Решение № 256 от 21.8.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 631/2024 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318 от Изложено е в исковата молба, че ищцовото дружество е търговец с основен предмет на дейност покупка, продажба, производство, внос и износ на всички видове сандвич панели, профили, трапецовидни листове, рулонни листове, материали за отопление, вентилация, охлаждане, изолация, покриви, фасади и тавани. След проведени преговори в началото на 2023 г. "Д." ЕООД започнали да поръчват покривни и фасадни панели. Така между двете дружества са възникнали трайни търговски отношения, по силата на които турското дружество Ф.Г.С.Т.Л.Ш. е продавало и доставяло термопанели на „Д.“ ЕООД (с предишна фирма (“ К.“ ЕООД), като му е издавало фактури за всяка отделна доставка, а получателят се задължавал да заплати дължимата сума в 7-дневен срок от получаването им. Купувачът е следвало да ги заплаща по банков път. Сочи, че от началото на 2023г. до м. април 2023г. са доставени редица пратки с термопанели, като получателят ги е заплащал своевременно. Страните не са имали писмен договор, въпреки създадените трайни търговски отношения, като утвърденият начин на работа е бил чрез подаване на заявка от ответника и издаване на фактура от ищцовото дружество. Посочено е, че уговорката за заплащане в 7-дневен срок не е обективирана писмено, но следва да се приложи чл. 303а ТЗ, който предвижда срок, не по-дълъг от 14 дни от получаването на стоката или услугата. Посочено е, че до началото на м. април 2023г. купувачът е заплащал точно и своевременно на продавача за получените от него термопанели. След което поръчал в началото на месец април нова доставка на термопанели на стойност 14685.30 евро, за което продавачът издал фактура № FMS2023000000021/04.04.2023г. на стойност 14685.30 евро, 1134 кв. м. покривни термопанели с единична цена 12.95 евро/кв. м., опаковани в общо 12 опаковки с общо тегло 5200 кг, доставени с тежкотоварен камион с peг. № •• и ремарке с peг. № ••. Твърди, че получаването на доставката е удостоверено с подпис в полето на получател. Сочи, че за следваща доставка е издадена фактура № FN52023000000023/10.04.2023 г. на идентична стойност от 14685.30 евро, за транспорт на покривни панели, като във фактурата са описани конкретните видове панели и размерите, които са предмет на доставката. Заявява, че за осъществяването на доставките по горните фактури свидетелстват и представените товарителници (CMR), опаковъчни листове и митнически декларации. Твърди, че тази фактура не е платена до днес. Посочено е, че на 20.04.2023г. по телефона била поръчана нова порция термопанелни профили на стойност 20979 евро, за което продавачът издал фактура № FMS2023000000027/24.04.2023г., идентична с ел. фактура № FN52023000000027/24.04.2023г. на стойност 20979 евро, 1620 кв. м. термопанели с единична цена 12.95 евро/кв. м., опаковани в общо 12 опаковки с общо тегло 8060 кг., доставени с тежкотоварен камион с peг. № •• и ремарке с peг. № ••. Заявява, че въпреки многократните опити на ищцовото дружество да получи доброволно плащане на доставените стоки, такова и към настоящия момент не е извършено. Ето защо, ищецът е сезирал Окръжен съд - П. с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. С Определение № 572/29.04.2024 г. по ч. т. д. № 258/2024 г. по описа на Окръжен съд - П., XII състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който „Ф.Г.С.Т.Л.Ш. ООД, (•••) ще предяви срещу „Д. ЕООД, ЕИК: „••. гр. С.••, представлявано от управителя Ж.Н.И., за заплащане на сумата от 50 349, 60 евро (петдесет хиляди триста четиридесет и девет евро и шестдесет евроцента), предмет на описаните по- горе правоотношения. Заявява, че въпреки предприетите действия и към момента поради бездействие на ответното дружество отношенията между страните не са уредени. Сочи, че за ищцовото дружество съществува правен интерес да потърси дължимото му по съдебен ред, като по този начин запази и наложените обезпечения. Моли, да се осъди „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••. гр. С.••, представлявано от Ж.Н.И. да заплати в полза на „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) сумата в размер на 50 349, 60 евро (петдесет хиляди триста четиридесет и девет евро и шестдесет евроцента), представляващи стойността на продадени от „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) и закупени от „Д.