Решение № 531 от 17.2.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 4935/2024 г.

Производството е образувано по предявени от Д. Д. М. срещу ОУ Ч.Х., гр. В., съединени в условията на първоначално обективно съединяване на следните искове: конститутивен иск за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ••••••••••••••••••., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност на лицето да изпълнява възложената работа по трудовия договор, е прекратено трудовото правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас" при ответника. Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор е заемала длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас". По време на продължителен отпуск поради временна неработоспособност установила, че със Заповед № ••••••••••••••••••. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ - поради невъзможност да изпълнява възложената работа. Оспорва връчване на заповедта на 11.12.2023 г., като счита заповедта в тази част за неверен документ. Сочи, че работи в ответното училище от 1994г., а соченото в заповедта заболяването е установено 1999г., провеждала е лечение и няма данни за обостряне на заболяването. Същото не е било пречка да осъществява задълженията си по трудовото правоотношение и не застрашава живота и здравето на децата. Счита, че е налице незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Твърди се, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана, тъй като в нея не е посочен документ, който да сочи съставомерност на посоченото основание за уволнение. Работодателят действал недобросъвестно и дискриминационно. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в нарушение на чл. 8 КТ, като е осъществена дискриминация по отношение на ищцата по показател на влошено здравословно състояние. Посочва се, че през последните години ищцата е освидетелствана и лекувана от хронична лимфотична левкемия и неинсулинозависим захарен диабет, като и при двете заболявания законът охранява интересите на болните работници и служители. Точно тази забрана работодателят се е постарал да заобиколи, позовавайки се на заболяването от биполярно афективно разстройство. На последно място се твърди, че работодателят е бил длъжен да връчи валидно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но не го е сторил, а е продължил да приема представените от ищцата болнични листи. Тъй като всички плащания стават по банков път и ищцата не е получавала фишове, тя е в заблуда относно трудовоправния си статус до 15.03.2024 г., когато пълномощникът й е получил заповедта за уволнение. Така обосновава незаконосъобразност на уволнението и моли за постановяване на положително решение по предявените от него искови претенции. В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено с обжалваната заповед. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че в съответствие с предоставената от закона възможност е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Сочи, че Заповед № РД-8 318/13.11.2023г. е връчена на ищцата при отказ да я получи на 11.12.2023 г.. Отказът е документиран с подписите на присъствалите на връчването на заповедта свидетели - зам. директора А.Х. Н. и гл. счетоводител С.К.В.. Ищцата била уведомена за съдържанието на заповедта и волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание, както и за обстоятелството, че няма задължение да се явява на работа след връчване на заповедта. Оспорва да е налице дискриминационно отношение на база влошено здравословно състояние на ищцата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист, длъжността на педагогически специалист не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и/или отклонение, вкл. афективно разстройство. Твърди се, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство и попада в кръга от лицата, посочени в чл. 2 от цитираната Наредба № 4 от 2016 г., поради което работодателят правилно и законосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност на лицето да изпълнява възложената работа по трудовия договор. В настоящия случай, е налице безвиновна фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения трудов договор - наличие на заболяване, посочено в Наредба № 4 от 2016 г., което изключва възможността на лицето да работи като педагогически специалист. Счита, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са предявени след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което са неоснователни. В хода на проведените съдебни заседания страните поддържат заявените в исковата молба и отговора по нея становища. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас" при ответника и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД- 08 318/13.11.2023 г.. Представени са Експертно решение № 91214 от зас. № 68/06.04.2023г. и Експертно решение № 91025 от зас. № 51/13.03.2024г., издадени от Многопрофилна болница за активно лечение С.