не е бил пречка за движението му. В отговор на конкретния въпрос са и показанията на свидетеля Т. К., а именно, че спрелия л.а.

“Мерцедес“, шофиран от починалия, не е бил пречка за движението на никой/л.92, 95 от НОХД/. В подкрепа на тези гласни доказателствени средства е обективно установеното при огледа на местопроизшествието, като разположение на шофирания от подсъдимия влекач и съответно и снимките от албума за това обстоятелство. Маркировка макар и слабо видима е имало. Правилно е посочено, че дори да не се е виждала от подсъдимия, негово задължение дори при липса на пътна маркировка/обозначени ленти за движение/ е да се движи възможно най-вдясно на платното за движение. Видно от протокола за оглед е, че ширината на платното е 13, 60 метра, двупосочно с много слабо видима разделителна линия. Подсъдимият Н. се движел като разположение с по-голямата си част в лявата лента за движение, заемайки с предната си част около 1, 5 метра от северната и около 1 метър от южната лента за движение. ОС-Плевен обосновано се е позовал и на съществения извод на вещите лица по повторната АТЕ от досъдебното производство, че ако подсъдимия се е движил правилно-в средната част на дясната пътна лента, към момента на реакцията му и предприетото спиране, при така изчислената скоростта от 81 км/ч. е нямало да настъпи ПТП, тъй като ще премине зад задната част на лекия автомобил/Отговор на трета задача от Повторната АТЕ/ По отношение на завареното след произшествието местоположение на пътните превозни средства и действията след това, правилно ПОС кредитира изцяло като достоверни и показанията на свидетелите-полицейските служители Р. Л. А. и С. С. С., както дадените от тях на съдебното следствие така и по отношение на прочетените им по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК. В този смисъл кредитира и показанията на съпругата на подсъдимия- свидетелката Александра Н.а. Местопроизшествието е запазено изцяло, като обективно разположение на пътните превозни средства и съответно обективно завареното и установено е отразено в първоначалния протокола за оглед и албум на 14.08.2018г., като писмено доказателство. Свидетелката А. Р. Н.а е присъствала и на последващ оглед на 15.05.2019г. на влекача „Скания“, с рег.№ЕН82••••.

При горните обстоятелства изводът на ОС-Плевен, че движението на подсъдимия в нарушение на правилата на ЗДВП по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.15, ал.1 от ЗДвП, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съответно и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на Г. Х.в И., е напълно обоснован и съобразен с приложението на закона.

ОС-Плевен е обсъдил надлежно и доказателствата, обуславящи приложението на привилегирования състав на чл.343а от ЗДП, който въпрос не е спорен по делото.

ОС-Плевен е обсъдил обосновано и субективна страна на деянието, като правилно е приел е извършено във форма на вината-несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, че при движението на управлявания от него т.а. влекач не най-вдясно на пътното платно и с превишена скорост е поставил в опасност, макар и неправилно предприелият маневра л.а. „Мерцедес“ с водач Г. Х.в И.. Подсъдимият се е движел със скорост 81 км/ч, която е по-висока от допустимата от 50 км/ч. за населено място т.е. движел се е с превишена скорост и не в участъка от пътното платно, определен за движение според чл.15 от ЗДП..

ОС-Плевен е обсъдил и различията в двете експертизи на досъдебното производство, както и възраженията на защитата на подсъдимия срещу изводите на повторната АТЕ на досъдебното производство и допълнителната АТЕ на съдебното производство.