“ ЕООД, ЕИК: •• покривни и фасадни панели, за които са издадени фактура № FMS2023000000021/04.04.2023г., фактура № FN52023000000023/10.04.2023г. и фактура № FMS2023000000027/24.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. След оставяне на исковата молба без движение, по делото е постъпила молба от ищеца, с която пояснява, че Фактура № FN52023000000023/10.04.2023 г. е издадена във връзка с продажбата на покривни панели от вида САЗ SS 40 1000 9002 9002 CATI PANELI Уговореното и доставено количество, за което е издадена процесната фактура е 1 134 квадратни метра при единична цена от 12, 95 ЕВРО на квадратен метър. Доставката, на която съответства тази фактура е осъществена на 12.04.2023 г. Сочи, че доставките по останалите фактури са осъществени, както следва: 1) по фактура № FMS2023000000021/04.04.2023г. на 06.04.2023г.; 2) по фактура № FMS2023000000027/24.04.2023г. е осъществена на 27.04.2024 г. Уточнява, че срокът за плащане започва да тече от датата на доставяне на стоките по тяхното местоназначение. Представя доказателства за правосубектност и представителна власт на дружеството, като същите са актуални към 2022 г. Моли, в случай, че настоящия състав прецени, че е нужно да се представят по-актуални такива, то моли да бъдат дадени нарочни указания или да бъде продължен срока. Приложено представя двуезично пълномощно. Приложено представя платежно за внесена държавна такса. Уточнява, че процесните суми могат да бъдат заплатени по посочена банкова сметка с IBAN: BG54TCZB93501002745500. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище относно допустимостта, основателността и изложените обстоятелства в предявената искова претенция от ищеца. Прави възражение за неподсъдност на ОС - П. на предявения от ищеца иск, като моли да се прекрати производството по ТД 319/2024 по описа на ОС П. и да се изпрати делото на местно компетентния съд - ОС С.. Посочва, че на основание чл.108 ГПК - искът се предявява пред съда, в който е седалището на ответника, предвид което компетентен да разгледа предявения от ищеца Фумса груп санайи ве дъш тиджрет лимитед ширкети ООД иск срещу „Д.” ЕООД е Окръжен съд С.. Вписаните по партидата в Търговския регистър на „Д.” ЕООД седалище и адрес на управление са: град С., ••. Счита, че предявената искова молба е нередовна предвид следното: Твърди, че няма представени доказателства, които да установяват съществуването и надлежната регистрация на ищцовото дружество, както и лицата, които го представляват. Посочва, че към исковата молба не са представени писмени доказателства, а исковата молба препраща към писмени доказателства, приложени към друго търговско дело. Заявява, че на основание чл.127 ал. 2 ГПК ищецът е длъжен да посочи доказателствата в исковата молба и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. В противен случай ответникът е лишен от възможността да се запознае с документите и да направи своевременно своите възражения и доказателствени искания. Оспорва по основание и размер предявения осъдителен иск. Възразява срещу предявения иск на ищцовото дружество, а именно срещу твърдението за възникнали трайни търговски отношения между страните по делото, в резултат на които има неплатени задължения, както и срещу твърдението, че „Д.” ЕООД дължи сумата в размер на 50349.60 евро. Възразява срещу твърдението, че след проведени преговори в началото на 2023г., ответникът е започнал да поръчва покривни и фасадни панели. Оспорва твърдението, че между страните по делото са възникнали трайни търговски отношения, по силата на които ищецът е продавал и доставял термопанели на ответника, за което са издавани данъчни фактури за всяка отделна доставка, а получателят се е задължил да заплати дължимата сума в 7- дневен срок от получаването им. Оспорва и твърдението, че купувачът е следвало да заплаща сумата на фактурата по банков път. Заявява, че по отношение на цитираните в исковата молба фактури не може да вземе становище, тъй като същите не са приложени към исковата молба и няма възможност да се запознае с тях. Твърди, че ищецът не е представил никакви първични счетоводни документи, които да удостоверяват извършени от него доставки на термопанели - заявки, приемо-предавателни протоколи и др. документи, установяващи предаване на стоките. Заявява, че предвид липсата на представени фактури е в невъзможност да вземе становище по отношение на страните по твърдяните сделки, стоките, за които са издадени, стойността им и начина и срока за плащане. Моли, след като съдът се убеди в основателността на възраженията, обективирани в отговора на исковата молба, да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск. Ответникът моли, да му се присъдят направените съдебни разноски. