Решение № 340 от 14.3.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 146/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието гр.София против Решение № 696/24.10.2021г. по НАХД № 1890/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 1/29.03.2021 г. на главен директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието гр.София, с което, за нарушение на чл.65, ал.1, предл. първо от ЗМВР и на основание чл.406 и чл.408, ал.2 от ЗСВ и чл.9, ал.3, т.26 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция „Охрана“, на М.Н.К. – Т. •••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва мотивите на съда за отмяна на НП, като се позовава на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът по касация също не се явява и не се представлява. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е основателна. Отговорността на ответника по касация М.К. - Т. е ангажирана за нарушение на чл.65, ал.1, предл. първо от ЗМВР за това, че на 10.03.2021г., около 09: 55 часа, в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 101, в Съдебната палата, не е изпълнила устно полицейско разпореждане, издадено й от младши инспектор Радостина Скарлатова – служител на ГД „Охрана“, като отказва да си постави защитна маска на лицето. Районният съд е отменил издаденото наказателно постановление, като е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че нарушената правна норма е посочена за първи път при издаването на наказателното постановление, като тя не се съдържа в съставения АУАН, което е счетено, че нарушава правото на защита на нарушителя, както и е посочено, че е недопустимо в хода на съдебния процес да се санира този порок, тъй като това би променило елемент от обективния състав на нарушението.. Решението е неправилно. Фактите относно процесното нарушение не са спорни между страните. В съставения АУАН е посочено, че на процесната дата и час, в Съдебната палата, пред съдебна зала № 13, ответникът по касация М.К. – Т. е била без защитна маска за лице, поради което е било отправено разпореждане от младши инспектор – служител на ГД „Охрана“ да постави защитна маска, което разпореждане не е било изпълнено. При издаване на наказателното постановление наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.65, ал.1, предл.първо от ЗМВР, която правна квалификация не е била посочена в съставения АУАН. Това несъответствие е преценено от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя и на това основание наказателното постановление е отменено. Настоящият съдебен състав не споделя този решаващ мотив за отмяна. Преди всичко следва да се отбележи, че правото на защита се осъществява против фактите и в този смисъл то ще е нарушено, ако фактите са неясни, противоречиви до степен лицето да не може да разбере какво нарушение му се вменява, респ. против кои факти да се защитава. Подобна неяснота не се констатира в настоящия случай и нарушението е съвсем ясно описано – неизпълнение на устно полицейско разпореждане да се постави предпазна маска на лицето, като актът е подписан без възражения от страна на нарушителя. Съгласно нормата на чл.406 от ЗСВ, посочена както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000лв. Нормата съдържа в себе си едновременно както състава на нарушението (хипотеза) – който не изпълни разпореждане, така и санкцията за него – се наказва с глоба от 50 до 2000лв. и това е необходимата и достатъчна разпоредба, за да се ангажира отговорността на лицето. В този смисъл, няма основание да се счита, че правото на защита на нарушителя е било злепоставено поради поставянето му в невъзможност да се защитава против фактите, в който случай би било налице съществено процесуално нарушение, обуславящо процесуално основание за отмяна. На основание изложените мотиви съдебното решение следва да се отмени като неправилно и при доказаност на извършеното нарушение издаденото за него наказателно постановление следва да се потвърди, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,