Решение № 658 от 3.11.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 455/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. Р. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.•••, община Кочериново, подадена чрез адв.Г. М. с адрес за призоваване гр.••• против Наказателно постановление № 2310200083 от 20.02.2023г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Благоевград, с което за административно нарушение по чл.85 пр.1 във връзка с чл.43 ал.2 пр.5 и 9 във връзка с чл.23 ал.1 пр. последно от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.85 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и на основание чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години, както и на основание чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е постановено отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „••••“, модел „••“, калибър ••• win, със сериен № •••, на съхранение в служба КОС, ОДМВР – Благоевград. С жалбата се иска отмяна обжалваното наказателно постановление, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Развиват се съображения, че наказателното постановление е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.34 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение, като и възприетата фактическа обстановка от санкционния орган не отговаря на обективната истина. Сочи се, че издаденото наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се от съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание за жалбоподател В. Р. К. се явява лично и с процесуален представител – адв. Г. М., чрез който поддържа жалбата, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото за един адвокат. Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт •••, която оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, както и излага становище по същество, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният доказателствен материал и закона, установи следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 26.04.2021 г., около 20.00 часа свидетелят А. И. С. - служител на ТП „ДГС Благоевград“, във връзка с изпълнение на служебните си задължения обхождал местност „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на с.Бистрица, общ.Благоевград, като чул изстрели от огнестрелно оръжие. Горският служител уведомил за това свидетеля •••, който тогава бил зам. директор на ТП “ДГС Благоевград“, който от своя страна му разпоредил да остане на място и да наблюдава. След около 10 минути свидетелят А. С. видял, че към него пеша прибл••авали две лица. Свидетеля А. С. продължил да ги наблюдава, като тръгнал към тях за да ги срещне. Междувременно същите двете лица след няколко минути се събрали с още едно лице, и когато А. С. ги набл••ил успял добре да възприеме външните белези на лицата, тяхното облекло и това, че носели ловно оръжие, но когато извикал към тях да останат на място, тримата се разбягали и се укрили. Прибл••авайки до мястото, където се намирали тримата, преди да избягат, свидетелят А. С. видял, че на мястото, където тримата се били събрали, на дърво имало закачено животно - мъжка сърна /сръндак/, което било с отрязана глава и наполовина одрано. След подадения сигнал от страна на А. С. към зам. директор на ТП “ДГС Благоевград“, последния от своя страна изпратил свидетелите С. В. М. и •••, също служители на ТП “ДГС Благоевград“, в района на махала „Демирево“, на път, водещ от мястото за което свидетелят А. С. посочил, че е чул изстрел, към Благоевград. Не след дълго, на мястото на което патрулирали, свидетелите С. М. и ••• спрели автомобил •••, управляван от свидетеля •••, в който пътували и жалбоподателя В. Р. К. и свидетеля •••. Свидетелите С. М. и ••• извършили проверка на автомобил •••, като в багажника на същия установили три броя огнестрелни ловни оръжия, поставени в калъфи. Свидетелите ••• и М. уведомили за това обстоятелство свидетеля ••• и по негово разпореждане автомобила бил ескортиран до сградата на ТП „ДГС Благоевград“. Междувременно свидетелят ••• потърсил съдействие от полицейски служители на ОДМВР - Благоевград, които пристигнали в сградата на ТП „ДГС Благоевград“. Свидетелят А. С., по-късно същият ден също отишъл в сградата на ТП „ДГС Благоевград“, където след като видял жалбоподателя В. Р. К. и свидетелите ••• и •••, веднага ги разпознал по облекло, телосложение и външни белези, като трите лица, които възприел заедно в района на местност „Сенокошки ливади“ в район „Догана“ в землището на с.Бистрица, общ.