Решение № 4069 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на М. Д. Х. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] по жалба на К. С. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]против Заповед № УТИ-205/05.12.2023 г., издадена от Кмета на О. С. в частта, с която за реализацията на обект Изменение на улична регулация и транспортен достъп за обект „Южна дъга/[улица], [улица], [улица]на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 25, ал. 1 от ЗОС и съгласно с влязло в сила Решение № 245/30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански за одобрение на ПУП – План за изменение на улична регулация и ПУП – Парцеларен план за транспортен достъп за обект „Южна дъга/[улица], [улица], [улица]са отчуждени 12 кв.м от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 07.06.2017 г., целия с площ от 383 кв.м, предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 8 (осма), находящ се в местността Пърди магаре, собственост на К. С. Д. и М. Д. Х., като е наредено на К. С. Д. и М. Д. Х. да се изплати като обезщетение за отчуждаващите се части от посочения недвижим имот сумата от 96 лева съгласно оценката на лицензиран оценител, приета с Решение № 265/24.11.2022 г. на Общински съвет - Сандански. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че оспорената заповед е изцяло немотивирана, твърди се, че в оспорената заповед не са изяснени мотивите за издаването й и те не се съдържат в каквито и да било други първични документи по преписката. Излагат се съображения, че размерът на парично обезщетение за отчуждения имот е силно занижен и едновременно с това не става ясно как е определен. Иска се да бъде отменена оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателите се представляват от процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски за заплатената държавна такса за образуване на делото. Ответникът Кметът на О. С., в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Излага съображения, че Заповед № УТИ-205/05.12.2023 г., издадена от Кмета на О. С., е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, произтичащи от разпоредбата на чл. 25 от ЗОС, в същата е описано точно основанието за отчуждаване, предназначението, включително размерът и собственикът на недвижимия имот, както и размерът на обезщетението. Сочи се, че от събраните в производството доказателства по безспорен начин се установява, че са налице регламентираните в закона предпоставки за издаването й, а именно наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обект публична общинска собственост. Сочи се, също така, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички административнопроизводствени правила, същата съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, както и че определеното със заповедта равностойно парично обезщетение е определено по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗОС, в този смисъл се твърди, че от събраните по делото доказателства става ясно, че определената цена като равностойно парично обезщетение за процесната отчуждена част от недвижимия имот, собственост на жалбоподателите, съответства и не е по-ниска от цената, която ЗОС изисква да бъде определена при отчуждаване на имоти за публични мероприятия на общините. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По делото е приета изпратената от Община Сандански административна преписка. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 07.06.2017 г., целия с площ от 383 кв.м., предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 8 (осма), находящ се в местността Пърди магаре с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 05.10.2016 г., том II, рег. № 2290, дело № 179 от 2016 г., вписан в СВ с вх. рег. № 2440 от 05.10.2016 г., акт № 26, том 9, дело № 1621/2016 г. и Акт за сключен граждански брак № 179 от 04.12.2015 г. (л. 34 – л. 36 от делото). По делото са приети скица на поземлен имот с [идентификатор] № 15-1167898-16.12.2020 г. на Служба по геодезия, картография кадастър – Благоевград и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот с изх. № 5109000532/24.02.2022 г. на Община Сандански (л. 31 – л. 32 от делото). Установено е в производството по делото, че с Решение № 245 от 30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) – План за улична регулация (ПУР) и Подробен устройствен план (ПУП) – Парцеларен план (ПП) за транспортен достъп обект „Южна дъга“ ([улица], [улица][улица]), влязло в законна сила на 09.12.2021 г. (л. 37 от делото). С договор за възлагане на оценка № 252-05/01.09.2022 г. Община Сандански, представлявана от Кмета на Община Сандански и Главния счетоводител на Община Сандански, е възложила на лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения да изготви пазарни оценки на имоти – частна собственост, в това число и 12 кв.м от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 07.06.2017 г., целия с площ от 383 кв.м, предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 8 (осма), находящ се в местността Пърди магаре, собственост на жалбоподателите (л. 25 от делото). В изпълнение на договора И. Д. С., лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители в България под № 810100586 от 06.08.2019 г. съгласно Сертификат за оценителска правоспособност (л. 24 от делото), е изготвил пазарна оценка, съгласно която отчуждаваната част от 12 кв.