Въпреки, че настоящия състав на ВТАС приема мотивите на ОС-Плевен в горния смисъл, беше назначена във въззивния съд петорна АТ експертиза. Основните изводи на същата петорна АТЕ бяха цитирани по-горе. Същественото е това, че тази експертиза напълно отхвърля възраженията на защитата на подсъдимия относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия при възникване на опасността. В тази връзка и твърдението, че скоростта от 81кмч, отразена на тахографската шайба, е резултат от повдигане на задните колела на влекача, напълно се отрича от вещите лица. Както е видно при сравнение на изводите на двете експертизи – повторна тройна от досъдебното производство/и допълнителна от съдебното, която напълно я потвърждава/ и петорната от въззивното производство, същите недвусмислено сочат на движение на автомобила на подсъдимия 81кмч. Действително има известни различия в това с каква скорост се е движил влекача в момента на удара/53 или 47-48/, но това различие не влияе на крайния извод за движение с превишена скорост над разрешената за населено място-50кмч. Това превишение е твърде съществено – с 31кмч, за да се приеме някаква грешка или друго извинително обстоятелство в полза на подсъдимия. Не става въпрос за превишение с 5 или 10кмч, а с цели 62% над разрешената скорост//31/50/х100/. Това превишение всъщност е снижило съществено възможността на подсъдимия да реагира при възникнала опасност и същевременно е снижило възможността и на пострадалия за правилна преценка при извършване на маневрата. Както става ясно, от повторната АТЕ на досъдебното производство, преценката на пострадалия, че ще може да извърши безопасно маневрата е била напълно обоснована, при положение, че подсъдимия се е движил дори с максимално разрешената скорост от 50кмч. В тази насока в.л. са посочили, че ако подсъдимия се е движил правилно на пътното платно и дори с максимално разрешената скорост от 50кмч е щял да приключи маневрата безопасно.

Относно вида и размера на наказанието ПОС е изложил съображения, които се приемат от настоящия състав:

При определяне вида и размера на наказанията, съдът взема предвид разпоредбите на чл.54 от НК като приема, че деянието е с висока обществена опасност с оглед немалкото превишение на разрешената за населено място скорост и настъпилия резултат, а подсъдимия е личност с ниска обществена опасност. При определяне размера на наказанията, съдът правилно взема предвид като смекчаващи вината обстоятелства: Чисто съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия, доброто процесуално поведение, младата му възраст, както и не малкия период от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност./том 2, л.181, 184 от ДП/. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид многобройните наказания за различни нарушения на ЗДВП. /том 2, л.176-178 от ДП/.

Правилно ОС-Плевен е приел значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на основание чл.343а, ал.1 б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, осъжда подсъдимия Т. В.ив Н. на 8 месеца лишаване от свобода.

Правилно съдът взема предвид и съпричиняване от страна на пострадалия. Същият е предприел маневра –обратен завой в нарушение на чл.38, ал.3 и чл.85, ал.4 от ЗДВП, а именно завИ.нето в обратна посока се извършва от най-лявата лента за движение или от друга част на пътното платно, но със задължение да се пропуснат движещите се от лявата страна пътни превозни средства. По този начин е допринесъл съществено за причиняване на ПТП.

Правилна е преценката на ОС-Плевен и прилагане на чл.343г, във вр. с чл.49, ал.2, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК да постанови лишаване на подсъдимия Т. Н. от правото да управлява МПС, за срок равен на определеното наказанието лишаване от свобода, а именно в размер на осем месеца. Всъщност съдът е наложил минимално възможното наказание лишаване от права, при определения размер на наказанието лишаване от свобода.

Оплакванията в жалбата на подсъдимия се свеждат до следното:

По първото оплакване.

