Решение № 2293 от 4.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 5143/2015 г.

Предявен е иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТР. Ищецът Националната агенция за приходите (НАП), чрез М.Б. – главен публичен изпълнител в дирекция „С.“ при ТД на НАП-гр. С. твърди вписване на несъществуващо обстоятелство - заличаване на търговеца по партидата на ответника „С.Е.“ ЕООД, ЕИК •••••. Твърди, че към датата на вписването са били налице висящи ревизионни производства по ДОПК за установяване на публичните задължения на дружеството за периода от 01.09.2009 г. до 28.02.2011 г., което било спряно на основание чл. 34 от ДОПК, и за периода от 01.03.2011 г. до 30.11.2012 г., което било започнало по повод откриване на производство за прекратяване на юридическо лице-търговец и подадено уведомление по реда на чл. 77, ал. 1 от ДОПК. Поддържа, че с постановление за предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № 2725/01.12.2011 г. била наложена обезпечителна мярка - възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството-ответник. Твърди, че бил изготвен РД № 1309149/18.11.2013 г., връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и на представителя на дружеството И.Н.. Твърди, че съгласно справка за задълженията на „С.Е.“ ЕООД, последното имало декларирани и неиздължени публични задължения в размер на 6 166, 51 лв. за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2013 г., което е в противоречие с декларираната от ликвидатора липса на задължения на ответното дружество към кредитори. Поддържа, че съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията на ответника се считали за установени по силата на подадената декларация от задълженото лице. Твърди, че заличаването на ответника преди да е приключило ревизионното производство възпрепятства С.то на публичните вземания и реализацията на обезпеченото имущество. Твърди, че ликвидацията не би могло да се счита за приключила, поради наличието на неудовлетворени кредитори и поради това заличаването на дружеството се основавало на незавършен фактически състав, а това довело до вписване на несъществуващо обстоятелство. Сочи, че ликвидаторът на ответника декларирал, че дружеството нямало задължения към кредитори и изготвил разпределителен баланс и доклад към него, от който било видно, че едноличният собственик на капитала взел решение за разпределение на дълготрайните материални активи на дружеството - недвижими имоти, възбранени от НАП, в дял на съдружника И.Н.. Поддържа, че невярно декларираните обстоятелства послужили за вписване по партидата на търговеца на неговото заличаване, което не следвало да бъде извършвано. Сочи, че поради наличие на имущество, ликвидаторът трябвало да изготви разпределение, като задели възбраненото имущество за погасяване на публичните задължения на ответника и едва тогава трябвало да пристъпи към заличаване на дружеството. В подадения писмен отговор от И.Х.Н., в качеството му на едноличен собственик на заличеното от ТР ответно дружество, оспорва иска. Ответникът намира, че няма изпълнително производство по ДОПК и предявени публични задължения срещу него, които да подлежат на принудително изпълнение. Сочи, че в процесния случай заличаването било последица от прекратяване на търговското дружество и приключването на ликвидационно производство. Поддържа, че искане за заличаване било отправено от компетентно лице - ликвидатор на дружеството, назначен по съответния ред, след представяне на изискуемите документи, сред които отчет и баланс, в които било посочено липса на задължения и кредитори, удостоверение от НАП по чл. 77 от ДОПК. Сочи, че била публикувана покана до кредиторите в ТР и в 6-месечния срок на ликвидацията не били предявени вземания. Поддържа, че регистърното производство по ликвидация на „С.Е.“ ЕООД било проведено съгласно изискванията на закона. Възразява, че макар да се касае за данъчни задължения, които са установени в закон, дължимостта и установяването им по размер се извършва в установителни производства по ДОПК. Твърди, че ревизионното производство срещу ответника не било приключило с влязъл в сила ревизионен акт, а „С.Е.“ ЕООД било заличено от Търговския регистър на 10.02.2014 г., към която дата не е бил издаден ревизионен акт. В отговора се навежда и довод, че липсват разпоредби за спиране на ликвидационното производство в хода на започнало ревизионното производство, както и че не съществувала забрана за заличаване на търговец при наличие на ревизия. Поддържа, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ДОПК, когато престане да съществува ревизирано юридическо лице, то това е основание за прекратяване на установителното ревизионно производство по ДОПК, а не за спирането му, както било направено в случая със Заповед 1400122/24.02.2014 г. Сочи, че ищецът не предявил вземанията си срещу ответника в срока по чл. 272, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че постановление № 2725/01.12.2011 г. не било за обезпечаване на публични вземания. Поддържа, че било необходимо наличието на влязъл в сила ревизионен акт и наложени обезпечителни мерки по общия ред на ДОПК, но тези обстоятелства не освобождавали органите на НАП да предявят вземанията си срещу ответника в ликвидационното производство, каквото предявяване обаче не било предприето от ищеца. Въз основа на събраните писмени доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На първо място, следва изрично да се посочи, че т. д. № 804/2014 година на СГС касае иск между същите страни, но с петитум за обявяване за недопустимо на вписването по реда на чл. 29 ЗТР. При извършена служебна справка се установява, че ответното дружество „С.