м от посочения поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], собственост на жалбоподателите, е в размер на 96 (деветдесет и шест) лева (л. 14 – л. 23 от делото). Определените от лицензирания оценител пазарни оценки за оценяваните имоти са приети с Решение № 265 от 24.11.2022 г. на Общински съвет – Сандански (л. 12 от делото). С Обявление изх. № 9200-521/17.07.2023 г. на Кмета на Община Сандански (л. 11 от делото) на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОС собствениците на поземлените имоти, попадащи в реализацията на обект публична общинска собственост: Транспортен достъп за обект „Южна дъга“ ([улица], [улица], [улица]) в местността „Пърди Магаре“ в землището на [населено място], са уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по глава III от ЗОС съгласно с влязъл в сила Подробен устройствен план, одобрен с Решение на Общински съвет - Сандански № 245 от 30.09.2021 г. и влязъл в законна сила на 09.12.2021 г., предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. В обявлението се посочва, че ще бъдат отчуждени посочените в обявлението недвижими имоти, като жалбоподателите са уведомени, че 12 [жк], съставляващ ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на Сандански, ще бъдат отчуждени, като оценката на отчуждаваните 12 кв.м от процесния ПИ с [идентификатор] е в размер на 96 (деветдесет и шест) лева. Обявлението е било публикувано в два централни ежедневника – в. “24 часа“ (на 19.07.2023 г.) и в. „Днес“ (на 11.08.2023 г.), и в един местен ежедневник – в. “В.“ (на 19.07.2023 г.) Отчуждителното производство е приключило с оспорената Заповед № УТИ-205/05.12.2023 г., издадена от Кмета на Община Сандански, с която на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 25, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), въз основа на изготвена оценка от лицензиран оценител, приета с Решение № 265/24.11.2022 г. на Общински съвет - Сандански и влезлия в сила ПУП – План за изменение на улична регулация и ПУП – Парцеларен план за транспортен достъп за обект „Южна дъга“ ([улица], [улица], [улица]), одобрен с Решение № 245/30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански, за изграждане на обект публична общинска собственост: Изменение на улична регулация и транспортен достъп за обект „Южна дъга“ ([улица], [улица], [улица]) са отчуждени 12 кв.м от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 07.06.2017 г., целия с площ от 383 кв.м., предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 8 (осма), находящ се в местността Пърди магаре, собственост на жалбоподателите К. С. Д. и М. Д. Х., недвижимият имот е оценен на стойност 96 (деветдесет и шест) лева. С Уведомително писмо изх. № 9200-77/29.01.2024 г. Кметът на О. С. е уведомил К. С. Д. и М. Д. Х., че е издадена Заповед № УТИ-205/05.12.2023 г. По делото от ответника са представени върнати известия от Български пощи за недоставяне на уведомление за изпратена Заповед № УТИ-205/05.12.2023 г., съгласно които пратката е върната в цялост с отбелязване, че същата е „непотърсена“. От приложените по делото разписки се установява, че заповедта е била съобщена на жалбоподателя К. С. Д. на 19.03.2024 г. (л. 5 от адм.д. № 1368/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград) и на жалбоподателя М. Д. Х. на 03.09.2024 г. (л. 5 от делото). Жалбата на К. С. Д. е постъпила в О. С. на 29.03.2024 г. и на М. Д. Х. на 13.09.2024 г., като жалбите са изпратени на Административен съд – Благоевград от О. С. на 18.10.2024 г. При така установената фактическа обстановка и съгласно чл. 159 от АПК, чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи: В случая административният орган е предприел действия по съобщаване за издадения акт чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Видно от приложените по делото известия за доставяне, пратката е върната в цялост с отбелязване, че същата е „непотърсена“. Това означава, че адресираното до лицето писмо не е достигнало адресата си и административният орган е бил наясно с това обстоятелство. Удостоверяването от пощенски оператор, че пратката не е била потърсена от получателя, обаче, не може да се приравни на ненамирането на лицето на адреса, респективно не е налице пречка писмото да бъде връчено на получателя му именно на този адрес. Върнатата на административния орган обратна разписка, оформена с отбелязване „непотърсен”, не удовлетворява изискванията на процесуалния закон за надлежно връчване, което налага използването на друг нормативно установен способ за това. Връщането на препоръчаното писмо от адреса на оспорващите с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8 от АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. От това отбелязване не може да се направи еднозначен извод кой и в какво качество е направил същите, а от друга страна, не може по несъмнен начин да се разтълкува какъв смисъл е вложен в тяхното съдържание. Във връзка с горното и предвид приложените по делото разписки за връчване на оспорената заповед на оспорващите съдът намира, че жалбите са процесуално допустими - подадени са в установения от чл. 27, ал. 1 от ЗОС преклузивен 14-дневен срок за обжалване, от активно легитимирани лица с правен интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОС предвижда, че за изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност. Алинея 3 на чл. 21 от ЗОС гласи, че части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага изготвянето на оценките на имотите, предвидени за отчуждаване, на оценител на имоти, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. ЗОС установява начина на определяне на „равностойното парично обезщетение“. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗОС предвижда, че размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Пар. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 от ДР на ЗОС дават определение на понятията „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“, „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот“ и „равностойни имоти“. Имотът, предмет на отчуждаване, се намира в землището на [населено място], поради което процесната заповед, като изхождаща от Кмета на О. С., е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт. С издаването на оспорената заповед Кметът на О. С. е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект – публична общинска собственост. Съдът намира, че заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в оспорената заповед, посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й. Същата е обоснована съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Посочено е, че принудителното отчуждаване на процесната реална част от недвижимия имот, собственост на жалбоподателите, е основано на влязъл в сила ПУП – План за изменение на улична регулация и ПУП – Парцеларен план за транспортен достъп за изграждане на обект - публична общинска собственост, одобрен с Решение № 245/30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански, т.е. за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, посочен е издателят на заповедта, причината, поради която имотът се отчуждава, т.е. основанието за отчуждаване, размерът на обезщетението, индивидуализиран е имотът, за отчуждаването на който ще бъде изплатено обезщетението, както е посочена и площта на имота, който се отчуждава, неговото предназначение, вид, местонахождение и собственик, т.е. адресатът на оспорената заповед. При наличието на влязъл в сила устройствен план, който предвижда изграждането на обект - публична общинска собственост в отчуждаваната част от имота, се приема, че става въпрос за отчуждаване за осъществяване на обект публична общинска собственост за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, тъй като това са обстоятелства, които са изследвани, или поне е следвало да бъдат изследвани на етапа на одобряване на самия ПУП, а не към настоящия момент. В този смисъл относно формата и реквизитите на оспорения акт съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Предвид така посоченото съдържание на оспорената заповед възражението на жалбоподателите, че заповедта е немотивирана, е неоснователно. В хода на административното производство са събрани и оценени всички относими доказателства, въз основа на които са обосновани доводи за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В случая, по делото безспорно е установено, че е налице влязъл в сила ПУП - План за изменение на улична регулация и ПУП – Парцеларен план, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имоти - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване. В разглеждания случай по делото се установява, че с Решение № 245 от 30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански, влязло в законна сила, е приет ПУП – План за изменение на улична регулация и ПУП – Парцеларен план за транспортен достъп за обект „Южна дъга“ ([улица], [улица], [улица]), съгласно предвижданията на който недвижимият имот, собственост на жалбоподателите, попада в реализацията на обект Изменение на уличната регулация и транспортен достъп за обект „Южна дъга“ ([улица], [улица], [улица]). Следователно, при наличието на такъв влязъл в сила устройствен план оспорената заповед е постановена при наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Извършеното отчуждаване е в съответствие с предвижданията на влезлия в сила ПУП, одобрен от компетентния орган по чл. 21, ал. 7 от ЗОС. Доказана е отчуждителната нужда. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Конкретната процедура е съобразена стриктно с изискването на чл. 17, ал. 5 от КРБ и на ЕКЗПЧОС. Държавата има право да приеме закони, свързани с отчуждаването в обществен интерес. Единственото изискване е това да е при стриктно спазване на приетите правила и след предварително съразмерно обезщетение. При издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазена е процедурата, регламентирана в Глава ІІІ, чл. 21 - чл. 25 от ЗОС. Предстоящото отчуждаване на имоти е оповестено по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, а изготвеното обявление за целта съдържа изискуемите реквизити, визирани в т. 1 – т. 4 от цитираната разпоредба. Оценката за определяне на пазарната стойност на недвижимия имот, предвиден за отчуждаване, е извършена от оценител на имоти, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, възложена му по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС. Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, като релевантните по случая факти са установени правилно и не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателите в производството по издаване на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса заповед с материалния закон следва да бъде преценено и с оглед на съдържанието на утвърдената с нея оценка за размера на обезщетението. Оценката на частта от имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаването на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че правните последици от обжалваната заповед произтичат и от съдържанието на оценката, най-вече от определения с нея размер на обезщетението. Неоснователни са доводите в жалбите, че не става ясно как е определено паричното обезщетение, както и че същото е силно занижено. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че реалната цена на процесния поземлен имот е по-висока от цената, посочена в оспорената заповед, тъй като в хода на съдебното производство така и не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение. Независимо от направеното в жалбите възражение, че определеното с оспорената заповед парично обезщетение е силно занижено, в процесния случай по делото не се събраха доказателства, който да докажат, че равностойното парично обезщетение, определено от ответника с оспорваната заповед, не е равностойно по смисъла на закона. Не са ангажирани доказателства от жалбоподателите, чиято е доказателствената тежест, че е налице несъответствие между оценката на имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, и неговата пазарна стойност, определена съобразно разпоредбите на ЗОС. Независимо от изрично дадените указания от съда с определението за насрочване на делото oт страна на жалбоподателите не се представиха доказателства, оборващи определения размер на обезщетение. С протоколно определение на съда от открито съдебно заседание от 15.11.2024 г. се допусна изготвяне на изготвяне на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса: Какво е равностойното парично обезщетение за отчуждените с оспорената запвед 12 кв. м от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в м. „Пърди магаре“, целият с площ от 383 кв.м, към датата на издаване на оспорената заповед, а именно 05.12.2023 г., като съобрази изискванията на § 1, т. 2 и т. 3 и чл. 22, ал. 5 и сл. от ЗОС? С изрична молба от 18.11.2024 г. доказателственото искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза бе оттеглено от жалбоподателите. Не са ангажирани и други доказателства, оборващи размера на определеното парично обезщетение с оспорената заповед. В конкретния случай съобразно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът е възложил определянето на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, както бе посочено и по-горе. Съгласно приложената към административна преписка експертна оценка, изготвена на основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС, пазарната стойност на 12 кв. м от поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта на Сандански е в размер на 96 (деветдесет и шест) лева. Съгласно посоченото в доклада за определяне на пазарната стойност на оценяваните недвижими имоти в конкретния случай са използвани два метода на оценка - метод на сравнителните продажби, който се базира на цената на съпоставими или близки обекти по обобщени показатели, отчитайки специфичните особености на конкретния обект и метод на поземлената рента, като крайната оценка представлява средно претеглена от резултатите, получени от двата метода. При тези данни съдът в настоящия си състав, счита, че размерът на определеното парично обезщетение за отчуждената част от недвижимия имот, собственост на жалбоподателите, е определен в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, съдът приема, че равностойното парично обезщетение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 22, ал. 5 от ЗОС за отчуждаването на част от недвижимия имот, собственост на оспорващите, определено в административното производство, е в размер на пазарната стойност на имота съгласно ЗОС. При тези установявания правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е определил равностойното парично обезщетение. Ето защо, съдът намира, че издадената заповед в оспорената част относно определяне размера на равностойното парично обезщетение е правилна и законосъобразна. Следва да се отбележи, че евентуално установено несъответствие между оценката за имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, с приложимите разпоредби би дало основание за изменение заповедта относно определеното равностойно парично обезщетение съобразно установената негова стойност, а не за отмяната й, както са поискали жалбоподателите. След като оспорваната заповед представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Сандански разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева. Съгласно чл. 27, ал. 6, изр. последно от ЗОС настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Благоевград