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по направените твърдения, оспорвания и възражения в отговора на исковата молба. Относно възражението за местна неподсъдност, счита, че така направеното възражение е основателно, доколкото възражението е направено в законоустановения срок, а действително седалището на ответното дружество е в гр. С.. Относно възражението за нередовност на исковата молба: Счита, че така направеното възражение е напълно несъстоятелно. Сочи, че в чл. 129 ГПК, уреждащ задълженията на съда да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, изрично са посочени задължителните реквизити на исковата молба, съответно пропускането, на които е основание за оставяне на исковата молба без движение. Сочи, че ответникът се позовава на чл. 127, ал. 2 ГПК, който текст не регламентира задължителни реквизити/приложения за редовност на исковата молба. Относно направените възражения по основателността: Изцяло поддържа заявеното в исковата молба. Намира, че направеното оспорване в отговора е бланкетно, без в него да се посочват конкретни фактически обстоятелства. Заявява, че е направено редовно доказателствено искане в исковата молба за изискване и прилагане по делото на обезпечителното дело, по което се намират всички писмени доказателства. Счита, че следва да се има предвид, че ответната страна е страна и по ч. т. д. № 258/2024 г. на Окръжен съд - П., така че няма пречка да се запознае с документите и да изрази по-задълбочено становище. С цел ускоряване на процеса към настоящата допълнителна искова молба прилага наличните по частното търговско дело писмени доказателства. Заявява, че е бланкетно и несъстоятелно оспорването на възникналите отношения. Уточнява, че трайните отношения са били не само между конкретните две дружества - страни по настоящото дело, но и между други дружества, свързани с тях. Посочва, че така от представеното към настоящата допълнителна искова молба движение от банковата сметка на ищцовото дружество се вижда, че същото е получавало суми от "Д." ООД. Твърди, че това дружество безспорно е свързано с ответното такова, тъй като негов мажоритарен собственик и управител е г-н Ж.И., който е едноличен собственик на капитала и управител на ответника. Сочи, че същите са регистрирани с почти идентични фирми и имат еднакво седалище и адрес на управление. Заявява, че от приложените към настоящата искова молба писмени доказателства се вижда, че за съответните доставки на термопанели са съставени фактури, опаковъчни листове и международни товарителници (CMR). Във всяка от товарителниците именно има подпис в поле получател, с което се удостоверява получаването на превозваната стока. Твърди, че в същите тези товарителници като приложения към документите са посочени и търговските фактури. Тоест, според ищеца, не може да има съмнение относно получаването им. Твърди, че подписът в полето получател е изпълняван или лично от управителя на ответното дружество - Ж.И., или от лица работещи за него. Посочва, че същевременно всяка една фактура съдържа данни за банковата сметка на ищцовото дружество, което свидетелства за уговорката, че плащането е дължимо по банка. Отбелязва, че същото задължение произтича и от ЗОПБ, който задължава суми в такъв размер да бъдат заплащани по банков път. Поддържа изцяло изложената в първоначалната искова молба фактическа обстановка с направените уточнения. Моли, да се осъди „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••, представлявано от Ж.Н.И. да заплати в полза на „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) сумата в размер на 50 349, 60 евро (петдесет хиляди триста четиридесет и девет евро и шестдесет евроцента), представляващи стойността на продадени от „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) и закупени от „Д.