Е.“ ЕООД е било вписано в регистъра на търговските дружества при СГС по фирмено дело № 17565/2007 г. с решение от 15.11.2007 г., както и че същото е било вписано в Търговския регистър с ЕИК •••••. Установява се и че на 18.07.2013 г., на основание чл. 147, ал. 2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала на ответното дружество - И.Х.Н., е взел решение за прекратяване на „С.Е.“ ЕООД и обявяването му в ликвидация. На 25.07.2013 г., съответно, в търговския регистър е вписан ликвидатор на дружеството-ответник М. М.М., като същевременно е вписано и обстоятелството за прекратяване на дружеството по партидата му в ТР. На 01.08.2013 г. в ТР е обявена поканата до кредиторите на дружеството по реда на чл. 267 от ТЗ. Видно от доклада на ликвидатора от 04.02.2014 година/л. 95 и сл./, в него е посочено, че в 6-месечния срок не са предявени вземания, липсват парични средства в банки и на каса и са налични дълготрайни материални активи /пет броя недвижими имота/, които по решение на едноличния собственик на капитала са разпределени на И.Х.Н. на 04.02.2014 г. На 10.02.2014 г. е извършено и заличаване на дружеството-ответник поради приключило ликвидационно производство, като това обстоятелство е надлежно вписано в ТР по партидата на ответника. Установява се и от извършената справка в търговския регистър, че ликвидаторът на дружеството е уведомил НАП за започналата ликвидация, като му е издадено и удостоверение по чл. 77 от ДОПК. На 01.12.2011 година е издадено от ТД на НАП Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с което е наложена възбрана върху шест недвижими имота на ответното дружество. Видно от представения по делото, изготвен на основание чл. 177 ДОПК, РД от 18.11.2013 година, обхватът на проверката е бил относно дължимото ДДС в периода 01.03.2011 година – 30.11.2012 година. Видно от констатациите на доклада, размерът на задължението според административния орган, за ДДС за ревизирания период е 1 313 940, 68 лева, от които начислени и заплатени от данъчно задълженото лице – 1841, 43 лева. РД е връчен на И.Н. на 28.01.2014 година. Представена е справка за задължения по УПФ, ЗО, ДОО и др. за периода от 2013 година. Вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружество в ликвидация представлява вписване на несъществуващо обстоятелство ако задълженията на заличеното дружество не са уредени или е налице остатък от имуществото на дружеството, който не е разпределен между съдружниците (изрично в този смисъл решение № 45 от 16.07.2012 г. по т.д. № 4/2011 г. на ВКС, І ТО). Според чл. 267 ТЗ, ликвидаторът има задължение да покани кредитори те да предявят вземанията си. Поканата се обявява в търговския регистър и в 6 - месечен срок от тази дата е налице забрана за започване разпределяне на имуществото, а известните кредитори се канят и писмено. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в Б. на негово име - чл. 272, ал. 2 ТЗ. Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора - чл. 272, ал. 3 ТЗ. Целта на производството по ликвидация е доброволно, прекратяване на търговското дружество, с разпределяне на имуществото м ежду съдружниците, след удовлетворяване на неговите кредитори. Производството следва да протече при полагане на дължима от ликвидатора грижа на добрия търговец /засилената грижа, която добрият, почтен и опитен търговец обикновено проявява по отношение задълженията си /, при едновременно добросъвестно упражняване на права та и задължения от всички правни субекти, вкл. кредиторите. По делото е безспорно, че към датата на заличаване на търговеца от търговския регистър /ТР/, е било налице висящо ревизионно производство по ДОПК. Ответникът е подал декларации за дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски за периода 01.03.2011 г. – 30.11.2012 година, като по реда на чл. 108 и сл. и във връзка с подаденото уведомление по чл. 77 ДОПК е възложено извършването на ревизия за процесния период, за дължимия ДДС, в резултат на което е издаден представения по делото РД /ревизионен доклад/, връчен на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, преди подаване искането за заличаване на търговеца от страна на ликвидатора, след изтичане на 6-месечния срок по чл. 272, ал. 1 ТЗ. Докладът е връчен съобразно изискванията на чл. 117 ДОПК - на И.Н., на 28.01.2014 година. Съдът приема, че е извършено надлежно връчване на РД, по правилата на чл. 29, ал. 6 от ДОПК на едноличния собственик на капитала на ЕООД, въпреки наличието на ликвидатор и представляващ дружеството. Така преди приключване на ликвидационното производство и изготвяне на заключителния доклад на ликвидатора на 04.02.2014 година, е налице уведомяване на длъжника за задълженията към държавата, установени в хода на ревизията. Преди приключване на ревизионното производство и издаване на ДРА, ликвидаторът е поискал заличаване на търговеца по реда на чл. 273 ТЗ, въпреки извършеното уведомяване за наличието на непогасени задължения към фиска. В случая, ревизионното производство е останало незавършено по обективни причини – невъзможност да изтече срокът по чл. 117, ал. 5 ДОПК за издаване на ДРА /доколкото ответното ЕООД е заличено на 10.02.2014 година/, както и поради невъзможност за своевременно връчване на РД на законния представител на длъжника. Процесните задължения са такива, за които задълженото лице по реда на чл. 105 ДОПК подава декларация, в която само ги изчислява по размер, т.