Решение № 1094 от 21.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 311/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове (НПСОС). Образувано е по жалба на К. А. К. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. П. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 666 от 11.03.2024 г., издадена от Ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) [населено място], с която на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 36 от НПСОС, чл. 36, ал. 1, т. 1 и чл. 37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове (ПУРНПВРСОС) на УНСС във връзка с Решение на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се (КСБВУ) на УНСС – Протокол № 09 от 07.02.2024 г., жалбоподателят К. А. С. – студент в УНСС с фак. № 20130045, специалност/направление „Международни отношения“, живущ в блок № 40, вх. А, стая 309 на студентско общежитие на УНСС, се наказва с административно наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за започналото срещу него административно производство съгласно чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 18а от АПК и не му е дадена възможност да заяви своята позиция по случая, съответно да даде обяснения и да направи възражения и искания по доказателствата, както и че не е бил запознат със събраните в производството доказателства, в т. ч. и с тези, на които се позовава административния орган в заповедта, съответно не е могъл да изрази становище по тях, в резултат на което са били нарушени правата му и заповедта е била издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК. Поддържа се, че не са посочени конкретни факти и обстоятелства за извършено от жалбоподателя деяние, в т. ч. кога е извършено и в какво се изразява то, субсумиращи се в хипотезите на приложените от органа материалноправни разпоредби, както и че не са събрани доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на каквито и да е правила от ПУРНПВРСОС на УНСС или НПСОС във връзка с твърденията за причиняване на пожар. Обосновава се липса на мотиви за размера на причинените вреди, съответно за тежестта на извършеното нарушение, и се навежда довод, че наложеното със заповедта наказание на жалбоподателя – „Отстраняване от общежитие до края на следването“, не е разписано нито ПУРНПВРСОС на УНСС, нито в НПСОС, като се сочи, че единственото предвидено подобно наказание е „Отстраняване от общежитие“. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, и се претендират направените по делото разноски. Ответникът – Ректорът на УНСС [населено място], чрез процесуалния си представител по делото, в постъпил писмен отговор, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като всички опити на служителите и ръководството на Поделение „Студентски столове и общежития“ (ПССО) към УНСС да се свържат с жалбоподателя във връзка с реализиране на отговорността му са били неуспешни, а и дори да се приеме, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, същото е несъществено, тъй като участието на жалбоподателя в процедурата не би повлияло на крайния изход на същата и същият може да упражни правата си в настоящото съдебно производство. Смята, че не е налице и нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото служителите на ПССО са предприели всички действия в рамките на правомощията си за изясняване на фактическа обстановка – снети са писмени обяснения от очевидци, изисканите са съответните документи от компетентните органи по разследването, извършен е оглед на място съвместно с експерти от застрахователната компания, изготвен е доклад от домоуправителя на блока до Комисията по социално-битовите въпроси на учащите (КСБВУ) се в УНСС, която след обсъждане на събраните доказателства е взела решение за налагане на наказанието, въз основа на което е издадена оспорената заповед. Оспорва като неоснователни както твърденията, че пожарът може да е причинен от проблем с електрическата система или пожарната система, доколкото последните са редовно проверявани от компетентните органи, така и оплакванията, че от заповедта на ставало ясно коя точка на чл. 31 от ПУРНПВРСОС е нарушена от жалбоподателя, доколкото с причиняването на пожара той е нарушил и трите точки на цитираната разпоредба. Твърди, че видът и размерът на причинените щети, тежестта на конкретното нарушение и мотивите за определяне на наказанието се установяват от съставените в хода на административното производство документи. Поддържа, че не е налице разминаване между предвиденото в НПСОС наказание и наложеното със заповедта, доколкото последното изрично е регламентирано в ПУРНПВРСОС като подвид на предвиденото в НПСОС по силата на допустима от последната делегация. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата и се претендират сторените разноски по делото. Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят К. А. С. – студент в УНСС с фак. № 20130045, специалност/направление „Международни отношения“, е бил настанен за периода 01.09.2023 г. – 30.06.2024 г. в студентско общежитие на УНСС – блок № 40, вх. А, стая 309, като при настаняването му е бил запознат с ПУРНПВРСОС (л. 60 – 63), приложен към делото (л. 64 – 70). На 07.02.2024 г. е бил изготвен доклад от Е. Д. – управител на общежитие блок 40А, до КСБВУ при УНСС, по повод: пожар в стая 309 (л. 18), в който е посочено, че тя е била информирана за пожара по телефона на 28.01.2024 г. в 10.17 часа и веднага е отишла на място. При пристигането й на входа на блока е имало полиция, като там е и бил жалбоподателят, който бил заподозрян за извършения пожар и се водило следствие от 7-мо РПУ [населено място]. Сочи се също, че в приложени обяснения (л. 19 – 22) студенти твърдят, че на 27.01.2024 г. в стая 309 е имало гости, които са пиели алкохол и слушали силно музика до 5 часа на 28.01.2024 г. – на отворена врата. Описан е и предходен случай, при който в стая 309 е имало гости и вратата към коридора е била отворена, като всички в стаята са били видимо неадекватни. Посочено е още кого Е. Д. е информирала за пожара – О. Д. и П. П., кого е заварила на място – Х. Ш., и кои са пристигнали впоследствие – П. П. и Г. А.. Приложените към доклада писмени обяснения са от 06.02.2024 г. и 07.02.2024 г. и са от студенти, настанени в същото общежитие, но в други стаи – Н. Ч., Й. К., С. А. и Д. К., като никой от тях не е бил очевидец на самото възникване на пожара и всички те излагат данни единствено за събития, предхождащи или последващи неговото възникване. В частност Н. Ч. сочи, че е спала в стаята си и се е събудила след възникването на пожара, след което през задимения коридор е излязла навън, както и че в нейната стая не е имало поражения от пожара, а само й било причинено неудобство, тъй като 3-4 дни не е имало ел. захранване в блока; Й. К. – че в стаята, където е възникнал пожарът, всяка вечер се консумирал алкохол на отворена врата, както и че е бил в стаята си при възникването на пожара, когато е чул викове за помощ, но поради гъстия дим не е успял да излезе от стаята си и до помогне; С. А. – че от около 17: 00 часа на 27.01.2024 г. в стая 309 са се били събрали младежи, които са консумирали алкохол и са слушали силна музика на отворена врата до около 00: 00 – 01: 00 часа, след което музиката спряла, а на сутринта, когато се събудила от силни викове, пожарът бил възникнал и видяла жалбоподателя да седи на земята в неадекватно състояние и да се смее, докато стаята му гори; Д. К. – че вечерта на 27.01.2024 г. в стая 309 се били събрали хора, които слушали много силно музика до към 5 часа сутринта и не можело да се спи, а към 08: 00 часа се чули силни шумове и към 08: 30 часа се събудил от нахлулия дим в стаята му, към 9: 00 часа бил изведен от пожарникарите навън и видял жалбоподателя, който се държал като че нищо не е станало, а после разбрал, че се е хвалил в магазина до блока, че стаята му се е запалила. Във връзка с доклада на управителя на бл. № 40А КСБВУ при УНСС взела решение за налагане на наказание на жалбоподателя по чл. 36, ал. 1, т. 4 от ПУРНПВРСОС – „отстраняване от общежитие до края на следването“, поради нарушение чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника, обосновано от фактическа страна с причиняване на пожар в студентското общежитие – Протокол № 9 от 07.02.2024 г., т. 7 (л. 12 – 17). С оспорената Заповед № 666 от 11.03.2024 г., издадена от Ректора на УНСС [населено място] (л. 11), на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 8 от ЗВО и чл. 36 от НПСОС, чл. 36, ал. 1, т. 1 и чл. 37 от ПУРНПВРСОС на УНСС във връзка с Решение на КСБВУ на УНСС – Протокол № 09 от 07.02.2024 г., на жалбоподателя К. А. С. – студент в УНСС с фак. № 20130045, специалност/направление „Международни отношения“, живущ в блок № 40, вх. А, стая 309 на студентско общежитие на УНСС, е наложено административно наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“. От фактическа страна заповедта е обоснована с причиняване на пожар и повреждане на имущество, [жк], ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПУРНПВРСОС. Обжалваната заповед, видно от отразеното в нея, е получена от жалбоподателя срещу подпис на 15.03.2024 г., а жалбата е подадена на 28.03.2024 г. Освен горецитираните документи, като доказателства по делото са приети и констативен протокол за настъпило застрахователно събитие (л. 23 – 24), опис на повредените и погинали имущества (л. 25 – 26), документи във връзка с отстраняването на щетите (л. 79 – 85), удостоверение от 07 РУ при СДВР (л. 28), акт за публична държавна собственост (л. 86 – 88), решения на АС на УНСС (л. 112 – 116), представени под опис материали от ДП № 164/2024 г. на 07 РУ при СДВР, пр. пр. № 30544/2024 г. на СРП (л. 119 – 200). Допуснати и разпитани като свидетели по искане на ответника са П. С. П. и Х. Й. Ш. (л. 92), а по искане на жалбоподателя – М. С. Й. (л. 207). Св. Х. Й. Ш. – зам.