Благоевград, в непосредствена близост до дървото на което било закачено одраното наполовина животното - мъжка сърна /сръндак/. При така установените данни, полицейските служители отвели жалбоподателя В. Р. К. и свидетелите ••• и ••• в 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, където на основание чл.212 от НПК, било образувано Досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград за престъпление по чл.237, ал.1 от НК. В рамките на разследването по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, като са разпитани свидетели, изготвени са експертни заключения и др., като на база събраният доказателствен материал решаващият прокурор с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2022г. на Районна прокуратура - Благоевград е приел, че дори и да се приеме, че деянието е безспорно доказано по отношение на неговото авторство и фактически състав, то не се характеризира с обществена опасност, която да обуславя ангажирането на наказателна отговорност на извършителите, тъй като е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което прекратил досъдебното производството и постановил препис от постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят на Директора на РДГ – Благоевград, по компетентност за преценка ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата. Постановлението на прокурора било получено в Регионална дирекция по горите – Благоевград на 21.12.2022г., като след преценка на материалите, събрани на досъдебното производство и представен Доклад /лист 9 от делото/, на 20.02.2023г. Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 2310200083 от 20.02.2023г., с което за извършено административно нарушение по чл.85 пр.1 във връзка с чл.43 ал.2 пр.5 и 9 във връзка с чл.23 ал.1 пр. последно от Закона за лова и опазване на дивеча, наложил на жалбоподателя В. Р. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.•••, община Кочериново, административни наказания, както следва: на основание чл.85 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и на основание чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му наложил административно наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години, както и на основание чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча постановил отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „••••“, модел „••“, калибър ••• win, със сериен № •••, оставена на съхранение в служба КОС при ОДМВР – Благоевград. НП е връчено на жалбоподателя лично с Известие за доставяне на Български пощи ЕАД, на 24.02.2023 година в 11.45 часа, като в законоустановения срок, на 07.03.2023г. е постъпила при административнонаказващия орган разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № ЖНП-11 от 07.03.2023г. В хода на делото са разпитани свидетелите А. И. С., С. В. М. и •••, като същите с показанията си потвърждават изцяло възприетата фактическа обстановка. Същите са категорични, че мястото, на което е установено процесното убито животно, наполовина одрано, попада изцяло в територията на ТП “ДГС Благоевград“. Свидетелят А. С. установява с показанията си, че когато чул изстрела се намирал на около 250 метра от мястото, където впоследствие установил процесното убито животно, което било наполовина одрано. Категоричен е също, че животното било простреляно, тъй като имало две рани, по които разпознал, че е простреляно с ловна пушка., както и че когато видял трите лица пред сградата на горското стопанство ги разпознал и бил сигурен, че това са същите лица, които видял по-рано при убитото и одрано наполовина животно. Показанията на тази група свидетели са еднопосочни, последователни, взаимно допълващи и напълно припокриващи се хронологично и времево, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същите се допълват взаимно и кореспондират и на събраните писмени доказателства, както и със заключенията на приетите по делото заключения на експертизи. Разпитани са посочените от защитата свидетелите •••, Р. М. Т. и •••, които установяват с показанията си, че жалбоподателят В. Р. К., към момента на осъществяване на процесното деяние е бил заедно с разпитаните свидетели, като същият заедно с ••• носели ловните си пушки, тъй като имали намерение да ги прострелят на стрелбище в гр.Дупница. След като тримата се събрали заедно и трябвало да отпътуват за Дупница, им се обадил техен познат и ги помоли да отидат до вилата му, в близост до вилата на свидетеля ••• за да поправят печката в нея. Тримата с ловните си пушки в автомобила ••• отпътували към балкана, където се установили в близост до местността „Ширината“, над с.Демирево, която била в близост до мястото, където било установено убитото животно. След като поправили печката, жалбоподателя К. заедно с ••• посетили вилата на •••, където били на гости около два часа. Последният установява в показанията си, че не е разбрал, а и не познава гостуващите му лица като ловджии и този ден не ги е в••дал да ловуват животни, както и не е в••дал дали носят със себе си ловно оръжие и не е чувал да се произвеждат изстрели. Съдът кредитира показанията на тази група свидетели единствено в частта, че жалбоподателя К., заедно с •••, към момента на осъществяване на нарушението за били в планината, в района в близост до мястото където е убито и обработвано откритото животно – сръндак, както и са се придв••вали с автомобил •••, с който са били спрени и установени в един последващ момент. В тази им част, показанията им напълно съответстват на останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги приема за точни, правдиви и обективни. В останалата им част, че тримата - ••• са били само на гости при ••• и не са стреляли, не са ловували и въобще не са извършвали каквито и да било неправомерни действия, съдът не кредитира, доколкото същите се отнасят само и единствено до установяване на отрицателни