нар. предварително установяване. На основание чл. 106 и сл. от ДОПК, административният орган може да извършва корекции в подаваните декларации, а съгласно чл. 108 ДОПК, д анъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. В случая, действително данъчните задължения не са окончателно установени, но това е в резултат на поведението на задълженото лице, което въпреки уведомяването за наличието им е предприело действия по заличаване. Задълженията, обаче, са налични щом претендирането им е достигнало до знанието на длъжника. Изрично, нормата на чл. 272, ал. 3 ТЗ, предписва изискуемите действия на ликвидатора при наличието на такива – спорни вземания. В този смисъл, неоснователни са възраженията на ответника, че не са налице установени данъчни задължения, предмет на изпълнително производство по ДОПК. Окончателното установяване на същите, вкл. по размер най-често предполага процедура, която изисква период от време до издаване на ДРА /процесния РД е изготвен именно в резултат на подаденото искане по чл. 77 ДОПК и е в обем от 175 страници/. Така, като предвид посочените по-горе цели на ликвидационното производство и полагане на дължимата добросъвестна грижа на участниците в него, съдът приема, че в производството се установява, че държавата е кредитор на ответното дружество със спорно вземане /предвид процесуалното поведение на страните и в настоящото производство, е видно, че обективно е налице спор относно размера на задълженията към държавата/. Щом ответникът е бил уведомен и е знаел за претендираното от НАП вземане и въпреки това в срока за възражения по ДРА е поискано и вписано заличаване на дружеството, довело до обективно препятствие на завършването на фактическия състав по издаване на ДРА за окончателно установяване на задълженията на ответника, е нарушена нормата на чл. 272, ал. 3 ТЗ. Доказателства за дадено на този кредитор обезпечение по смисъла на цитираната разпоредба няма. Следва изрично да се посочи, че законът не свързва непредявяване на вземането, както е в случая, в 6-месечния срок от обявяване поканата в търговския регистър с преклудиране възможността за удовлетворяване на вземанията. Н епредявили те вземанията си кредитори, не губят правото да ги получат, стига претендирането им да е станало известно на длъжника в ликвидация, респ. ликвидатора преди разпределението на имуществото, а следва да участва т в разпределението, като приключването на производството по ликвидация следва да изчака разрешаването на правния спор /приключване на съответното производств о, в случая – ревизионно/, с предходно заделяне на имущество в обезпечение на спорното вземане / чл. 272, ал. 3 ТЗ /. По този начин в най-висока степен би се постигнала целта на ликвидационното производство, не биха били препятствани интересите на останалите кредитори /при наличие на такива/ от навременно удовлетворяване на техните вземания, както и би се предотвратила възможността за злоупотребата с прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди приключване на споровете за установяване на вземанията им. Предвид изложеното, висящото ревизионно производство /което не е прекратено по реда на чл. 36 ДОПК/, за установяване размера на дължимия ДДС по реда на ДОПК, за което длъжникът е уведомен и което е останало неприключено, поради невъзможност за връчване на изготвения ревизионен доклад и заличаване на търговеца, съдът намира за достатъчно за съобразяването му при разпределение имуществото на ликвидиращото се дружество, със заделяне на имущество, в обезпечение на вземането, съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ / дори и без предявяване на вземането в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ /, щом дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са били в известност за образуването му, както и за резултите, констатирани в ревизионния доклад. А дори факт ът на узнаването по принцип да настъпи след удовлетворяване на предявилите вземанията си кредитори, но преди прекратяването на производството по ликвидация и заличаване на търговеца, съответният кредитор може да се удовлетвори от наличен остатък от имуществото. Предвид изложеното, доколкото се установи по делото, че е налице спорно вземане срещу заличения търговец, за което преди вписване на заличаването длъжникът е бил уведомен от НАП, както и предвид наличието на имущество, ликвидаторът е следвало да даде обезпечение на кредитора със спорно задължение и едва тогава да пристъпи към разпределяне/ заличаване на дружеството. Отделно следва да се посочи, че по делото са налице данни /от представената спрака от информационната система на НАП/ и за други задължения на ответника, дължими публични задължения за 2013 година. При неспазване на императивните разпоредби на чл. 272 ТЗ, ответникът е бил заличен в нарушение на чл. 273, ал. 1 от ТЗ и при неуредени задължения. Следователно с вписването на заличаването е вписано несъществуващо обстоятелство. Искът е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът не претендира разноски. Така мотивиран, Софийски градски съд