-изпълнителен директор на ПССО при УНСС, заяви, че за процесния пожар е бил сигнализиран по телефона и когатое отишъл на място, пожарът вече е бил загасен, а до портала бил студентът, в чиято стая възникнал пожарът, с белезници, в нетрезво състояние и с неадекватни реакции. На следващия ден се срещнал със студента и родителите му, които му обяснявали как е станал пожарът, но не си спомня какво точно са казали. След известно време ходил в стаята, в която възникнал пожарът, и видял, че всичко в нея изгоряло. Сочи, че всяка година се прави профилактика на ел. система, ел. оборудване и ВиК части, но няма спомен дали същата година е била правена такава преди пожара, както и че отоплението в общежитието е от ТЕЦ. Св. П. С. П. – изпълнителен директор на ПССО при УНСС, заяви, че при пристигането му на място процесният пожар е бил загасен. Заварил органите на реда и жалбоподателя, който бил задържан с белезници. На въпроса му какво точно се е случило, органите на реда му казали, че е възникнал пожар в стаята на задържания студент, а на въпросите му към жалбоподателя получавал различни версии – „аз си забравих цигарата“, „забравих си духалката“ и т. н. Органите на реда също му казали, че за случилото се задържаният студент им излагал различни версии. След две седмици лично се обадил в пожарната да пита какво се случва и според това, което му казали, се установило, че се е получило късо съединение от духалка в стаята. Сочи, че в общежитието не е разрешено използването на допълнителни отоплителни уреди и има издадена заповед за това. Завява, че в стаята, където е възникнал пожарът, са били настанени двама студенти и на записите от камерите, които прегледали на следващия ден, се виждал как съквартирантът на жалбоподателя се прибира отнякъде във видимо нетрезво състояние и след около половин час излиза, около час след него излязъл и жалбоподателят, отишъл до магазина и след 15 минути се върнал, а в момента, в който отворил вратата на стаята, пожарът тръгнал към коридора. На следващия ден след пожара със заместника си разговаряли си със студента и баща му, който ги заплашвал и изкарал сина си „най-невинен и най-доброто момче на света“. Сочи, че при неговото управление не е имало други инциденти от такъв характер. Св. М. С. Й. – приятел на жалбоподателя от ученическите им години, заяви, че към момента е студент в Тракийския университет, но преди това е бил студент в УНСС – от 2019 г. до 2024 г. Когато бил студент в УНСС, живял на общежитие – първо в блок 26, а впоследствие се преместил в блок 40, където живял от 2023 г. до 2024 г. В бл. 40 бил настанен в стая 313, а жалбоподателят бил в стая 309. Сочи, че често парното не работело и затова си закупували печки за отопление, както и че са разговаряли с домакинката на блока за тези проблеми. При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената заповед, издадена от ректора на УНСС [населено място], на жалбоподателя – студент в УНСС, е наложено административно наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“. Измежду посочените в заповедта правни основания за издаването й отношение към упражненото с нея административно правомощие имат разпоредбите чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ПУРНПВРСОС на УНСС, според които: за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, както и за представяне на документи с невярно съдържание или деклариране на неверни данни на неверни данни в молбата-декларация се налага едно от следните наказания: 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. преместване в друг блок; 3. отстраняване от общежитие до края на учебната година; 4. отстраняване от общежитие до края на следването – чл. 36, ал. 1; наказанията по чл. 36, ал. 1 се налагат след решение на КСБВУ по предложение на управителя на съответното общежитие, други заинтересувани лица или след извършване на проверка, като КСБВУ дава възможност на виновните лица да представят писмени обяснения за случилото