Решение № 395 от 15.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 63/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ, вр. чл. 274 и сл. ГПК, образувано по жалба на „СИЛ Е.И.” АД, чрез пълномощника адв. Д. С. М., срещу отказ № 20240103123709/03.01.2024 г. на Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на обстоятелства относно залог на вземания. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че длъжностното лице е възприело неправилното становище, че вземания във връзка с налични акции не могат да се залагат по реда на Закона за особените залози. Сочи, че в ЗОЗ не е налице ограничение относно вземанията, които могат да бъдат предмет на особен залог, както и че залогът на налични акции по реда на ЗЗД не би могъл да се приравни на залога на вземания върху акции по ЗОЗ, тъй като по първия заложният кредитор има право сам да продаде заложената ценна книга, но не и да упражнява останалите права по нея като правото на дивидент и пр. С тези доводи иска отмяната на постановения отказ като неоснователен. Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна: Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, образец ЦРОЗ-1, вх. № 20240103123709/03.01.2024 г., подадено от „СИЛ Е.И.“ АД, чрез адв. М.Д., с искане да бъдат вписани обстоятелства относно особен залог върху вземания на „СИЛ Е.И.“ АД. Към заявлението е приложен договор за залог на акции от 21.12.2023 г. между жалбоподателя като залогодател и П.В. С.А.Р.Л., дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Люксембург, с регистрационен номер •••••••, като заложен кредитор. По силата на договора е учреден: 1) търговски залог върху акции по реда на чл. 310 ТЗ върху всякакви и всички права по акциите и 2) особен залог върху всякакви и всички вземания (така по сочено в договора). В чл. 2, ал.1 от договора за залог на акции е посочено, че залогодателят (Сил Е.И. АД) учредява в полза на заложния кредитор (Постскриуптум венчърс С.А.Р.Л – дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, рег. номер •••••••) залог върху част от притежаваните от залогодателя акции от капитала на „И.П. Съплай“ АД акции, а именно общо 11 813 броя обикновени поименни акции – 250 акции с номера 6001-6250, емисия 1, номинална стойност 1 лева за всяка акция, издадени през 2015 г. от емитента, удостоверение с временно удостоверение 2/22.05.2015 г.; 6618 акции с номера 118 383-125000, емисия 1, номинална стойност 1 лева за всяка акция, издадени през 2015 г. от емитента, удостоверение с временно удостоверение 8/16.11.2015 година; 4945 акции с номера 111 766 до 116 710, емисия 1, номинална стойност 1 лева за всяка акция, издадени през 2023 г. от емитента, удостоверение с временно удостоверение 13/20.12.2023 година. Представени са и пълномощно, обяснителна записка, писмено съгласие за вписването с нотариална заверка на подписа на залогодателя, документ, отразяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, декларации, адвокатско пълномощно и държавна такса. За да постанови направения отказ длъжностното лице е посочило, че заявеното за вписване обстоятелство не подлежи на вписване. Сочи, че в чл. 4, ал. 1, т. 1-9 ЗОЗ изчерпателно е изброено имуществото, което може да бъде предмет на особен залог по реда на ЗОЗ, като в т. 3 изрично е посочено, че могат да се залагат вземания. Приема, че поименните акции са винаги налични, следователно не могат да се залагат по реда на специалния закон, тъй като за тях се прилагат ЗЗД и ТЗ, които изискват и предаване на ценната книга. Предаването обаче според длъжностното лице е несъвместимо с договора за особен залог. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – заявителя в регистърното производство – и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗОЗ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра, дали заявлението е подадено от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ, документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и дали е платена дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Спорният въпрос по делото е дали вземанията, които могат да бъдат свързани с реализиране на определени имуществени права, инкорпорирани в поименни налични акции, каквито са акциите, притежавани от залогодателят „СИЛ Е.И.” АД от капитала на „И.П. Съплай“ АД, могат да са обект на особен залог по смисъла на чл. 4 от Закона за особените залози. Законът за особените залози предвижда в чл. 4, ал. 1, т. 3, че предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Настоящата съдебна инстанция намира, че наличните ценни книги, каквито са поименните акции (временни удостоверения, издадени във връзка с тези акции), са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ (така и А. К., Облигационно право, Обща част, Сиби 2002, стр. 596), тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи (чл. 156 – 161 ЗЗД) и на залога върху вземания (чл. 162 – 165 ЗЗД), поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги, независимо дали материализират само вземания (записи на заповед, менителница), или и ценни книги, материализиращи и права (акции, временни удостоверения), следва че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него (така Обезпеченията в материалното и процесуалното право ИК Труд и прав, Раздел 1, §3, стр. 486 и сл.). Действително, както е посочено и в решение № 54 от 09.10.2015 г. по т. д. № 4501/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС при залога върху поименни налични акции (временни удостоверения) заложният джиратар не може да упражнява имуществените и неимуществени права на акционера, т.е заложното джиро на поименни налични акции (временни удостоверения) има обезпечителна, но не и транспортна функция. Залогодателят продължава да бъде носител на акционерните права и може да ги упражнява. С разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл. 473 ТЗ. Изключение е въведено само едно относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. Това обаче не е аргумент в насока на извода, че е допустимо разкъсване на връзката между материалния носител –поименната налична акция и част от материализираните с същата права – имуществените права на акционера. С оглед предназначението на залога като вид обезпечение на вземанията на заложния кредитор, неговият интерес е насочен към получаване на възможност за удовлетворяване именно с имуществените права, свързани с поименната ценна книга. В тази връзка, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. Този механизъм е аргумент за недопустимостта на вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи парични вземания във връзка с имуществени права по поименни налични акции, доколкото при залог по реда на ТЗ/ЗЗД на тези налични ценни книги, с права на заложния кредитор по реда на чл. 73в от ТЗ, и при отделно вписан особен залог върху вземанията във връзка с тези налични акции в ЗОЗ би възникнала неразрешима колизия между правата на двете групи кредитори (при хипотезата, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ - по отношение на него в налице вписване в ЦРОЗ и заложният кредитор по договора за търговски залог по чл. 310 от ТЗ на тези акции, са различни лица) върху плащанията, които акционера има от дружеството. В настоящата хипотеза следва да се отбележи, че в полза на заложния кредитор по договора за залог на акции от 21.12.2023 г. Постскриуптум венчърс С.А.Р.Л – дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, рег. номер ••••••• се установява, че е постигнато съгласие за учредяване на търговски залог по съответния начин, предвиден в ТЗ – чрез заложно джиро. Т.е правата на този кредитор върху вземанията във връзка със заложените поименни налични акции (временни удостоверения), които залогодателят притежава, са охранени от разпоредбата на чл. 73в от ТЗ. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. За пълнота, следва да се отбележи, че е ирелевантно твърдението на жалбоподателя „СИЛ Е.И.“ АД, че е налице практика на Централния регистър на особените залози за вписване на подобни договори за залог върху вземания върху налични ценни книги, тъй като фактически постигнати незаконосъобразни резултати според настоящия съдебен състав, не могат да обосноват неправилно приложение на закона по настоящото дело. Принципът за прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон не освобождава Съда от задължение да тълкува и прилага закона според вътрешното си убеждение, особено в хипотезата на липса на утвърдена и константна съдебна практика в противен на поддържания от съдебния състав смисъл по прилагането на отделни правни институти. По изложените съображения атакуваният отказ се явява правилен и законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена, Съдът