Решение № 500 от 12.5.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 529/2022 г.

Производството е образувано по повод искова молба от “Теленор България” ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, чрез упълномощен адвокат З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „Александър Жендов“ № 6, против Д. Т. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: общ. П., с. Д., п. код ••••, ул. „П.“ № 40А, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството, в размер на 378, 72 лева, от които 310, 51 лева задължения по Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г., от които 92, 58 лева незаплатени месечни абонаментни, други такси и потребени услуги (общо дължимата сума за начислени такси и ползвани услуги е 99, 31 лева, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6, 73 лв., претендираната сума е 92, 58 лв.) и 217, 93 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и сумата в размер на 68, 21 лева - задължения за лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.01.2019г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HONOR 7А 16GB Dual Blue, от които 10, 77 лв. - падежирали лизингови вноски и 57, 44 лв. - предсрочно изискуем остатък от шестнадесет неначислени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1447/2021 г. по описа на РС П. като недоказан.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ответника и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.

Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г.. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер •••••.

2.

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 и Договор за лизинг от 03.01.2019 г.. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ••••• влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 31.99 лв. с вкл. ДДС или 26.66 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат HONOR 7 A 16GB Dual Blue. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 152, 57 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 70, 00 лева с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3, 59 лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Твърди се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Д. Т. Т. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали следните условия:

• за мобилен номер ••••• - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г.;

• за мобилен телефонен апарат HONOR 7А 16GB Dual Blue - условията, договорени в Договор за лизинг от 03.01.2019 г. Посочено е, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. май 2019 г. - м. Септември 2019 г.. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и потребителя.

Фактура № 7288591291/15.05.2019 г. била издадена за отчетния период 15.04.2019 г.- 14.05.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ••••• месечна абонаментна такса 26.66 лв. и Роуминг таксуване (общо) 1.92 лв., които са в общ размер на 28.58 лв. без ДДС - 34.30 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HONOR 7А 16GB Dual Blue - 3.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, била 37.89 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.73 лв., претендираната сума по фактурата е 31.16 лв.

Фактура № 7289967963/15.06.2019 г. била издадена за отчетния период 15.05.2019 г.- 14.06.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ••••• месечна абонаментна такса 26.66 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Роуминг таксуване (общо) 0.11 лв., които са в общ размер на 27.52 лв. без ДДС - 33.02 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HONOR 7А 16GB Dual Blue - 3.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 36.61 лв.

Фактура № 7291373775/15.07.2019 г. била издадена за отчетния период 15.06.2019 г.- 14.07.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ••••• месечна абонаментна такса 26.66 лв. без ДДС - 31.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HONOR 7A 16GB Dual Blue - 3.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 35.58 лв.

Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и Д. Т. Т., при условията на които е ползван процесен номер •••••, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № 7294016570/15.09.2019г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 217.93 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство HONOR 7А 16GB Dual Blue в общ размер на 57.44 лв. с вкл. ДДС.

Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ••••• (преди 03.01.2021г.) са уредени от страните в р. 4, т. 2 от Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г.. Посочва как е формирана претендираната неустойка, а именно: сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 26.66 лв. всяка), а именно 79.98 лв., ведно с добавена разликата в размер на 137.95 лв. между стандартната цена на HONOR 7А 16GB Dual Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 03.01.2019 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 03.01.2019 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Твърди, че за мобилно устройство HONOR 7A 16GB Dual Blue предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 57.44 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски.

Посочва, че общата стойност на неизплатените парични задължения на Д. Т. Т. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори, описани по-горе, е в размер на 378, 72 лева.

Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд П., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1447/2021 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 820/27.04.2021 г. за заявените суми.

Предвид акта на съда по заповедното производство, с който са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1447/2021 г., е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок предявили и настоящия иск по чл.422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Претендира направените разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат З. Ц. от САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. М. З. от АК П. представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни.

По отношение на недопустимостта твърди, че не е налице идентичност между заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба. Не бил спазен законоустановения срок за предявяване на установителния иск по реда на чл.422 ГПК.