А. - В. АД, в които са посочени поставените на ищцата диагнози, между които и биполярно афективно разстройство – в ремисия. От представения надлежно заверен препис от личното трудово досие на ищцата се установява, че на същата, на основание чл.328, ал.1, т.12 съгласно чл.326, ал.2 КТ е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Отразено е, че предизвестието е връчено на 13.11.2023г. при отказ от страна на ищцата да го получи, удостоверен с подписите на двама свидетели. Приложени са болнични листи от 19.09.2023г. и 06.10.2023г., издадени на ищцата /л.66 и л.75 от делото/, в които е отразена диагноза – Биполярно афективно разстройство, епизоди – смесен; умерен. На 15.09.2023г. директорът на училището е отправил искане до ищцата за представяне на документ по чл.2 от Наредба № 4/2016 за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист. В личното трудово досие на ищцата се съдържа длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, в която са посочени основните длъжностни задължения. С ъ с Заповед № ••••••••••••••••••. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО и във връзка с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист - поради обективна невъзможност на ищцата да изпълнява възложената работа по трудовия договор, считано от 11.12.2023г. /датата на връчване/. В полза на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.К.В. А. Н. и М.Г., за установяване на обстоятелствата по връчване на оспорената заповед № ••••••••••••••••••. и предизвестие от 13.11.2023г.. Св. В.аботи в ОУ "Ч.Х." като главен счетоводител от 17.09.2020г. Познава ищцата Д. Д. М., която е заемала длъжността учител начален етап, втори учител „Целодневно обучение". През месец декември 2023г. била в кабинета на директора за обсъждане на административни въпроси. В кабинета влезли г-н Н. и ищцата. Директор П. съобщила на ищцата, че трябва да й бъде връчена заповед за освобождаване, при което ищцата категорично отказала да подписва каквото и да е и много бързо излязла от стаята, и почти тичешком по коридора към изхода на училището. Ищцата била уведомена за обстоятелството, че това е заповед прекратяване на правоотношението. В момента в който тя чула, че трябва да подпише заповед за освобождаване казала: "Това не така" и хукнала от стаята. Св. Н. работи в ОУ "Ч.Х."-В. на длъжност Зам.директор „Учебна дейност" от 28.08.2023г. Познава Д. М.. Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение била връчена на ищцата от директора на 11.12.2023г. в дирекцията на училището, в негово присъствие и в присъствието на С.К. Госпожа П. обяснила на ищцата каква заповед й връчва и на какво основание, но ищцата казала „Това не става по този начин." и отказала да подпише заповедта. Ищцата си тръгнала, като заповедта била подписана от него и С.К. като свидетели присъстващи на връчване на заповедта. Заповедта била предоставена на ищцата за запознаване, но тя си взела чантата и тръгнала. Д. М. ползвала постоянно отпуск, поради заболявания. Знае, че има онкологично заболяване. М.Г. заема длъжността „Завеждащ административна служба" от 2017г. в ОУ "Ч.Х.". Познава Д. М., която е заемала длъжност „старши учител". На 13 ноември ищцата посетила училището, за да представи болничния си. В стаята на св. ищцата влязла с господин А. Н. - заместник директор „Учебна дейност". Св. я уведомила, че има да подписва предизвестие. Ищцата казала, "Нищо няма да подписвам" и излязла от стаята. След нея излязъл и господин Н.. Ищцата не е била придружавана от адвокат. За опровергаване съдържанието на предизвестието от 13.11.2023г. и оспорената заповед № ••••••••••••••••••., в частта относно удостоверените факти за връчването им, в полза на ищцата са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. К.. В показанията си установява, че през есента на 2023г., в качеството си на адвокат, заедно с ищцата посетила ОУ "Ч.Х.". Св. не помни в кой месец е било посещението, помни само, че е било есента. Ищцата имала болничен, в който била посочена диагноза, с която не била съгласна и била притеснена дали ще й разрешат отпуск. Обсъдили въпроса с директора и тя заявила, че предвид заболяването на ищцата и отговорността, която е поела към учениците, евентуално ще се стигне до прекратяване на трудовото й правоотношение. В присъствие на св. не е връчвана заповед или предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ищцата излязла от дирекцията преди свидетелката. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: Специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискването за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. В тази връзка ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна поради изтекла погасителна давност, като същата съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2001г. в сила от 31.03.2001г.) е двумесечен срок и съгл. ал. 2, т. 1 от чл. 358 тече от връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. от деня на прекратяването. Предвид направеното изрично възражение от ответника, доколкото срокът е давностен, а не преклузивен, съдът намира, че следва същото да се разгледа, като по същество възражението е основателно. Видно е от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, че в същата е посочена дата на връчване на заповедта – 11.12.2023г. и са налице подписи на работодател и на двама свидетели. Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от 11.12.2023г. и изтича на 12.02.2024г. /първи работен ден след 11.12.2023г. неделя/, който е работен ден, като на тази дата последно ищецът би могъл да предяви иск за отмяна на уволнението. С изтичане на този срок и непредявяване на иск до 12.02.2023г. включително, по пощата или в деловодството на съда, което да е видно от клеймото, правото на иск за отмяна на уволнението се погасява по давност и заповедта за уволнение се стабилизира. Исковата молба е предявена два месеца по-късно, след стабилизиране на заповедта за уволнение. Ето защо, уволнението на посоченото основание се е стабилизирало и не може да бъде отменено от съда. От показанията на свидетелите – служители в ответното училище се установява, че на 13.11.2023г. и 11.12.2023г. на ищцата са връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Удостоверили отказа на ищцата да ги получили. Свидетелите са вписали в заповедта трите си имена, съответно всеки от тях се е подписал. Съгласно практиката на ВКС, в разпоредбите на чл.335 КТ не е предвидено изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед. Този отказ може да бъде установен с всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е предвидено изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е свидетелите да могат да установят пред съда - да възпроизведат изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В настоящият случай съдът намира, че от показанията на свидетелите се установява, че писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване трудовия договор на ищеца е достигнало до последния. Обжалваната заповед е връчена на ищеца при отказ, който е удостоверен в заповедта. При тези съображения съдът счете, че оспорването на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца в посочената част не е проведено успешно. Волеизявленията пораждат действие с достигането им до адресата. Когато адресатът присъства (или е налична аудио връзка), устното изявление достига адресата с изричането на изявлението от волеизявяващия, а писменото волеизявление – с фактическото предоставяне на документа на разположение на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на тези обстоятелства, те може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства. Удостоверяването на тези обстоятелства в документ, подписан от свидетели е обичайна практика, но при оспорване доказването им в гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите. Връчването е удостоверено с подписите на посочените в заповедта свидетели. Съдебната практика е постоянна, че способът за връчване чрез пощата обхваща случаите на обективна невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, а не се прилага при връчване лично на работника и отказ от негова страна да я подпише. Затова заповед, връчена при отказ, удостоверен от двама свидетели, произвежда правни последици от тази дата. Следователно, ако заповедта е връчена при отказ, работодателят не следва да я изпраща по пощата. В този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1877/10 г. на ІV г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което са посочени още няколко решения по чл. 290 ГПК. В тях е прието, че „редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и 44 ГПК”. Именно в чл. 44, ал. 1 ГПК е предвидена възможността, при която получателят на съдебни книжа и призовки отказва да ги получи, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Т.е. в случая не са били налице предпоставки за изпращането на тази заповед по пощата от работодателя. Изтичането на давностния срок по чл. 358 КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне. Става въпрос за специална давност, по-кратка от общата давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 КТ давностният срок за предявяването на искове, отнасящи се до прекратяване на трудовото правоотношение и защитата на работниците или служителите срещу незаконните уволнения, е двумесечен, като към тези искове се отнасят двата иска: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Срокът за предявяване на иска тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, съгл. чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ. Съдът прие, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № РД-08 318/13.11.2023 г., считано от 11.12.2023г. - датата на връчване на заповедта за уволнение, а исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е депозирана в съда на 23.04.2024г., т. е. повече от два месеца след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. По така изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ следва да бъдат отхвърлени. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ответника следва да му бъдат заплатени от ищеца. Техният размер възлиза на 933 лв. и представлява заплатеното възнаграждение за един адвокат. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно при съобразяване с фактическата, правната сложност на делото, както и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на исковете в настоящия случай не следва да се определя. Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд