Решение № 9010 от 11.9.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1319/2024 г.
Административен съд - Варна11.09.2024 г.докладчик Кремена Данаилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед № 289/13.06.2024 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна в частта, с която по искане вх. № АУ041371ПР/24.04.2024 година от Д. С. П. [ЕГН] за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху [имот номер] по КК на [населено място] е определена като свидетел Г. Е. Т. [ЕГН]. ОСЪЖДА район „Приморски“ в Община Варна да заплати в полза на Д. С. П. [ЕГН] сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България. Съдия:
Мотиви
Производството е образувано по жалба от Д. С. П. [ЕГН], чрез адв. Г. А. против Заповед № 289/13.06.2024 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна в частта, с която по искане вх. № АУ041371ПР/24.04.2024 г. от Д. С. П. [ЕГН] за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху [имот номер] по КК на [населено място] е определена като свидетел Г. Е. Т. [ЕГН]. В жалбата е изложено, че оспорената заповед е нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган. Не е посочено, на кои заинтересовани лица следва да се съобщи. В условията на евентуалност намира заповедта за незаконосъобразна поради следните доводи: липсват фактически и правни основания за издаването й, съгласно чл.587, ал.1 от ГПК и чл.587, ал.3 от ГПК следва кмета да завери молбата – декларация с посочените свидетели. Нотариусът преценява годността на посочените свидетели и на основание чл.587, ал.2 от ГПК няма пречка свидетелите да не са съседи. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Претендира за присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък. Ответник - кмет на район „Приморски“ в Община Варна с молба № 10038/12.07.2024 г. е уточнил, че молба – декларация от Д. П. относно [имот номер] по КК на [населено място] не е заверена, издадена е оспорената заповед, като намира жалбата за допустима, но неоснователна. В съдебно заседание, чрез юрисконсулти оспорването се поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък. Съдът приема за установено следното: О. Д. С. П. е подадено Заявление за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка рег. № АУ041371ПР/24.04.2024 година. Към заявлението е приложена молба – декларация до нотариус за обстоятелствена проверка за [имот номер] в [населено място], [жк] и удостоверение, което е заверено в частта, че имотът не е общински, държавен и е деклариран, като в частта за свидетелите за извършване на обстоятелствена проверка са посочени М. С. Н., И. И. Д. и Я. А. Ч.. Д. П. е обжалвала мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, по нейно заявление рег. №АУ041371ПР/24.04.2024 г. за заверка на имената на свидетели, посочени в молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], в частта относно заверката на имената на свидетелите в производството по чл.587 от ГПК, образувано е адм. дело № 1138/2024 г. по описа на Адм. със – Варна. С протоколно определение №6455/20.06.2024 г. по адм. дело № 1138/2024 г. на Адм. съд – Варна, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като съдът е приел, че с оглед издадената Заповед № 289/13.06.2024 г. на кмет на район „Приморски“ в Община Варна е извършена поисканата от жалбоподателката заверка на имената на трима свидетели за производството по чл.587 от ГПК. Определението е оспорено с частна жалба от Пишева и към момента не е влязло в сила. В Протокол за телефонно уведомяване относно действия по административно производство от 10.05.2024 г., подписан от В. Д. – директор на АТО – Виница и Д. Р. – старши експерт ЕСГРАОН и ГС е посочено, че е проведен разговор с Д. П., чрез адв. А. и е уведомена, че трябва да посочи поне един свидетел съсед на имота. Със Заповед № 289/13.06.2024 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна, по искане на жалбоподателката за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху [имот номер] по КК на [населено място] са определени като свидетели лицата М. С. Н., И. И. Д. и Г. Е. Т.. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 20.06.2024 г. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи. Направеното изявление в Заповед № 289/13.06.2024 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна, не съответства като съдържание на заявеното искане от жалбоподателката в Заявление рег. № АУ041371ПР/24.04.2024 г. относно свидетел за обстоятелствена проверка Я. А. Ч.. По същество жалбоподателката оспорва вписването на Г. Е. Т. като свидетел за обстоятелствена проверка, вместо заявения от нея свидетел Я. А. Ч.. В случай, че замяната на свидетеля беше вписана в удостоверението за обстоятелствена проверка и същото беше заверено от кмет на район „Приморски“ в Община Варна щеше да е налице документ – удостоверение, чието съдържание може да се оспори само по административен ред, съобразно чл.81, ал.2 от АПК. При издаването на оспорената заповед е извършено волеизявление относно замяна на свидетел, което е с неблагоприятни последици за жалбоподателката, защото не съответства на волята й да установи факти от значение за нея с подходящите според нея свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателката има правен интерес от оспорването. Оспорената заповед е връчена на 20.06.2024 г., жалбата е подадена на 20.06.2024 г. в срока по чл. 149, ал.1 от АПК вр. чл.144 от АПК. Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Имот с ид. 10135.2552.819, относно който ще се извършва обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост е с адрес: [населено място], район „Приморски“, [жк], видно от скица за поземлен [имот номер]-873409/14.08.2023 г. издадена от СГКК – Варна. Съгласно Решение № 76-9 от Протокол № 6/21.02.2024 г. на Общински съвет – Варна на основание чл.42, ал.6 от ЗМСМА и Решение № 296/11.02.2024 г. на Общинска избирателна комисия – Варна е избран М. Б. за временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“. Н. основание чл.23, ал.1 от АПК, кмет на район „Приморски“ в Община Варна е имал компетентност да издаде оспорената заповед. Непосочването на страните, на които следва да се връчи заповедта не е част от производството по издаване на акта, поради което не води до незаконосъобразност. Заповедта е връчена на жалбоподателката и тя е упражнила правото си на жалба, от което следва, че правото й на защита не е нарушено. В заповедта са изложени мотиви за издаването й, а именно установено е, че посочените свидетели от жалбоподателката за обстоятелствена проверка не са съседи на имот ид. 10135.2552.819, въпреки даденото указание жалбоподателката не е посочила поне един свидетел непосредствен съсед на имота, поради което ответникът е сторил това, на основание чл.587, ал.2 от ГПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. О. П. за телефонно уведомяване относно действия по административно производство от 10.05.2024 г. се установява, че на жалбоподателката е указано, да посочи свидетел, който е съсед на имота, за който ще се проведе обстоятелствена проверка. Не е определен срок, в който това указание да се изпълни, каквото е изискването на чл.30, ал.2 от АПК. Следва, че е допуснато процесуално нарушение от ответника. Това нарушение в случая не е съществено, защото жалбоподателката е посочила трима свидетели и ответника е нямал правно основание да ги променя, за което съдът ще изложи мотиви при преценяване спазването на материалния закон. Установеното обосновава, че процесната заповед е издадена при липса на съществени процесуални нарушения. Същата е издадена в нарушение на материалния закон. Заверяването на молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка, в частта относно свидетелите е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК. Н. основание чл. 23, ал.1 от АПК кметът на район „Приморски“ в Община Варна е компетентен да разгледа искане за заверяването на молба – декларация за обстоятелствена проверка за имот с ид. 10135.2552.819 по КК на [населено място] находящ се в [населено място], община Варна, кв. Изгрев. Молбата – декларация съдържа удостоверение с посочени свидетели от жалбоподателката. В производството по заверяването на молба - декларация не е предвидено кмет на район „Приморски“ да определя със заповед свидетелите за извършване на обстоятелствена проверка. Съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Възможност да посочи свидетели е предоставена на кмета, в случай, че собственикът не е посочил такива в молбата – декларация, съответно удостоверението за обстоятелствена проверка. В случая жалбоподателката е посочила трима свидетели. Да се промени някой от свидетелите, които е посочила жалбоподателката съществува възможност, когато нотариусът приеме, че свидетелят не отговаря на изискванията, като тази промяна ще я осъществи нотариуса. Хипотетично в случай, че някой от свидетелите, за които е заверена молба – декларация почине или изпадне в невъзможност да свидетелства след заверяване на молбата – декларация за обстоятелствена проверка, но преди провеждане на нотариалното производство, тогава няма да е необходимо подаване на нова молба – декларация и заверяването й, а съответния свидетел ще бъде заменен от нотариуса, като собственика е този, който ще посочи новия свидетел. От посочените правни норми се установя, че на ответникът не е предоставено право да променя избора на жалбоподателката за свидетели, чрез издаване на заповед. Единствено, ако не са посочени свидетели, следва да посочи такива в удостоверението за обстоятелствена проверка. Нотариусът е този, който ще прецени съответното лице възприело ли е достатъчно факти относно владеенето на имота. В този смисъл Решение № 3304 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2016 г. От изложеното следва, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради нарушение на чл.587, ал.2 от ГПК, поради което следва да се отмени на основание чл.146, т.4 от АПК. Жалбоподателката е обжалвала мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, по нейно заявление рег. №АУ041371ПР/24.04.2024 г. за заверка на имената на свидетели, посочени в молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], в частта относно заверката на имената на свидетелите в производството по чл.587 от ГПК, образувано е адм. дело № 1138/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна, поради което в настоящото производство не следва да се преценява законосъобразността на оспорения мълчалив отказ, съответно не следва след отмяна на процесната заповед административната преписка да се връща на ответника за продължаване на съдопроизводствените действия по заверяване имената на свидетелите, защото ако това бъде направено съдът ще се произнесе по спор, за който не е сезиран по настоящото дело. Относно разноските: Жалбоподателката е заплатила държавна такса 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, в минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 година. Ответникът не е направил възражение за прекомерност. Н. основание чл. 143, ал.1 от АПК и чл. 46, ал.1, т.1 от ЗМСМА район „Приморски“ в Община Варна следва да бъде осъден да заплати в полза на Д. С. П. сумата от 1010 лева. Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Цитирани разпоредби
19- чл. 23, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 30, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 81, ал. 2 АПК
- чл. 587, ал. 1 ГПК
- чл. 587, ал. 2 ГПК
- чл. 587, ал. 3 ГПК
- чл. 587 ГПК
- чл. 42, ал. 6 ЗМСМА
- чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗМСМА
- чл. 21, ал. 3
- чл. 8, ал. 3