По основателността заявява, че ответникът не дължи претендираните искови суми, тъй като не е ползвал услугите на ищеца. Липсвали и доказателства за прекратяване на договора, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение за претендираните неустойки. Счита и, че ответникът не дължал претендираните суми, тъй като е изтекла погасителна давност. В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява. За него се явява адвокат М. З. от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция..

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 1447/2021 по описа на РС П. се установява, че между „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) и ответника – Д. Т. Т. са сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., по който ответникът е титуляр по предпочетен мобилен номер •••••, от който се установява, че дружеството е поело задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на дружеството, по абонаментен план „Тотал 26.99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС" за 26, 99 лева на месец. Представена е и Декларация от 28.11.2018 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г.за мобилен номер •••••, от който се установява, че дружеството е поело задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на дружеството, по абонаментен план „Тотал 31.99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ за 31, 99 лева на месец.

От Договора за лизинг от 03.01.2019 г. се установява, че на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HONOR 7 A 16GB Dual Blue. Съгласно клаузите му мобилното устройство е предоставено на ответника за временно и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в размер на 152, 57 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 3, 59 лева, както и първоначална лизингова вноска в размер на 70 лева. В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на горепосочената лизингова сума и допълнително сумата в размер на 3, 59 лева/. В чл.4 от Договора е уговорено, че с подписването му клиентът декларира и потвърждава, че му е предадено устройството във вид, годен за употреба. Представена е и декларация от 03.01.2019 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.

По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни споразумения.

На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните фактури:

• № 7288591291/15.05.2019 г. за отчетния период 15.04.2019 г.- 14.05.2019 г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова вноска в размер на 37, 89 лева, от които 34, 30 за месечен абонаментен план, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и 3, 59 лева за месечна лизингова вноска. Фактурата е платима в срок до 30.05.2019 г..

-№ 7289967963/15.06.2019 г. за отчетен период на потребление 15.05.2019 г.- 14.06.2019 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова вноска в размер на 74, 50 лева, от които 33, 02 за месечен абонаментен план, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, 3, 59 лева за месечна лизингова вноска, както и предходно задължение в размер на 37, 89 лева. Фактурата е платима в срок до 30.06.2019 г..

-№ 7291373775/15.07.2019 г. за отчетен период на потребление 15.06.2019 г.- 14.07.2019 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова вноска в размер на 110, 08 лева, от които 31, 99 за месечен абонаментен план, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, 3, 59 лева за месечна лизингова вноска, както и предходно задължение в размер на 74, 50 лева. Фактурата е платима в срок до 30.07.2019 г..

-№ 7294016570/15.09.2019г. за отчетен период на потребление 15.08.2019 г. до 15.09.2019 г., с начислена сума в размер на 378, 72 лева, от която сумата в размер на 217, 93 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги, 57, 44 лева вноски за лизинг и 103, 35 лева задължения от предходен период. Фактурата е платима в срок до 30.09.2019 г..

Всички суми по горепосочените фактури са с включено ДДС.

По делото е представена покана за доброволно плащане от 15.08.2019 г. от ищеца и адресирана до ответника на адрес: с. Д., ул. „П.“ № 40, за уведомяване на адресата, че има задължение в размер на 103, 35 лева с ДДС, както и че при неплащане на дължимата сума, ще бъдат принудени да предприемат следните действия - договорът му с „Теленор“ за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/фиксиран номер няма да бъде възможно; към посочената по-горе дължима сума ще бъде добавена неустойка, в размер съгласно договора и всички оставащи лизингови вноски, ще станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг. От приложеното удостоверение от „Тип - Топ Куриер” АД за доставка на предупредително писмо EAN13 •••••••••• се установява, че писмото е доставено на 23.08.2019 г., по обявения начин за доставка - до пощенска кутия. Няма данни дали поканата е получена лично от ответника, респективно от някое друго лице, което е поело задължението да му го предаде.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическта експертиза, което съдът цени като обективно изготвена, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява, че по издадените фактури за периода 15.05.2019 г. до 15.09.2019 г. за ползвани услуги от ответника са общ в размер на 378, 72 лева, като нямало извършени плащания от абоната. Вещото лице подробно е посочило какви вземания са включени в тях, както и че неплатените вноски за лизинг включват дължими лизингови вноски от 5 - та до 23 - та вноска /19 вноски х 3.59 лева = 68, 21 лева./. Посочил е размерът на дължимата неустойка – 3 месечни абонаментни такси по 26, 66 лева – 79, 98 лева, както и допълнителна сума за невръщане на устройството /158.22 лева/.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за тяхната действителност.

Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по горепосочените сметки.

Не се установи по делото ответникът да е върнал полученото по договора за лизинг мобилно устройство.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран с обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД чл.342 и сл. от ТЗ.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1447/2021 г., по описа на РС П., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

По направено възражение, че исковата претенция е недопустима, тъй като нямало идентичност с вземанията упражнени със заявлението по ч.гр.д. № 1447/2021 г. по описа на РС П., съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от посоченото заявление, в т.12 от същото е посочил размера и вида на всяко една от претенциите, както и правопораждащите юридически факти за вземанията, които са идентични с претендираните в настоящото производство.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 и Договор за лизинг от 03.01.2019 г., размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключените договори; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната неустойка, размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на осъществяване на всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг и разликата в цената на устройството между преференциалната такава и стандартната.

Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ - мобилен оператор и ответника – потребител по сключените помежду им Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г. и Договор за лизинг от 03.01.2019 г.. Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Предоставена е й лизинговата вещ. С това „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. С това „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения.

По предявената искова претенция касаеща заплащане на сумата в размер на 92, 58 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни, други такси и потребени услуги за отчетен период 15.04.2019 г. до 14.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги № 620880621 от 28.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 020120005 от 03.01.2019 г., съдът намира, че от изложеното по-горе, по категоричен начин се установява, че сумите се дължат от ответника. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за периода, през който се претендират сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства относно установяване факта на плащане на претендираната сума от 92, 58 лева, за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника, че не дължи сумата, както е посочил в отговора на исковата молба, както и не бе оспорен дължимият размер. В подкрепа на извода на съда е и заключението на вещото лице, което посочва, че ответникът не е извършвал плащания по издадените от ищеца процесни фактури, в които е включено и настоящото вземане.

По предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.342 ТЗ - за заплащане на сумата в общ размер на 68, 21 лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.01.2019 г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HONOR 7А 16GB Dual Blue, от които 10, 77 лева - падежирали лизингови вноски и 57, 44 лева - предсрочно изискуем остатък от шестнадесет неначислени лизингови вноски, съдът намери следното:

Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

От представения договор за лизинг, приложен по делото се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника устройство марка „HONOR 7 A 16GB Dual Blue“, за временно и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в размер на 152, 57 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 3, 59 лева, както и първоначална лизингова вноска в размер на 70 лева. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 ТЗ, лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването.

Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл.3, ал.2 от договорите за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл.345, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.345, ал.1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Също следва да бъде съобразено и, че срокът на договора за лизинг е изтекъл на 03.01.2021 г., поради което ответникът дължи процесните суми по този договор. Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК от ответника. Ответникът, чиято е доказателствена тежест бе да установи това правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски. Предвид така установеното неизпълнение на част от задълженията по договорите за лизинг, следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, изискуемостта на вземането е настъпила, доколкото срокът на договорите е изтекъл преди това.

Във връзка с горното съдът намира, че искът се явява основателно, поради което ответникът дължи сумата в размер на 68, 21 лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.01.2019 г..

Като законово последица от уважаване на претенциите за заплащане на месечни абонаментни, други такси и потребени услуги, както и за лизинговите вноски, следва да бъде уважено искането на ищеца да бъде присъдена й законна лихва от датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане за задълженията.

Във връзка с горното и основателността на исковата претнция, следва да се разгледа релевирано в срока за отговор на исковата молба възражение - за погасяване на процесните вземания по давност.