Това оплакване се свежда до твърдението, че по делото са изготвени две тройни експертизи като първата от тях никой не обсъжда. Няколко пъти е правено искане за изслушване на вещите лица по първата тройна експертиза но то е отхвърляно. Искането е правено поради обстоятелството, че първата експертиза е с изцяло противоположно заключение от повторната тройна такава. Изчислената скорост от вещите лица при първата експертиза е 53 км.час и заключението на експертизата на лист 35 от нея е „предприетият ляв завой към траекторията на движение на товарният автомобил „Скания” е поставил водача на т.а.в положение на неизбежен удар”. Назначената повторна съдебно-автотехническа експертиза определя скоростта на товарният автомобил на 81 км.час, но никой в съдебната зала не обяснява кой прецени така както е разпоредбата на чл.150 от НПК, че заключението на първата експертиза не е достатъчно пълно и ясно и е назначена повторната автотехническа експертиза. При изслушването на повторната експертиза, вещите лица не успяват убедително да докажат, че са изчислили скоростта на движение на товарният автомобил така, че да не буди съмнение. Подсъдимият твърди, че не се е движил със скорост от 81 км.час. Видно от тахошайбата на автомобила „тя е поставена в 08.00-08.01 ч./… Към 08: .09.-08: 10 следва увеличение на скоростта на движение на влекача до около 81 км./ч./Т9/, рязко намаляване до около 52 км./ч./Т10/. Вещите лица не успяват да обяснят как в промеждутъка между двете точки T9 и Т10 за около оставащите по малко от минута време удара става в 08.10 часа, товарният автомобил при масата която има, наклона който е нагоре в посоката му на движение е успял да увеличи скоростта си от около 0/Т8/ до 81 км./ч./. В стр.65 от експертизата/.

Експертизата не обяснява на какво се дължи резкият скок на писеца на тахографа и има ли значение за това възникналите инерционни сили при удара, и има ли нарушаване относителното движение на писеца спрямо тахошайбата и регистриране на мигновеният пик. В случая отклонение от 56 до 81 км./ч.-15 км./ч. Което е много. Именно тук е и голямата разлика в двете Експертизи.

Първата тройна експертиза приема, че резкият скок в писеца на тахошайбата е именно свързан с удара и повдигането на задните колела на влекача, резките инерционни сили. Още при предявяване на делото е направено искане да бъде назначена петорна автотехническа експертиза именно поради различията в заключенията на двете експертизи-относно скоростта на движение на товарният автомобил и резкият скок на писеца на тахошайбата на товарният автомобил. Съществени въпроси относно факта, нарушил ли е ограничението на скоростта за движение в населено място. С постановление №4417/2018г от 29.03.2023 година наблюдаващият прокурор по делото отказва да бъде назначена такава.

Във връзка с горното оплакване настоящия състав на ВТАС назначи петорна автотехническа експертиза с вещи лица от списъци на съдилища към Апелативен район–София. Тази експертиза беше цитирана в основната си част по-горе и само следва да се добави, че категорично дава отговор на поставените въпроси относно скоростта на движение/81кмч/ на автомобила на подсъдимия при възникване на опасността. Дава категоричен отговор и на въпроса дали е възможно отразената на тахошайбата скорост от 81км/ч да е в резултат на повдигане на задните колела на влекача. Отговорът на вещите лице е обоснован и категоричен, че не е възможно.

Относно поставения проблем, че вещите лица не успяват да обяснят как в промеждутъка между двете точки T9 и Т10 за около оставащите по малко от минута време до удара в 08.10 часа, товарният автомобил при масата която има, наклона който е нагоре в посоката му на движение е успял да увеличи скоростта си от около 0/Т8/ до 81 км./ч./. Във връзка с този въпрос вещото лице доц. д-р инж. В. П. в съдебно заседание посочва, че отговора на въпроса за времето за ускоряване на скоростта на влекача от 51 км/ч до 81 км/ч се съдържа техническото заключение по неговото съдържание. Това не е теоретично обяснение. Това е доказателство, че няма начин, няма подход, няма методика, няма апарат, по който да се изчисли времето за нарастване на скоростта от така определената скорост от 51 км/ч до скоростта 81 км/ч. Тахографският запис е запис, който отчита скоростта на движение на превозното средство от определена категория и той служи за определянето на неговите скоростни режими. Не може да се определи времето за изменение на скорост на движение в особено кратък интервал от време, като е в случая. Това е описано в заключението на стр. 17, последният азбац над извода, че стойността на централния ъгъл е 0, 25 градуса. Няма техническо средство, с което тази стойност от 0, 25 градуса да бъде измерена върху тахошайбата. На страница 13 е направен извод, че е абсолютно невъзможно повдигането на задния мост на влекача и щом е подписано заключението от всички вещи лица, това означава, че това е мнението и е обосновано и теоретично и математически. Дори и да се зададе от съда като въпрос каква е причината и по какъв начин скоростта от 51 км/ч за три секунди е станала на 81 км/ч, няма как да се установи за какво време се е променила тази скорост.

Във връзка с възражението относно скоростта на движение на товарния автомобил на подсъдимия повторната тройна експертиза от досъдебното производство от страница 29 до стр.55 от експертизата дава изключително подробно заключение, използвайки три метода на изчисление. Това са „Моментум 360“, „Механоматематично моделиране и компютърна симулация“ и „Тахошайба“, като вещите лица посочват, че данните показват едно много добро съвпадение на резултатите. Посочва се още, че съгласно коефициента на тежест на всеки метод крайния резултат е 53кмч скорост на движение на влекача в момента на удара и 81кмч преди настъпване на ПТП, т. е. при възникване на опасността. Изводът на изключително обоснованата и подробна експертиза в тази насока е потвърден почти напълно и от назначената петорна АТЕ пред настоящия въззивен съд. Разликата е само в скоростта непосредствено при удара, като тя се посочва, че е 47, 6кмч, а не 53кмч. Разликата е несъществена от обективна страна и е в полза на подсъдимия при последната експертиза, но не влияе на крайния резултат. Все пак от правна гледна точка е съществена, предвид това, че според извода на тройната експертиза удара става с 53кмч, което означава, че автомобила на подсъдимия дори в момента на удара се движи с превишена скорост, което напълно изключва възможността за случайно деяние. При приетата скорост от петорната експертиза удара не става с превишена скорост, но и съгласно нея няма съмнение, че към момента на възникване на опасността подсъдимия се е движил с превишена скорост с 31кмч над разрешената, което го е лишило от възможност да предотврати произшествието при наличие и на нарушението на чл.15 от ЗДП.

На фона на горното съществените факти по делото са несъмнено установени и няма вариант за друг извод относно вината на подсъдимия.

По второто оплакване.

Това оплакване се свежда до показанията на свидетелят Т. К. за който се изяснява в с.з., че е първият очевидец на катастрофата. Същият твърди, че се е движел след товарният автомобил и че се е движел с около 50-60 км/ч. Повече време се отделя на разпита му да се установи дали и как е попаднал там. Разговарял ли е с подсъдимия, със защитника му и т.н. Допълнителната съдебно автотехническа експертиза не намира нови данни и изменения в обстановката.

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че ОС-Плевен е назначил допълнителна тройна АТЕ. Задачата на тази експертиза е свързана точно с показанията на свидетеля и се свежда до въпроса: Имайки на предвид обясненията от подсъдимия Т. В. Н. дадени по досъдебното производство в качеството на обвиняем - Том 2, л.188, показанията дадени в съдебно заседание от дата 04.09.2023 г, показанията на свидетеля Т. Н. К. дадени в съдебно заседание на 06.10.2023 г, променя ли се заключението по всички въпроси на изготвената от тях първоначална повторна тройна съдебно- автотехническа експертиза? Ако е налице промяна, да дадат отговор по кои от въпросите на вече изготвената и представена от тях тройна експертиза? Отговорът на експертите по всички въпроси е, че няма промяна в изводите, след съобразяване на показанията на свидетеля. Тази експертиза е обсъдена от ОС-Плевен във връзка с показанията на този свидетел и мотивите се споделят от настоящия състав на ВТАС. В тази насока ОС-Плевен е посочил, че твърденията на подсъдимия и свидетеля Т. К., относно скоростта на движението и за внезапност на предприетата маневра от пострадалия за обратен неразрешен завой е чисто субективна преценка. За подсъдимият Т. Н. това е защитна позиция. За свидетеля това е субективна оценка, предвид и на това, че той се е движил след влекача шофиран от подсъдимия.