“ ЕООД, ЕИК: •• покривни и фасадни панели, за които са издадени фактура № FMS2023000000021/04.04.2023г., фактура № FN52023000000023/10.04.2023г. и фактура № FMS2023000000027/24.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли, в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова молба, с който взема становище относно допустимостта, основателността и изложените обстоятелства в предявената искова претенция от ищеца. Предвид заявеното от ищеца в допълнителната искова молба, моли да се прекрати производството по ТД 319/2024 по описа на ОС П. и да се изпрати делото на местно компетентния съд - ОС С.. Поддържа направеното възражение за нередовност на исковата молба: Посочва, че ищецът е длъжен да докаже легитимацията си. Сочи, че представеното с допълнителната искова молба удостоверение за търговска регистрация на ищеца е актуално към 17.01.2022г. Твърди, че не е налице възможност да бъде извършена актуална справка за представителите на дружеството. Предвид което счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение до представянето на удостоверение за актуално състояние на ищеца, от което да е видно кои са лицата, които го представляват. По отношение на основателността на предявения иск и обстоятелствата, които се релевират с исковата молба: Поддържа направеното оспорване на предявения иск по основание и размер. Поддържа направеното възражение срещу твърдението за възникнали трайни търговски отношения между страните по делото, в резултат на които има неплатени задължения, както и срещу твърдението, че „Д.” ЕООД дължи сумата в размер на 50349.60 евро. Твърди, че между страните по делото не са възникнали трайни търговски отношения, по силата на които ищецът е продавал и доставял термопанели на ответника, за което са издавани данъчни фактури за всяка отделна доставка, а получателят се е задължил да заплати дължимата сума в 7- дневен срок от получаването им. Оспорва и твърдението, че купувачът е следвало да заплаща сумата на фактурата по банков път. Моли, след като съдът се убеди в основателността на възраженията му, обективирани в отговора на исковата молба и на настоящия отговор на допълнителната искова молба, да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск. Моли, да му се присъдят направените съдебни разноски. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано по законите на Република Т., с номер в Централизираната система на регистрация № ••, Номер в Търговския регистър № ••, със седалище и адрес на управление: •••. Ответникът е българско дружество, с ЕИК: ••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ••, с управител Ж.Н.И.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при извършената проверка в „Д.“ ЕООД, ЕИК: •• за процесните сделки са оформени следните документи: Митническа декларация № 23BG003008040933R4 от 07.04.2023 г. за 14685.30 EUR. с митническа стойност 28721.95 лв. В декларацията са вписани за износител Ф.Т.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) TR и декларатор „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. В митническата декларация е вписана търговска фактура FMS2022000000021/04042023/••, за описание на стоките е посочено „покривни изолационни панели 1134 M2, дължими мита - 0.00 лв. и ДДС - 5760.39 лв. Посочен е идентификационния номер на превозното средство № •••/•••, както и че превозът е платен до гр. С.. Съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 61 от ЗДДС начисленият от митническите органи дължим ДДС е внесен на 07.04.2023 г. от задълженото лице – „Д.“ ЕООД, след което процесната стока е освободена и експедирана в цялост. Данъкът, посочен в митническата декларация и платен от ответното дружество, е в размер на 5760, 39 лева. В издадената търговска фактура FMS2022000000021/04042023/•• е посочена банковата сметка на ищцовото дружество в Б., по която да бъдат заплатени дължимите суми. Доставената стока е отразена в счетоводните регистри на ответника по дебит сметка 304 „Стоки“, с номенклатурен номер „Панел САЗ SS 40 - 100090029002“ и количество - 1134 m2 на обща стойност 28721.95 лв. и е отразено задължението към доставчика по сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида № 010013 „••.“ със същата сума. От представената товарителница по CMR № 000057 /стр. 64 от т.д. 319/2024 г. на ОС-П./ се установява, че стоката, предмет на търговска фактура FMS2022000000021/04042023/••, превозвана с камион рег. № ••• и ремарке рег.№ ••• е доставена на получателя „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. Митническа декларация № 23BG003008041065R4 от 13.04.2023 г. за 14685.30 EUR, с митническа стойност 28721.95 лв. В декларацията са вписани за износител Ф.Т.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) TR и декларатор „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. В митническата декларация е вписана търговска фактура FMS2022000000023/10042023/••, за описание на стоките е посочено „покривни изолационни панели 1134 M2, дължими мита - 0.00 лв. и ДДС - 5760.39 лв. Посочен е идентификационния номер на превозното средство № •••/•••, както и че превозът е платен до гр. С.. В издадената търговска фактура FMS2022000000023/10042023/•• е посочена банковата сметка на ищцовото дружество в Б., по която да бъдат заплатени дължимите суми. Съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 61 от ЗДДС начисленият от митническите органи дължим ДДС е внесен на 13.04.2023 г. от задълженото лице – „Д.“ ЕООД, след което процесната стока е освободена и експедирана в цялост. Данъкът, посочен в митническата декларация и платен от ответното дружество, е в размер на 5760, 39 лева. Доставената стока е отразена в счетоводните регистри на ответника по дебит сметка 304 „Стоки“, с номенклатурен номер „Панел САЗ SS 40 - 100090029002“ и количество - 1134 M2 на обща стойност 28721.95 лв. и е отразено задължението към доставчика по сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида № 010013 „••.“ със същата сума. В приложените към делото документи с легализиран превод е посочено, че място на доставката е гр. С., България, начин на доставка е СРТ-С. България и начин на плащане „предварително“. От представената товарителница по CMR /стр. 72 от т.д. 319/2024 г. на ОС-П./ се установява, че стоката, предмет на търговска фактура FMS2022000000023/10042023/••, превозвана с камион рег. № ••• и ремарке рег.№ ••• е доставена на получателя „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. Митническа декларация № 23BG003008041265R0 от 25.04.2023 г. за 20979 EUR, с митническа стойност 41031.36 лв. В декларацията са вписани за износител Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••) TR и декларатор „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. В МД е вписана търговска фактура FMS2022000000027/24042023/••, за описание на стоките е посочено „покривни изолационни панели 1620 M2, дължими мита - 0.00 лв. и ДДС - 8222.27 лв. Посочен е идентификационния номер на превозното средство № •••/•••, както и че превозът е платен до гр. С.. Съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 61 от ЗДДС начисленият от митническите органи дължим ДДС е внесен от задълженото лице – „Д.“ ЕООД, след което процесната стока е освободена и експедирана в цялост. Данъкът, посочен в митническата декларация и платен от ответното дружество, е в размер на 8222, 27 лева. В издадената търговска фактура FMS2022000000027/24042023/•• е посочена банковата сметка на ищцовото дружество в Б., по която да бъдат заплатени дължимите суми. Доставената стока е отразена в счетоводните регистри на ответника по дебит сметка 304 „Стоки“, с номенклатурен номер „Панел САЗ SS 40 - 100090029002“ и количество -1620 M2 на обща стойност 41031.36 лв. и е отразено задължението към доставчика по сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида № 010013 „••.“ със същата сума. От представената товарителница по CMR № 000069 от 24.04.2023 г. /стр. 79 от т.д. 319/2024 г. на ОС-П./ се установява, че стоката, предмет на търговска фактура FMS2022000000023/10042023/••, превозвана с камион рег. № ••• и ремарке рег.№ ••• е доставена на получателя „Д.“ ЕООД, ЕИК: ••, гр. С.••. ДДС, начислен и платен за получените стоки по МД - 3 бр. е отразен в Дневника за покупки на „Д.“ ЕООД гр. С. през м.04.2023 г. и е деклариран с Уведомление за приемане на СД по ЗДДС вх. № ДДС.2400-2714253 от 15.05.2023 г. По делото (стр.80) е приложена справка за издадените от ищеца „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД, (•••), фактури - 3 бр. за доставка панели, в която се съдържа информация за дата, № на фактура, обяснение, валутен дълг, салдо, тип валута и обхваща периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Не е посочено приложената справка дали е от счетоводен регистър на турската фирма. Няма информация за отчетните регистри по ДДС. В Справка е посочено, че по фактура № FMS2022000000021 с дата 04.04.2023 г. задължението на „Д. КО“ ЕООД е в размер на 14685.30 EUR; по фактура № FMS2022000000023 с дата 14.04.2023 г. задължението на „Д. КО“ ЕООД е в размер на 14685.30 EUR; по фактура FMS2022000000027 с дата 25.04.2023 г. задължението на „Д. КО“ ЕООД е в размер на 20979.00 EUR, общият размер на задължението към 31.12.2023 г. е 50349.60 EUR. Според вещото лице счетоводната отчетност на „Д. КО“ ЕООД се води редовно от счетоводна кантора, която ползва счетоводен продукт разработен от „С.“ ЕООД гр. С.. Дружеството съставя хронологични регистри, дневници по ЗДДС и подава редовно СД по ЗДДС. Съставя оборотни ведомости, в които се съдържа информация за синтетична и аналитична отчетност. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че във фактурите е посочено, че начина на плащане е предварително плащане, а в счетоводството на дружеството всички задължения са осчетоводени в брой. Ответното дружество е предоставило на вещото лице извлечение от аналитична партида, според което задълженията към ищеца са платени в брой през касата на дружеството, като са отразени многобройни плащания всяко в размер под 5 000 лв., датиращи от 02 април до 28 април и след това през май 2023г. Към 31.12.2023 г. се води остатък от 19, 59 лв. като надплатена сума, според вещото лице вероятно поради курсовата разлика. Първични счетоводни документи няма. В качеството на свидетел по делото е разпитан А.А., който е съдружник с управителя на ищцовото дружество С.Ю. в друго търговско дружество, което е регистрирано в България – „У.“. Свидетелят А.А. по това време отговарял за поръчките и предаването им в България. Също така е придружавал управителя на ищцовото дружество С.Ю., когато уговаряли сделките с управителя на ответника Ж.И.. Когато г-н Юстюн отсъствал, свидетелят А. разговарял с него. Поръчките ставали по следния начин: от страна на ответното дружество отправяли запитване, ищците показвали качеството на продукцията си, предлагали цените. След известно време ответникът отправял поръчка. Посочва, че конкретно панелите, предмет на процесните фактури, са доставени от Т. до България чрез транспортна международна фирма „И.“ ЕООД. След като стоката мине през митницата, Ж.И. посочвал деня и часа, когато да му се достави стоката и свидетелят А. правил организация с шофьорите. Стоката се предавала на адреса на фирмата в гр. С., на •• и в склад, собственост на Ж.И., който се намира пак в гр. С.. Свидетелят посочва, че страните уговорили цената чрез оферта и накрая се разбрали за 12, 95 евро. Не е имало никакво оплакване относно качеството на продукцията, ответникът получил доставката, но не издал фактура, или друг документ, приел всичко и останал доволен от качеството. Това се случило през 2023г. и 2024г. Първата поръчка, която г-н Ж.И. направил чрез една от притежаваните от него фирми, била платена авансово. След това престанал да плаща. При проведените разговори обещавал да плати, но не плащал, като после казал, че няма да плати. От другата фирма, собственост на Ж.И., от която също са правени поръчки, също има проблеми при плащането. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предмет на защита с предявените искове са вземания за неплатена цена, породени от неформален договор за продажба на стоки. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стоката – покривни и фасадни панели, за които ищецът е издал фактура № FMS2023000000021 от 04.04.2023г., фактура № FN52023000000023 от 10.04.2023г. и фактура № FMS2023000000027 от 24.04.2023г. е получена и приета от ответника. От страна на ищеца са представени митническите декларации за внос с начислен ДДС, заплатен от ответника на посочените в приложените платежни нареждания дати. Процесните фактури и митнически декларации са осчетоводени в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за покупките по ДДС и по тях е ползван данъчен кредит. От представените по делото три броя международни товарителници СМR се установява, че трите превоза са осъществени с товарен камион рег. № ••• и ремарке рег.