факти, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и разгледани на фона на възприетата за установена фактическа обстановка, обуславят опит за създаване на защитна теза по отношения на жалбоподателя, като не е без значение и обстоятелството, че на свидетелите ••• също е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл.85 от ЗЛОД за същото нарушение на процесната дата и същите са установени, заедно с жалбоподателя К.. Не е спорно по делото, а и това се установява от приложените писмени доказателства по делото, че жалбоподателят В. Р. К. към момента на извършване на нарушението е бил ловец в Ловно-рибарско дружество - Дупница, като притежавал билет за лов № 392572/29.01.2019г. Същият имал издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия № 20150155756, валидно до 18.01.2022г. за 1 /един/ брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели марка „••“ модел 27, калибър 12 със сериен № ••• и 1 /един/ брой ловна нарезна карабина марка „••••“, модел „••“ калибър ••• win, със сериен № •••. От Протокол за доброволно предаване от 26.04.2021г. е видно, че жалбоподателят В. Р. К. е предал за нуждите на Досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград носената от него на 26.04.2021г. ловна нарезна карабина марка „••••“, модел „••“ калибър ••• win, със сериен № •••, ведно с оптичен прицел. Видно от Протокол за личен обиск на жалбоподателя В. Р. К., в същият са били намерени и иззети следните вещи: 18 броя патрони калибър ••• Wincheser, мобилен телефон, 1 /един/ брой ловна карабина „•••• ••“ калибър ••• с оптически прицел, които били приобщени по досъдебното производство, като веществени доказателства. От жалбоподателя В. Р. К. по надлежния ред били взети образци за изследване - обтривки от лява и дясна ръка. От приложените по досъдебното производство аутопсионен протокол № 2 от 27.04.2021г. и анекс към аутопсионен протокол № 2 от 05.05.2021г. се установява, че е изследвания труп е на преживно животно, без глава и кожа, като крайниците под карпалните и тарзални стави липсвали и полът не може да бъде установен, тъй като всички органи, с изключение на бъбреците, не са били налични. При външния оглед се установило кръвонасядане в областта на дясната плешка и от дясната страна на гръдния кош, както и отвор в кранио-дорзалната област на дясната лопатка с размери 3, 5 на 3 см. От лявата страна на коремната стена, на 2, 5 см. латерално от linea alba и 9 см. каудално от гръдната кост, се установявали два отвора с размери 1 на 2 см. и 1, 5 на 2см. В тази връзка на базата на огледните данни е направено заключение, че смъртта е настъпила в резултат на прострелване с куршум в кранио-дорзалната област на дясната лопатка, преминал през гръдната и коремна кухини и излязъл през два отвора от лявата страна на коремната стена. Обект на изследване била и намерената и предадена по делото животинска кожа, като от огледните данни се установило, че материалът включвал одрана кожа от трупа на животното, кожата била къса и мека космена покривка със светлокафяв цвят и бяла окраска около аналния отвор и принадлежи на животно от мъжки пол. При външния оглед се установил отвор в кранио-дорзалната област на дясната лопатка с размери 3, 5 на 3 см. От лявата страна на коремната област се установяват два отвора с размери 1 на 2 см. и 1, 5 на 2 см. В тази връзка според експертите от ОБДХ Благоевград се касае за сръндак, имайки предвид факта, че отворите в кожата съответствали като размери и разположение на отворите, които се наблюдават при трупа. От заключението на изготвена съдебно-балистична експертиза се установява, че са изследвани три броя пушки, а именно: карабина с марка и модел „SAVAGE ••“, сериен № ••• с пълнител и оптика, калибър ••• Winchester - представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ; карабина марка и модел „BROWNING LongTrac“, сериен № 311ZT15127 с пълнител и оптика, калибър 30-06 - представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и карабина марка и модел „BROWNING LongTrac“, сериен № 311ZT12222 с пълнител и оптика, калибър 30-06 - представлявала огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, като всичките са годни за употреба по предназначение. Изследвани са и предоставени два броя гилзи, за които установили, че са изстреляни съответно: едната гилза с пушка „••••“ калибър 6.52 със сериен № •••, а втората гилза е стреляна с пушка „Браунинг“ калибър 7.62х63 със сериен № 311ZT15127. Установено е също, че с пушка „••••“ е стреляно след последното й почистване, а с останалите две пушки не е стреляно след последното им почистване. Изследван е и проектил, за който е установено, че не е изстрелян от представената пушка „••••“. Вещите лица сочат, че с фабрично произведената пушка „Браунинг“ кал 7.62х63 със сериен номер със сериен № 311ZT15127 не е стреляно след последното й почистване. Категорични са, че не съществува методика, по която да се определи давност на изстрела и няма методика и възможност да се определи кога е почиствано оръжието за последно. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на убитото животно – сръндак, възлиза на 1 000 лева. От заключението на назначената и изготвена по делото физико- химична експертиза – протокол № 22/ФЗХ-1/05.01.2022г. се установява, че в пробата, иззета от лявата ръка на ••• са регистрирани две капсули микрочастици със състав олово, калай, антимон, барий, четири са със състав олово, калай, антимон, барий, три със състав олово, калай антимон, калий, три със състав олово, калай, антимон, живак, десет със състав олово, калай, антимон. В пробата иззета от дясната ръка на ••• са регистрирани три капсулни микрочастици със състав олово, антимон, барий, петнадесет със състав олово, калай, антимон, барий и тридесет и осем със състав олово, калай, антимон. Пробата, иззета от лявата ръка на ••• се регистрирани една капсулна микрочастица със състав олово, калай, антимон, барий, а в пробата иззета от дясната ръка е регистрирана със същия състав. В пробите от ръцете на В. ТР. К. не са регистрирани капсулни микрочастици. Капсулните микрочастици се получават в резултат на изгаряне на иницииращата смес, разположена в капсула на патрона при произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие. Това означава, че има следи от капсула на патрона. Вещото лице сочи, че попадането на капсулните микроследи по ръцете не е задължително винаги да е от произвеждане на изстрел от даденото лице, а е възможно да попаднат там в резултат на това, че дадено лице е било в близост до някой, който произвежда изстрел и е попаднал в основния газов поток, който излиза през цевта на оръжието или може да попаднат върху ръцете в резултат на т.нар. вторичен пренос, при който се докосват предмети, върху които вече са отложени върху следи от изстрел и така попадат по ръцете. Представена е Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на МЗХ /лист 17 от делото/, удостоверяваща материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление. Изложената и възприета фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства и материали, събрани в хода на досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и които я установяват по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, видно от приложената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на МЗХ. В същото е отразено, че административнонаказателното производство е започнало първоначално с образуване на досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград, което е прекратено, а материалите събрани в хода на разследването са изпратени на административнонаказващият орган за решаване на въпроса с административнонаказателната отговорност на лицата срещу които е било образувано наказателното производство, между които е и жалбоподателя. В НП, което в предвидената от закона писмена форма, подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, включително датата и мястото на извършване на нарушението, като наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от физическо лице. Същото е издадено при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Доколкото от приложената по делото административнонаказателна преписка и приетите писмени документи от воденото и прекратено досъдебно производство се установява, че наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на прокурор, съдът намира, че е спазена и разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба действително предв••да изключение от общото правило, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, но разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН е приложима към случаите, когато срещу лицето е водено наказателно производство за същото деяние и то е прекратено от прокурора или съда след преценка, че деянието не е престъпление, а е административно нарушение. В тези хипотези в прокурорското постановление или съдебния акт са посочени елементите на деянието и така лицето, срещу което е водено наказателното производство е научило какво е обвинението срещу него. Поради това е допустимо след прекратяване на наказателното производство делото да бъде препратено към административнонаказващ орган за налагане на административно наказание за деяние, чиито обективни и субективни елементи са изяснени и деецът е имал възможност да се защитава по това обвинение. Съдът намира, че конкретния случай е именно такъв, като при сравнителен анализ на прекратителното постановление и атакуваното наказателно постановление е видно, че същите са идентични от към субект, обект, субективни и обективни елементи на деянието, за което е ангажирана отговорност. Налице е идентичност на фактическите обстоятелства, тъй като в хода на досъдебното производство е установено, че жалбоподателят В. Р. К. е взел и одрал животното - дивеч мъжка сърна /сръндак/ и именно за това е наказан с процесното НП. Законът изисква идентичност на обстоятелствата, като не е задължително дадената от прокурора правна квалификация на деянието да съответства на дадената от наказващия орган. Важното е фактическите обстоятелства да не са променени, а това изискване в случая категорично е спазено. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитата в тази насока, както и възраженията за издаване на процесното наказателно постановление извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. От материално правна страна, съгласно чл.85 от ЗЛОД, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че жалбоподателят В. Р. К. е извършил процесното нарушение по чл.85 пр. последно от ЗЛОД, за което е издадено обжалваното наказателно постановление. Не е спорно по делото, че В. Р. К. към 26.04.2021г. е бил ловец в Ловно-рибарско дружество – Дупница, като притежавал билет за лов № 392572/29.01.2019г. и е имал издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия № 20150155756, валидно до 18.01.2022г. за 1 /един/ брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели марка „••“ модел 27, калибър 12 със сериен № ••• и 1 /един/ брой ловна нарезна карабина марка „••••“, модел „••“ калибър ••• win, със сериен № •••. Въпреки това жалбоподателят за процесната дата не е притежавал писмено разрешително за лов на дивеч, още по-малко и за лов на сърна, но същият е ловувал, като е взел и обработил чрез одиране на кожата закачен на дърво убит дивеч – мъжка сърна. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели А. С., ••• и С. М., разгледани във взаимна връзка с приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, както и заключенията на вещите лице по различните експертизи, приобщени към доказателствения материал. В подкрепа на този извод съдът намира и обстоятелството, че именно ловното оръжие на жалбоподателя е било с него същият ден и към момента на установяването му, а самият жалбоподател, заедно със свидетелите ••• се е намирал в непосредствена близост до убитото животно и при процеса на одирането му, предвид установеното от свидетеля А. С.. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗЛОД, ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. От разпита на свидетеля А. С., се установява, че жалбоподателят се е намирал на мястото, когато е забелязал и другите двама свидетели ••• да прибл••ават и да се събират с него, където в последствие е установил и одрания на половина труп на животното. В рамките на досъдебното производство е установено също, че по ръцете на свидетелите •••, които били при процесния случай заедно с жалбоподателя В. Р. К. са иззети следи от барутни остатъци, оставяни при изстрел, произведен от самото лице или от лице, което е било в близост до него, съгласно заявеното от вещото лице, изготвило химическата експертиза. Обстоятелството, че от иззетите пробите от ръцете на В. ТР. К. не са регистрирани капсулни микрочастици, удостоверяващи съпричастност към осъществения изстрел, не разколебава извода на съпричастност на жалбоподателя към осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението във неговите форми на взел и обработил чрез одиране на кожата на убития дивеч – мъжка сърна без писмено разрешително. От изготвените в рамките на досъдебното производство аутопсионни протоколи и становище от ОДБХ се установява, че трупа е на мъжка сърна /сръндак/, чиято стойност, съгласно оценителната експертиза възлиза на 1000 лева. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Сърната, за която е установено, че е взета и обработена чрез одиране на кожата от жалбоподателя, несъмнено съставлява дивеч по смисъла на чл.5 ал.1 във връзка с чл.5 ал.1 т.1 и Приложение № 1, т.I., б.“А“, т.3 от ЗЛДД. Не е спорно, че както жалбоподателя В. Р. К., така и свидетелите •••, който са съпричастни към извършване на процесното нарушение не са разполагали с разрешително за лов, като по този въпрос страните не спорят, доколкото защитната теза в казуса е, че жалбоподателя въобще не е участвал в процесния лов. Това е така, и предвид Приложение № 4 към чл.54 ал.1 от ЗЛОД, регламентиращ сроковете за ловуване на различни видове дивеч, като в процесния момент към 26.04.2021г. такова ловуване по отношение на този вид дивеч не е бил разрешен и възможен. Изложеното мотивира съдът да приеме, за установено по безспорен и категоричен начин, че процесното нарушение е установено от обективна страна и същото е извършено от жалбоподателя. От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно, тъй като е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предв••дал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят В. Р. К. е притежавал ловен билет, но не е притежавал разрешително за лов на сърна, от друга страна е ловец и като такъв, добре е запознат с изискванията и правилата за осъществяване на законосъобразен лов, но въпреки това е ловувал, като е взел и обработил чрез одиране на кожата закачено на дърво убито животно дивеч – мъжка сърна, като не е притежавал писмено разрешително за лов на сърна. Предвид изложеното, доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и авторството от страна на жалбоподателя в него, съдът намира за недоказани и неоснователи, поради което ги отхвърли като такива. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.85 пр.последно от ЗЛОД, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” Съгласно посочения законов текст, за нарушения като процесното законодателя е предвидил налагане на наказание глоба в размер от 200 до 1000 лева. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха данни за други подобни нарушения по ЗЛОД, извършени от страна на жалбоподателя. От друга страна, по досъдебното производство са налични доказателства, че стойността на убитото животно е възстановена на Ловно-рибарското дружество, действително същия е избягал от мястото на извършване на деянието, но в рамките на досъдебното производство е оказал съдействие за разкриване на обективната истина по случая, поради което съдът намира, че в случая наказанието е следвало да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, в среден размер от 500 лева. Доколкото административнонаказващият орган е определи и наложил на жалбоподателя администраитивно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, то същото се явява необосновано завишено, като наказателното постановление следва да се измени в тази му част и размера на това наказание намален до размер от 500 лева. Правилно в случая е определено второто по вид наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, доколкото същото е в императивно установения от законодателя вид и срок, като съгласно чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, лице извършило нарушение по чл.84 ал.1 и 2, чл.85 и чл.86 ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Правилно и законосъобразно, санкционния орган е приложил и разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗЛОД, като е постановил и отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „••••“, модел „••“, калибър ••• win, със сериен № •••, на съхранение в служба КОС, ОДМВР – Благоевград. За пълнота следва да се отбележи, че случаят не е маловажен и не попада в хипотезите на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел санкционния орган. Ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й, и тази обществена опасност несъмнено е отчетена от законодателя, предвидил кумулативно налагане на повече от една административни санкции за ловуване без разрешително. Настоящият съдебен състав счита, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, като в подкрепа този извод на съда е установената стойност на убития дивеч, в размер от 1000 лева, според заключението на изготвената в рамките на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. Отделно от това, касае се за нарушение със завишена степен на обществена опасност, с оглед и предвидените за такова нарушение комулативни наказания, със значителна тежест. По изложените съображения, съдът намери жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено единствено в частта досежно размера на първото по вид наложено наказание, като размера на наказанието „Глоба“ се намали от 800 лева до среден на предвидения размер от 500 лева. В останалите си части обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, което като правна последица обуславя неговото потвърждаване в тези му части. Направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, следва на Регионална дирекция по горите – Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предв••да възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото продължи в три съдебно заседание, с разпит на шестима свидетели, като фактическата и правна сложност е със завишена тежест, предвид обемистия доказателствен материал, събран и в рамките на досъдебно производство, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в максимален размер на 150 /сто и петдесет/ лева, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно и се отхвърли като такова. Именно по аргумента на чл.63д ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 и ал.3 от АПК, доколкото процесната жалба реално е отхвърлена, като е приета по същество за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, то разноски в полза на жалбоподателя не се следват. Именно в тази насока и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл.144 от АПК, според която разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се дължат на страната иницирала производството (ищеца) пропорционално на уважената част от претенцията (иска), в която хипотеза настоящия случай не попада, предвид установената и възприета материална и процесуалноправна законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. От друга страна, доколкото се прие обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, а процесната жалба се отхвърли по същество, като неоснователна, то по аргумента на чл.63д ал.1 във връзка с ал.4 от ЗАНН право на разноски за процесуално представителство възниква за санкционния орган Регионална дирекция по горите – Благоевград, което под формата на юрисконсултско възнаграждение е дължимо в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН, както е отбелязано и по-горе. Именно последното, като допълнителен аргумент, изключва възможността на жалбоподателя да бъдат определени съразмерни разноски за адвокат в настоящото производство. Отделно от изложеното и по тези си съображения, съдът възложи на жалбоподателя В. Р. К., на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК да заплати по сметкана Районен съд – Благоевград и направените в хода на съдебното производство разноски за разпит на вещите лица по делото, в размер на 110 /сто и десет/ лева, както 5 /пет/ лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.4 и ал.7 т.2 пр.1 от ЗАНН, СЪДЪТ