се, а на председателя на домовия съвет да даде становище – чл. 37, ал. 1; наказанията по чл. 36 се налагат със заповед на ректора или на упълномощено от него лице; заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на АПК; засегнатите лица се уведомяват писмено от управителя – чл. 37, ал. 2. ПУРНПВРСОС на УНСС е приет в изпълнение на делегацията по чл. 3, ал. 1 от НПСОС, според която норма висшите училища, БАН и други научни организации и ССО – ЕАД, на основата на наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Съгласно чл. 45 от НПСОС: за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, за неизплащане на дължимия наем или депозит повече от един месец, както и за невъзстановяване на причинените щети по чл. 22 се налагат следните наказания: 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. отстраняване от общежитието – ал. 1; наказанията по ал. 1 се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица, като преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище – ал. 2; наказанията по ал. 1 се налагат със заповед на ректора на висшето училище, съответно на председателя на БАН или на ръководителя на научната организация, издал настанителната заповед; заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на АПК – ал. 3. С оглед на изложеното оспорената заповед се явява издадена от компетентния административен орган по чл. 37, ал. 2 от ПУРНПВРСОС на УНСС във връзка с чл. 45, ал. 3 от НПСОС. Обжалваната заповед е издадена в изискуемата се писмена форма и съдържа мотиви от правно и фактическо естество за упражненото административно правомощие, но посоченото фактическо основание – причиняване на пожар и повреждане на имущество, квалифицирано като нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПУРНПВРСОС, не позволява извод за съпричастността на жалбоподателя към въпросния пожар, съответно – увреждането на имущество, доколкото: докладът на управителя на блока, в т. ч. и приложените към него писмени обяснения на трети лица – настанени в общежитието студенти, както и решението на КСБВУ за налагане на наказание на жалбоподателя, съдържат данни за това къде и кога е станал пожарът, но не и за това кой или какво го е причинило, а това са единствените документи, предхождащи издаването на заповедта, на които органът се е позовал в мотивите си; разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПУРНПВРСОС са формулирани общо и не става ясно как точно жалбоподателят ги е нарушил: кои изисквания на НПСОС и на ПУРНПВРСОС не е спазил; кои негови действия или бездействия обуславят извод, че не е ползвал общежитието с грижата на добър стопанин и не е опазил имуществото му; кои изисквания за противопожарна охрана не е спазил; не се сочи какво е увреденото имущество и в каква степен е увредено или пък на каква стойност е то, нито е налице позоваване на документи в тази насока, ако и такива да се съдържат в преписката. Налице е и несъответствие между разпореденото със заповедта – налагане на административно наказание „отстраняване от общежитие до края на следването“, т. е. по т. 4 на чл. 36, ал. 1 от ПУРНПВРСОС, и цитираните норми като основание за налагането му – чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ПУРНПВРСОС, визиращи наказанията „предупреждение за отстраняване от общежитието“ и „отстраняване от общежитие до края на учебната година“. При издаването на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят не е бил уведомен за започналото срещу него административно производство и в нарушение на чл. 37, ал. 1, изречение второ от до ПУРНПВРСОС не му е осигурена възможност да представи писмени обяснения за случилото се – ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че всички опити на служителите и ръководството на ПССО към УНСС да се свържат с жалбоподателя във връзка с реализиране на отговорността му са били неуспешни. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като се касае за производство със санкционен характер. Но дори и да се приеме, че е от значение дали и доколко недопускането им би довело до неиздаване на заповедта или до издаването на заповед с друго съдържание – например за налагане на по-леко наказание, непосочването в заповедта на действия или бездействия на жалбоподателя, обосноваващи съпричастността му към възникналия пожар, съответно – към увреждането на имущество в резултат на пожара, и доколкото в административната преписка не се съдържат доказателства за негово поведение в пряка причинно-следствена връзка с въпросния пожар, респективно липсва и позоваване на такива от страна на административния орган, а и