№ ••• и стоката е доставена на посочените в товарителниците СМR места на приемане. Не се установи, при получаване на товара получателят да е направил възражения по отношение на наличие на липси или повреда в него. Не се установяват също да са направени писмени възражения в седемдневен срок от получаването на стоката, отправени към превозвача. По изложените съображения съдът приема, че по делото се установява наличието на облигационна връзка между страните по договор за международна продажба, изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора, в качеството му на продавач – да достави стоката, както и получаването на стоката, което от своя страна се установява от представените по делото митнически декларации и международни товарителници. Поради изложеното ответникът, в качеството си на купувач, дължи заплащане на цената на получените стоки. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки съобразно чл. 288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно чл. 302 ТЗ – и с грижата на добрия търговец. Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството, мястото и останалите характеристики на задължението. Изпълнението на парично задължение обикновено се извършва чрез плащане, което може да бъде осъществено в брой /напр. чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка или плащане в брой срещу издаване на касов бон/, безкасово плащане чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка /напр. с платежно нареждане или директен дебит/. Плащането на паричното задължение по който и да е от посочените начини погасява вземането на кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. При изпълнението на търговска сделка, от която произтича задължение за безкасово плащане, съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора. За това плащане би останала следа – съответния платежен документ. При плащане в брой на представител на дружеството е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, или с касов бон. Факт е, че в счетоводството на ответника първични счетоводни документи за погасяване на задължението към ищеца липсват. Също така от приложената по делото Справка за плащане на задължения, предоставена на вещото лице от счетоводството на ответника, се установява, че от касата на дружеството са теглени многократно (дори по няколко пъти на дата) суми в размер под 5 000 лв. с оглед погасяване на задължения на ответника към ищеца, като съответни разходооправдателни документи липсват. Липсват доказателства и за внасяне на тези суми по сметка на ищцовото дружество или предаване на сумите на представител на ищеца. Следва да се отбележи, че твърдение, че задължението по процесните фактури е заплатено, не е направено нито с отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителната искова молба, не са и ангажирани доказателства в тази насока. Отразяването в счетоводството на ответника на изгоден за него факт, при липса на доказателства, които да установят настъпване на плащане, няма доказателствена стойност и не следва да бъде кредитирано. Поради изложеното, исковата претенция е доказана по основание и размер и същата следва да бъде уважена. По разноските: Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. В производството по ч.гр.д. № 258/2024 г. по описа на Окръжен съд – П. ищецът е направил разноски в общ размер на 2050 лв. и същите следва да му бъдат присъдени. Останалите разноски, които претендира, а именно държавна такса за вписване на възбрана – 15 лева и такси ЧСИ – 92.30 лева, общо 107.30 лева не следва да бъдат присъждани, тъй като за направени в други производства. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 3939 лв., възнаграждение за вещо лице – 900 лв., възнаграждение за преводач – 300 лв. и за адвокатско възнаграждение – 5000 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025 г. (л. 41 от делото), или общо разноски в размер на 10 139 лева. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът „Д.“ ЕООД следва да заплати на „Ф.Г.С.Т.Л.Ш.“ ООД сумата 2050 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 258/2024 г. по описа на Окръжен съд – П. и сумата 10 139 лева – разноски в настоящото производство. Водим от горните мотиви, съдът