Решение № 260012 от 14.3.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 619/2020 г.

настоящото производство по иска по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК като недопустимо. Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание, но следва да бъде уважен само за периода 05.10.2017 г. – 10.02.2020 г. По отношение на размера на иска съдът намира, че в случая обедняването на ищеца е базирано на пропуска да увеличи патримониума си, като ползва гражданските плодове от имот а си - например да г о отдаде под наем или да събере естествените м у плодове. Същевременно ответник ът е увеличил своето имущество, защото не заплаща възнаграждение на собственика на засегнати я от концесията час т е н имот, които ползва за разработването на находището, намиращо се под него. Чл. 74, ал. 1 от ЗПБ е предвидил компенсация на собственика на засегнатия от концесията имот ч рез допълнително договаряне - учредяване на вещно право на ползване върху земята за срока на концесията; прехвърляне на засегнати я имот от собствени ка на концесионера; отчуждаване на имот а от държавата, ако между собствениците и концесионера не се постигне договореност за обезщетението, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗПБ, като о безщетяването в тези случаи се осъществява съобразно критериите, визирани в чл. 76 от ЗПБ, с оглед вредите, нанесени на попадащи я в концесията имот на ищеца, като в случая тези хипотези не са предмет на делото. В случая се касае за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, при която хипотеза съдът намира, че критериите на чл. 76 от ЗПБ не следва да се прилагат, тъй като обедняване то на ищеца произтича от лишаването му от правото като собственик да ползва притежаваната от него зем. земя, а според т райната практика на съдилищата при лишаване на собственик от правото да ползва имота си, обедняването му се съизмерява с цената на средния пазарен наем за такъв имот, за периода на създаденото икономическо неравновесие. Н аемното и концесионното провоотношение имат различен предмет, като п ървото касае повърхн остта на терена, а второто - земните недра под него. К онцесионното право създава за концесионера облага, надхвърляща по стойност тази, която би получил собственикът на засегнатия от добива имот, ако го отдава под наем, а разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД цели възстановяването на еквивалентността в гражданския оборот, компенсирайки икономическото неравновесие от обогатяването, само до размера на обедняването. С обственикът на засегнати я от концесията част е н имот не би могъл да се обедни от пропуск а да увеличи имуществото си с прихода от добива на подземни богатства, защото той не ги притежава, а не притежава и концесия за добива им и затова не може да се сч и т а, ч е е пропуснал да увеличи имуществото си с цената на добива на подземните богатства. З адължението на ответника е да обезщети ищеца като собственик за наема, който би му плащал за ползването й, според нейното предназначение и затова обезщетението в случая следва да се определи на база вписаното в КККР за населеното място предназначение и начин на трайно ползване на засегнати я имот, попадащ в земеделска територия, с начин на трайно ползване – " ••••• ", т.е. като земеделска земя, а не като концесионна площ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи до размер от общо 200 лв., според СТЕ с вещо лице И.Г., като за разликата до пълния предявен от 52 363, 70 лв. иска следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. С иска по чл. 108 от ЗС се защитава правото на невладеещия собственик да получи фактическа власт върху своята вещ от владеещия несобственик. Правен интерес от предявяване на ревандикационния иск е налице, когато вещта съществува към момента на предявяване на иска и собственикът на вещта няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез другиго. В конкретния казус, няма спор, че процесният недв. имот в •••••в землището на с. •••••, община •••••, област •••••, с площ от 2 дка, VIII категория, съставляващ имот № •••• по КВС, ЕКАТТЕ 40717, при съседи: имот № ••••• – пасище, мера на Община ••••• и имот № •••• – кариера, скала на Държавата, който е идентичен с ПИ с идентификатор ••••• по КККР, одобрени със Заповед № ••••• г. на ИД на АГКК, съществува така, както е описан в исковата молба и в приложените писмени доказателства, в т.ч. нот. акт и скици, както и че към момента на предявяване на иска за собственост пред ПРС на 10.02.2020 г. същият се владее от ответното дружество, което обстоятелство се установява от събраните по делото гласни доказателства и СТЕ с вещо лице инж. В.Г.. За да се уважи предявеният ревандикационен иск следва също ищецът да установи и че е собственик на процесния недвижим имот на посочените от него правни основания. В случая като придобивен способ се твърди реституция, наследство и доброволна делба, като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период от 20.02.2017 г. до 10.02.2020 г. ищецът С.К. е бил собственик на посочените правни основания на процесния недв. имот. След влизане в сила на 28.05.2021 г. на Постановлението за възлагане на процесния недв. имот по изп.д.№ ••••, обаче собствеността е преминала в патримониума на ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД, чрез оригинерен способ и тъй като съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили в хода на делото след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, то към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът вече не е бил собственик на процесния недв. имот. Ето защо, искът по чл. 108 от ЗС се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като в хода на съдебното производство собствеността на процесния недв. имот е преминала от ищеца към ответното дружество, на което имота е възложен от ЧСИ, и ищецът вече не се легитимира като негов собственик. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски в размер на общо 5 150 лв., но съразмерно с отхвърлената част от исковете с цена 52 163, 70 лв. и 25, 20 лв. - дан. оценка на имота, или 5 130 лв.