Според разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Процесните вземания за обективирани във фактури с № 7288591291/15.05.2019 г., платима до 30.05.2019 г., фактура № 7289967963/15.06.2019 г., платима до 30.06.2019 г.; фактура № 7291373775/15.07.2019 г., платима до 30.07.2019 г., т.е. вземанията са станали изискуеми по различните фактури на следните дати - 31.05.2022 г., 01.07.2022 г. и 31.07.2022 г.. Разпоредбата на чл.116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, като в хипотезата на предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението е подадено на 23.04.2021 г.. Дори съдът да приеме, че за процесните вземания се прилага краткият тригодишен давностен срок, то към този момент не е бил изтекъл, поради което е неоснователно възражението на ответника.

Относно иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД:

Основателността на иска предполага между страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, включващ валидно уговорена клауза за неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора и настъпване на основание за начисляването й.

Съгласно раздел 11 „Условия“ от договора за мобилни услуги в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в същия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му последният дължи за всяка СИМ карата, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от потребителя цена при предоставяне на мобилно устройство, съответстваща на оставащия срок на договора. Същото е уговорено и в допълнителното споразумение от 03.01.2019 г. към договора за мобилни услуги в раздел IV, т.2.

Следователно неустойката ще е дължима само, ако договорът е бил предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок и са настъпили предвидените в договора условия за това.

Едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната си същност представлява разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. С правото да развали договора разполага единствено изправната страна по един двустранен договор. То се упражнява с отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора.

Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото нито в договора за мобилни услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Нещо повече - според чл.19б и чл.75 от Общите условия едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дава право на оператора да прекрати договора.

По делото не са ангажирани доказателства за достигане до ответника на писмено изявление на кредитора за разваляне на договора, каквото е необходимо съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма. До противния извод не води и приложената по делото покана за доброволно плащане от 15.08.2019 г. и удостоверение от „Тип - Топ Куриер” АД за доставка на предупредително писмо с № EAN13 ••••••••••. От същите не може да се установи по категоричен начин, че волеизявлението на ищеца за едностранно прекратяване на процесните договори е достигнало до ответника. В удостоверението от „Тип-Топ Куриер“ АД е посочено, че писмото е доставено на 23.08.2019 г. по обявения начин за доставка - до пощенска кутия. Няма данни дали поканата е получена лично от ответника, респективно от някое друго лице, което е поело задължението да му я предаде. На следващо място не може да се прецени и дали това удостоверение касае именно изпратената от ищеца до ответника покана за доброволно плащане, тъй като в него е посочен № EAN13 ••••••••••, който номер не фигурира никъде в самата покана.

Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на договора по вина на абоната, което би имало за последица задължение за заплащане на неустойка. Разбира се съдебната практика приема, че е допустимо развалянето на двустранен договор с исковата молба, в която волята на ищеца за разваляне на възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно изразена - в този смисъл е Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, II т.о. В случая препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника на 20.12.2022 г., т.е. след изтичане на срока на договора - 03.01.2021 г., поради което не може да има за последица възникване на задължение за неустойка. Основанието за заплащане на неустойка е „прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел“, т.е. преди изтичане на първоначалния срок на договора, в случая преди 03.01.2021 г.. По делото липсват доказателства за разваляне на договора преди тази дата, поради което следва да се отрече дължимостта на неустойката. За дължимостта на неустойката е без значение и обстоятелството, че между страните е уговорено след изтичане на първоначалния срок на договора същият да се превърне в безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на договора, то очевидно същият не е бил прекратен предсрочно, респективно не се е осъществил фактическият състав, пораждащ задължението за неустойка.

При тези данни съдът приема, че сключеният между страните договор за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него не са били прекратени (развален по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок. Това води до извод за недължимост на претендираната неустойка, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. /в този смисъл Решение № 178 от 1.11.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 485/2021 г. и Решение № 286 от 27.09.2022 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 286/2022 г./.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 539, 24 лева, от която сумата в размер на 375, 77 лева разноски в исковото производство и сумата в размер на 163, 47 лева разноски в заповедното производство.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но такива не се претендират.

Воден от горното, съдът