На фона на горното оплакването е неоснователно.

По третото оплакване.

Това оплакване се свежда до твърдението, че никой не обсъжда движението на другият участник в ПТП. В първата експертиза единствената причина за ПТП е движението на пострадалия. Предприетият ляв завой към траекторията на движение на товарният автомобил „Скания” е поставил водача на т.а. в положение на неизбежен удар. Нарушени са разпоредбите на чл.38 ал.3 от ЗДвП-ЗавИ.нето в обратна посока се извършва наляво от най лявата пътна лента по посока на движението; Чл.85, ал.4 от ППЗДвП „При недостатъчна ширина завИ.нето в обратна посока можи да започне и от другата частна платното за движение, но водача на завИ.щото ППС е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна ППС.

Не е вярно, че не е обсъдено движението на автомобила на пострадалия.

Както повторната АТЕ от досъдебното производство, така и петорната, назначена от въззивния съд обсъждат движението и скоростта на автомобила на пострадалия.

На следващо място е вярно твърдението, че според първата експертиза единствената причина за ПТП е движението на пострадалия. Тази експертиза, обаче е в пълно противоречие с последващите три, като последната е петорна. В този смисъл при противопоставяне на мнението на трима експерти на мнението на осем, несъмнено води до извод за достоверност на последните.

Отделно от това е изключително подробния и задълбочен характер на повторната тройна експертиза от досъдебното производство, която използва три различни метода за определяне на скоростта на автомобила на подсъдимия, които бяха обсъдени по-горе.

Относно допуснатите нарушения от самия пострадал няма спор и този въпрос е отчетен от ОС-Плевен, което се споделя от настоящия съд. Тези нарушения, обаче не изключват вината на подсъдимия, а допълнително допринасят за резултата, което правилно е отчетено при определяне на наказанието.

По четвъртото оплакване.

То се свежда до това, че не е уважено искането пред първата инстанция за изслушване на вещите лица от първата експертиза и не е назначена петорна такава. Действително не са изслушани експертите, но ОС-Плевен е назначил допълнителна тройна експертиза, а настоящия състав на ВТАС назначи петорна и от други вещи лица от различен съдебен район. Последното е съществена гаранция за безпристрастност и независимост на експертите.

По петото оплакване.

Това оплакване се свежда до твърдението, че петорната експертиза не отговоря точно на конкретния и най-важния въпрос, че скоростта от 51 км/ч до 81 км/ч е могла да бъде постигната от товарния влекач с тегло 7650 тона и при пет процентов наклон във връзка с движението му нагоре.

Това твърдение не може да бъде споделено. На първо място са налице три експертизи, които несъмнено посочват скорост на товарния автомобил, към момента на възникване на опасността. Посочената стойност е 81кмч. На следващо място налице е тахошайба, която е техническо средство за отчитане на скоростта на съответното превозно средство и тя също сочи на такава скорост. На следващо място вещите лица не са определяли скоростта само на база показанията на тахошайбата, а по още два метода, като както посочват е налице получаване на близки стойности по трите метода/разминаванията са толкова малки, че сочат на достоверност на извода относно скоростта/. И на последно място както повторната АТЕ, допълнителна такава и петорната несъмнено приемат, че не е възможно повдигане на задните колела при удара и това да е отчело на тахошайбата скорост от 81кмч. Като съществени моменти в тази насока са посочените от вещите лица в повторната тройната САТЕ, че няма как да има такова развъртане на колелата на задния мост защото автомобила е бил със задействани спирачки и освен това и още по- същественото, че на тахошайбата скоростта от 81кмч предхожда удара при ПТП. Ако развъртането на колелата на задния мост е било в резултат на удара и повдигането му, то времево тези 81кмч следва да са след удара.

На фона на горното оплакването е напълно неоснователно. По шестото оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че осем месеца подсъдимия ще остане без книжка, която са мислили, че благодарение на тази петорна експертиза ще има друго развитие. Вещите лица в тази петорна експертиза е трябвало да споменат и другия автомобил участвал в ПТП. Никъде няма един ред за другия автомобил. В тази петорна експертиза никъде няма упоменато, че има втори участник в движението и къде е неговата вина за настъпване на ПТП. Има нарушения, извършени от водача на лекия автомобил на ЗДП.

Няма спор, че изводите на петорната експертиза не са удовлетворили подсъдимия и защитата, но следва да се има предвид, че тази експертиза е от пет вещи лица и както се посочи по-горе от съвсем друг съдебен район. На следващо място изводите на тази експертиза са в общ план идентични с изводите на повторната тройна и допълнителна експертиза. На следващо място не е ясно какво се твърди с това, че не бил споменат автомобила на пострадалия. Това на първо място не е вярно защото експертите надлежно са обсъдили движението, положението, скоростта и т.н. на този автомобил. Ако се има предвид, че не са казали какво е нарушил, то това е безспорно установено по делото, но то е от значение не за възникване на отговорността на подсъдимия, а за нейната индивидуализация. При определяне на последната ОС-Плевен е отчел наличното съпричиняване.

По седмото оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че подсъдимият не е криминално проявен престъпник, не го плаши условното осъждане. Единствената причина, поради която се жали е лишаването му от правото му да управлява МПС, тъй като и в момента е водач и това е прехраната на него и на неговото семейство.

ОС-Плевен е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и е наложил възможно най-минималното наказание в случая, като е отчел предишните нарушения на ЗДП, които са отегчаващо вината обстоятелство. На следващо място съдът е отчел и значителното превишение на скоростта в населено място, като дори може да се посочи, че е проявил снизходителност. Относно това, че подсъдимия в момента е водач и това е прехраната на него и на неговото семейство, следва да се подчертае, че това би следвало да го мотивира към спазване на правилата за движение. Следвало е да отчете това обстоятелство и да се движи според правилата на ЗДП, а не да ги нарушава грубо и то умишлено. Последното се посочва защото не е налице съмнение, че и двете нарушения са умишлени- както значителното превишение на скоростта, така и движението по средата на пътното платно и то в по-голяма степен в съседната лента за движение. Само следва да се добави това, че значителното превишение на скоростта в населено място съществено снижава възможността на другите участници в движението да се съобразят са превишаващия скоростта автомобил. Това означава, че това превишение има двустранен ефект, както се е получило и в случая. Пострадалия всъщност въпреки нарушението на правилата за движение правилно е преценил, че ще може да направи маневрата, но при положение, че подсъдимия се е движил с разрешената скорост или поне в определената лента за движение по чл.15 от ЗДП. Ако поне едното умишлено нарушение не е било допуснато от подсъдимия ПТП нямаше да настъпи.

На фона на горното оплакването е неоснователно и жалбата съответно изцяло е неоснователна. Атакуваният съдебен акт подлежи по на потвърждаване.

В присъдата е допусната техническа грешка, като не е посочено че деянието е извършено в гр.Кнежа. Тази техническа грешка е коригирана изрично с мотивите и няма съмнение в тази насока, че деянието е извършено в гр.Кнежа. При това положение с нищо не се накърняват правата на подсъдимия и страните. Освен това съдебният акт е единство на диспозитив и мотиви и няма основание да се приеме, че е налице някакво противоречие. В този аспект присъдата подлежи на потвърждаване.

Предвид направените разноски пред настоящия съд за назначаване на експертиза подсъдимия следва да бъде осъден да заплати сумата 12840, 87лв на основание чл.189 ал.3 от НПК в полза на АС-Велико Търново.

Предвид гореизложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл.338 от НПК.

Воден от горното съдът