доколкото на жалбоподателя не е осигурена възможност да изрази своето становище, в т. ч. като даде писмени обяснения по случая, обуславя извод за издаване на заповедта в нарушение на чл. 35 от АПК – при неизяснена фактическа обстановка. Обжалваната заповед е издадена и в противоречие с приложимия материален закон. Фактическата необоснованост на оспорената заповед и постановяването й при неизяснени обстоятелства от значение за упражненото административно правомощие възпрепятства възможността за преценка от страна на съда за наличието на материално правните предпоставки за нейното издаване, но и не се събраха доказателства за съпричастността на жалбоподателя към вменените му със заповедта причиняване на пожар и увреждане на имущество. Нито от съдържащите в административната преписка доказателства, в т. ч. писмени сведения от трети лица, нито от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се установи възникналият пожар и увреденото от пожара имущество да е в резултат от действия или бездействие на жалбоподателя. Вярно е, че по случая е било образувано досъдебно производство, заверени копия от материалите по което са приложени към делото, в т. ч. протоколи от разпити на свидетели и заключения на вещи лица, но последните не могат да бъдат ползвани в настоящото производство като доказателства за установяванията чрез тях в наказателното производство, а освен това, видно от приложените материали, досъдебното производство към момента все още се води срещу неизвестен извършител. На следващо място, както вече беше отбелязано, ПУРНПВРСОС на УНСС е приет в изпълнение на делегацията по чл. 3, ал. 1 от НПСОС, поради което разпоредбите на правилника, като вътрешноведомствен акт, не могат да противоречат на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт, за чието изпълнение е приет. В случая обаче, с обжалваната заповед е наложено административно наказание, предвидено в чл. 36, ал. 1, т. 4 от ПУРНПВРСОС – „отстраняване от общежитие до края на следването“, каквото наказание не е предвидено в чл. 45, ал. 1 от НПСОС, според която разпоредба при наличието на визираните в хипотезата й предпоставки могат да се налагат само следните наказания: „предупреждение за отстраняване от общежитието“ – т. 1, и „отстраняване от общежитието“ – т. 2. Не може да бъде споделен доводът на ответника, че с ПУРНПВРСОС са детайлизирани разпоредбите на НПСОС, като в т. 3 и т. 4 на чл. 36, ал. 1 от правилника са уредени подвидове на наказанието по чл. 45, ал. 1, т. 2 от наредбата. Касае за разпоредби със санкционен характер, които следва да бъдат тълкувани и прилагани стестнително, поради което е недопустимо в ПУРНПВРСОС да се предвиждат различни по вид и/или срок наказания от регламентираните в НПСОС, за изпълнението на която наредба е приет правилникът. Още повече, че по аргумент от чл. 17, ал. 1 от НПСОС настаняването на студентите в общежитие се извършва след класиране за всяка учебна година, в какъвто смисъл е и настанителната заповед на жалбоподателя, а съгласно чл. 19 от НПСОС правото за ползване на студентски общежития се прекратява: 1. с изтичането на срока на договора или на заповедта за настаняване; 2. при отстраняване от висшето училище в случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗВО; 3. когато студентът не е класиран за съответната учебна година; 4. при отпадане на основанието по чл. 13; 5. при налагане на наказание „отстраняване от общежитието“. Изложеното означава, че правото за ползване на студентски общежития възниква винаги за определен срок – срока на договора или на заповедта за настаняване, и може да бъде прекратено предсрочно при налагане на наказание „отстраняване от общежитието“, съответно наложеното наказание не би могло да бъде за по-дълъг срок от срока, указан в договора или в заповедта за настаняване, тъй като след този срок студентът няма право да ползва студентското общежитие, в което е бил настанен – такова право би могло да възникне само на ново основание, ако студентът кандидатства отново по надлежния ред, бъде класиран и му бъде издадена нова настанителна заповед. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото, своевременно заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК УНСС [населено място] следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер [рег. номер]. – 10 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата (л. 31), 5 лв. заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 55а – 56) [рег. номер]. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат (л. 204 – 205). Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК